Р Е Ш Е Н И Е
№ 973 / 7.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание,
в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 908 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
„Р.х.“ ООД, ЕИК : *********, срещу НП № 03 – 010926 / 20. 02. 2019 г. на Директор
Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на пет хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна
отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност да намали размера на
наложеното, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.
Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата страна.
Въззиваемата страна, в съдебно
заседание се представлява от процесуален представител. Излага доводи, че
жалбата е неоснователна, като моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона. Претендира за
присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата страна.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 01. 02. 2019 г. свид. М.К.Д. ***
посетил търговски обект – ресторант „*“, находящ се в гр. Варна, стопанисван от
възз. „Р.х.“ ООД, а впоследствие извършил и документална такава в сградата на Д
– ИТ – Варна. Проверяващият установил, че към 13. 45 ч. на 01. 02. 2019 г. в
горепосочения обект С. М. В. престирала труд, като изпълнявала трудови функции
на длъжност „чистач / хигиенист“, без преди това да й е предоставено копие от
уведомление по чл. 62 от КТ, заверено в 20. 57 ч. на 01. 02. 2019 г. от ТД –
НАП – Варна. Съставен бил АУАН, предявен и отказан да бъде подписан
/удостоверено по надлежния ред/ без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете незаинтересоваността
на свидетеля от изхода на делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и
е надлежно връчено. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво
отразени в АУАН и НП.
Съдът
намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна
безспорно беше установено, че към 13. 45 ч. на 01. 02. 2019 г. Станка Маринова
Масилева престирала труд в търговдси обект – ресторант „Ди Вайн“, находящ се в
гр. Варна, стопанисван от възз. „Р.х.“ ООД, като изпълнявала трудови функции на длъжност
„чистач / хигиенист“. Известно е, че отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат единствено като трудови, в частност с
трудов договор, в писмена форма. Следва да бъде уточнено, че текста на
нарушената разпоредба изисква единствено допускане до работа, а не какво точно
е извършвал работника, на какво ниво са били неговите професионални умения.
Безспорно се установи, че на работника не е било своевременно
представено копие от уведомление по чл. 62 от КТ, заверено в 20. 57 ч. на 01.
02. 2019 г. от ТД – НАП – Варна, което е достатъчно, за да се осъществи
състава. Съдът намира, че правилно е издирен субекта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, която сочи, че отговорността се носи от
работодателя. Горното съдът прие въз основа на
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени
материали.
Доколкото санкционираното лице е
юридическо, съдът не следва да обсъжда въпроса относно субективна страна.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид засягат трудовите отношения, респективно с предвидената отговорност
за тях се цели гарантиране правата на работниците/служителите съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат
приравнени към маловажните случаи, поради което правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция. С оглед законовите разпоредби съдът намира, че в
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 415 В от КТ.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за
извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в
предвид следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта
на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на
предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото касае трудови правоотношения, смекчаващи отговорността обстоятелства
- липса на вредни последици, съдействие за установяване на обективната истина,
неналичие на други наказания, което доказва формирано трайно правилно отношение
към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт,
отегчаващи отговорността обстоятелства – не се установиха, имотно състояние –
видно от доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на доходи, доколкото
въззивникът упражнява търговска дейност, но няма доказателства за сравнително
висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на наказанието. С оглед на
горното съдът счита за справедливо да измени размера на наложеното наказание, с
оглед постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна
на въззивника за неоснователно, поради следното : не са допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна
отмяна, като по безспорен и категоричен начин беше установено осъществяването
на състава, респективно за съда не съществува съмнение относно допускането на
твърдяното нарушение. АУАН е съставен в присъствието на представляващ, като
отказа му е удостоверен по надлежния ред, респективно възползването от
конкретно право не може впоследствие да се тълкува като неосъществена
процедура. В АУАН и НП нарушението е описано в степен, позволяваща на
въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно
защитата си. Право на актосъставител и административно – наказващ орган е да
преценят дали следва да се ангажира отговорността на въззивника или същия да
бъде предупреден, но решение в полза на протичане на съответното производство
само по себе си не е незаконосъобразно. Относно маловажност съдът изложи мотиви
по – горе, поради което не следва да ги повтаря.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната
правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено
искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на осемдесет
лева.
С оглед изложеното съдът счита,
че разглежданото НП следва да бъде изменено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 03 – 010926 / 20. 02. 2019 г. на
Директор Д – ИТ – Варна, с което на „Р.х.“ ООД, ЕИК : *********:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на пет хиляди лева, като вместо
това :
НАЛАГА на „Р.х.“ ООД, ЕИК :
********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на хиляда и петстотин лева.
ОСЪЖДА „Р.х.“ ООД, ЕИК :
********* да заплати на Д – ИТ – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото
в размер на осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :