№ 28
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Г. Г. Г.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по жалба на адв.И.С., защитник на подс.В.Х. срещу
присъда № 260119 от 21.06.2021г по НОХД №7157/2018г на Районен съд –
Пловдив. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. Х. за виновен
в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и на основание чл.54 от
НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода и 800лв глоба.
Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен
срок от три години, по реда на чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.343г, вр.
чл.343б, ал.3 чл.37, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година считано от
влизане в сила на окончателния съдебен акт, като на основание чл.59, ал.4 от
НК е приспаднат срока на лишаване от същото право по административен
ред. Разноските са присъдени в тежест на подсъдимия.
В жалбата от адв.С. се твърди, че обжалваната присъда е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.
1
Иска се присъдата да бъде отменена изцяло, като подсъдимият бъде признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска
намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и
законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитниците и подсъдимият
поддържат жалбата и изложените в нея доводи. Излагат се съображения за неправилен
анализ на доказателствата от страна на първостепенният съд и наличие на съмнение,
което следва да бъде третирано в полза на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият Х. твърди, че е невинен.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения
срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При оценката и анализа на доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка:
Подс.В.Х. бил правоспособен водач на МПС и притежавал свидетелство за
управление на МПС №* с придобити категории В, М и АМ, ведно с контролен талон
№*. Подс.Х. управлявал служебен товарен автомобил марка Форд, модел Транзит
Куриер с рег.№* във връзка с работата си, която изпълнявал в търговско дружество със
собственик и управител свид.ДИ. Като водач на този автомобил подс.Х. бил призован
да се яви на 31.08.2018г в 13.00ч в Пето РУ на МВР при полицейския служител КП по
повод констатирано по рано нарушение на правилата за движение по пътищата, на
което очевидец бил самият свид.П.
Подс.Х. се явил на датата и часа на призоваване, като до Пето РУ на МВР той се
придвижил, управлявайки същия товарен автомобил марка Форд, модел Транзит
Куриуер с рег.№*. Пристигането на подс. Х. с управлявания от него товарен
автомобил било възприето от полицейския служител - свид. ХФ, който по това време
били пред сградата на районното управление. Паркиралият вече автомобил и
шофьорът му били забелязани от полицейския служител свид.ЙП.
При пристигане на подс.Х. призовалия го свид.П не бил там, поради което Х. го
изчакал пред сградата. Свид.П пристигнал пред районното управление няколко минути
по-късно, след което двамата с подсъдимия, влезли в сградата на управлението. Там
полицейския служител свид. ГИ разяснил на подсъдимия, че той като водач на
товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, свидетел на което
станал лично полицейския служител П. Свид.И обяснил, че поради това на
2
подсъдимия ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.
Оказало се, че документите на товарния автомобил не се намирали у самия подсъдим, а
били в автомобила, паркиран пред районното управление. Тъй като тези документи
били нужни за административната проверка подсъдимия, придружен от двамата
полицейски служители, отишли до автомобила. Подс. Х. отключил товарния
автомобил, с ключ който се намирал в него и взел документите, след което всички се
върнали в сградата на районното управление.
В районното управление полицейските служители в присъствието на подс.Х.
пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Пред това време поведението на Х. станало превъзбудено и неадекватно, което
усъмнило полицейските служители и те решили да изпробват подсъдимия с тест за
употреба на наркотични вещества. Спрямо подс.Х. бил приложен тест Drug Check 3000
№ARKM-0261, който отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество
марихуана. Поради отчетения положителен резултат на подс.Х. и факта, че той бил
видян от свид.Ф да се предвижва малко по рано с намиращия се паркиран пред
районното управление товарен автомобил, на подсъдимия бил съставен акт за
установяване на административно нарушение сер.H №005050, с който били иззети
свидетелство му за управление на МПС №* и контролния талон №*. Подсъдимият
отказал да подпише акта, свидетел на което станал полицейския служител НМ. На
подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване с №0015377, в който той
собственоръчно записал, че не приема показанията на теста. В спешно отделение на
УМБАЛ Св.Георги, където подсъдимият бил отведен непосредствено след полевия
тест, той дал кръв и урина за изследване. Назначената съдебно химическа експертиза с
№-8317/10.10.2018г на ВМА- София установила присъствие на специфичен метаболит,
доказващ употребата от подсъдимия на наркотично вещество тетрахидроканабинол.
Правилно първостепенният съд е приел, че така описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства,
възпроизведени чрез гласни и писмени доказателствени средства, изчерпателно
обсъдени в мотивите на съда. Това са показанията на свидетелите П, Ф и П, дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, приобщената чрез прочитане съдебно
химическа експертиза, като и приложените протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества, протокол за вземане на биологични проби, талон за
изследване, справка за нарушения, справка за съдимост. От изброените
доказателствени източници се установява по безспорен начин времето, мястото и
механизма на извършване на процесното деяние и неговия автор. Посочените
свидетелски показания установяват, че подсъдимият е бил призован да се яви в
районното управление по друг повод от свид.П и не този свидетел е наблюдавал
пристигането му там. Последвалите подозрения на свид. П за употребено от
подсъдимия наркотично вещество тетрахидроканабинол се оказват напълно
3
основателни, съобразно положителния резултат от тестването на подсъдимия на място
и потвърждаването му от изготвената по делото съдебно- химическа експертиза,
установила следи от наркотичното вещество в иззетите по надлежният ред от
подсъдимия биологични проби.
Единственият спорен момент по делото е дали подс.Х. е управлявал товарния
автомобил Форд при пристигането си пред районното управление на инкриминираната
дата. По този въпрос са налице две противоречащи си групи доказателствени
източници – показанията на свидетелите Ф, П и П от една страна и показанията на
свид.ДИ от друга. Подсъдимият не дава обяснения по делото, но твърди че е невинен.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепеният съд е приел с
доверие именно показанията на посочените полицейски служители. При оценка на
показанията на свидетелите Ф, П и П следва да се вземе предвид обстоятелството, че и
тримата са полицейски служители, работещи в една и съща структура на МВР, което
изисква критичен подход с оглед хипотетично възможна заинтересованост от изхода
на делото. Такава заинтересованост съдът не констатира, като в тази насока напълно
споделя съображенията изложени от първостепенният съд по същия въпрос.
На първо място следва да се посочи, че действията на подсъдимия, изпълващи
деянието на престъплението са завършили в близост до Пето районно управление,
поради което е логично това да е било възприето именно от полицейски служители,
намиращи се по същото време там. Напълно убедителни са показанията на
полицейския служител ХФ, който по недвусмислен начин разказва как е пристигнал
подсъдимия пред районното, къде е паркирал, имало ли е други хора с него или е бил
сам. Напълно непроменени остават показанията на този свидетел и при проведената
очна ставка с работодателя на подсъдимия- свид.ДИ, който от своя страна твърди, че
лично той, а не подсъдимият е шофирал до районното управление. При тази очна
ставка прави впечатление увереността на свид.Ф, че казаното от него е възпроизведено
на запис от камера за видеонаблюдение на районното управление, насочена към същата
улица. Видеозаписът не е приобщен по делото, тъй като при опита за това от страна на
първостепенния съд се установява, че същият се съхранява до четиринадесет дни
/стр.88 от съдебното дело/. Фактът, че видеозаписът не е бил приобщен в досъдебното
производство към момента когато е бил наличен не може да се тълкува в насока на
тенденциозност на проведеното разследване и дискредитиране показанията на
свидетелите. Касае се за една непълнота, която не опровергава останалите събрани по
делото доказателства. Органите на досъдебното производство са събрали тези
доказателства, които са счели за достатъчни, а искане за събиране на други не е било
отправено от страна на подсъдимия и неговия защитник по смисъла на чл.107, ал.1 от
НПК. Към онзи момент не е била известна на органите на разследване тази версия на
събитията, въведена с показанията на свид.И едва пред първоинстанционния съд, което
да е налагало проверката й чрез събиране на други доказателства.
4
Показанията на свид.Ф се потвърждават от тези на свид.П, който от своя страна
възприел паркирания товарен автомобил в уличката до районното управление. Този
свидетел не видял подсъдимия да управлява товарния автомобил, но видял че той е сам
в него, както и че излиза от шофьорската му врата. Показанията на свид.Ф също така са
в логическа взаимовръзка с факта, че ключът за товарния автомобил се е намирал
именно у подсъдимия и той е отключил автомобила когато известно време след
пристигането му се е върнал до него за да вземе документи. За възприятията на свид.Ф,
свид.П научил още в деня на престъплението, когато лично разпитал колегите си отвън
дали някой от тях е видял пристигането на подсъдимия. Така показанията на свид.П са
източник на производни доказателства за обстоятелството, че свид.Ф е очевидец на
деянието.
