№ 5420
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110156222 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т С” ЕАД срещу М. Г. К., С. П. К., Г. П. К., Д. В. М. и А. В. Р. за
заплащане при условията на разделност на следните суми: сумата 3781,23 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- ап. 89, находящ
се в гр. София, ж.к. ......... аб. № 173431, в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата
589,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.09.2023г.,
сумата 35,82 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от
01.08.2020г. до 30.04.2022г., сумата 8,42 лева, представляваща мораторна лихва върху цената
за услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 12.10.2023г., до
окончателното изплащане на сумите.
Сумите се претендират при следните квоти: 10/16 за М. Г. К., 2/16 за С. П. К., 2/16 за Г.
П. К., 1/16 за Д. В. М., 1/16 за А. В. Р..
В исковата молба са изложени твърдения, че М. Г. К., Т. П. К., С. П. К. и Г. П. К. са
съсобственици на процесния имот и клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот. Поддържа, че ответниците са консумирали топлинна енергия на процесната
стойност, но не са я заплатили. С уточнителна молба с вх. № 326327 от 15.11.2023г. ищецът е
посочил, че насочва претенцията си срещу М. Г. К., С. П. К., Г. П. К., Д. В. М. и А. В. Р..
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. В. Р. и Д. В. М. са посочили, че предявените
искове са неоснователни по основание и размер. Поддържат, че процесният имот е бил
собственост на П А К., като на 19.04.2010г. М. К била подала заявление-декларация за
1
откриване на партида на нейно име за процесния имот, поради което именно тя била
битовият клиент по смисъла на ЗЕ. Твърдят, че макар и да са съсобственици в процесния
имот, не дължат претендираните суми, тъй като не са потребители на топлинна енергия.
Оспорват размера на исковите претенции. Считат, че част от претендираните суми са с
изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. П. К. чрез
назначения от съда особен представител – адв. А. Ц., с който се оспорват предявените
искове. Изложени са твърдения, че по делото липсват доказателства дали С. К. не бил
направил отказ от наследството на П А К.. Твърди, че с подаването на декларация от М. К.
същата е станала страна по договор с топлопреносното предприятие. Сочи, че тя е ползвала
предоставените от дружеството услуги. Твърди, че С. К. не бил живял в топлоснабдения
имот и не бил потребител на топлинна енергия. Поддържа, че представените извлечения от
сметки са неясни, неразбираеми и противоречащи на ЗЗП и Директива 2011/83 на ЕС.
Оспорва размера на лихвата за забава като прекомерен. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. Г.
К. и Г. П. К..
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Д Е“ ЕООД, не е взел становище по
основателността на исковете.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност от ответниците А. В.
Р., Д. В. М. и С. П. К., в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
2
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е приет препис от Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТУ, видно от който на 13.07.1984г. Главна дирекция за
изграждане на София е продала на П А К. новопостроено жилище № 89, находящо се в
жилищната сграда- блок № ......., състоящо се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения на 65,20 кв.м., застроена площ, заедно с припадащите се избено помещение № 19
и 3,772 % идеални части от общите части на сградата.
От справка от НБД „Население“ се установява, че П А К. е починал на 24.11.1996г. и
негови наследници са съпругата му – М. Г. К., както и децата му- Т. П. К., А П. К., С. П. К. и
Г. П. К..
Прието е съдебно удостоверение, издадено от СРС, 149-ти състав в уверение на това, че
А П. К. е подал заявление с вх. № 20008726 от 22.04.2001г., с което се отказва от
наследството на наследодателя си П А К., починал на 24.11.1996г. Отказът е вписан в
особената книга на съда под № 671/26.04.2021г.
Прието е заявление-декларация с вх. № ОП-641 от 19.04.2010г., подадено от М. Г. К. за
откриване на партида на нейно име за процесния ап. 89, находящ се в гр. София, ж.к. ............
