Р Е Ш Е Н И Е
№ 260079/31.05.2021 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Ю.К.
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 40 по описа за 2021 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД
„Армеец” АД, ЕИК ********* против решение № 260003/14.08.2020г. на ОС –
Силистра, постановено по т.д. № 101/2019г. в
частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на всеки един от ищците Г.В.Д. и Й.В.З.
1/. сумата от по
50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестра им А.В.З., настъпила на
20.11.2017г. при ПТП, виновно причинено от Н.С.Д.като водач на л.а. „Опел
Астра” с рег. № Е 8721 ВХ, застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАД
„Армеец”, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.11.2019г.
до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава за периода
15.11.2019г. – 27.11.2019г. в размер на 180.56 лева;
2/. сумата от по
50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестра им Д.В. З., настъпила на
20.11.2017г. при ПТП, виновно причинено от Н.С.Д.като водач на л.а. „Опел
Астра” с рег. № Е 8721 ВХ, застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАД
„Армеец”, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.11.2019г.
до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава за периода
15.11.2019г. – 27.11.2019г. в размер на по 180.56 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Оспорват се
изводите на съда, че въззиваемите са материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на
сестрите им А. и Д.З.. Твърди се, че не са налице изключенията, визирани в ТР №
1/2018г. по тълк.д. 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а изводът на съда за обратното е
направен при неправилна преценка на доказателствения материал, в резултат на
необсъждане на всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност. Оспорват се размерът на присъдените обезщетения като несъответни на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и в нарушение на чл.493а КЗ вр. §96 ПЗРКЗ, началният
момент, от който е прието, че се дължи обезщетението за забава, както и
изводите за неоснователност на направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалите. Изложени са подробни правни доводи по
приложението на закона и направените възражения срещу предявените искове.
Отправеното до настоящата инстанция искане е
за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, евентуално определяне на
справедлив размер на следващите се обезщетения в рамките на установите от КЗ
лимити.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна – въззиваемите Г.Д. и Й.З., в който се излага
становище за неоснователност на жалбата.
Наред с въззивната жалба е постъпила и частна
жалба от мл.адв. Гергана Иванова, процесуален представител на Г.Д. и Й.З., с
която се обжалва постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №
260086/12.11.2020г. и с което е оставено без уважение искането ѝ за
изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. По подробно изложени в жалбата доводи се
иска неговата отмяна.
Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор
от ЗАД „Армеец” АД, оспорвайки я като неоснователна.
При извършената
проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно разпоредбата на
чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
ОС - Силистра се е произнесъл по предявени от
въззиваемите Г.Д. и Й.З. против ЗАД „Армеец” АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наведените с исковата молба фактически
основания са, че починалите Д.и А. З. са сестри на ищците /въззиваеми в
настоящото производство/ и тяхната смърт е настъпила на 20.11.2017г. при ПТП,
случило се на същата дата по пътя между гр.Тутракан и гр.Шумен, при което
водачът на л.а. „Опел Астра”, рег. № Е 8721 ВХ, Н.С.Д.е нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като се е движел със скорост, несъобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, в резултат на което при
преодоляване на десния завой, се е занесъл и се е насочил към лявата част на
платното за движение, вследствие на което настъпил удар, от който настъпила
смъртта на возещите се в него техни сестри. Образуваното във връзка с инцидента
ДП 173/2017г. по описа на ОДМВР - Шумен е прекратено с постановление от
10.04.2019г. /в сила от 20.04.2019г./, поради настъпилата смърт на виновния
водач, на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК. Твърдят, че в резултат на внезапната
загуба на сестрите си и двамата са претърпели значителни болки и страдания,
които продължават и към настоящия момент. Всеки от тях сочи, че с починалите го
е свързвала изключително здрава връзка. Излагат твърдения, че са израснали с
взаимна привързаност и обич, силна емоционална връзка и разбирателство. Ищцата Г.Д.
твърди, че трите със сестрите ѝ са израснали разчитайки една на друга, а
ищецът Й.З. сочи, че като най-голям от четиримата полагал грижи за тях, били му
верни приятели. Скръбта и мъката от смъртта на сестрите им са огромни, а
загубата им непрежалима.
Предвид горното и с оглед наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
ПТП, сключена между виновния водач и ответното дружество по застрахователна
полица № BG/11/117002449636 от 08.09.2017г. считат, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди. Отправеното в тази връзка искане до
застрахователя, заявено по Щета № 1001810010070ЗН не е било уважено. С оглед на
това са предявили и исковите си претенции за заплащане на обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди, които оценяват в общ размер на 100 000
лева за Г.Д. /50 000 лева за вредите, претърпени вследствие смъртта на А.В.З.
и 50 000 лева за вредите, претърпени вследствие смъртта на Д.В.З./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от общо
20 473.86 лева /по 10 236.93 лева върху всяка от главниците по
50 000 лева/, представляваща лихва за забава, считано от датата на
увреждането до датата на завеждане на исковата молба, а именно за периода
20.11.2017г. - 27.11.2019г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и в общ размер на
100 000 лева за Й.В.З. /50 000 лева за вредите, претърпени вследствие смъртта
на А.В.З. и 50 000 лева за вредите, претърпени вследствие смъртта на Д.В.З./,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сумата от общо 20 473.86 лева /по 10
236.93 лева върху всяка от главниците по 50 000 лева/, представляваща лихва за
забава, считано от датата на увреждането до датата на завеждане на исковата
молба /периода от 20.11.2017г. до 27.11.2019г./, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока за отговор ЗАД „Армеец“ АД е оспорило така
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че ищците не са
активно процесуално легитимирани да търсят обезщетение за претърпените от тях
вреди, тъй като към датата на ПТП не попадат в кръга на лицата, които могат да
търсят обезщетение. В тази връзка се излагат доводи, че приетото след датата на
ПТП ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, на което се позовават ищците е неприложимо
и на същото не може да бъде придадено обратно действие. Не се оспорва
съществуването на сключен договор по застраховка "Гражданска
отговорност" към датата на ПТП, но се навеждат възражения, че липсват
доказателства, сочещи на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и
починалите им сестри, както и проявления на неимуществени вреди, които да
обосноват възмездяване на претендираните от тях вреди. В условията на
евентуалност се твърди, че претендираните размери по предявените искове са
завишени, както и че са приложими лимитите на отговорността, определени в § 96
ЗИДКЗ. Оспорват се изложените в исковата молба доводи относно приложимостта на
Директива 2009/103/ЕО и Директива 2012/29/ЕС, като се сочи, че същите нямат
пряко приложение и превес над вътрешното ни законодателство, доколкото не се
касае за Регламент. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите, тъй като са били без предпазни колани към
момента на настъпване на процесното ПТП, в нарушение на разпоредбата на чл.
137а ал. 1 ЗДвП. Оспорва се основателността и на претенциите по акцесорните
искове, като се сочи, че началният момент, от който евентуално се дължи лихва
за забава е този по чл.409 вр. чл.405 вр. чл.108 КЗ.
В частта, в която исковите претенции
по чл.86 ЗЗД са отхвърлени за периода от 20.11.2017г. до 15.11.2019г. и за
горницата над присъдените 180.56 лева до сумата от 10 236.93 лева по всяка
една, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По
съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство,
въз основа на наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Липсват наведени в жалбата оплаквания относно направените
въз основа на приетите по делото доказателства фактически изводи от
първоинстанционния съд за настъпило на 20.11.2017г. ПТП, при което
управлявалият л.а. "Опел Астра " с рег. № Е 8721 ВХ Н.С.Д.със
скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, е причинил
смъртта на пътуващите в автомобила на Д.В.З.и А.В.З., сестри на въззиваемите;
механизма за настъпване на същото, в това число причинно-следствената връзка
между ПТП и смъртта на пострадалите и виновното поведение на водача на
катастрофиралия л.а. за настъпването на вредоносния резултат, ангажиращо
гражданската му отговорност по см. на чл.45 ЗЗД; сключен към датата на
процесното ПТП валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
с ответното дружество и постановен отказ от
последното по заявената от въззиваемите щета.
Основните спорни въпроси към
настоящия момент между страните са дали въззиваемите са материалноправно
легитимирани да претендират обезщетение, с оглед дадените с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС
разрешения, в какъв обем са доказани твърдените от тях неимуществени вреди от
смъртта на сестрите им и какъв е справедливият размер на обезщетението за тях,
в т.ч. и по приложението на § 96 ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./, както и
относно началния момент, от който се дължи лихва за забава.
По силата на сключения договор "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застрахователят е поел задължение да
покрие в границите на определената застрахователна сума отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Кръгът на тези
трети лица, имащи право на обезщетение не е изрично лимитиран от законодателя и
в тази връзка, към момента на сключване на договора за гражданска отговорност
застрахователят не определя размерите на застрахователните премии и обезщетения
съобразно лицата, които биха легитимирани да търсят обезщетение. Кои са
правоимащите, които имат право на обезщетение при настъпила смърт на пряко
увредения е изведено по тълкувателен път със задължителните разрешения на
постановените ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г. и ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС. С последното, приложимо и към настоящия казус, кръгът на тези лица е
разширен, като освен посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., по
изключение легитимирано е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В този
смисъл кръгът на лицата, които имат право на обезщетение се определя по
справедливост, с оглед действителните им отношения с починалия, характеризиращи
се като особено близки и трайни житейски отношения, поради които смъртта му,
причинена от непозволеното увреждане е причинила значителни по интензитет болки
и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Относно активната
материалноправна легитимация на роднините от т.нар. разширен кръг /братя,
сестри, внуци, баба, дядо/ е посочено, че макар в традиционните за българското
общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг,
присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако
докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с
починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания
над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна
точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се
направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само
на най-близките на починалия.
Концепцията на соченото тълкувателно решение е доразвита
в практиката на касационната инстанция, приемаща, че обезвредата за настъпили
неимуществени вреди при загубата на близък от разширения семеен кръг е
основателна при конкретни житейски ситуации, в резултат на които е създадена
особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със
съдържание, наподобяващо връзката родител – дете – напр. при отглеждането на
внук от баба/дядо поради болест на родителя, работа в чужбина или друга
обективна пречка за родителите да полагат грижа в пълен обем, при взаимни грижи
между братя и сестри, израснали без родители или при невъзможност/неполагане на
грижи от родителите /Определение № 246 от 11.05.2021г. на ВКС по т.д. №
1882/2020г., II т.о., ТК; Решение № 17 от 16.03.2021г на ВКС по т.д. №
291/2020г., II
т.о., ТК; Решение № 372/2019г. по т.д. № 1199/2015г., ІІ т.о на ВКС; Решение №
92/2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС и др./.
Конкретните житейски ситуации са многобройни и не могат
да бъдат посочени изчерпателно, но общото при всички тях е, че именно
създадените поради тяхното проявление отношения между родствениците се
характеризират с особена привързаност, надхвърляща обичайната за съответната
родствената връзка и поради която привързаност смъртта на единия от тях е
причинила значителни по интензитет неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени.
Съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест претендиращият обезщетение следва да проведе главно
и пълно доказване на обстоятелствата относно отношенията му с пострадалия и
интензитета и продължителността на претърпените вреди.
С оглед на изложеното, съдът приема, че въззиваемите са
процесуално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователя на деликвента, като претенцията им ще се яви основателна при
доказани създадени трайни и изключителни отношения с починалите по см. на ТР №
1/2016г. и претърпени значителни болки и страдания от смъртта на сестрите им.
Изхождайки от горното и
анализа на събраните по делото гласни доказателства относно отношенията между
въззиваемите и починалите им сестри, респ. за претърпените от тях в резултат на
смъртта на последните болки и страдания, настоящият състав намира, че не са
налице основания, даващи им право да получат претендираните обезщетения.
Показанията на свидетелите И.А. и Д.С. не установяват взаимоотношения,
надхвърлящи присъщите за родствената връзка между сестри, респективно между
брат и сестра.
Свидетелката А. познава ищците и починалите им сестри от
2000г. Същата сочи, че ищците имали близка емоционална връзка със сестрите си Д.
и А.З., последните работели в Англия, връщали се гр.Тутракан по големите
празници и през летните отпуски, по празници били заедно със семейството на
въззиваемата, помагали си, споделяли си, съпругът на въззиваемата също много им
помагал. Всички живеели в един град, макар и на различни адреси /това е видно и
от приетите в настоящата инстанция удостоверения/.
В показанията си свидетелката сочи още, че Г.Д. ползвала
психологическа подкрепа в „Център за обществена подкрепа“ и „Ресурсен център“,
като пояснява, че това е във връзка със запазването на емоционалното състояние
на децата на въззиваемата /при процесното ПТП е починал и съпругът й/.
Свидетелката С. също сочи, че починалите сестри работели
в Англия и се връщали при брат си и сестра си /ищците/ по празниците, всички
били много близки като семейство, както и със семейството на Г.Д., всеки ден се
чували по телефона, всеки път носили подаръци на децата на Г., събирали се на
всеки един празник, А. питала дали имат нужда от финансова помощ. Според
свидетелката между ищците и починалите им сестри имало силна връзка още от детството
им, а смъртта на последните се отразила тежко на ищците.
От така посоченото в коментираните показания не могат да
се изведат изводи за наличието на особени житейски ситуации, които да са
създали отношения между брата и сестрите, надхвърлящи обичайната привързаност
за тази родствена връзка. Това че същите често са се чували, че при идванията
си от чужбина са се събирали в дома на въззиваемата Г.Д., че си споделяли и
помагали не сочи на изключителност. Посочените общи квалификации от свидетелките
„много близки“, „изключително близки“, „близка емоционална връзка“ не са
подкрепени с конкретни факти от живота на въззиваемите и починалите им сестри,
вън от примерите на обичайната роднинска подкрепа, взаимопомощ и сплотеност.
Нито една от разпитаните свидетелки не възпроизвежда конкретни възприятия
относно наведените в исковата молба твърдения, че като най-голям брат
въззиваемият Й.З. е полагал грижи за сестрите си, или за твърденията на
въззиваемата Г. Д., че са „израснали, разчитайки една на друга“. Следва да се
отбележи, че св. С. познава починалите сестри от 2014-2016г., поради което и
няма преки впечатления относно детството им, с оглед на което и показанията й в
частта, в която сочи, че връзката между брата и сестрите е била силна още от
детството не почиват на непосредствени възприятия. Другата свидетелка също ги
познава от по-късен етап на техния живот /от 2000г./ и също няма впечатления
относно взаимоотношенията им до този момент, в контекста на което показанията
й, че Даяна като най-голяма сестра се е грижила „по майчински“ за по-малките се
явяват неподкрепени с конкретни факти, още повече, че към 2000г. и четиримата
са били на възраст, неизискваща такива грижи.
Безспорно е, че в резултат на смъртта на двете сестри възиваемите
са претърпели болки и страдания, обусловени от скръбта и мъката по загубата на
близък човек. Това се установява и от заключението на проведената по делото
СПЕ, според което след съобщаването за катастрофата интензивността на наличните
при Г.Д. напрежение и тревожност са придобили характеристиката на развита остра
стресова реакция. Освен сестрите си, при инцидента тя губи и съпруга си. В
последващ етап се регистрират депресивни симптоми и вътрешни конфликти по
отношение и на двамата въззиваеми, които са ги направили тревожни и притеснени,
негативните преживявания и емоционални страдания са довели до ограничаване и на
нормалните им ежедневни личностни дейности, налице са симптоми на
Посттравматично стресово разстройство.
Независимо от така констатираното от
вещото лице, съдът намира, че с оглед направените изводи относно установените
от свидетелските показания отношения между въззиваемите и починалите им сестри,
не е налице изведеното изискване за изключителност съобразно ТР № 1/2016г. на ОСНГТК
на ВКС. Отношенията им са били обичайни, т. е. характерни за връзката
брат-сестра, а претърпените морални болки и страдания по повод смъртта на
сестрите им са присъщи за съответната родствена връзка. Това обуславя и извода,
че предявените от Г.Д. и Й.З. искове срещу застрахователя на деликвента са
неоснователни.
Поради различните правни изводи
относно изхода от спора първоинстанционното решение в обжалваната му част
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в изложения по-горе
смисъл.
По разноските и
частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК:
Постановяването на различен правен резултат по съществото
на спора от настоящата инстанция, предпоставя и изменение на отговорността за
разноските, което е основание за отмяна на първоинстанционното решение в частта
за разноските, ведно с постановеното към него определение по чл.248 ГПК,
независимо от дали произнасянето по молбата за изменение е било законосъобразно
към момента на постановяването му. Поради неоснователността на исковете им
въззиваемите нямат право на разноски, в т.ч. и осъществилият процесуалното им
представителство адвокат по чл.38 ЗАдв.
На основание чл.78 ГПК Г.Д. и Й.З. следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззивното дружество направените от него разноски за
двете инстанции, които съобразно доказателствата за извършени такива и чл.78,
ал.8 ГПК са в общ размер на 4 905 лева /605 лева за първоинстанционното
производство, от които 300 лева юрисконсултско възнаграждение и 4 300 лева
разноски за въззивното производство, от които 300 лева присъдено юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260003/14.08.2020г.,
постановено по т.д. № 101/2019г. на ОС – Силистра в частта, в която са уважени предявените от Г.Д. и Й.З. искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 260086/12.11.2020г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.В.Д., ЕГН **********
и Й.В.З., ЕГН **********, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу
ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* за заплащане на всеки от тях следните суми:
- сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, в следствие на смъртта на сестра им А.В.З., настъпила в резултат на
ПТП на 20.11.2017г., виновно причинено от Н.С.Д., като водач на л. а. „Опел
Астра” с peг. № Е 8721 ВХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗАД
„Армеец” АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 27.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 180.56 лева, лихва за забава върху горната
сума за периода от 15.11.2019г. до
27.11.2019г.;
- сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, в следствие на смъртта на сестра им Д.В.З., настъпила в резултат на
ПТП на 20.11.2017г., виновно причинено от Н.С.Д., като водач на л. а. „Опел
Астра” с peг. № Е 8721 ВХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗАД
„Армеец” АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 27.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 180.56 лева, лихва за забава върху горната
сума за периода от 15.11.2019г. до
27.11.2019г.;
ОСЪЖДА
Г.В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Й.В.З., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Средец“, ул.„Стефан Караджа № 2 сумата от 4 905 лева /четири
хиляди деветстотин и пет лева/, представляваща направени разноски в двете
инстанции, на основание чл.78 ГПК.
В частта, в
която исковите претенции по чл.86 ЗЗД са отхвърлени за периода от 20.11.2017г.
до 15.11.2019г. и за горницата над присъдените 180.56 лева до сумата от
10 236.93 лева по всяка една, първоинстанционното решение не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК,
с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.