Решение по дело №99/2020 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ ...119

гр. Самоков, 09.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и двадесетата година, в състав:                                 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 99 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. С. обжалва Наказателно постановление № .., издадено на .. г. от Г. Х. Д., на длъжност Началник на Регионален отдел „МН Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН), с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят не се представлява и не заявява допълнително  становище по жалбата.

Въззиваемата страна, чрез Началника на РО „МН Западна България” на ГД „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, в писмено становище, постъпило в съда преди даване ход на съдебните прения, оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното юридическо лице – търговско дружество. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение на Закона за измерванията (ЗИ) против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения 6-месечен преклузивен срок от съставяне на АУАН, от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗИ с т. 2 от представената заповед № А-33/14.01.2019 г. на Председателя на ДАМТН. В НП не се съдържат нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 19.07.2019 г. в обект – водопроводно отклонение, намиращо се в с. М., Община Самоков, в сградата на кметството на селото, жалбоподателят е използвал за измерване на вода за питейно-битови нужди, с цел осъществяване на търговски плащания, средство за измерване, а именно водомер, произведен от „Беласица” АД – гр. Петрич, с нечетим идентификационен номер, без данни за тип, с номинален разход Q_n 25 m³/h и с работна температура 40 ^о С, който е без знак за последваща проверка.

Свидетелите И.Г. и П.Ц., двамата на длъжност „инспектор” в Регионален отдел „МН Западна България” на ГД „Метрологичен надзор“ при ДАМТН, сочат в показанията си пред съда, че на горепосочената дата извършили планова надзорна проверка на водопроводно отклонение, намиращо се в сградата на кметството на с. М., Община Самоков. От показанията на тези свидетели, които съдът кредитира като логични, последователни, взаимнодопълващи се и неопровергани от други доказателства, както и от съдържанието на съставения от св. Г. АУАН, се установява, че на място той и св. Ц. установили, че описаният по-горе водомер се използва като средство за измерване за извършване на търговски плащания на цената на вода за питейно-битови нужди, доставена от жалбоподателя на абоната – кметство с. М., както и че на водомера бил поставен знак за държавна проверка, извършена през 1998 г., но на него не бил поставен знак от последваща проверка.

Така установените факти обосновават извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ да не използва средство за измерване в употреба без знаци за последваща проверка.

Ноторно е известно и не се нуждае от доказване обстоятелството, че търговското дружество – жалбоподател предоставя като В и К оператор водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Община Самоков при общи условия (www.viksof.com).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В чл. 32, ал. 10 от същата наредба е установено задължението на оператора на водоснабдителната система да монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода. Следователно жалбоподателят е субектът, който използва водомерите като средства за измерване с цел осъществяване на търговски плащания и за него е установено задължението по чл. 44, т. 4 от ЗИ да не използва средства за измерване без знаци за последваща проверка.

Съгласно чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИ последващата проверка на средствата за измерване с цел осъществяване на търговски плащания се извършва периодично и след ремонт, а периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.

Безспорно е установено, че подробно описаният по-горе водомер на водопроводното отклонение на сградата на кметство с. М., Община Самоков е с номинален разход 25 куб. м. на час и че е преминал първоначална държавна проверка през 1998 г. в съответствие с чл. 14, ал. 1 от действащата към онзи момент Наредба № 4/08.04.1997 г. за одобряване на типа и държавна проверка на средствата за измерване (обн. ДВ, бр. 35/1997 г.), удостоверено с оловна пломба с изображение на последните две цифри от годината на извършването й, както и че към датата на надзорната проверка, извършена с участието на свидетелите И. Г. и П. Ц. (19.07.2019 г.) този водомер е използван от жалбоподателя с цел осъществяване на търговски плащания, тъй като е бил монтиран на водопроводното отклонение в сградата на кметството и е осигурявал снабдяването му с вода за питейно-битови нужди. Жалбоподателят не твърди и не доказва към същият този момент да е начислявал на абоната – кметство с. М. количеството изразходвана вода по реда на чл. 39, ал. 6 от цитираната по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) при наличието на предпоставките по чл. 34а, ал. 5 от същата наредба, т. е. да не е използвал водомера за измерване на количеството вода за питейно-битови нужди, доставена на абоната и с цел осъществяване на търговски  плащания.

