№ 7
гр. С. , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20205400500382 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №73/16.06.2020г. по гр.д. №310/2018г. З.ският районен съд е
отхвърлил предявения от В.А.Л., ЕГН **********, С.Р.Л., ЕГН ****,
двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 43; И.И.М., ЕГН ********** и
Р.И.М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К.“ № 8, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване за
установено спрямо ответниците Е.А.Н., ЕГН ********** и А.И.Н., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 42, че ищците
притежават вещно право на преминаване върху чужд недвижим имот, а
именно - участък, с обща дължина 37,50 м.(измерена по оста) и широчина 2
метра, като 5,5 м., с площ 11 кв.м., попадат в нереализирана улична
регулация, а останалите 32 м., с площ 64 кв.м. попадат в имот № 005578 по
КВС на гр. Н., възстановен на наследниците на А.К., от които 8 кв.м. попадат
в рамките на козарника, придобито въз основа на давностно владение.Със
същото решение е отхвърлил предявения от В.А.Л., ЕГН **********,
С.Р.Л., ЕГН ****, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 43; И.И.М.,
ЕГН ********** и Р.И.М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „К.“ № 8, иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците
Е.А.Н., ЕГН ********** и А.И.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 42 да преустановят действията си, с които препятстват
упражняване правото на собственост върху посочения сервитут - право на
1
преминаване върху чужд недвижим имот, представляващ участък, с обща
дължина 37,50 м.(измерена по оста) и широчина 2 метра, като 5,5 м., с площ
11 кв.м., попадат в нереализирана улична регулация, а останалите 32 м., с
площ 64 кв.м. попадат в имот № 005578 по КВС на гр. Н., от които 8 кв.м.
попадат в рамките на козарника, като премахнат изградената ограда.Осъдил е
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.А.Л. , С.Р.Л., И.И.М. и Р.И.М. да заплатят на
Е.А.Н. сумата от 400 лева , разноски за производството. Осъдил е на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК В.А.Л., С.Р.Л., И.И.М. и Р.И.М. да заплатят на А.И.Н. сумата от
350 лева разноски за производството.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №1518/15.07.2020г.от В.А.Л., с
ЕГН ********** и С.Р.Л., с ЕГН ****, дваматас адрес: гр. Н. и И.И.М.
ЕГН********** и Р.И.М. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Н. , всички
чрез адв. М.З. срещу решение № 73 от 16.06.2020 г. по гр.дело № 310/2018 г.
по описа на районен съд гр. З..Намира ,че решението е неправилно,
постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните
правила, противоречи на материалния закон и необосновано,поради което
моли съда да го отмени и да постановите друго, с което да уважи предявения
иск изцяло и присъди на доверителите му направените по делото разноски и
заплатеното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.Намира
,че решението е постановено без наличието на каквото и да е доказателство в
подкрепа на направения извод и без да анализира събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност само и единствено на показанията на
доказано заинтересования свидетел К.Н. .Счита ,че без да обсъди показанията
на този заинтересован свидетел по реда на чл. 172 от ГПК, районният съд е
приел , че „преминаването е ставало със знанието и съгласието на
ответниците.Моли съда да обърне внимание ,че районният съд изобщо не е
обсъдил събраните по делото писмени доказателства в това число и
доказателствата по приложеното гр.дело № 297/2017 г. по описа на районен
съд - З. и приетите технически експертизи по него . Намира ,че чрез тях се
доказва ,че „ищците ползват продължението на ул. Д.Ч.“ (пътеката), за да
стигнат до имотите си от поне 45 години...“ т.е. когато ответницата Е.Н. е
била на 14 годишна / възстановеният имот № 005578 е бил собственост на
баща и А.К. / и към датата на възникване на владението на право на
преминаване очевидно тя не е имала възможност да дава валидни
волеизявления и/или да препятства преминаването на когото и да било.
От показанията на св.Р.П. в с.з. на 16.10.2019 г.) намира ,че се установява че
„други хора преминават с коли, но повечето вървят пеша...'", „по тази пътека
са засичани и други хора, които дори (свидетелите) не познават... и „не е
имало спор от сем. Н. за преминаването им...” и че никога Л.иМ. не са
,,искали разрешение от сем.Н. да минават оттам... ” Поради това счита,че по
делото безспорно и еднозначно се установява , че не само не е давано
възприетото от съда „съгласие”, но и никога не е имало пречки за
преминаването през имота.Намира ,че районния съд недопустимо и в
2
нарушение на принципа за обективност и безпристрастност, е основал
решението си единствено на неверните показания на свидетеля К.Н.,като
съдът не е взел предвид нейната заинтересованост .Намира, че св.Н. невярно
твърди и че никога покрай къщата не е имало пътека, а само вада, докато по
делото счита ,че е установено и съдът е възприел пътеката за доказана. Счита
,че е неясно за жалбоподателя, защо районният съд възприема
съществуването на пътеката - в противоречие на твърденията на този
свидетел, без да посочи това ярко несъответствие на показанията и с
действителността, а същевременно възприема изцяло останалите и твърдения,
които намира ,че също се опровергават от събраните по делото доказателства
.Моли съда да обърне внимание ,че в протокол от с.з. от 11.01.2018 г. по
посоченото (приложено)гр.дело № 297/2017 г. на PC - З. св. А.Л. (свидетел на
Е.Н.) посочва, че „ул. „Д.Ч.” не стига до тяхната къща. На изток от имота им
няма улица, а има пътека за животни“(процесната пътека), за която св. К.Н.
