№ 181
гр. Шумен, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630200526 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-000175/06.02.2023г. на Началник
сектор ПП при ОДМВР – Шумен, в частта в която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174
ал.1 т.1 от ЗДвП на Ю. А. Б., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца. В жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като излага доводите си за това. В съдебно заседание се явява лично с
процесуален представител – адв. Н. Т. от ШАК. В хода по същество процесуалният
представител моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради липса на
извършено нарушение.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН в първото съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. В хода по
същество изразява становище, че наложеното наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от
ЗДвП, следва да отпадне, а в останалата част НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2023год. в 13.35 часа жалбоподателят Ю. А. Б. управлявал лек автомобил
марка “Пежо 107“ с рег.№ Н5863ВС по ул. “Иддустриална“, в гр.Шумен, в посока от ул.
„Дедеагач“ към ул. “Строител”. Бил спрян за проверка от служители при сектор ПП при
ОДМВР – Шумен. Извършената проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510 с
фабрчен номер ARBB - 0763 показала наличие на алкохол в издишания въздух на водача в
размер на 0.59 промила. На водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA №882763/18.01.2023г., който бил връчен на нарушителя и подписан от
него. В АУАН е отразено, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Бил му издаден талон за медицинско изследване №142140. В предоставеният му срок Б. се
1
явил в СО на „МБАЛ – Шумен“ АД и дал кръвна проба за изследване. При извършената
химическа експертиза в специализираната химическа лаборатория към НТЛ при ОДМВР –
Шумен по газхроматографския метод, в пробата кръв взета от Ю. А. Б. се установило
наличие на алкохол в размер на 0.59 промила.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя били наложени административни наказания – “глоба” в размер на 500 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.174 ал.1 от
ЗДвП.
След издаване на НП жалбоподателят депозирал молба до началника на сектор ПП
при ОДМВР – Шумен, с искане да бъде извършено повторно изследване на кръвната проба
в лаборатория извън гр.Шумен. В административно наказателната преписка няма данни да
има произнасяне по така направеното искане.
Въз основа на направено искане от страна на жалбоподателя в депозираната жалба,
поддържано и в съдебно заседание, в хода на съдебното производство бе възложено на
специализирана лаборатория при МБАЛ „ СВ. Анна - Варна“ АД, гр.Варна извършване на
повторен химичен анализ по газхроматографския метод на контролната проба кръв взета
на жалбоподателя. При извършеното изследване за етилов алкохол по газхроматографсия
метод се доказва етилов алкохол в кръвта в количество – 0.45 промила.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта и
наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества
или други упойващи вещества. От друга страна санкционната разпоредба на чл.174 ал.1 от
ЗДвП предвижда налагане на наказания за водач на МПС, който управлява с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 промила до 1.2 промила, като са регламентирани различни по
размер наказания, съобразно установената концентрация на алкохол. От доказателства по
делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената дата и място е
управлявал лек автомобил марка “Пежо 107“ с рег.№ Н5863ВС. Това обстоятелство не се
оспорва и от страна на жалбоподателя. Съдът намира за безспорно установено и
обстоятелство , че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол,
доколкото техническото средство и двете изследвания показват наличие на такъв в кръвта
на Б.. От значение за съставомерността на деянието е количество алкохол в кръвта на
жалбоподателя измерен в промили. Това обстоятелството се явява спорно по делото.
Взетата проба на жалбоподателя с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, е отчела
наличие на алкохол, чрез измерване на количеството му в издишвания въздух, в размер на
0.59 промила. При извършената химическа експертиза в специализираната химическа
лаборатория към НТЛ при ОДМВР – Шумен , в пробата кръв взета от Балеввски се
установило наличие на алкохол също в размер на 0.59 промила. Извършеният повторен
химичен анализ на контролната проба кръв на жалбоподателя в специализираната
химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД,
гр.Варна доказва етилов алкохол в кръвта в количество – 0.45 промила.
По отношение концентрацията на алкохол в кръвта, съдът счита, че въз основа на
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила, т.е. не се доказва
по безспорен начин противоправно поведение, което да подлежи на санкция съобразно
чл.174 ал.1 от ЗДвП.
Предвид греизложеното съдът намира, че административно – наказващият орган не
2
доказа по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
посоченото в наказателното постановление нарушение на чл.174 ал.1 от ЗДвП, поради
което и обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно в тази част и
като такова следва да бъде отменено.
От страна на процесуалният представител е направено искане да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, с аргумента, че по отношение на жалбоподателя били
наложени наказания за още две други нарушения и доколкото Б. не ги обжалватл, НП в
тази част следвало да бъде потвърдено. Изложеният аргумент е неоснователен.
Жалбоподателят е обжалвал НП №23-0869-000175/06.02.2023г. само в частта, в която на
основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер
на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, поради което в
останалата част, с която на жалбоподателят са наложени наказания на основание чл.183 ал.4
т.7 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.3 от ЗДвП, НП е влязло в законна сила, поради което
съдът не дължи произнасяне. Доколкото съдът е уважил жалбата и отменя НП в обжалвана
част, на ОДМВР – Шумен не следва да се определя юрисконсултско възнаграждение,
предвид изхода на делото.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0869-000175/06.02.2023г. на Началник
сектор ПП при ОДМВР – Шумен, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174
ал.1 т.1 от ЗДвП на Ю. А. Б., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалният представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3