Също така, жалбоподателят не твърди и не доказва водомерът да не е бил пуснат в действие до края на годината, следваща годината, в която му е била извършена първоначална държавна проверка – т. е. до края на 1999 г. предвид пломбирането му при първоначалната държавна проверка през 1998 г. Ако такова твърдение бе въведено в административно-наказателното и в настоящото производство и бе надлежно доказано, то съгласно разпоредбата на чл. 835а, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол  (обн. ДВ, бр. 46/2007 г., действаща към датата на проверката) този водомер би подлежал на нова първоначална преди пускането му за първи път в действие от лицето, което ще го използва и безспорната в случая липса на знак за извършването на такава би съставлявал нарушение на разпоредбата на чл. 44, т. 4, вр. чл. 39, ал. 1 от ЗИ, каквото обаче не е вменено на жалбоподателя. Затова, с оглед становищата на страните и събраните доказателства, съдът приема, че този водомер е пуснат в действие за първи път най-късно на 31.12.1999 г. и след тази дата същият е подлежал само на последващи проверки, а не на нова първоначална проверка. С оглед вида на конкретното средство за измерване първата негова последваща периодична проверка е следвало да бъде извършена до края на 2000 г. предвид обстоятелството, че той е преминал първоначална проверка през 1998 г. и с оглед периодичността на такава проверка, установена в приложение № 5 към чл. 14, ал. 4 от действащата към датата на извършване на първоначалната проверка Наредба № 4/1997 г. за одобряване на типа и държавна проверка на средствата за измерване. При действието на Закона за измерванията (в сила от 08.11.2002 г.) периодичността на последващите проверки на водомери с номинален разход по-голям от 15 куб. м. на час, какъвто е процесният, е две години и е определена със Заповед № А-412/16.08.2004 г. на председателя на ДАМТН, както и във всички последвали във времето заповеди, издадени на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ, включително и в действащата към датата на надзорната проверка Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 82/2018 г.).

Затова, предвид безспорно установените обстоятелства, че към датата на осъществената от свидетелите Г. и Ц. надзорна проверка  процесният водомер е бил монтиран на водопроводното отклонение в сградата на кметство с. М, Община Самоков и че на него не е бил поставен никакъв знак за последваща проверка, каквато към тази дата е била дължима, съдът приема за установено, че след 31.12.2000 г. и до датата на извършване на надзорната проверка (19.07.2019 г.) този водомер е продължил да бъде използван от жалбоподателя с цел осъществяване на търговски плащания, без на него да е бил поставен знак за последваща периодична проверка.

Изложеното дотук обосновава категоричния извод на съда, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, установено в чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Неизпълнението на това задължение е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ. Имуществената отговорност на жалбоподателя – търговско дружество е обективна, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.

За административно нарушение по чл. 85, ал. 2 от ЗИ административно-наказващият орган законосъобразно е наложил на търговското дружество-жалбоподател имуществена санкция в законоустановения неин диапазон от 200 лв. до 500 лв. Имуществената санкция е наложена в минималния й размер от 200 лв., който не може да бъде намаляван от съда, поради което е безпредметно обсъждането на правилната й индивидуализация.

Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. По обективните си признаци нарушението е от категорията на формалните, т. е. обществено-опасните му последици, изразяващи се в засягане на обществените отношения, свързани с осигуряване на точност и достоверност на измерванията при извършване на търговски плащания чрез средства за измерване, настъпват със самото му извършване и съставомерността му не е обусловена от друг противоправен резултат. В отговор на доводите в жалбата, че процесният водомер бил изправен, следва да се отбележи, че в понятието за изправност на това средство за измерване се включва и точността на измерването, а тя се установява именно чрез извършване на последващи проверки по реда на ЗИ, каквато за процесния водомер не е била извършена щом като същият е използван без поставен знак за извършването й. Наред с това, не са налице и конкретно установени смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да не са взети предвид при индивидуализацията на имуществената санкция в минималния й законоустановен размер, поради които съдът да приеме, че степента на обществената опасност на деянието е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. По своите обективни признаци извършеното от жалбоподателя нарушение е типично за нарушения от този вид и се изразява в използване на средство за измерване на масово консумиран продукт, какъвто е водата за питейно-битови нужди, като това нарушение е от естество да породи съмнения у широк кръг потребители за точността и достоверността на измерванията на количествата продавана им вода.

Само в допълнение, на съда е служебно известно от разглеждане на подобни дела и от справка в деловодната система, че с влезли в сила решения по АНД №№ 222/2016 г., 223/2016 г., 224/2016 г., 225/2016 г., 227/2016 г., 154/2019 г., 155/2019 г. и други, всички по описа на РС – Самоков, са потвърдени наказателни постановления на същия административно-наказващ орган, издадени срещу същия жалбоподател за предходно извършени нарушения от същия вид като процесното, макар и с предмет други средства за измерване. Това известно на страните обстоятелство опровергава доводите на жалбоподателя за маловажност на случая. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.

По всички изложени съображения НП е законосъобразно и при липсата на основания за неговото изменение или отмяна, същото следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №.. издадено на .. г. от Г. Х. Д., на длъжност Началник на Регионален отдел „МН Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна агенция за метрология и технически надзор.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: