№ 5164
гр. София, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110157860 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. М. А., чрез адв. Е. И., с която срещу "Сити
Кеш" ООД са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от
договор за паричен заем № 276209, сключен с ответника на 21.02.2019 г.
Ищецът твърди, че с процесния договор е уговорена дължимостта на неустойка за
неизпълнение от страна на потребителя на задължения за обезпечаване на кредита, по някой
от посочените в чл. 6 от същия начини. В тази връзка поддържа, че на основание чл. 8 от
договора е била начислена неустойка в размер на сумата от 509,53 лева още при
сключването на договора, че същата е била дължима наред с погасителните вноски по
кредита, с оглед което и това вземане на кредитора несъмнено има характеристиките на
разход по кредита, който води до скрито оскъпяване на последния. Счита, че клаузата за
неустойката е нищожна поради противоречие с императивни материалноправни норми,
заобикаляне на закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави. Иска от съда с
решението си да прогласи нищожността на тази клауза от договора. Претендира разноски за
производството.
В срока за отговор ответникът заявява, че признава предявения иск и моли за постановяване
на решение по този процесуален ред. Счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК и разноски в тежест на, а ответника не следва да бъдат възлагани, доколкото
ответникът не е претендирал от потребителя заплащането на суми по тази договорна клауза,
а от страна на кредитополучателя плащания не са били извършвани за погасяване на
неустоечното вземане. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
1
Съдът е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата за неустойка от договора
за кредит, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушаване на императивна норма на закона - чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК,
поради заобикаляне на закона /чл. 19, ал. 4 ЗПК/ или поради накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото
обогатяване.
С доклада по делото съдът е приел и е обявил на страните, че с оглед признанието на иска,
извършено от надлежно упълномощен от страна на ответника представител, всички
правнорелевантни за спора факти са безспорни между страните и като такива не се нуждаят
от доказване.
Че искът е основателен следва не само от признанието на ответника, а и от приетите по
делото писмени доказателства и конкретно сключеният между страните договор за паричен
заем № 276209/21.09.2019 г. и клаузата на чл. 8 от същия, съгласно която в случай че
заемателят не представи договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9
от ОУ от договора за заем, то заемателят дължи заплащане на неустойка в размер на сумата
от 509,53 лева, с начин на разсрочно плащане, подробно посочен в Приложение 1 към
договора.
Съдът приема, че уговорената в процесния договор неустойка, дължима при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение е разход по кредита, който е следвало да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР, който съобразно
императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент
плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни
съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая съдът приема, че
начинът на уговоряне на неустойката към момента на сключване на договора и включването
на същата като част от погасителните вноски е показателно, че така уговореното като
дължимо в полза на ищеца вземане за неустойка е следвало да бъде включено като разход
по кредита предвид поставените към изискуемите обезпечения изисквания. Следва да се
отбележи също така, че задължението за предоставяне на обезпечение по кредита е
изпълнимо след сключването на договора. Няма съмнение, че общото задължение на ищцата
2
по договора включва и задължение за плащане на процесната неустойка, с оглед което и
превишен се явява размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК, с оглед което и клаузата от договора, с която
е уговорена дължимост на неустойката е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК
следва да бъде уважен на главното заявено основание.
По разноските:
Съдът приема, че макар да признава иска, с поведението си ответниктът е дал повод за
предявяване на иска, предмет на спора. Оспорената клауза за неустойка е част от
договорното съдържание на процесния договор, изготвен по утвърден от ответника образец.
С оглед формулирането на клаузата за неустойка в текста на договора и обстоятелствата, че
неустойка е била начислена още при сключването на същия и че сумата е включена в общо
дължимата от ищцата сума, като същата е прибавена и формира размера на анюитетните
вноски по кредита, то и съдът приема, че ответникът е дал повод за предявяването на иска,
независимо от възраженията му, че не е претендирал фактически заплащане на това вземане.
Погасителният план съдържа падежите, на които вземането за неустойка е дължимо наред с
анюитетните вноски по кредита. По арг. от разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД съдът приема,
че ответникът е дал повод за предявяване на иска, с оглед което и разноските следва да
бъдат разпределени по общия ред. В този смисъл е и разрешението, дадено с Определение
№ 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК, съгласно което
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен иск на
потребител за прогласяване на нищожността на договорна клауза на потребителски договор,
независимо, че ответникът-търговец е признал иска. В основата на предявения иск за
обявяване на нищожността е твърдение за нищожност на клауза от потребителски договор,
което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред.
Разноските следва да бъдат разпределени по общите правила. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 50 лева - държавна такса. В полза на
процесуалния представител на страната на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., срещу
„С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 8 от
договор за потребителски кредит № 276209/21.02.2019 г., по силата на която ответникът е
начислил неустойка за неосигуряване на обезпечение на задълженията на
кредитополучателя по същия в размер на сумата от 509,53 лева.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на Н. М. А., ЕГН
3
**********, с адрес: гр. София, ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева –
разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на адвокат Е. И.,
АК - Пловдив, лич. № **********, адрес: ., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца
безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4