Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Теодора Чавдарова и
при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 579 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „///“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ----------------------представлявано от управителя А.А., против Решение № 260003/03.02.2021,
постановено по АНД № 95/2020г. по описа на Районен съд-Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-010615/05.12.2018г., издадено от Директор
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на касатора в
качеството му на възложител, за нарушение на чл.6 вр.чл.16, т.1, б. „а“ от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800 лв.
В касационната жалба е релевирано твърдение за съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и приложимия материален закон. Твърди
се, че в постановеното от Районен съд Провадия решение липсва анализ на
събраните доказателства и установените факти, неправилно е установена
фактическата обстановка, а изводът на съда за доказаност на деянието от
обективна и субективна страна не е подкрепен от събраните по делото
доказателства. Възприетите за нарушени норми и цитирани в НП не кореспондират с
описанието на нарушението в обстоятелствената част. Според него може да се
предположи единствено, че се касае за нарушение на технологичната
последователност на отделни строителни дейности. Неправилно ПРС възприемал дружеството
едновременно като възложител, строител и работодател. Твърди се и наличие на
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изложени са подробни доводи за правната характеристика на актовете по ЗАНН
- при какви предпоставки се издават, какво трябва да съдържат и пр. На
изложените доводи, моли отмяна на
решението на Районен съд – Провадия, респ. на обжалваното наказателно
постановление. В условие на евентуалност моли решението да бъде изменено, като
бъде намален размера на наложената имуществена санкция до предвидения минимален
такъв.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален
представител – ст.ю.к. Б.Н, моли жалбата да бъде оставена
без уважение. Счита, че правилно е определен субекта на административнонаказателна отговорност, както и, че решението на ПРС е
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното
решение е правилно и законосъобразно, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима.
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на „///“ ЕООД против
гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа
страна, че на 02.11.2019 г., свидетеля Е. Д. Н., по повод подаден сигнал за настъпила
трудова злополука с летален изход за пострадалия, извършил проверка по
работните места в строителен обект – реконструкция, пристройка и надстройка на жилищна сграда, находяща се в
УПИ ******по плана на гр. Провадия, обл.
Варна. В резултат на проверката контролните органи установяват следното: На
02.11.2018 г. „///“ ЕООД в качеството на
възложител за строителен обект – реконструкция, пристройка и надстройка на
жилищна сграда, е допуснал неспазване на последователността, определена в плана
за безопасност и здраве – кофраж, армировка и бетониране на колони и изпълнение
на зидарии, като първоначално са изпълнени зидарии и изградена стена в северната част на
сградата, преди изграждане на колони, като изградената стена при доставка на
строителни материали е бутната със стрелата на автокран. В следствие на последното
стената се е срутила върху работещия в обекта на длъжност „общ работник
строителство на сгради “ в „Пресиянстрой“ ЕООД /изпълнител на обекта/ М.М.А.,
което довело до летален изход за работника. За установеното нарушение на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение на основание чл.6, вр.чл.16, т.1, б „а“
от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително –
монтажни работи, връчен на 26.11.2018 г. и подписан без възражения. Гореописаната
фактическа обстановка съдът установил чрез събирането на показанията на свидетеля Е. Д. Н.,
Акт за установяване на административно нарушение № 03-010615 от
26.11.2018 г.; Протокол изх.№ ПР1839219/26.11.2018 г.; Идентификационна карта; Разрешение за
строеж; Информационна табела; План за безопасност и здраве при работа, в който
е определена технологичната последователност за извършване на СМР в обекта,
както и другите приети по делото писмени доказателства.
За да
постанови правния резултат по делото, първостепенният съд е подкрепил
възприетото от него решение със свидетелските обяснения на актосъставителя,
които определил като последователни, логични и подкрепени от събраните в хода
на административнонаказателното производство писмени доказателства. Приел е , че
от доказателствата по
делото се установява по несъмнен начин описаната в постановлението фактическа обстановка, при която дружеството е осъществило вмененото му административно нарушение,
тъй като в качеството си на възложител на строителния обект има същите
задължения както и работодателя. Формирал е извод,
че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на "///" ЕООД гр.Провадия, като е определено наказание
към минималния размер от 1 800 лв. на основание чл. 413, ал.2 от КТ. При извършената служебна проверка ПРС не констатирал допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила.
АУАН и обжалваното наказателно постановление били съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържали необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от АНН.
Съдът при касационната инстанция ,като обсъди становищата
на страните в аспекта на установената от ПРС фактическа обстановка, възприема
доводите в касационната жалба за неоснователни.
В достатъчна степен ясно и недвусмислено в наказателното постановление
е описано нарушението на чл.6 вр.чл.16 т.1 б.“а“ от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи . Допуснато е неспазване на последователността,
определена в плана за безопасност и здраве – кофраж, армировка, бетониране на
колони и изпълнение на зидарии. Същинското нарушение е описано, като променената
последователност е изложена както следва: неправилно е извършена първо
зидария с изградена стена в северната
част на сградата, преди да са изградени колоните чрез кофраж, армировка и
бетониране. Именно поради тази неспазена последователност, при доставка на
строителни материали изградената стена е бутната със стрелата на автокран,
вследствие на което се срутва и води до летален край на работник.
Така извършеното
описание пряко кореспондира с текстовете на посочените в НП като нарушени
разпоредби. Съгласно чл. 16, т.1, б.
"а" от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., строителят осигурява извършването на СМР в технологична
последователност и срокове, определени в инвестиционния проект и в плана за
безопасност и здраве. Съгласно разпоредбата на чл.6 от същата наредба, при извършване на строителни и
монтажни работи възложителя или упълномощеното от него лице не се освобождава
от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ. Видно от разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗЗБУТ, юридическите и физическите лица, които самостоятелно
наемат работещи;
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни
и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места.
На гореизложените доводи, като неоснователни се възприемат
изложените в жалбата твърдения, сочещи на незаконосъобразност на оспореното
въззивно решение. В него се съдържат мотиви както относно фактическата
обстановка, която съдът приема за установена, така и за приложимите
материално-правни разпоредби, имащи значение за повдигнатото обвинение.
Правилно, в унисон със събраните доказателства е възприет извод за
съставомерност на деянието. Правилна и в съответствие със закона е и
извършената от ПРС преценка, относно размера на санкцията, която в посочения
размер покрива целта на закона. Стигайки до аналогични фактически и правни
изводи, решаващият състав при ПРС е постановил правилен съдебен акт, който по
изложените в настоящите мотиви съображения
следва да бъде оставен в
сила. С оглед задължителната служебна
проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК, съдът приема, че постановеното решение
е съобразено с относимите към спорното право материалноправни разпоредби. Не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на
основание за отмяна му.
Предвид крайния
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като
съобрази, че
делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна
сложност и е приключило след провеждането на едно открито съдебно заседание,
съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, на основание чл. 221, ал.
2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260003/03.02.2021,
постановено по АНД № 95/2020г. по описа на Районен съд-Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-010615/05.12.2018г., издадено от
Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „///“ ЕООД, ЕИК ****** в качеството на възложител, за
нарушение на чл.6 вр.чл.16, т.1, б. „а“ от Наредба №2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА „///“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ----------------------ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00лв. /осемдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.