Прието е удостоверение за наследници с изх. № РИС23-УГ51-9274 от 13.11.2023г.,
издадено от Столична община, район Искър, от което се установява, че Т. П. К. е починала
на 24.05.2022г. и е оставила за свои законни наследници- Д. В. М. и А. В. Р..
Приета е справка от СРС от 22.11.2024г., в която е посочено, че след извършена проверка
в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство за периода от 24.11.1996г. до
21.11.2024г. не са намерени данни за вписан отказ/прием от наследството на П А К., ЕГН
**********, починал на 24.11.1996г. от страна на С. П. К., ЕГН **********.
От приетата справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009г. се установява, че М. Г. К. е
била съпруга на П А К..
При така събраната доказателствена съвкупност се установява, че след смъртта на П К.
неговите наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН са наследили
притежаваната от него идеална част от процесния апартамент.
На първо място, при прекратяване на съпружеската имуществена общност с
настъпилата смърт на основание чл. 28 СК дяловете на двамата съпрузи са станали равни,
тоест М. К. е станала собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент, а останалата
1/2 идеална част е била наследена по равно от наследниците на П К.- М. К., Т. К., А К., С. К.
и Г. К.. На основание чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да
3
приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници, поради което с оглед
отказа на А К. от наследството на П К. притежаваният от него дял следва да се разпредели
между останалите наследници. Така М. К. е придобила 1/2+1/10+1/40, тоест общо 5/8,
равняващо се на 10/16 от процесния апартамент; Т. К. е придобила 1/10+1/40, тоест общо 1/8
от процесния апартамент; С. К. е придобил 1/10+1/40, тоест общо 1/8 от процесния
апартамент, а Г. К. е придобил 1/10+1/40, тоест общо 1/8 от процесния апартамент. След
смъртта на Т. К., нейните законни наследници- Д. М. и А. Р., са наследници по 1/16 всеки от
процесния апартамент.
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия
от 2016г. на „Т С“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент - физическо
лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и
издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12,
чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал. 1, продавачът
променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено
споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на
друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът открива
партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението
за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна енергия – в случая
наследодателят на ответниците- П К., неговите наследници, явяващи се съсобственици на
процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях писмено споразумение да
заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като
тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях.
Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при зачитане на договорната свобода на
страните, установена в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г. Само в хипотезата при
която от наследниците на починалия не е изявена изрична воля кой от тях да е страна по
правоотношението, следва да намери приложение общото правило, установено в чл. 153, ал.
1 ЗЕ и в частност качество потребител да имат всички наследници на починалия потребител
на топлинна енергия съобразно наследствените им дялове. В този смисъл и Решение № 700
от 24.01.2020г. по в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС. В конкретния случай по делото е
представена молба- декларация, подадено от М. К. от 19.04.2010г. за откриване на партида
на нейно име за процесния имот, но по делото не са ангажирани никакви доказателства за
постигнато споразумение между нея и другите съсобственици именно тя да е страна по
договора за доставка на топлинна енергия, нито подобно споразумение да е депозирано в
ищцовото дружество.
С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили
воля М. К. да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред „Т С“ ЕАД,
то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и всеки от тях да отговаря спрямо
притежаваните от него идеални части в съсобствеността. Евентуални споразумения между
ответниците и обстоятелството кое лице фактически ползва имота са непротивопоставими
4
на ищцовото дружество, доколкото не е спазена предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В
този смисъл следва да се посочи и че счетоводното отразяване в ищцовото дружество и при
третото лице-помагач е ирелевантно по отношение на възникването на облигационно
правоотношение между страните.
С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния
имот, респ. страни в облигационното правоотношение, съобразно притежаваните от тях
квоти, както следва: 5/8 за М. К.; по 1/8 за С. и Г. К. и по 1/16 за Д. М. и А. Р..
Относно топлоснабдяването на сградата, в която се намира процесният имот, респ.