Не така убедителни са показанията на свид.ГИ, който първоначално заявява, че
е посрещнал подсъдимия пред полицейското управление, заедно със свидетелите П и
Ф. Тези показания се явяват изолирани от останалите, като по –късно в очната ставка
свид.И потвърждава казаното от свид. П в обратния смисъл. При оценка
достоверността на показанията на този свидетел настоящият съдебен състав счита, че
промяната в показанията му се дължи на липса на спомен, а не на тенденциозност и
недобросъвестност. Това се установява от самите показания на свид.И, който още
тогава сам изразява съмнения в конкретиката на описаните от него обстоятелства,
използвайки в показанията си за това обстоятелство израза „ако не се лъжа“. Също
така следва да се отбележи, че показания си свид.И дава за първи път пред
първостепенният съд след близо две години от събитията, за които разказва и този
период от време е обективно обстоятелство, имащо значение за пълнотата и
правдивостта на съхранените в паметта на свидетеля негови възприятия. Установява
се от очната ставка, че свид.И е излязъл заедно със свид.П и подсъдимия, за да вземе
последния документи от товарния автомобил, оставени там. В този момент в
автомобилът е нямало никого, което също косвено потвърждава обстоятелството, че
подсъдимият е бил на мястото без придружител.
Съдът не кредитира показанията на свид.ДИ, тъй като същите са
вътрешно противоречиви, нелогични и неубедителни. Според свид.И той
придружил същия ден своя служител до гр.Пловдив, като управлявал
товарния автомобил до полицейското управление, след което двамата с
подсъдимия слезли от автомобила пред районното управление и се разделили.
Свид.И твърди, че след като оставил подсъдимия пред районното, той взел
своя служителка и се прибрали с нея от гр.Асеновград в гр.Пловдив. Как
обаче на практика се е осъществило това прибиране от показанията на свид.И
не става ясно. Неубедително е за настоящият съд твърдението на свид.И, че
5
той се е придвижил до гр.Пловдив с товарния автомобил само за да провери
техническото му състояния без изобщо да му е било ясно как ще се прибере
обратно в другия град. А по въпроса как всъщност И се е върнал в
гр.Асеновград показанията на свидетеля се оказват изключително пестеливи,
като единствено се съобщава, че това от се е осъществило с негова
служителка, която обаче остава неназована по име. При цялостната оценка на
показанията на свид.И е видно, че те съдържат детайли само по отношение на
тези обстоятелства, които биха има оневиняващо за подсъдимия значение, а за
всички останали обстоятелства показанията са неясни и пестеливи. Това
обстоятелство сочи тенденциозност на свидетеля, която пречи показанията му
да бъдат приети от съда с доверие.
Така от изложеното е видно, че срещу убедителните и последователни показания
на свид.Ф стоят неубедителни и нелогични твърдения на свид.И, последните изложени
като версия доста по-късно, след установяване на деянието и привличането на подс.Х.
към наказателна отговорност за същото. Също така докато показанията на свид.И са
напълно изолирани от останалите събрани по делото доказателства, то тези на свид.Ф
се потвърждават както от преките доказателства, възпроизведени в показанията на
свид.П, така и от производните показания на свид.П потвърждаващи първоизточника.
Показанията на свид.Ф се потвърждават и от косвените доказателства каквито са
местонахождението на ключа за автомобила, липсата на лица придружавали
подсъдимия, липсата на каквито и да е възражения от негова страна към момента на
констатиране на обстоятелствата от полицейските служители за това, че не той е
управлявал товарния автомобил същия ден до районното управление.
Без значение за установяване на обективната истина по делото са показанията на
свид.Г. След като употребата на наркотично вещество от подсъдимия е доказано чрез
съдебно- химическа експертиза, изследвала наличието на следи от наркотични
вещества в иззетите от подсъдимия биологични проби, резултатът от проведения
полеви тест губи своето юридическо значение. Тестването на подсъдимия в
полицейското управление има единствено фактическо за настоящия казус значение,
доколкото този резултат е дал основание за провеждане на надлежна процедура с
издаване на талон за изследване, вземане на биологични проби от провереното лице и
тяхното изследване в назначена с тази цел експертиза. Поради това изследването на
процедурата по тестване чрез разпита на свид.Г не води до установяване на
обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото. Резултатът
от теста в случая е бил този факт довел до изследване на взети от подсъдимия
биологични проби и в резултатът от медицинското изследване съмнения не
съществуват. Експертизата е изготвена от вещи лица разполагащи с нужната научна
компетентност в конкретната област. Същата е дала пълни и ясни отговори на
6
поставените въпроси, поради което следва да бъде кредитирана от съда с доверие.
