Номер 183816.07.2020 г.Град Търговище
Районен съд – ТърговищеXI състав
На 16.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Частно гражданско дело №
20203530100756 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Постъпило е заявление от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл.
53Е,вх.В, представлявано от Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав
Чечински и Ярослав Чулак-управители, действащи чрез юрисконсулт Радина Илиева,
против П. П. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Търговище, ул.“Георги
Бенковски “, № 9,вх.А,ет.2,ап.4, с искане за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, за сумата от 506,80лв., представляваща предсрочно
изискуема, считано от 31.07.2019г. главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 28.12.2018г., ведно със законната лихва от 11.06.2020г., до
окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 68,18лв. за
периода от 05.04.2019г. до 31.07.2019г. и обезщетение за забава в размер на 26,20лв.
за периода от 06.02.2019г. до 31.07.2019г., възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 538,83лв. и такси в размер на 30лв. за
извънсъдебно събиране на вземането; както и за направените по делото разноски в
размер на 25лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
След като се запозна с направеното искане, съдът намира следното: Съгласно
изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ), разпоредбата на чл. 7, ал. 3 гласи, че
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз
основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, а съгл.
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК(ред. ДВ бр.100/2019г.) съдът следва да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с
потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице
обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към
заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите.
От подаденото заявление в неговата обстоятелствена част е видно, че сумата се
претендира за предоставени допълнителни услуги, които са предмет на
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата което
кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 666,55лв.(при отпуснат
кредит в размер на 600лв.), което се начислява на вноски в погасителния план.
Неизплатеното възнаграждение по така посоченото споразумение, което се
претендира със заявлението е в размер на 538,83лв. В този смисъл, остава неясно
какви допълнителни услуги се предоставят на кредитополучателя, предоставени ли
същите и дали те имат характер на услуги, различни от тези, визирани в чл. 10а ал. 2
от ЗПК.Съдът счита, че така предвиденото допълнително възнаграждение оскъпява
предоставения кредит с над 100% и то със суми, за които е неясно за какви услуги се
претендират, при което съдът приема, че е налице е обоснована вероятност по
смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК(ДВ бр. 100/2019 г. ) потребителят да е поставен
в неравностойно положение спрямо кредитора по договора, като заплаща
допълнителни услуги, значително оскъпяващи стойността на получения от него
кредит. В тази връзка съдът приема още, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит,
съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК, каквато
вероятност е налице и в настоящия случай относно претендираното възнаграждение
за допълнителни услуги в размер на 538,83лв, поради което съдът приема, че
заявлението в тази му част следва да се отхвърли, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. По
отношение на разходите за извънсъдебно събиране на вземането, претендирани в
размер на 30лв., съдът приема, че е неясно как е формиран този размер, а освен това,
касае се до дейности по управление на кредита, за което кредиторът не може за
събира такси, поради изричната забрана по чл. 10а, ал.2 от ЗПК. С оглед на
изложеното, съдът приема, че заявлението следва да се отхвърли в частта за сумата
от 30лв. разходи за извънсъдебно събиране на вземането, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК.
По отношение на посочените в заявлението разноски в размер на 150лв.,
претендирани като дължимо юрисконсултско възнаграждение, съдът приема
следното: Съгл. разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК (ред. ДВ бр.8/24.01.2017г.), в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП.Съгл. препращащата норма на
чл. 37 от ЗПП, заплащането на правната помощ се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП, като съгл. чл.26 от НЗПП, за защита
по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на
бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв.Посочената правна регламентация
обуславя извод, че претендираното от заявителя в заповедното производство
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено по размер от съда и
съобразно визираните в чл. 26 от НЗПП граници.В конкретния случай,
съобразявайки размера на претендираните суми, вида и количеството на
извършената дейност съдът приема, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на заявителя в размер на 50лв., като за разликата над този
размер и до пълния претендиран такъв от 150лв., заявлението в тази част следва да се
отхвърли, като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК във вр. с чл. 78,ал.8
от ГПК(ред. ДВ бр.8/24.01.2017г.) вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, подадено от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от Светослав Николов, Цветелина
Станева, Ярослав Чечински и Ярослав Чулак-управители, действащи чрез
юрисконсулт Радина Илиева, против П. П. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски “, № 9,вх.А,ет.2,ап.4, в частта му за сумата от
538,83лв., претендирано възнаграждение за допълнителни услуги по Споразумение
за предоставяне на пакет допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит
№ ********** от 28.12.2018г., както и за сумата от 30лв. разходи за извънсъдебно
събиране на дълга, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, както и в частта, в която се
иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50лв.
до пълния предявен размер от 150лв., като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от
ГПК във вр. с чл. 78,ал.8 от ГПК(ред. ДВ бр.8/24.01.2017г.) вр. чл. 37 от ЗПП вр.
чл. 26 от НЗПП.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред
Окръжен съд – Търговище в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________