самият имот, същото се установява от приетите по делото доказателства, както и от приетата
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като
пълно и компетентно дадена.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че П К. е поискал да бъде
спряно отоплението в помещения: спалня и хол в имота му като на 28.09.1996г. били
изключени радиаторите в посочените помещения и бил съставен Акт за безсрочно
изключване на отоплението в двете помещения. На 29.11.2001г. било изключено и
отоплението на стълбището на вх. .. на ж.к. Л. Вещото лице е посочило, че исковият период
съвпада напълно с отчетни периоди: м. 05.2020г. – м. 04.2021г. и м. 05.2021г.- м. 04.2022г., за
които били изготвени две изравнителни сметки за потребената топлинна енергия. Експертът
е уточнил, че за отопление на имота била разпределяна топлинна енергия по отчет на 1 брой
ИРРО, за сградна инсталация, а за БГВ по отчет на един узаконен водомер за топла вода.
Отчетната бланка с показанията на измерителните уреди за 2020г./2021г. била подписана от
абоната. На датите за годишен отчет на уредите за 2021г./2022г. в процесния имот не бил
осигурен достъп. От обитателя на процесния апартамент не били представени
възражения/рекламации до фирмата за дялово разпределение, ако били отправяни такива за
разпределената топлинна енергия и последвалите изравнителни сметки за имота с аб. №
173431. От заключението се установява, че топломерът, монтиран в абонатната станция на
процесния адрес, бил преминавал метрологични проверки през две години, относими към
исковия период. От ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на
абонатната станция. От заключението се установява, че цената на топлинна енергия за
процесния период е в общ размер от 3895,36 лева, от които 3488,76 лева, прогнозно
потребление и 406,60 лева, резултат от изравнения. В тази сума не били включени лихви за
просрочено плащане и стари задължения, ако има такива, междинни погасявания
/прихващания/ и суми за дялово разпределение за топлинна енергия.
От приетата ССчЕ се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на
суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Вещото лице е посочило, че за
процесния период резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане в размер от
703,31 лева, както и че с изравнителните сметки за възстановяване, съобразно месеците на
осчетоводяване, не били погасявани задължения извън процесния период. От заключението
се установява, че цената на доставена топлинна енергия за процесния имот и период е в
5
размер на 3781,23 лева /3488,82 лева, прогнозни + изравнителни сметки 703,31 лева –
разлика цена 66,50 лева – кредитно известие годишно изравняване в размер на 344,40 лева/.
Относно стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира заключението на
вещото лице- счетоводител, което е взело предвид разликата в цената на топлинна енергия в
размер на 66,50 лева.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е доказано при условията на
пълно и главно доказване, че за процесния период ответниците са били в облигационни
отношения с ищцовото дружество с предмет доставка на топлинна енергия за процесния
имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 3781,23 лева. От
тази сума М. К. отговаря за 2363,27 лева; С. К. за 472,65 лева; Г. К. за 472,65 лева; Д. М. за
236,33 лева и А. Р. за 236,33 лева.
На следващо място от представените от ищеца Договор № У-104/08.11.2007г., сключен
между „Т С“ ЕАД и „МХ Е“ ООД, както и протокол от 04.06.2002г. от ОС на ЕС, находяща
се на адрес: гр. София, ж.к. Л 6, бл. ... се установява, че дяловото разпределение е възложено
на третото лице-помагач. От представените от третото лице-помагач документи се
установява и че за процесния имот е било извършвано отчитане на дяловото разпределение
на топлинна енергия. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от
м.08.2020г. до м.04.2022г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на
35,82 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер. От тази сума М. К. отговаря за
22,38 лева; С. К. за 4,48 лева; Г. К. за 4,48 лева; Д. М. за 2,24 лева и А. Р. за 2,24 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
6
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното
заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.09.2023г. е в
размер от 589,73 лева, какъвто е и претендираният размер. От тази сума М. К. отговаря за
368,58 лева; С. К. за 73,72 лева; Г. К. за 73,72 лева; Д. М. за 36,85 лева и А. Р. за 36,85 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените срещу ответниците искове за
сумата от общо 8,42 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място, относно релевираното от ответниците А. Р., Д. М. и С. К.
своевременно възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното. При
действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение
започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за
който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /12.10.2023г./ вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 31.07.2020г. са погасени по давност, доколкото вземането за м. 07.2020г. е
станало изискуемо на 14.09.2020г. с изтичане на 45-дневния срок, считано от 01.08.2020г. и
давността за него е изтекла на 14.09.2023г. /преди подаване на исковата молба/. Вземането за
м. 08.2020г. и вземанията за всички следващи месеци не са погасени по давност. При
изчисляване на размера на погасените по давност вземания съдът използва Таблица № 4 от
заключението на вещото лице-счетоводител и Таблица № 3 от заключението на вещото лице
топлоинженер и установи, че погасените по давност вземания са в размер от 216,49 лева, от
които С. К. отговоря за 27,06 лева, а Д. М. и А. Р. за по 13,53 лева.
С оглед на гореизложеното предявеният иск за цена на топлинна енергия спрямо М. К. е
основателен за сумата от 2363,27 лева за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; спрямо Г. К.
за сумата от 472,65 лева за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; спрямо С. К. за сумата от
445,59 лева за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г. и следва да бъде отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 472,65 лева и за периода от
01.05.2020г. до 31.07.2020г.; спрямо А. Р. за сумата от 222,80 лева за периода от 01.08.2020г.
до 30.04.2022г. и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 236,33 лева и за периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г.; спрямо Д. М. за
7
сумата от 222,80 лева за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г. и следва да бъде отхвърлен
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 236,33 лева и за периода от
01.05.2020г. до 31.07.2020г.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до
12.09.2023г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се погасява,
независимо дали давността за него е изтекла. Съдът на основание чл. 162 ГПК изчисли
пропорционално дължимата мораторна лихва от ответниците, които са релевирали
възражение за изтекла погасителна давност като намира, че дължимата от Д. М. и А. Р.
мораторна лихва, изчислена върху непогасената по давност сума е в размер на 34,74 лева /за
всеки/, от С. К.- 69,50 лева.
С оглед на гореизложеното предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
топлинна енергия спрямо М. К. е основателен за сумата от 368,58 лева за периода от
15.09.2021г. до 12.09.2023г.; спрямо Г. К. за сумата от 73,72 лева за периода от 15.09.2021г. до
12.09.2023г.; спрямо С. К. за сумата от 69,50 лева за периода от 15.09.2021г. до 12.09.2023г.
като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 73,72 лева; спрямо Д. М. за сумата от 34,74 лева за периода от 15.09.2021г. до 12.09.2023г.
като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 36,85 лева; спрямо А. Р. за сумата от 34,74 лева за периода от 15.09.2021г. до 12.09.2023г.
като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 36,85 лева.
На последно място, към датата на подаване исковата молба, се установява, че вземанията
за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.09.2020г. са
погасени по давност, доколкото вземането за м.09.2020г. е станало изискуемо на 01.10.2020г.
– преди подаване на исковата молба. Вземането за м.10.2020г. и всички следващи месеци не
е погасено по давност. Съдът изчисли размера на погасените по давност суми, използвайки
Таблица № 3 от заключението на вещото лице по ССчЕ на сумата от 3,38 лева, от които С. К.
отговоря за 0,42 лева, а Д. М. и А. Р. за по 0,21 лева.
С оглед на гореизложеното предявеният иск за цена на услуга дялово разпределение е
основателен спрямо М. К. за сумата от 22,38 лева за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г.;
основателен спрямо Г. К. за сумата от 4,48 лева за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г.;
основателен спрямо С. К. за сумата от 4,06 лева за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г.
като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 4,48 лева и за периода от 01.08.2020г. до 30.09.2020г.; основателен спрямо Д. М. за сумата
от 2,03 лева за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. като следва да бъде отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2,24 лева и за периода от
01.08.2020г. до 30.09.2020г.; основателен спрямо А. Р. за сумата от 2,03 лева за периода от
01.10.2020г. до 30.04.2022г. като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 2,24 лева и за периода от 01.08.2020г. до 30.09.2020г.