Показанията на свид.М не допринасят за изясняване на обективната истина по
делото, тъй като свид.М няма никакъв спомен за обстоятелствата, при които е бил
съставен, конкретният акт за установяване на административно нарушение №005050 от
31.08.2018г. Това обстоятелство не се отразява по никакъв начин при оценка на
показанията на свидетелите Ф, П и П и не препятства извода за тяхната достоверност,
в каквато насока изразява съмнения защитата. Обстоятелството, че един свидетел не е
формирал и/или запазил впечатления от определени събития не води до извод, че те не
са се осъществили.
Видно от изложения анализ на доказателствата по горе, възраженията на
защитата срещу кредитираните от първия съд доказателства се явяват неоснователни.
Не се предава от страна на първия съд, нито от страна на настоящия, предварителна
доказателствена сила на които и да е доказателства по делото. Налице са двама
очевидци на конкретните съставомерни обстоятелства, чиито показания съдът провери
чрез производните и косвените доказателства описани по-горе. Независимо от тях,
версията на свид.ДИ, изложена в показанията му, съдът намери за крайно нелогична и
неубедителна. Служебното качество на свидетелите очевидци в случая няма никакво
значение, като същото не представлява пречка по чл.118 от НПК тези полицейски
служители да бъдат свидетели по делото, както и не се установява поради това тяхно
служебно качество да е била налице заинтересованост, влияеща върху
добросъвестността на всеки от тях. Свид.Ф и свид.П са нямали служебно отношение
към случая, за който подс.Х. е бил призован в районното управление. Те са станали
преки очевидци на обстоятелства поради факта, че самите обстоятелствата са се
реализирали пред работното им място, по време когато и те са се намирали там.
Съобразно анализа на доказателствата, настоящият съдебен състав счита, че
подс. В.Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК. Правилно за така извършеното престъпление първостепенният съд е
наложил наказание по чл.54 от НК. Неправилно първостепенният съд е приел, че
подсъдимия е осъждан, тъй като видно от справката му за съдимост, поради
постановена съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК, в сила от 25.04.2012г,
същият се явява неосъждано лице. Също така подсъдимият е трудово ангажиран, но
това обстоятелство със смекчаващо отговорността му значение, в случая няма това
значение, тъй като престъплението е било извършено именно с повереният му
служебен товарен автомобил. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство
следва да се отчете констатираното от полицейските органи предходно на деянието
нарушение на правилата за движение по пътищата, заради което подсъдимият е бил
призован от тяхна страна. Не се констатират други отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, нито пък така посоченото има съществено значение за определяне
7
личността на подсъдимия. Първостепенният съд е определил наказание на подсъдимия
„Лишаване от свобода“ в размер на минимума предвиден в санкцията на правната
норма за това по вид престъпление. За да бъде намалено по размер това наказание
следва да се установяват по делото множество смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства или едно изключително такова. Такива настоящият съд не констатира.
Посоченото чисто съдебно минало на подсъдимия, не представлява нито множество,
нито изключителни по своя характер смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
По тези съображения не се намериха основания за приложение на чл.55 от НК, поради
което наказание Лишаване от свобода в размер на една година се явява най-ниското по
размер наказание допустимо от закона в този случай. Що се отнася за размера на
кумулативно предвиденото от закона наказание Глоба, същото е било определено от
първостепенният съд в размер по- висок от посочения минимум, което настоящият
съдебен състав намира за правилно и обосновано. Наказанието Глоба в размер на
800лв като част от кумулативната санкция е съобразено с отчетеното от настоящия съд
едно отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, поради което не са налице
основания за неговото намаляване. Именно това кумулативно определено наказание
съдът намира за съобразено с конкретната личност на извършителя в насока да
способства пълноценно въздействие върху нея за постигане на целите на чл.36 от НК.
Приложена е и разпоредбата на чл.343г от НК като подсъдимият е бил лишен от право
да управлява МПС за срок от една година. Основания за намаляване на размера на това
наказание настоящият съд не намери съобразно същите посочени вече мотиви по
отношение характеристиката на личността на подсъдимия.
С оглед изложеното, въззивният съдът счита депозираната жалба за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваният първостепенен съдебен акт, следва на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от
НПК от НПК да бъде потвърден.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260119 на Районен съд – Пловдив от
21.06.2021г по НОХД №7157/2018г по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9