твърди, че не е съществувала . Задава си въпросът ответницата Н. и на
животни ли е давала съгласие за преминаване и как ?Намира ,че неправилно,
в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, напълно
необосновано, и в противоречие на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност районният съд е приел , че „ищците са
извършвали т.нар. „търпими действия” Счита ,че , искането за
своене(психическото състояние - animus) на владелците Л.иМ. е било налично
и манифестирано (заедно с много други хора) още пред родителите и пред
малолетната / непълнолетната Е.Н. и не е оспорвано от последните – намира
че в този смисъл са показанията на св. К. и св.П..Намира ,че ответницата Н.,
а по-късно и съпругът и, е следвало изрично и недвусмислено да заявят
волята си и да се противопоставят на преминаването на владелците - ищци с
действия по прекъсване на упражняваното от тях владение и напр.
превръщането му в търпимо действие. Счита ,че нищо такова не е установено
от събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Счита ,че цитираното от съда съдебно решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр.д.
№ 493/2012 г., I г. о. на ВКС, е неприложимо в случая .Счита ,че ако
възприетото от съда е действително вярно, то не ищците, а ответниците е
следвало , но намира ,че не са доказали да са прекъснали владението (преди
30.04.2018 г.) на правото на преминаване на ищците с изрично
противопоставяне.Счита ,че по делото е установено ежедневно,
постоянно,непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно упражняване на
фактическа власт.Намира ,че цитираното от съда съдебно решение № 1493 от
17.08.1999 г. по гр. д. № 228/1999 г„ IV г. о. на ВКС е неприложимо както и
решение № 196 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 137/2018 г., I г. о. на ВКС също е
неприложимо.Счита ,че в настоящето производство не се доказва владението
на ищците да е прекъснато и трансформирано в търпими действия чрез
изрични недвусмислени действия от страна на ответниците, които изрично да
са демонстрирани пред владелците на правото на преминаване.Районният съд
е приел ,че „липсата на противопоставяне на ответниците (до момента на
3
преустановяване на достъпа) свидетелства за съгласие от тяхна страна
ищците да преминават през имота им, доколкото сем.Н. живеят постоянно в
процесния имот“ Намира ,че нищо такова няма установено,като моли съда да
има предвид ,че това са само предположения.Счита ,че в този смисъл са
показанията на св.К. и св.П., че ищците самостоятелно са упражнявали
(владяли) право на преминаване и никога не е искано или давано съгласие за
това от ответниците. Нещо повече – твърди ,че ответниците не са нареждали,
а са молили ищците да не паркират автомобил до къщата / гаража им. Намира
,че това не е собственическо поведение по отблъскване на владение, а
съзнание за чужда ,включително общинска собственост и право на
преминаване на много хора.Намира,че за установяване действителните
отношения между страните по делото районният съд изобщо не е обърнал
внимание на приложеното към настоящето гр.дело № 297/2017 г. на районен
съд - З... Счита ,че намерението на ответниците възниква по време -в края на
м. април 2018 г.- и счита ,че е в резултат на действията на Община Н. във
връзка с резултата по гр.дело № 297/2017 г. по описа на районен съд З. за
изземване на неправомерно заетите площи - публична общинска
собственост. Твърди ,че поради планираното изземване на площи — публична
общинска собственост ответниците са затворили преминаването на ищците и
на всички останали хора по пътеката.В този смисъл е издадена заповед №
122/23.05.2018 г. гр.дело № 297/2017 г.) – и констативен протокол от
30.05.2018 г. на Община Н.. Счита ,че ответниците са разчитали да завладеят
и присвоят общинската собственост и последица на това е затварянето и на
пътеката.Счита ,че неправилно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила, в противоречие на събраните по делото
доказателства съдът е мотивирал, че „дори по делото да е било установено
владение на процесната площ, то същото щяло да бъде зачетено с оглед
последиците на придобивната давност едва от 08.09.1999 г. по съображения,
че от влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. до приключване на реституционно
производство за процесния земеделски имот е било невъзможно придобиване
по давност” .Счита ,че районният съд е пропуснал факта , че прекъсването на
давността няма отношение и не прекъсва упражняваното владение, което
намира ,че е продължило ежедневно, постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и чрез явно упражняване на фактическа власт върху вещта.Съгласно
чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, или
по ЗВСОНИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила.Намира ,че разпоредбата е обнародвана в ДВ. бр. 107 от
18.11.1997 г. и е влязла в сила на 22.11.1997 г. Нормата намира приложение
по отношение на имотите, възстановяването на правото на собственост, за
които не е приключило до влизането и в сила. Т.е. началото на нова давност
за придобиването е от 22.11.1997 г., а не както е приел районен съд гр. З. „до
08.09.1999 г.”Счита ,че неправилно районният съд е приел ,, че до
приключване на реституционното производство е било невъзможно
4
придобиване по давност.Намира ,че когато имотите се намират в терен по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ,възстановяването им става със заповед на кмета на
общината, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се
извършва и точното индивидуализиране на имотите. Твърди ,че в случая
имот № 005578 е част от място (до къщата на ответника Е.Н.).Моли съда да
обърне внимание ,че няма твърдения и доказателства да е предоставян за
ползване на трети лица и следователно в случая разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ намира общо приложение.Счита ,че съгласно ТР № 10 от 05.12.2012
г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС е допустимо придобиването на
имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ след
влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Намира ,че разпоредбата на чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ въвежда самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на
давността, съществуваща наред с общите хипотези за прекъсване на
давността, уредени в чл. 116 от ЗЗД, към която разпоредба препраща чл. 84 от
ЗС. Намира ,че нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие,
защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Счита ,че
настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността не
изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на
владелеца да я свои по-нататък. Именно поради това намира ,че съгласно
задължителната съдебна практика, в случая правото на преминаване може да
се придобие по давност,считано от 22.11.1997 г. Намира ,че неправилно, в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и напълно
необосновано и в противоречие на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност районният съд е приел че не е установена първата
предпоставка за уважаване на негаторния иск - ищецът не е установил
правото си на собственост върху вещното право на преминаване (сервитутно
право) в процесния имот, за което твърди ответниците да са осъществили
неоснователно въздействие -препятстване на достъпа, посредством поставена
от тях ограда.Моли съда да вземе предвид писмената му защита пред първата
инстанция.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№1523/12.08.2020г. от Е.А.Н. и А.И.Н. от гр. Н.,чрез адв.Е.М.В.,който
намира че въззивната жалба е неоснователна .Моли съда да потвърди изцяло
обжалваното решение на районен съд гр.З. като правилно и законосъобразно
.Ищците претендират придобито в тяхна полза право на преминаване през
чужд за тях имот, а именно имоти на доверителите му,като имотите са два -
един ,който е в регулация и втори такъв имот, които е извън регулация -
земеделска земя -имот с пл. № 5578 по КВС Н. ЕКАТТЕ 51319.Счита ,че
придобиването или учредяването на ограничено вещно право на преминаване
може да стане само по способите, посочени в чл. 55 ЗС, предвиждащ, че,
доколкото такива права са предвидени в законите, придобиването им става
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закон.В
случая намира ,че е налице именно друг начин, определен в закон, а
приложимите норми за придобиване учредяване право на преминаване през
5
чужд поземлен имот, когато имота е в регулация е чл. 192 от ЗУТ, а за
учредяване и придобиване право на преминаване през чужд поземлен имот,
когато се отнася за земеделска земя са относими разпоредбите на чл. 36 и
чл.37 от Закона за опазване на селскокстопанското имущество.В тази връзка
до изменението на ЗУТ от 2003г. счита ,че в законите е липсвала възможност
учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран
имот, за да се стигне до друг урегулиран такъв, да става по друг, освен по
административния ред по чл. 208 ППЗТСУ начин и то само по изключение и
за определен срок. Моли съда да обърне внимание ,че в случая очевидно
съгласие между страните не може да се постигне.Не може да се приеме че за
достъпа до имотите на ищците е необходимо те обезателно да преминават
през имотите на доверителите му при условие че имотите на ищците имат
друг достъп от към път -улица.Намира ,че липсва валидно учредено право на
преминаване по реда на чл. 192 ЗуТ или по реда на чл. 36 и чл.37 от Закона за
опазване на селскокстопанското имущество право на преминаване в полза на
ищците през имота на доверителя му, наличието на каквото право е
предпоставка за допустимост на исковете ,поради това счита ,че исковете са
недопустими и моли във връзка с горното делото да бъде прекратено.Счита
,че не се установява с категоричност къде се намира процесната
пътека,предмет на спора. Ищците при условията на чл. 154 от ГПК намира ,че
не установяват категорично както мястото ,къде точно се намира пътеката
така и нейните пространствени предели. Намира ,че не се установява по
делото пътеката да е минавала през имота на доверителите му, а именно
имоти 005578 възстановени с Решение на поземлена комисия Н. №
1468/06.04.1999 г.. напротив същите тези имоти твърди ,че са собственост на
доверителя му. Твърди ,че този имот е градина, благоустроен е, обработваем
от много време.В тази насока счита ,че са показанията на св. К., която заявява
– „Минаваше се по пътека, която е близо до къщата на Н. и до градината.
Пътеката минава през ливада, отъпкано е, а градината остава в страни.Моли
съда да обърне внимание на заключението на вещото лице по първата СТЕ
което установява множество пътеки ,различни от претендираната такава по
допълнителната експертиза.Моли съда да обърне внимание ,че от
заключението на вещото лице по делото се установява, че пътеката ,която
предетнират ищците, не съществува, ВЛ на място не е констатирало пътеката.
Намира ,че от всички разпитани в първата инстанция свидетели се
установява ,че ищците не са имали достъп до имота на ответниците, тъй като
последните ясно и недвусмислено са показали ,че не одобряват влизането в
имота им. Вещото лице и свидетелите установяват , че има друг полски път,
реално съществуващ, по който ищците имат свободен достъп до имота си. По
този път може да се стигне и с кола ,както обяснява вещото лице, което
значи, че може да се ползват и трактори и друга селскостопанска техника от
ищците.Намира ,че не се установява от страна на ищците точен период през
който те са формирали намерението си за своене правото на преминаване
през имота на ответниците ,както и да са демонстрирали явно това свое
намерение по отношение на тях.Счита ,че не се установява от свидетелските
показания и точната широчина на пътеката.С изменението на петитума,
6
направено в последното по делото заседание се претендира процесната пътека
да минава през градината на доверителя му ,но счита ,че горното не се
установява от приетия доказателствен материал по делото.Моли съда да
обърне внимание ,че видно от приобщения и приет доказателствен материал
по делото от ищцовата страна не се установява при условията на пълно и
главно доказване придобиване по давност на право на преминаване през
имотите на доверителите му.Намира,че правилно и законосъобразно
районния съд е приел ,че придобивната давност може да тече за ищците от
влизане в сила на реституционното решение, с което на доверителката му се
възстановява в собственост земеделската земя ,а това е през 1999 г. Намира
,че неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че,следва да се
приложи 5, ал. 2 от ЗВСОНИ.Твърди ,че пред районния съд са разпитани две
групи свидетели -едните водени от ищците и тези водени от ответниците и
установява ,че всички гласни доказателства се еднопосочни ясни и
непротиворечиви. В тази връзка св. К. заявява (обстоятелство отбелязано стр.
5 от Протокол от съдебно заседание от дата 16.10.- „След като се затвори
пътя започнаха пререканията между тях. Доколкото знам Л.иМ. са ходили да
се молят на Н. да ги пуснат да преминават през пътечката, която са
използвали преди.Поради това счита че не се установяват собственически
права на ищците, още по малко демонстрирани и манифестирани спрямо
доверителите му. Намира за неоснователно твърдението на процесуалния
представител на ищците ,че ставало въпрос за доброволна уреждане на
въпроса и водене на преговори.Св. П. заявява – „Преди да заградят пътя
ходих до имота на Л., за да им помагам. Съобразявах се със забележките на
Н.. Пътя е затворен не искам да имам проблеми.“Счита че свидетел на
ищцовата страна, сега въззиваем е категоричен ,че след забележка на
доверителите му ,е престанал да ползва пътеката.В тази връзка неоснователно
във въззивната жалба се твърди че със свидетелските показания на св. К. и св.
П. се установявало своене на имота.Свидетел К. Н. заявява пред първата
инстанция , че Л.иМ. са преминавали през вадата /пътечката/ направена от Н.
всяка година на различно място за да се стигне до стопанската постройка, от
където Л.иМ. продължавали до техните земеделски земи. Моли съда да има
предвид и факта че след като доверителите му са заградили своето място
ищците не заявяват по съдебен ред защита на свои права ,а претендират
учредяване право на ползване от Кмета на община Н. по реда на чл. 192 от
ЗУТ със Заявление с вх. № 93-00-1102/08.06.2018 г., за което е налице и
отговор с изх. № 93-00-1102/26.06.2018 г. на Кмет на Община Н.,което е
приложено по делото.За да се преобърне държането във владение ,счита ,че е
необходимо да е било заявено намерението на ищците за това, т.е. да е било
манифестирано такова спрямо действителните собственици,каквото счита че
не се установява по делото. Поради това правилно и законосъобразно
първоинституционния съд е приел че са налице търпими действия, които
според правната теория са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
7
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие.Счита ,че горното се потвърждава и от
фактите и обстоятелствата ,изложени в исковата молба, в която ищците
твърдят че на 30.04.2018 г. доверителката му е преградила своя имот и по този
начин не е допускала ищците да преминават през него. Това състояние е
продължило и към днешна дата. Счита ,че в случая не се установява ищците
да са собственици или да притежават право на преминаване през имоти
005578 и имот 005579 възстановени с Решение на поземлена комисия Н. №
1468/06.04.1999 г ,напротив същите тези имоти са собственост на доверителя
му.Намира ,че е недопустимо да бъда задължен доверителя му да премахне
ограда, която е изцяло в неговия имот, тъй като в случая с уважаване на
предявения иск би се нарушило правото на ответника, предвидено в чл. 48,
ал. 1 ЗУТ.Намира ,че не би могло да е основателна негаторна претенция,
която ще има за последица осигуряване възможност на ищеца да навлиза без
основание в имот на ответника.Счита ,че строежа чието премахване се иска е
допустим и по действащите съгласно ЗУТ правила и нормативи. Твърди ,че в
случая височината на оградата откъм улицата не надвишава 0,60м. Това идва
да потвърди, че и при действието на правилата и нормативите съгласно ЗУТ
процесната ограда на имота представлява законен строеж и поради това не
подлежи на премахване.Моли изцяло да бъде потвърдено обжалваното
решение на районен съд гр.З. като законосъобразно и обосновано
постановено Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.С. жалбоподателите
С.Р.Л. ,В.А.Л. ,И.И.М. и Р.И.М. се явяват лично и с адв. М.З. поддържат
изцяло депозираната въззивна жалба ,ведно с всички законни
последици.Представя подробна писмена защита .
Въззиваемите Е.А.Н. и А.И.Н. се явяват лично и с пълномощника
си адв.Е.В. като поддържат становище ,че въззивната жалба е неоснователна
и молят въззивният съд да потвърди като законосъобразно и обосновано
обжалваното решение Претендират разноски по представен списък за
въззивната инстанция.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е в законният срок ,от надлежно упълномощен
процесуален представител , с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С.ският окръжен съд констатира ,че по образуваното гр.д.
№310/2018г. по описа на районен съд гр.З. са предявени кумулативно
съединени искове - установителен иск с правно основание чл. 124 ,ал.1 ГПК,
вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено, спрямо ответниците Е.А.Н. и
А.И.Н., че ищците В.А.Л., С.Р.Л., И.И.М. и Р.И.М. са собственици на вещно
право на преминаване върху чужд недвижим имот, а именно УПИ XVII -
8
озеленяване, отреден за имот с пл. № 1275, кв. 134 и имот № 005578,
придобито въз основа на давностно владение и друг иск с правно основание
чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с
които препятстват упражняване правото на собственост върху посочения
сервитут, като премахнат изградената ограда.
Ищците твърдят в исковата си молба ,че ищцата В.А.Л. и И.И.М.
са регистрирани като земеделски производители - съответно от 2014 г. и 2015
г., и реализират добивите на разнообразни реколти.Същите сочат, че са
ползуватели на и обработват поземлени имоти в област С., община Н., гр. Н. с
ЕКАТТЕ 51319, както следва: нива с площ 0,5023 ха с номер от КВС 002621.
Ищците И.И.М. и Р.И.М. твърдят , че са ползуватели и обработват поземлени
имоти в област С., община Н., гр. Н. с ЕКАТТЕ 51319, както следва: нива с
площ 0,2352 ха с номер от КВС 002619 и нива с площ 0,5893 ха с номер от
КВС 002620. Твърдят ,че до обработваните от тях ниви и ливади нямат
достъп до път и за да стигнат до тях трябва да преминават през няколко
поземлени имота, като има обособена пътека от градската през земеделската
част на гр. Н. (проектирана, но непълно реализирана улица, продължение на
ул. „Д.Ч.“ (от градската част в гр. Н.), кв. 135 и кв. 134, имот с пл. № 1275 към
земеделските земи - през имоти № 005578 и/или имот № 5579 и Горски фонд
в КВС.
Твърдят ,че много собственици и ползватели на ниви в земеделския фонд
също използвали тази пътека като единствен път за достигане до имотите си.
Пътят до притежаваните и обработвани земи в земеделската част на гр. Н.
преминавал и повече от 50 години безпрепятствено и необезпокоявано
ползвали обособената пътека, представляваща и най-прекия път за достъп до
обработваните за селскостопански добиви имоти на ищците. На 30.04.2018 г.
ответниците Е.Н. и А. Н. (като претендиращи собственост върху УПИ XVII-
озеленяване, кв. 134 с пл. № 1275) преградили с поставяне на напречни
колове описаната обособена пътека до земеделските земи на ищците и
преустановили достъпът и преминаването през него. Ищците поискали от
ответниците възстановяване на достъпа до обособената пътека, но получили
отказ. Подали молби и жалби до кмета на Община Н. за предприемане на
действия по учредяването на сервитут по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ и жалби
до Районна прокуратура гр. З. за преустановяване на самоуправството. В
резултат на исканията им за съдействие бил съставен Констативен протокол
от 30.05.2018 г. на работна група, в който било констатирано, че ответницата
Е.А.Н. не е освободила доброволно неправомерно засетите площи публична
общинска собственост. Оградите все още не били премахнати и ищците
повече от 5 месеца били лишени от възможността да достигнат до нивите
си.За период от 50 години са преминавали през описаната по-горе „пътека“ -
представляваща проектирана, но непълно реализирана улица (продължение на
ул. „Д.Ч.“ от градската част в гр. Н.), кв. 135 и кв. 134, през имот с пл. № 1275
към земеделските земи - съотв. през имоти № 005578 и/или имот № 5579 и
Горски фонд в КВС, поради което твърдят , че са придобили по давност
сервитутно право на преминаване през чужд недвижим имот.
9
В последно съдебно заседание районен съд гр.З. е приел
изменение на петитума на исковата молба по депозирана молба на стр.210 от
първоинстанционното дело.
С.ският окръжен съд намира ,че законосъобразно и обосновано
районен съд гр.З. е оставил без уважение като неоснователно възражението
на ответниците ,че исковете са недопустими.Видно от доказателствата по
делото/първоначална и допълнителна СТЕ / имот пл.№005578 по КВС на
гр.Н. се установява ,че е извън регулация и представлява земеделски имот и
за този имот няма отреждане-имота никога не е бил урегулиран. Поради това
за този имот не важат правилата за учредяване на сервитут за преминаване
по чл.192,ал. ЗУТ
Няма спор,че с приложеното по делото решение № 933 от
06.04.1999 г. на ПК-Н. е възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или стари реални граници в полза на наследниците на
И.С.С..Установява се , че ищците В. и С.Л. са съсобственици на имот №
002621 по КВС на гр. Н., а ищците И.и Р.М. са собственици на имот №
002619 и имот № 002620 по КВС на гр. Н., придобити въз основа на
земеделска реституция и наследствено правоприемство.
Установява се ,че с приложеното по делото заверено копие от
Решение № 1468 от 06.04.1999 г. на ПК-Н. е възстановено правото на
собственост на земи в съществуващи или стари реални граници в полза на
наследниците на А. С.К. .Установява се безспорно ,че ответниците * и А. Н.
са собственици на имот № 005578 по КВС на гр. Н. на основание земеделска
реституция и наследствено правоприемство.
Видно от представените по делото регистрационни карти от 22.07.2014 г. и
27.05.2015 г., ищците са регистрирани като земеделски производители.
По първоинстанционното дело е приложена молба вх. № 93-00-
1102 от 08.06.2018 г., жалба вх. № 93-00-1256 от 02.07.2018 г. и молба-жалба
вх. № 93-00-811/02.05.2018 г., всички по описа на община Н. от които е видно
,че ищците са уведомили общината за наличие на проблем във връзка
преустановяване на достъпа им до пътека, през която в продължение на дълги
години са преминавали за да достигнат до своите земеделски имоти и са
поискали учредяване на сервитутно право на преминаване по
административен ред. От приложено по делото писмо-становище изх. № 93-
00-1102 от 26.06.2018 г., от гл.експерт „Градоустройство, европейски
проекти, архитектура и тер.устройство“ на община Н., подписано от кмета на
общината, е видно ,че от направена справка в имотния регистър в общинска
служба по „Земеделие“, за поземлен имот № 005578 по КВС на гр. Н., не са
били наложени ограничени вещни права, не са учредявани сервитути и
права на преминаване. С това писмо се установява , че земеделските имоти
на ищците имат транспортен достъп и се обслужват от съществуващ полски
път, нанесен на КВС, с ширина 5 метра.
10
В първоинстанционното дело е приложен констативен протокол от
30.05.2018 г.,от който се установява, че работна група към община Н. е
извършила проверка на улица „Д.Ч.“ ос.т. 794-795 и УПИ XVII-озеленяване,
кв. 134 по плана на гр. Н., при която било установено, че ответницата Е.Н. не
е освободила неправомерно засети площи – публична общинска
собственост. Същата е представила на комисията обезпечителна заповед №
122/23.05.2018 г. по гр.д. № 297/2017 г. на РС-З., с която е допуснато
обезпечение, с мярка спиране на производството по изземване на имоти,
попадащи в улична регулация до приключване на гр.д. № 297/2017 г. на РС-З.,
с влязло в сила решение.
Към първоинстанционното дело е прието и приложено за
послужване гр.д. № 297/2017 г.по описа на районен съд -З.,по което има
постановено решение № 111/15.06.2018 г. С влязло в сила решение №
468/19.12.2018 г. по в.гр.д. № 369/2018 г. по описа на окръжен съд -С.,
първоинстанционното решение е частично отменено и частично обезсилено,
като искът на * А. Н. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗС за признаване за установено по отношение на община Н., че същата е
собственик на основание наследство и давностно владение на УПИ XVI, кв.
134 и УПИ XVII, кв. 134 по плана на гр. Н. от 1987 г. и улична регулация на
ул. „Д.Ч.“ при ос.т. 794 до о.т. 796 е отхвърлен.
Видно от представеното копие на Заповед № 8/09.01.2020 г. на кмета
на община Н. е наредено изземване на имот – публична общинска
собственост, представляващ УПИ XVII- за озеленяване, кв. 134 и имот –
публична общинска собственост, представляващ улична регулация от ос.т.
794 до ос.т. 796.
В първата инстанция е назначена , изслушана и неоспорена СТЕ
първоначална и допълнителна като в.л. Д.С. установява ,че на комбинирана
скица №2 е нанесла пътека като я е повдигнала в зелен цвят но установява ,че
това не е процесната пътека Нанесла е един бряг ,по който се твърди от
ищците , че е минавала пътеката и тя е повдигната на първата скица със знак
.Установява ,че след селскостопанската постройка има пътека и със син
контур е повдигнала имот 1275 и понеже тези имоти се намират на
границата на регулацията ,има застъпване на тези карти-по КВС на север се
води горски фонд като в същото време част от този горски фонд попада в
очертанията на имот 1257.Вещото лице е категорично ,че при огледа на място
е констатирало ,че в момента пътека не съществува ,поради което не
може да се нанесе площта и вещото лице установява ,че достъп ищците
имат по друга пътека,по която минават и коли.В момента на огледа вещото
лице установява ,че мястото е било обработено /изорано/ до ръба и пътека
няма. Вижда се тясна пътека по-горе в нивата, която води от двора на
жилищната сграда до стопанската сграда.Селскостопанският път, на изток от
имотите е със земно легло. По него може да се мине с високопроходима кола.
Има стръмни участъци, но пътят е в добро състояние. Дълъг е около 500-600
метра.При извършеният оглед вещото лице е установило , че до имотите на
11
ищците има и друга пътека, която тръгва от пътя за с.Д., малко след разклона
за с.С.. Тази пътека е отразена в КВС, в участъка от регулацията, до гората,
която граничи с имотите на ищците. Разклонение на тази пътека стига до
имот №002621.В.л.С. установява ,че по действащия ПУП на гр.Н. има
предвидена улица, която минава южно от УПИ ХVІ и УПИ ХVІІ-за
озеленяване, прави завой и продължава на север от УПИ-тата. Тази улица не е
реализирана, в този си участък. Има положен асфалт до средата на УПИ ХVІ,
после има участък на земно легло до края на УПИ и след това са земедалски
земи, като на север теренът става стръмен. Тъй като УПИ ХVІ, ХVІІ-за
озеленяване, улицата и още УПИ-та, на юг от улицата по ПУП на гр.Н. и
имот №005578 и част от имот №007210 по КВС на гр.Н. попадат в
очертанията на имот пл.№1275, кв.136, попълнен със Заповед
№137/02.03.1995 год. на кмета на общ.Н., то мястото, където ищците
посочват, че е минавала пътеката е част от имот пл.№1275.
В.л.С. установява ,че по плановете на гр.Н. от 1950 год. и 1974 год.
процесният участък не е заснет. Кадастрална основа и регулиране се появява
с плана на гр.Н. утвърден със Заповед №РД-23/12.01.1987 год. и частично
изменен със Заповед №137/02.03.1995 год. на кмета на общ.Н..Улицата е част
от имот пл.№1275, кв.136. В рамките на регулацията, южната част на нивата,
където е брега и където се сочи, че е минавала пътека, попада в южната част
на нереализираната улица по плана от 1987 год. След това продължава през
имот №005578, възстановен с решение на ПК Н. №1468/06.04.1999 год. на
наследници на А. С.К.. Вещото лице установява ,че има едно застъпване на
КВС и ПУП на гр.Н. в частта на имот пл.№1275 и имот №005578, което ще се
изчисти с кадастралната карта.Този имот - №005578 е извън регулация,
земеделски имот е, и за него няма отреждане, никога не е бил
урегулиран.Нанесен е в КВС на гр.Н., приет през 1998 год.Вещото лице е
категорично ,че в момента пътека не съществува, поради което не може да се
нанесе такава и да се посочи площта и.Достъпът до имотите на ищците, освен
по посочените по горе селскостопански път и пътека, може да се осъществи
по пътека, съществуваща на място, която преминава през УПИ VІІ, кв.136 в
регулацията и е част от заснетата в КВС, но се разклонява в на изток и води
до имот №002621 и от там до другите имоти.
По делото са изслушани в първата инстанция гласни доказателства
като св.Р.К. установява ,че познава земеделските имоти ,които Л.иМ.
обработват ,защото живее непосредствено до тях .Установява ,че ищците
както и много други хора преминават по ул“ Д.Ч. ,тъй като е по -пряк път,но
след като сем.Н. от около една година затворили улицата ,хората
преминавали по обиколен път , който е много по-дълъг
Св. Р.П. установява пред първата инстанция ,че има друг път , покойто може
да се достигне до имота на Л. ,но той е поне 4-5 пъти по –дълъг Установява
,че къщата на ответниците –сем Н. е встрани от пътеката ,за която се спори
Твърди ,че от 20 години Л. ползват тази пътека за да отидат до нивата
си.Св.К.Н.. ,снаха на ответниците по делото установява пред първата
12
инстанция ,че в края на имота имат селскостопанска постройка и в нея се
отглеждат жимотни Установява ,че след като изорат градината правят една
вада за събиране на дъждовната вода и през нея минават да обслужват
животните .Установява ,че винаги , когато са минавали през годините през
имота им ,Л.иМ. са искали разрешение да преминават от свекърва и
Установява ,че в края на ул Д.Ч. няма място за обръщане на автомобили и
тъй като М. паркират автомобила си пред тяхната къща ,това е водило до
проблеми с тях.Установява ,че има и друг път , който води до имотите на
ищците.Св. З.С.|З.С. е категоричен ,че през градината на ответниците сем.Н.
няма път , а има една канавка през която минава вода и те минават оттам,за
да си обслужват стопанската сграда .Свидетелят установява ,че винаги там е
била тази канавка В този смисъл са и показанията на св.З.С.Т. .
В този смисъл законосъобразно и обосновано районният съд е
приел,че ищците въпреки че много години наред са преминавали през имота
на ответниците ,те не са установили владение ,нито държане на процесната
пътека ,а са извършвали единствено търпими действия.За уважаване на
иска с правно основание чл.109 ЗС е било необходимо да ищците да
установят по делото при пълно и главно доказване , че са придобили
вещното право на преминаване (сервитутно право) в процесния имот,
придобито на въведеното в исковата молба основание – давностно владение и
че в границите на същото ответниците са осъществявали неоснователно
въздействие – поставена ограда, както и че това действие създава за ищците
пречки за използването на процесната сервитутна ивица, по-големи от
обикновените.
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че не се установява
при условията на пълно и главно доказване придобиване по давност на това
право на преминаване през имотите на ответниците по жалба .Ищците , сега
жалбоподотели не установяват , че са владяли явно и необезпокоявани от
никого процесната пътека в продължение на 10 години, не установяват да са
отблъснали владението на ответниците и да са демонстрирали спрямо
ответниците собственически права на ползване, на владеене.Правилно
районният съд е приел ,че от влизане в сила на ЗСПЗЗ 1991г. до приключване
на реституцията за процесния земеделски имот/с окончателно решение в сила
от 08.09.1999г. / не е било възможно придобиване по давност.
В съответствие с изводите, направени по-горе, че ищците не са
собственици на спорната част /пътеката / и при липсата на доказателства, че
оградата е построена върху тази пътека , следва да се приеме, че те не са
доказали първата предпоставка за уважаването на иска – да са собственици,
поради което и искът по чл. 109 от ЗС се явява неоснователен и правилно е
бил отхвърлен Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден като
въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на районен
съд З.
13
С оглед изхода на делото ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите да
заплатят в полза на ответника А. Н. поисканите своевременно и направени
разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лева
Водим от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №73/15.06.2020г. по гр.д.
№310/2018г. по описа на районен съд гр.З. като законосъобразно и
обосновано постановено .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.А.Л., ЕГН **********,
С.Р.Л., ЕГН ****, двамата с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д.Ч.“ № 43; И.И.М.,
ЕГН ********** и Р.И.М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „К.“ № 8, да заплатят на А. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „Д.Ч.“ № 42 ,сумата от 350/триста и петдесет /лева ,разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14