Следва да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове за заплащане на мораторна
8
лихва върху цената върху услугата за дялово разпределение по гореизложените
съображения.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответниците не са
сторили и не претендират разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер от 202,68 лева, такса за съдебно
удостоверение в размер от 5 лева, депозит за експертизи в общ размер от 600 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 907,68 лева.
С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски, които
следва да бъдат заплатени от ответниците съобразно дяловете им в съсобствеността в
процесния имот. В този смисъл М. К. следва да бъде осъдена да заплати 532,37 лева; Г. К. –
106,47 лева; Д. М. – 53,24 лева; А. Р. - 53,24 лева.
С. К. е бил представляван от особен представител в производството като ищецът е
сторил разноски за депозит в размер на 400 лева, поради което С. К. следва да бъде осъден
да заплати разноски съразмерно уважената част от исковете в размер от 482,73 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. ... .........., да
заплати на „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ..........., с адрес на управление: гр. София, ул. „......“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от
2363,27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- ап.
89, находящ се в гр. София, ж.к. ......... аб. № 173431, в периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., сумата 368,58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
до 12.09.2023г., сумата 22,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
период от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба- 12.10.2023г., до окончателното изплащане на сумите, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 532,37 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата от 5,26 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г.
ОСЪЖДА Г. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. ... .........., да
заплати на „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ..........., с адрес на управление: гр. София, ул. „......“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от
472,65 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- ап.
89, находящ се в гр. София, ж.к. ......... аб. № 173431, в периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., сумата 73,72 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
9
до 12.09.2023г., сумата 4,48 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
период от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба- 12.10.2023г., до окончателното изплащане на сумите, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 106,47 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата от 1,05 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г.
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. ... .........., да
заплати на „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ..........., с адрес на управление: гр. София, ул. „......“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от
445,59 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- ап.
89, находящ се в гр. София, ж.к. ......... аб. № 173431, в периода от 01.08.2020г. до
30.04.2022г., сумата 69,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
до 12.09.2023г., сумата 4,06 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
период от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба- 12.10.2023г., до окончателното изплащане на сумите, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 482,73 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 472,65
лева и за периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г.; предявения иск за мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
73,72 лева; предявения иск за цена на услуга дялово разпределение за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 4,48 лева и за периода от 01.08.2020г. до
30.09.2020г.; предявения иск за сумата от 1,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „...., да заплати на „Т С“
ЕАД, с ЕИК: ..........., с адрес на управление: гр. София, ул. „......“ № 23Б, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 222,80 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- ап. 89, находящ
се в гр. София, ж.к. ......... аб. № 173431, в периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., сумата
34,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.09.2023г.,
сумата 2,03 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от
01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба- 12.10.2023г., до окончателното изплащане на сумите, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,24 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 236,33
лева и за периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г.; предявения иск за мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
36,85 лева; предявения иск за цена на услуга дялово разпределение за разликата над
10
уважения размер до пълния предявен размер от 2,24 лева и за периода от 01.08.2020г. до
30.09.2020г.; предявения иск за сумата от 0,53 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г.
ОСЪЖДА А. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „...., да заплати на „Т С“
ЕАД, с ЕИК: ..........., с адрес на управление: гр. София, ул. „......“ № 23Б, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 222,80 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- ап. 89, находящ
се в гр. София, ж.к. ......... аб. № 173431, в периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., сумата
34,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.09.2023г.,
сумата от 2,03 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от
01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба- 12.10.2023г., до окончателното изплащане на сумите, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,24 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 236,33
лева и за периода от 01.05.2020г. до 31.07.2020г.; предявения иск за мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
36,85 лева; предявения иск за цена на услуга дялово разпределение за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2,24 лева и за периода от 01.08.2020г. до
30.09.2020г.; предявения иск за сумата от 0,53 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач- „Д Е“ ЕООД,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11