Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262096 26.07.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на втори юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7057 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против С.А.Р., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 19.10.2011 г. –
11.06.2014 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 948,24 лв. за собствен обект /къща/, находящ се в гр. П., ползван от сина
му. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията,
абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 132,41 лева за периода 31.12.2011
г. – 31.05.2014 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ***, а отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.
Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал.5
ОУ, поради липсващо измервателно устройство.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7318/22.07.2014 г. по ч.гр.д. № 11426/2014 г. на ПРС, XIX гр.с., срещу
която било прието възражение по чл. 423 ГПК, поради което в едномесечния срок
по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да
бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част от вземанията. Възразява да е собственик или ползвател на
имота. Твърди ищцовото дружество да не е отчитало регулярно показанията на
водомера и да не са издавани фактури ежемесечно; нямало реално доставяне и
потребление на вода, като ответникът и семейството му в периода трайно
пребивавали извън територията на РБ; карнетите не били редовно водени и
липсвали подписи за потребителя; оставало неясно как точно са определяни
месечните количества вода и на какво основание; нямало и изготвено предписание
за извършване на проверка на водомера; липсвали предпоставки за служебно
начисляване на вода; операторът не предоставил възможност на потребителя да
прави възражения срещу определените за дължими суми. Моли се за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д.,, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Прието е възражение по чл. 423 ГПК от ПОС и
исковете са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството – ищец следва да
докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ***/, като
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се гр. П., както и, че през процесния период,
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да
установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването
на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В
и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредбата, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По
делото не са ангажирани никакви доказателства за притежавано право на собственост,
строеж или ползване. От писмото на Община Пловдив, отдел МДТ, се установява, че
ответникът е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, но за различен от процесния имот /в т см. и данни от ИД пред ЧСИ -л.126/.
Следователно, още първата предпоставка на иска – качеството „потребител” е
недоказана. Изложеното е достатъчно за отхвърляне на исковете като неоснователни.
В ОИМ е направено изрично възражение
относно качеството на потребител на ответника /собственик/ползвател на имота/, като
това обстоятелство е част от фактическия състав на вземанията, чието пълно и
главно доказване се носи от заинтересованата страна – ищец /в доклада са дадени
указания по чл. 146, ал. 2 ГПК/. Данни и документи в тази насока не бяха
ангажирани. Чрез показанията на свидетел, който твърди, че „имаме една къща“ с
ответника, не може да се проведе пълно и главно доказване на сочената предпоставка,
т.к. съответни документи не са представени, а обстоятелството е изрично
оспорено в отговора.
Не се установява – ответникът да притежава
право на собственост или ползване за конкретния имот, находящ се на процесния
адрес, нито дали действително и фактически е ползвал същия с учредено вещно
право за целия процесен период, за да дължи плащане на търсените суми за
потребени услуги. Няма представено заявление до ВиК от негова страна за
откриване на партида за имота, нито е ясно защо дружеството води същата на
негово име и в какво качество. Не се доказва качеството му на „потребител“ за
исковия период като основен елемент от ФС на претенцията, като обсъждането по
същество на останалите предпоставки е безпредметно, т.к. не може да доведе до
различен резултат.
За пълнота - в чл. 31, ал. 2 ОУ е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Според заключението на вещото лице по
ССЕ отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно
действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца
било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно
заведени.
В исковата молба се заявява, че, тъй
като липсвал водомер в имота, месечното количество изразходвана вода е
определяно съобразно чл. 23, ал. 5 ОУ. Ответникът оспорва дължимостта на
търсените суми в заявения размер. При това положение и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и
главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице
предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните
ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер.
Доказателства в насока установяване по категоричен начин на тези обстоятелства
не бяха ангажирани. Нито от св. показания, нито от заключението на СТЕ се
установява през целия процесен период
в имота да е липсвало измервателно
устройство, нито да е бил обитаван от
двама души, за да се начисляват твърдените количества по тарифа. Реалната
консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за
дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за
начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран
да плаща едностранно определени суми от оператора. Да се приеме априори, че
стойност от 10 кубика вода /завишено на 11/ месечно е винаги в интерес на
абоната, означава същият да бъде обременен с парични задължения, без значение
дали са налице предпоставки за възникването им, което не е допустимо и законово
оправдано.
Представената от ищцовото дружество
справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните
видове задължения на абоната за процесния период, т.к. представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни.
Според заключението на ССЕ, претендираните суми са изчислени правилно, за което
са издадени и съответните фактури, сумите в тях обаче са определени съобразно
отразените в карнетите записвания, които не се установява да са извършени
законосъобразно. Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната
вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно начисляване и
евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и
отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.
Предвид изложеното, предявеният главен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна
лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на
главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Направено е
искане и е представен списък по чл. 80 ГПК. Следва да се присъдят само разноски
по в.ч.гр.д. на ПОС от 25 лв. – ДТ и 200 лева – депозит СПЕ, т.к. нито по това
дело, нито по настоящото са представени ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против С.А.Р., ЕГН **********, обективно съединени искове за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните
суми: 948,24 лева - главница, представляваща стойност на предоставени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 19.10.2011 г. –
11.06.2014 г. за обект, находящ се в гр. П.; 132,41 лева - обезщетение за
забава за периода 31.12.2011 г. – 31.05.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 21.07.2014 г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 7318/22.07.2014 г. по ч.гр.д. № 11426/2014
г. на ПРС, XIX гр.с.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, да плати на С.А.Р., ЕГН
**********, сумата от общо 225 лева
/двеста двадесет и пет лева/ - разноски по в.ч.гр.д. № 180/20 г. на ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