№ 5885
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110138772 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Н. дължи на „........“ ЕАД следните суми: сумата от
38.86 лева, представляваща месечни абонаментни такси и цена на предоставени мобилни
услуги в периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г. по сключено между страните Допълнително
споразумение от 31.08.2017г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сумата от 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните му
задължения по договора, предвидена в раздел IV, чл. 4 от допълнителното споразумение и
формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за
предоставяната по договора услуга, сумата от 48.52 лева, представляваща вземане по раздел
IV, чл. 5 от допълнителното споразумение за разликата между стандартната цена на
предоставено на длъжника по силата на Договор за лизинг от 31.08.2017г. устройство:
Samsung Galaxy J5 2017 Black (без отстъпка), и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг, сумата от 286.22 лева, представляваща сбор от неизплатени лизингови
вноски, начислени в периода от 15.07.2018г. до 14.10.2018г. по сключен между страните
Договор за лизинг от 31.08.2017г. към допълнителното споразумение към договора на
устройство: Samsung Galaxy J5 2017 Black, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 29.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични
притезания по ч. гр. дело № 20997/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „........“ ЕАД твърди, че между него и ответника е съществувало облигационно
правоотношение въз основа на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и Допълнително споразумение от 31.08.2017г. към него, по силата на което
предоставил на ответника в качеството му на клиент уговорените мобилни услуги на
стойност от 38.86 лева за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г., която сума ответникът не
заплатил, поради което договрът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен, а това, от
своя страна, обосновало начисляването от мобилния оператор на основание раздел IV, чл. 4
1
и чл. 5 от допълнителното споразумение на предвидените в тези клаузи неустойки за
предсрочно прекратяване на договора. Наред с това, между страните бил сключен и договор
за лизинг от 31.08.2017г., по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване
мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Black, но послендият не заплатил част от
уговорените лизингови вноски, чиято изискуемост била настъпила, в общ размер на 286.22
лева. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който ответникът
оспорва предявените искове, поддържайки, че между него и ищеца не същестува договор. В
подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената в хода на заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ответникът е
изложил фактически твърдения, че телефонът, за който е издадена заповедта, бил откраднат,
както и че не е ползвал услугите, чиято цена е предмет на производството. Счита, наред с
това, че размерът на задълженията му следва да бъде редуциран. В условията на
евентуалност в отговора по чл. 131 ГПК е релевирано възражение за погасяване на
процесните задължения по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи съществуването през исковия период на валидни
правоотношения с ответника по силата на договор за мобилни услуги и на договор за
лизинг, предоставянето въз основа на тях на услугите, респ. стоките, чиято цена, вкл.
лизингова се претендира, размер на тази цена, настъпване на изискуемостта на вземанията
за нея, включването в договорното съдържание на неусточени клаузи, предвиждащи
дължимост на неустойка/и за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
поради допуснато от потребителя неизпълнение на паричните му задължения по договора
именно в претендираните с исковата молба размери и начин на формиране.
Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от
ответника Договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД- предишно
наименование на ищеца „........“ ЕАД, Допълнително споразумение от 31.08.2017г. към него,
Договор за лизинг от 31.08.2017г. и общите условия на ищеца към тях, че страните по
делото са встъпили в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави на ответника в качеството му на потребител мобилни услуги във
връзка с мобилен номер +359********* срещу заплащане на месечна абонаментна такса от
39.99 лева, а след сключване на допълнителното споразумение от 31.08.2017г.- от 20.99
лева, както и че на ответника по силата на договора за лизинг от същата дата е бил
предоставен за временно и възмездно ползване мобилен телефон Samsung Galaxy J5 2017
Black, срещу което последният се е задължил да заплаща лизингова цена на 23 равни
месечни вноски от по 22.59 лева всяка, дължими в периода от 30.09.2017г. до 31.07.2019г.
Доколкото така посочените писмени съглашения носят подписи за клиента В. К. Н. и
доколкото автентичността им не е оспорена от името на ответника, неоснователно се явява
възражението на последния, че не е бил страна по договори за електронни съобщителни
услуги и за лизинг, сключени с ищцовото дружество.
Ответникът не е оспорил правнорелевантното обстоятелство, че при подписване на
договора за мобилни услуги, както и през исковия период- от 15.07.2018г. до 14.08.2018г.,
мобилният оператор е обезпечил възможността му да ползва предлаганите и уговорените в
договора мобилни услуги, като му е предоставил и е поддържал активна съответната СИМ-
карта, поради което и само на това основание и съобразно дефиницията за „месечен
абонамент“, съдържаща се в приложимите към договора общи условия на ищеца, следва да
се приеме, че през посочения период в правната сфера на клиента е възникнало задължение
2
да заплаща месечна абонаментна такса в уговорения размер, който към този момент е
възлизал на сумата от 20.99 лева съобразно съдържанието на процесното допълнително
споразумение. Реалното потребление на допълнително начислените през този период
мобилни услуги, чиято цена не е включена в стойността на месечния абонамент, както и
общата цена на същите съдът намира за установени въз основа на представените от ищеца и
неоспорени от ответника фактури и приложения към тях, в които са отразени конкретните
вид, обем и стойност на ползваните през процесния период услуги, доколкото същите, вкл.
доказателствената им стойност, както и редовността на воденото от ищеца счетоводство не
са оспорени от ответника.
Не е спорно между страните, а и се установява от клаузата на чл. 4 от сключения между
страните договор за лизинг от 31.08.2017г., съставляваща по правната си същност признание
на неизгоден за ответника факт с правно значение, че с подписването му мобилното
устройство, предмет на съглашението, е било предадено във фактическата власт на В. Н., с
което мобилният оператор като лизингодател е изпълнил задължението си по този договор,
а за лизингополучателя е възникнало задължение да заплаща уговорената лизингова цена.
Последният не доказва, а и не твърди да е заплатил последната в цялост, въпреки
настъпването на уговорения краен срок за това, поради което следва да се приеме за
установена дължимостта на сочената от ищеца като неплатена част от общо уговорената
лизингова цена с размер на частта от 286.22 лева.
За пълнота и прецизност и във връзка с наведените от ответника в хода на заповедното
производство твърдения, че процесният телефон бил откраднат, следва да се изясни, че
доколкото за установяването им не са ангажирани каквито и да е доказателства, същите като
недоказани следва да бъдат приети за неосъществили се.
Неоснователно е своевременно заявеното в условията на евентуалност възражение за
погасяване на вземанията за цената на електронните съобщителни услуги и месечни
абонаментни такси, както и за лизингова цена по давност, доколкото от датата на
настъпване на изискуемостта на всяко от от посочените задължения- така, както същата е
уговорена в представените писмени съглашения, до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 29.05.2020г., са
изминали по- малко от три години, каквато е продължителността на приложимия спрямо
тези вземания давностен срок.
При тези мотиви предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД следва да бъдат уважени в
тяхната цялост.
Съгласно чл. 4 и чл. 5 от раздел IV на допълнителното споразумение, сключено между
страните на 31.08.2017г., на които ищецът се позовава, претендирайки процесната
неустойка, в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на
потребителя с горепосочения мобилен/фиксиран номер, през срока, посочен в чл. 2 от този
раздел, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ- карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в договора или по предходно
посписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената
на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за
съответното устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на която
и да е СИМ- карта/номер, посочени в него, и заплатената от него при предоставянето му от
оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
На първо място следва да се изясни, че макар цитираните уговорки от процесното
споразумение формално да са разписани в отделни клаузи от съглашението- съответно в чл.
4 и чл. 5 от същото, по правната си същност двете заедно уреждат начина на формиране и
3
елементите, включени в неустойката за предсрочно прекратяване на ползването на всички
или част от услугите, предмет на договора за електронни съобщителни услуги. Изводът в
последния смисъл се обосновава безусловно при систематичното, семантичното и
логическото тълкуване на двете уговорки. Така в чл. 5 от допълнителното споразумение не е
предвидена самостоятелна хипотеза, различна от предсрочното прекратяване на договора,
при която потребителят да дължи разликата между действително заплатената-
преференциалната, и стандартната цена на предоставено за ползване устройство. Напротив,
в тази клауза е предвидено, че във всички случаи на предоставено устройство се дължи и
тази разлика, т. е. същата е дължима наред със сбора от стандартните месечни абонаментни
такси до края на първоначално уговорения срок на договора.
Касае се следователно за една неустойка, предвидена за един и същ вид неточно
изпълнение на договорните задължения на клиента- да остане обвързан от
правноотношението до края на срока на договора, формирана от посочените в двете клаузи
компоненти.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението, и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД, страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче
това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен
случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора,
съответно към момента на включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай ищецът претендира неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги поради допуснато от ответника
неизпълнение в срок на задължението му за заплащане стойността на предоставените
услуги, като размерът на вземането съгласно уговореното се равнява на сбора от
стандартните абонаметни такси за съответните мобилни номера, изчислен съобразно
първоначално уговорения между страните срок на действие на договора и стойността на
отстъпката от редовната цена на предоставено за ползване въз основа на договор за лизинг
устройство, предоставена при сключване на същия. Съдът намира, че така уговорената
неустойка при предсрочно прекратяване дори и само в частта й, касаеща сбора на
стандартните месечни абонаментни такси до края на срока на договора, създава
предпоставки за обогатяване на едната страна – мобилния оператор, без правно основание,
доколкото под формата на неустоечно вземане същият би получил сума в размера, който би
получил и в хипотеза, при която договорът не би бил прекратен, без да предоставя
насрещната престация, а дори и в по-висок размер предвид определянето на неустойката на
базата на стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния такъв, приложим по
време на договорната обвързаност между страните. Последното, както и прибавянето към
тази стойност и на стойността на отстъпката от цената на предоставеното на лизинг мобилно
устройство надхвърля според настоящия съдебен състав дори и санкционната функция на
неустойката. Такава неустоечна клауза не съответства на функциите на неустойката по чл.
92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което съдът приема същата за
4
нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а процесната
сума за недължима на това основание. По вече изложените фактически съображения,
касаещи начина на формиране, а с това и размера на неустойката, коментираната неустоечна
клауза се явява нищожна и като неравноправна на основание нормата на 146, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
съгласно която неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Независимо от горното, за прецизност и пълнота следва да се изясни, че дори и
задължението за заплащане на неустойка в размер на разликата между редовната цена на
предоставеното на лизинг устройство и първоначално уговорената цена да се разглежда като
самостоятелно, клаузата, с която същото е вменено на потребителя, е сама по себе си
нищожна. Това е така, тъй като от съдържанието й, дори и разглеждано в единство с
процесния договор за лизинг, не се установява какъв би бил конкретният размер на тази
неустойка, тъй като не са посочени нито редовната цена на устройството, нито размерът на
предоставената отстъпка, а в неустоечната калуза се препраща към ценовата листа на
мобилния оператор, при това не действащата към датата на сключване на допълнителното
споразумение, а актуалната към датата на начисляването на неустойката, поради което и по
арг. от разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, съгласно която неравноправна е клаузата,
която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на договора, коментираната уговорка е сама по себе си неравноправна и като такава
нищожна.
Ето защо, след като клаузите от процесното допълнително споразумение, на които
ищецът основава претенциите си за неустоечни вземания, са нищожни, следва да се приеме,
че такива вземания не са възникнали в правната му сфера, поради което исковете, имащи за
предмет същите, следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Изводът в последния смисъл не се разколебава от обстоятелството, че в слчуая ищецът
претендира неустойка в размер на само три месечни абонаментни такси, а не на сбора от
всички месечни абонаменти до края на уговорения срок на договора. Съдът не би могъл да
присъди по- нисък размер на неустойката- до трикратния размер на месечната абонаментна
такса, доколкото в договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, респ. в
допълнителното споразумение към него не се съдържа клауза в такъв смисъл, каквато клауза
би могла да послужи като основание за дължимост на неустойка в посочения размер,
съответно за основателност на иска. А инкорпорираната в съглашението неустоечна клауза,
приета от съда за нищожна, не би могла да послужи като основание за начисляване и
присъждане на вземане в какъвто и да е размер. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че източник на ограничението по отношение на максималния размер на
неустойката, дължима при предсрочно прекратяване на договорите за телекомуникационни
услуги, на който ищецът се позовава в коментираната молба, не е императивна разпоредба
на закона, която да бъде приложена от съда вместо нищожната договорна клауза, а
споразумение между доставчика на услугата и Комисията за защита на потребителите, което
следва да бъде съобразявано от ищеца в практиката му занапред.
Независимо от всичко изложено и за пълнота следва да се изясни, че макар и да не е
оспорено прекратяването на процесния договор за електронни съобщителни услуги, същото
не се доказва от ищеца, комуто принадлежи процесуалното задължение да установи това
изгодно за него обстоятелство с правно значение, обосноваващо начисляване на процесната
неустойка.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора по правило разноски се следват и на двете страни. Съобразно
5
уважената част от исковете на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 293.74 лева, представляваща част от сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса и заплатен адвокатски хонорар, както
и сумата от 324.26 лева, представляваща част от извършените в хода на исковото
производство разходи за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, за които по
делото са представени доказателства, че са реално заплатени.
В полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е
заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД, че В. К. Н., ЕГН **********, дължи на „........“ ЕАД, ЕИК ............,
следните суми: сумата от 38.86 лева, представляваща месечни абонаментни такси и цена на
предоставени мобилни услуги в периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г. по сключено между
страните Допълнително споразумение от 31.08.2017г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, както и сумата от 286.22 лева, представляваща сбор от
неизплатени лизингови вноски, начислени в периода от 15.07.2018г. до 14.10.2018г. по
сключен между страните Договор за лизинг от 31.08.2017г. към допълнителното
споразумение към договора на устройство: Samsung Galaxy J5 2017 Black, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 29.05.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 20997/2020г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Н., ЕГН **********, дължи на „........“ ЕАД,
ЕИК ............, сумата от 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Допълнително споразумение от 31.08.2017г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните
му задължения по договора, предвидена в раздел IV, чл. 4 от допълнителното споразумение
и формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за
предоставяната по договора услуга, както и сумата от 48.52 лева, представляваща вземане
по раздел IV, чл. 5 от допълнителното споразумение за разликата между стандартната цена
на предоставено на длъжника по силата на Договор за лизинг от 31.08.2017г. устройство:
Samsung Galaxy J5 2017 Black (без отстъпка), и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг, за които парични притезания по ч. гр. дело № 20997/2020г. по описа на
СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„........“ ЕАД, ЕИК ............, сумата от 293.74 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 324.26 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6