Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
...............2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При секретаря Веселина В., като
изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№444/2018г. по описа на Ловешкия
окръжен съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение№ 106 от 19.04.2018г., постановено по гр.д.№509 по
описа за 2017г. Районен съд – Троян е обявил на основание чл.
26 ал. 2, пр. 2, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД
нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт № 149, т. III, дело №435/2007 г. на Нотариус Д.К., поправен с Нотариален акт № 159, т.ІІІ,
дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски. Осъдил ответниците И.М.А., ЕГН **********,
адрес: ***. С. Раковски № 172, ет.1 и М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** да
заплатят на Л.М.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата 316.69 - триста и
шестнадесет лева и 69 ст., съдебно-деловодни разноски.
Недоволен от постановеното решение е останало третото лице „Райфайзенбанк
(България)”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Никола
Вапцаров №55, Експо 2000, Район Лозенец, гр.София, ЕИК *********, чрез Евгени
Викторов Недялков срещу Решение №106 от 19.04.2018г. постановено по гр.д.№509
по описа за 2017г. на Районен съд – Троян, с което на основание чл.26, ал.2,
пр.2, във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД е обявен за нищожен договор за дарение на
недвижим имот, сключен на 04.06.2007г. с Нотариален акт №149, том ІІІ, дело
№435/2007г. на Нотариус Д.К., поправен с нотариален акт №159, том ІІІ, дело
№444/2007г. на Нотариус Д.К.. Ответниците са осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер общо
на 316.69 лева.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, необосновано и при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че с неподлежащото на
самостоятелно обжалване определение не са били конституирани като помагачи
Нотариус Д.К. и застрахователят му по задължителна застраховка „Професионална
отговорност” за 2007 година. До 4/6 идеални части от процесния имот искът се
явява процесуално недопустим, като ищцата няма процесуална легитимация и правен
интерес от воденето му. От страна на първоинстанционният съд е недопустимо
позоваването на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
В жалбата се сочи, че с нарочна молба от тяхна страна своевременно са оспорили датата на съставяне
на уведомлението на Л.А. до И.А. и твърдят, че то е съставено за целта на
процеса, като в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е открил
производство по оспорване на документа, но вместо това приел, че уведомлението не се оспорва от страните.
Въззивникът твърди, че искът е следвало да се разгледа с правно основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД, а неточно е квалифициран като такъв по чл.26, ал.2 от ЗЗД в
нарушение на ТР №5/2016г. по тълк.д.№5/2014г. на
ОСГТК. Липсата на представителна власт не води до нищожност на сделката
поради липса на съгласие. Разгледан по
чл.26, ал.2 от ЗЗД искът се явява неоснователен. С доклада по делото искът не е квалифициран
по чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Счита, че изявлението за
прекратяване на нотариално завереното
пълномощно следва да бъде нотариално заверено и отразено в информационната система
към Нотариалната камара съгласно Наредба №32 относно служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори, като е следвало да се положат сериозни
усилия за разгласяване на оттегляне на
пълномощното, включително и нотариусът, при когото е заверено е следвало да бъде уведомен.
Въззивникът изразява недоумение, че съдът е кредитирал обяснението на
страната И.А., че е злоупотребил с представителната власт.
Моли да се отмени
първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което се
отхвърли предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД,
във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за
дарение на недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт №149, том
ІІІ, дело №435/2007г. на Нотариус Д.К., а постановеното решение бъде
обезсилено, поради недопустимост на предявения иск досежно 4/6 идеални части от
процесния имот и производството по делото в тази му част бъде отменено. Моли
ищцата да бъде осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД направените
разноски за двете инстанции.
В срока
по чл.276, ал.1 от ГПК от Л.М.А., ЕГН ********** е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който счита
наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни. Счита, че съгласно чл.219,
ал.1 от ГПК е предвидена възможност за привличане на трето лице, но само от
ищеца и от ответника, но не и възможност третото лице да привлича трето лице.
Освен това въззивникът е могъл да
обжалва с частна жалба определението на съда, с което не е допуснато трето
лице, но не го е направил.
По
отношение на правната квалификация въззиваемият счита, че ответникът М.А.
никога не би сключил договор за дарение за
4/6 идеални части, ако липсва съгласие за останалите 1/6 идеални части,
затова тя се позовава на разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Освен това за пръв
път във въззивната жалба се оспорва правната квалификация на предявения иск. В
тази насока Районен съд – Троян правилно е приел, че сключения договор е нищожен, като съобразил
ТР № 5 от 12.12.2014г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГТК
на ВКС.
Невярно
е и твърдението на въззивника, че своевременно са оспорили датата на съставяне
на уведомлението, тъй като направените доказателствени искания в тази насока са
преклудирани – те не са поискани с
отговора на исковата молба. Направеното възражение, че изявлението за
прекратяване на пълномощното следва да бъде в нотариална форма е въведено за
първи път с въззивната жалба, поради което не може бъде разглеждано от
въззивната инстанция.
С
отговора са наведени и доводи относно изначалната нищожност на пълномощно с
рег.№3028 на Нотариус Биляна Таслакова с рег.№076 на
НК с Район на действие РС – София изготвено на 23.05.2007г., с което са дадени
права за разпореждане с бъдещ наследствен дял от неоткрито наследство.
Моли да
се потвърди обжалваното решение.
Отговор
на въззивната жалба е постъпил и от М.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с
който счита, че не следва да се отмени решението на Троянския районен съд, тъй
като е правилно. Сочи, че след като синът му И.А. го уведомил, че дъщеря му Л.
се е съгласила да прехвърли на брат си
притежаваните по наследство 1/6 идеални части от жилището, той се
съгласил да прехвърли притежаваните от него 4/6 идеални части, при условие, че
децата му са се разбрали за бъдещия наследствен имот. С получаване на исковата
молба разбрал, че Л. А. не е знаела за сделката и не е искала да
прехвърли своята 1/6 идеална част, затова ако е знаел, той нямало да прехвърли
имота на сина си. Правилно е решението на Районен съд – Троян, с което е обявил
сделката за нищожна.
Отговор
на въззивната жалба е постъпил и от И.М.А., с който счита, че с постановеното
решение не са извършени сочените във въззивната жалба нарушения. По реда на
чл.193 от ГПК от страна на Банката не са
оспорени пълномощното и уведомлението за
прекратяване на правата му, при което оплакванията в тази насока са
неоснователни.
Моли да
се потвърди обжалваното решение.
Страните не са правили искания за
събиране на нови доказателства.
Окръжен съд - Ловеч като
прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок и като допустима следва да бъде разгледана.
С оглед на
изложените в исковата молба твърдения и приложени по делото писмени
доказателства Окръжен съд – Ловеч намира за установено следното:
Искът е предявен от Л.М.А. *** срещу И.М.А. и М.И.А.,***, с
искане на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2, вр. чл. 26
ал. 1 пр. поел. от Закона за задълженията и договорите да се обяви за недействителен договор за дарение на недвижим
имот сключен с Нотариален акт № 149, т. III, дело № 435/2007г. на Нотариус Д.К.,
с рег. №525 на НК, с район на действие, който е поправен с Нотариален акт №159,
т.III, дело № 444/2007 г. на Нотариус Кънчевски. Твърди, че с Пълномощно с
рег.№3028 от 23.05.2007г. на Нотариус Биляна Таслакова,
с рег.№076 на НК е упълномощила брат си – ответникът И.А. да извърши всякакви
действия във връзка с притежаваната от нея идеална част от недвижим имот, която
ще получи по наследство от майка си. В последствие с писмо от 20.06.2007г. е
уведомила брат си, че оттегля всичките му управа, които му е дала с това
пълномощно и същия се е подписал на уведомлението, но не й е върнал оригинала
на пълномощното. Сочи, че за да оттегли упълномощаването е била мотивирана от
факта, че това упълномощаване за разпореждане с наследствената част е било
дадено 14 дни преди да бъде открито наследството на нейната майка. Въпреки, че
е оттеглила пълномощното си, първия ответник е сключил процесния договор без
представителна власт. В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени
доказателства.
С отговорите по реда на чл.131
от ГПК ответниците потвърждават изложените в исковата молба твърдения. съдебно заседание проведено на 22.03.2018г. И.М.А.
признава, че се е възползвал от даденото му пълномощно, въпреки, че сестра му
го е била помолила да й го върне или сделката е сключена без нейно съгласие,
както и че е повел баща си да прехвърли притежаваните от него 4/6 идеални части
от апартамента. С отговора на исковата
молба ответникът М.И.А. излага, че ако е знаел, че дъщеря му не е дала
съгласието си и най-вече е оттеглила пълномощното от своя брат, не би
прехвърлил своите идеални части на първия ответник.
Като трето лице в процеса е
конституирана „Райфайзенбанк /България/”ЕАД, представен е отговор, с който
банката изцяло оспорва предявения иск. Третото лице е направило доказателствени
искания, които съдът е оставил без уважение , като се мотивирал, че са извън
срока.
От фактическа страна се
установява следното:
Ищцата Л.А. е сестра на първия ответник и дъщеря на
втория ответник.
С Нотариален акт №172, т.I, дело №331/1989 г. на ТРС
Ганка и М.А. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ
апартамент №7, със застроена площ
Ганка Иванова А. е починала на 06.06.2007г. и като нейни наследници се
явяват съпруга й М.А. и двете й деца Л.А. и И.А..
Видно от Пълномощно с рег.№3028 от 23.05.2007г. на Нотариус Биляна Таслакова, с рег.№076 на НК ищцата е упълномощила брат си –
ответникът И.А. да извърши всякакви действия във връзка с притежаваната от нея
идеална част от недвижим имот, която ще получи по наследство от майка си,
включително да договаря сам със себе си. Пълномощното е издадено на 23.05.2007г.,
т. е преди Ганка А. да почине.
Ищцата твърди, че с уведомление от 20.06.2007 г.,
получено на същата дата е уведомила И.А., че оттегля дадени му с пълномощието
права във връзка с наследствения й дял
от процесния апартамент.
Последният върху уведомлението с ръкописен тескт
удостоверил получаването му, като е записал, че не е в състояние в момента да
върне оригинала на ищцата, но няма да извършва никакви действия с него.
Поставена е дата 20.06.2007 година.
С нотариален акт № 149, т.ІІІ, дело № 435/2007г. на Нотариус
Д.К. с рег.№525 на НК, поправен с Нотариален акт № 159, т.III, дело № 444/2007
г. на Нотариус Кънчевски, на 04.07.2007 г. М.А. и Л. Андреева, чрез
пълномощника си И.А. даряват на И.А. 5/6 ид. части от процесния апартамент.
С извършеното дарение И.А. става
едноличен собственик на апартамента.
С Нотариален акт №78, т.IV, дело №623/2007 г. на
Нотариус Маргарита Гладкова, с рег.№477 на НК е
учредена договорна ипотека между ипотекарен кредитор - „Райфайзенбанк /България/”ЕАД, Николай
Георгиев А. - кредитополучател и И.М.А. - ипотекарен длъжник с предмет на
ипотеката процесния апартамент.
С оглед на събраните по делото доказателства
настоящата инстанция приема следното:
Искът е неоснователен. За да бъде прекратено
упълномощаването с неговото оттегляне от упълномощителя,
то трябва да бъде изразено по начин, че
до достигне до волята на преупълномощения и до
третите лица. Като форма за валидност оттеглянето на пълномощия
несъмнено следва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали
за него или да са могли да узнаят. В случая упълномощаването е било с нотариална заверка и оттеглянето е следвало да бъде в същата
форма. В случая ипотекарния кредитор „Райфайзен банк /България/”ЕАД по аргумент
на чл.41, ал.2 от ЗЗД не е могъл да
узнае за прекратяване на
упълномощаването и същото не е настъпило.
С оглед на приетото настоящата инстанция приема, че
ищцата не е провела пълно и главно доказване, при което изводите които е
направил Районен съд – Троян несъвпадат с тези на настоящата инстанция и обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявения иск за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен на
04.07.2007г. с
Нотариален акт № 149, т. III, дело №435/2007 г. на Нотариус Д.К.,
поправен с Нотариален акт № 159, т.ІІІ, дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.10 на третото лице „Райфайзенбанк
/България/”ЕАД не се присъждат разноски.
Тъй като от ответниците не са претендирани разноски,
такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271, ал.1,
пр.2 от ГПК Решение№
106 от 19.04.2018г., постановено по гр.д.№509 по описа за 2017г. Районен съд –
Троян, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪРЛЯ предявеният иск от Л.М.А.,
ЕГН **********, адрес: *** против И.М.А., ЕГН **********, адрес: ***. С.
Раковски № 172, ет.1 и М.И.А., ЕГН **********, адрес: *** за прогласяване на основание чл.
26 ал. 2, пр. 2, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД
нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.07.2007г. с Нотариален акт № 149, т. III, дело №435/2007 г. на Нотариус Д.К., поправен с Нотариален акт № 159,
т.ІІІ, дело №444/2007 г. на Нотариус Кънчевски, като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при
участието на третото лице „Райфайзен банк /България/”ЕАД.
Решението подлежи на касационен
контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: