№ 35
гр. Варна , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600126 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Съдебното производството е по реда на чл.270, ал.4 НПК и е образувано по частна жалба
на защитника на подсъдимия Г.М. срещу протоколно определение от 29.03.2021г. по НОХД
№1042/2018г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимия и неговия защитник мярката за неотклонение „задържане под стража“ да бъде
изменена в по-лека. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт,
иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярката за неотклонение.
Съставът въззивният съд, след като взе предвид изложените доводи в частната жалба,
материалите по делото и стадия на наказателното производство, съобразявайки
процесуалните разпоредби, уреждащи производството в хипотезата на чл. 270 от НПК, след
като извърши собствена проверка и анализ на доказателствата по делото, намери, че жалбата
е подадена в предвидения от закона срок и от процесуално легитимирана страна в процеса,
поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С протоколно определение от 29.03.2021 г., постановено в открито съдебно заседание по
НОХД № 1042/18г. Варненският окръжен съд, в процедура по чл. 270, ал.1 от НПК не е
уважил искането на подсъдимия Г.М. мярката за неотклонение „задържане под стража" да
бъде изменена в по-лека такава.
Въззивният съд, след като прецени всички факти, отнасящи се към законността на
задържането на подсъдимия намира, че на настоящия етап от провеждане на наказателното
производство, не са налични нови обстоятелства, налагащи изменение на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека. Този извод се извежда, включително и по
отношение доводите за разглеждане на делото в неразумен срок с оглед задържането на
подсъдимия, презумпцията за невинност и правото на справедлив процес.
1
Подсъдимият Г.М. е обвинен в извършването тежко умишлено престъпление по чл.116, ал.1,
т.11 пр.1 и т.12, пр.1 вр. чл.115 НК вр. чл.18 НК вр. чл.20, ал.2 НК в съучастие с друго лице.
Престъплението е извършено при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29 НК.
Обвинението е за тежко умишлено престъпление против личността и е с висока степен на
обществена опасност, предвид засягането на най-ценното човешко право, а именно правото
на живот. В края на 2017 година след определения за одобряване на две споразумения за
престъпления по чл.321 ал.3 НК, подс. М. се укрил, което е наложило за да бъде изпълнено
наказанието, да бъде обявен на общодържавно издирване. При задържането му в ранните
часове на 29.05.2018г. в гр.Варна е направил опит да избяга, което е наложило произвеждане
на изстрели със стоп-патрони от полицейските служители.
От доказателствата по делото е видно, че срещу подсъдимия М. има постановени присъди за
извършени от него умишлени престъпления от общ характер. От поредицата извършени
престъпни деяния се извежда изводът за наличието на траен престъпен умисъл у
подсъдимия, а оттам основателната опасност да извърши ново престъпно деяние.
Изложеното еднозначно сочи на висока степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия и на реална опасност за извършване на престъпления.
Разпоредбата на алинея първа на чл. 270 от НПК изисква при решаване на въпроса за
мярката за неотклонение да са настъпили нови обстоятелства. От доказателствата по делото
е видно, че такива няма.
Въззивният съд прецени, че срокът на задържане е в рамките на разумния, предвид
тежестта на обвинението и обема на делото, както и актуалната фаза от провеждане на
наказателното производство. Същият не противоречи и на практиката по приложение на
ЕСПЧ - деянието, предмет на обвинението е извършено на 28.01.2018г и досъдебното
производство е приключило същата година, въпреки укриването на подс. М. от органите на
разследването; обвинителния акт е внесен в съда на 04.09.2018г; производството в съдебната
му фаза се движи с нормални темпове и в рамките на предвидените от НПК срокове за
разглеждане. Следователно, с оглед вида и характера на обвинението и естеството на
доказателствената основа, която следва да бъде събрана и проверена от съда,
продължителността на задържане не е неадекватна на темповете на движение на
наказателното производство.
Събраната по делото до момента доказателствена съвкупност позволява да се направи извод
за актуалност и на първата предпоставка на чл. 63, ал.1 пр.1 от НПК във връзка
съпричастността на подс. М. към извършеното деяние, предмет на обвинението.
Налице са и предпоставките на чл. 63, ал.2, т.1, т.2, и т.3 от НПК, които предполагат срещу
обвиняемия, съотв. подсъдимия да се вземе най-тежката мярка за неотклонение.
Определената мярка за неотклонение отговаря на целите предвидени в чл.57 от НПК.
2
По изложените съображения Варненският апелативен съд на основание чл.270 ал.4 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.03.2021г. по НОХД №1042/2018г. на
Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение искането на подсъдимия Г. Г. М.
и неговия защитник мярката за неотклонение „задържане под стража“, да бъде изменена в
по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „задържане под стража“ взета по отношение на
подсъдимия Г.М.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3