№ 42623
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110103142 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против М. В. К. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с №
**********/17.01.2023 г.
По отношение на заявеното вземане за сумата 518,53 лв., представляваща такса
„Бързо разглеждане“ по раздел IV, чл.9, ал. 1 от договора за кредит за период от 15.02.2023
г. до 15.01.2024 г., както и 797,30 лева – такса „Динамично плащане“ по раздел VI, чл. 9, ал.
2 от договора за кредит за период от 15.02.2023 г. до 15.01.2024 г. и разходи в размер на 180
лева за събиране на просрочени вземания съгласно раздел VII, чл. 12 от договора за кредит ,
съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение
на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че клаузите за допълнителни услуги и разходи нарушават на императивни норми на
ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за
1
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител. Видно от представения договор за потребителски
кредит № **********/17.01.2023 г., в същия е предвидено възнаграждение за услугата
„Бързо разглеждане“ в размер на 637,92 лева, а за „Динамично плащане“ в размер на 956,76
лева, която е дължима на равни части през периода на кредита, при главница по кредита –
1500 лв. От съдържанието на т. 7.3 от представените Общи условия на към договор за
потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: при ползване на тази възможност искането за кредит се разглежда от
кредитора в срок до 2 часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента в
който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В случай че искането постъпи в
неработен ден или извън работно време се допуска забавяне в обработката извън посочения
настоящата точка срок , но при всички случаи гарантира приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен
ден. В случай че кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по
своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързо
разглеждане съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния договор. От чл. 7.4 от
Общите условия се установява, че при заявено ползване на услугата „Динамично плащане“,
кредиторът осигурява свой представител, който посещава настоящия адрес на
кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място при условия, че то се
намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателят, в рамките на работно време
на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане. Кредитополучателят
заплаща дължимата парична сума за осигурена от кредитора възможност съобразно
погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесните услуги нямат. Таксата за бързо
разглеждане и изплащане на потребителския кредит попада в забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана
с основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. В частта
относно таксата за обслужване на кредита следва да се посочи, че тя също е във фиксиран
размер и не зависи от реалните разходи, които биха се направили, което води до извод, че по
същността си не представлява заплащане на цена за услуга, а предварително уговорено
задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на кредитора. Касае се за
възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да
бъде включено в годишния процент на разходите (ГПР) – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му
като отделно възнаграждение (услуга) има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
2
По отношение на претендираните такса за извънсъдебно събиране на кредита. Срещу
тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а представлява
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК обаче при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е лихвата за забава. Процесната клауза
преследва забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно обезщетение за забава.
Същата противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази
наказателна клауза е и в противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в
същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции,
което също влече нищожността й.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата
518,53 лв., представляваща такса „Бързо разглеждане“ по раздел IV, чл.9, ал. 1 от договора
за кредит за период от 15.02.2023 г. до 15.01.2024 г., както и 797,30 лева – такса „Динамично
плащане“ по раздел VI, чл. 9, ал. 2 от договора за кредит за период от 15.02.2023 г. до
15.01.2024 г. и разходи в размер на 180 лева за събиране на просрочени вземания съгласно
раздел VII, чл. 12 от договора за кредит. С оглед частичното отхвърляне на заявлението,
искането за разноски следва да се уважи пропорционално на уважената част от вземанията,
както следва: за държавна такса в размер на сумата от 35,02 лв., като се отхвърли до пълния
размер от 51,91 лв., а за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 26,97 лв.,
като се отхвърли за сумата до 50 лева. Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № *****/17.01.2024 г., подадено от /фирма/ срещу М. В. К.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 518,53 лв., представляваща такса „Бързо
разглеждане“ по раздел IV, чл.9, ал. 1 от договора за кредит за период от 15.02.2023 г. до
15.01.2024 г., както и в частта за сумата от 797,30 лева – такса „Динамично плащане“ по
раздел VI, чл. 9, ал. 2 от договора за кредит за период от 15.02.2023 г. до 15.01.2024 г., както
и разходи в размер на 180 лева за събиране на просрочени вземания съгласно раздел VII, чл.
12 от договора за кредит, както и за сумата над 35,02 лв. до пълния дължим размер от 64,94
лева за платена държавна такса и за сумата над 26,97 лева до пълния размер от 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4