Р Е Ш Е Н И Е
№1740/24.4.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети април, през две хиляди и деветнадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№17714 по описа на Варненски районен съд за
2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от М.Г.М., ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и
законен представител на детето M.Х.Н., ЕГН **********
срещу Х.М.Н., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно осн. 150 СК за изменение на месечна
издръжка, определена в размер на 115 лева със съдебно решение №
67/07.01.2018г., постановено по гр. дело № 16915/2017г. на ВРС, като се иска
същата да бъде увеличена на 250 лева месечно.
Излага
се, че за детето предвид неговата възраст са необходими повече средства за
отглеждане, като определения с горепосоченото определение размер на издръжката
е недостатъчен. Сочи, че ответникът е в трудоспособна възраст, поради което
намира, че същия може да заплаща без особени затруднения поискания размер на
месечната издръжка за детето. Твърди, че детето посещава допълнителни
ученически занимания –ученическа занимания, за която се заплащат разходи в
размер на 12 лева дневно. Детето е ученик в трети клас в ОУ „**********“ в гр.
Варна, което предполага и закупуване на необходимите учебни помагала и пособия
с оглед учебния процес. Ищцата реализира доход в размер от около 600 лева
месечно от осъществяване на дейност по трудово правоотношение.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявения иск се оспорва по основание, а по размер за разликата над
предвидения от закона минимален размер на дължимата в полза на детето месечна
издръжка. Излага се, че няма възможност да заплаща претендиращия размер на
месечната издръжка доколкото е претърпял оперативно лечение, след което е
започнал дейност по трудово правоотношение по срочен трудов договор със срок до
07.01.2019г.Излага допълнителни възражения, че същия е студент, како и че
погасява потребителски кредит. Няма собствено жилища, а живее в това на
родителите си.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Представено по делото е съдебно
решение №67/08.01.2018г., постановено по гр. дело № 16915/2017г. на ВРС, с
което е одобрена спогодба между страните в настоящото производство по реда на
чл.50 вр.чл.51 СК, като е прекратен гражданският им
брак, родителските права досежно детето са възложени на ищцата, а ответникът е
осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 115 лева на месец.
От представената по делото служебна
бележка от 07.11.2018г. се установява, че детето е ученик в 3-ти клас, редовна
форма на обучение за учебната
2018/2019г. в ОУ „**** ****“.
Представена е и служебна бележка от
ДК „*****“, от който се установява, че детето посещава детска занималня за
самоподготовка, за което зе дължи дневна такса от 12
лева.
От
удостоверение №15/09.11.2018г. , се установява, че ищцата работи на длъжност
„компютърен оператор“, при което реализира брутно трудово възнаграждение в
размер на 603,60 лева, съответно в нетен размер
трудовото възнаграждение възлиза на 468,38 лева.
Със заповед №542/19.12.2018г. е
прекратено ТПО на ответника с работодателя „***********“ АД Варна.
Представен по делото е трудов
договор №6/06.02.2019г., от който се
установява, че ответника заема длъжността „технически сътрудник“, при уговорено
трудово възнаграждение в размер на 1500 лева месечно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Режимът на родителското алиментно
задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност
спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Доколкото от доказателствата по
делото се установи, а и не се спори между страните, че ответникът е баща на
детето, то съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.
Размерът на издръжката се съобразява
с възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с необходимите
за развитие на детето условия на живот, в
границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне нуждите на детето
следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация.
Предвид безусловния
характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна
на нуждите на детето издръжка,
съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира
последната. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата, която
упражнява преките родителски права по отглеждане на детето реализира доход от
трудово възнаграждение в размер на 600 лева, а след облагане с дължимите данъци
и удръжка на осигуровки размера на доходите на страната възлиза на около 460
лева на месец. Ответникът – баща на детето работи по трудово правоотношение,
при което реализира брутно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева на
месец. Няма данни по делото за същия да са налице обективни основания от
медицински причини, които да обосноват невъзможност същия да упражнява труд, от
което да реализира доходи. Напротив установи се по делото, че сравнително в
кратък срок след прекратяване на предходно трудово правоотношение с предходен
за страната работодател, ответникът е сключил ново трудово правоотношение с
друг работодател. Изложеното налага извода, че същия е достатъчно добре
квалифициран, което му позволява да упражнява труд по трудово правоотношение, с
който да реализира доходи над средния за
страната размер. От друга страна съдът установи, че детето ********* е на 10
години, ученик в трети клас на основно училище в гр. Варна. Детето посещава
детска занималня с оглед осъществяване подготовка на учебния материал, при
което се дължи и такса в размер на 12 лева месечно, като това обстоятелство
следва да бъде отчетено от съда като нововъзникнало след постановяване на
съдебното решение по гр. дело №16915/2017г. на ВРС. Издръжката на детето следва
да бъде определена съобразно възможността на родителите да престират
такава, възможност не само за ответника, а за ищцата, доколкото родителите
(заедно) са задължени да издържат своите деца, на осн. чл. 143, ал.1 СК. Както
съдът посочи ответникът работи по ТПО, реализира доход над средния страната,
като тук съдът излага, че изплащането на потребителски кредит към кредитор е
обстоятелство, което е изцяло неотносимо към изследване възможността родителя
да предоставя необходимата издръжка на своето дете. Облигационните отношения с
трети страни, респ. задълженията към тях не могат да бъдат основание намаляване
размера на дължимата в полза на детето издръжка и определянето й непременно в
минимума, който закона сочи. На първо време и първи по ред на изпълнение (след
реализиране на дохода) са задълженията на страните по закон, а едва след това
подлежат на изпълнение тези произтичащи от договор, вкл. и договор за кредит,
вкл. и дължими такси и разноски по обучение на страната. От своя страна ищцата
установи доход, който след съответното облагане е към минималния за страната
размер, поради което следва извода, че същата макар и да упражнява родителски
права не е освободена да дава издръжка на детето си, но доходите й навеждат на
извода, че възможностите й са ограничени за към минимума посочен в закона.
Така съдът като взема предвид потребностите на детето и възможностите на
родителите определя издръжка на последното в размер на 360 лева месечно, като
по-голямото парично участие от по 220 лева месечно следва да бъде възложено на
бащата, за сметка на преките родителски права, които осъществява майката. Съдът
намира, че ответникът няма да бъде затруднен да изплаща определения размер на
месечната издръжка доколкото Н. упражнява труд по ТПО, от което реализира
доходи, с които да заплаща дължимата в полза на неговото дете издръжка. Тук
следва да бъде посочено, че доходите и на ищцата са съобразени при определяне
на издръжката в полза на детето, като неприемливо би било да бъде прието, че
същата с реализирания от нея доход в минимален по закон размер, би могла да
осъществява издръжка в по-голям размер в полза на ******.
Издръжката се дължи
от подаването на исковата молба в съда – 21.11.2018г., ведно със законната лихва
за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване, като съдът намира, че следва да запази определения със
съдебно решение по гр. дело №16915/2017г. на ВРС падеж на задължението от 10-то
число на съответния месец, за който се дължи съответната издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателно изплащане на
задължението, доколкото не се установих по делото обстоятелства, които налагат
изменението на падежа на месечното задължение.
Претенцията за заплащане на месечна
издръжка за сумата над 220 лева до предявения размер от 250 лева, следва да
бъде оставена без уважение, като недоказана.
На основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
По отношение на разноските:
При определяне размера на
дължимото в полза на ищеца възнаграждение съдът намира, че следва да уважи
възражението на ответника за прекомерност, като намали размера на
възнаграждението за процесуално представителство в миниума от 300 лева, като
отчете, че делото не се ползва с висока правна и фактическа сложност, същото
протече в едно съдебно заседание в рамките на което не се осъществиха
процесуални действия единствено по събиране на писмени доказателства. Така
съразмерно уважената част на предявения иск в полза на ищеца се дължат и
разноски в размер на 268,40 лева, на осн. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 151,20 лева, съставляваща 4% върху увеличената стойност на
определената в полза на детето издръжка на база тригодишни платежи. Дължи се ДТ
и в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
присъдената със съдебно решение № 67/08.01.2018г., постановено по гр. дело
№16915/2017г. на ВРС, с което е определена месечната издръжка в полза на детето
М.Х.Н., ЕГН **********, платима чрез нейната майка и законен представител М.Г.М.,
ЕГН ********** ***, дължима от Х.М.Н., ЕГН ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 115
лева, на 220 (двеста и двадесет) лева
месечно, считано от датата на предявяване на иска в съда – 21.11.2018г.
до настъпване на законово основание за изменение или прекратяването й, с падеж десето
число на месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва върху
всяка една закъсняла вноска до окончателно изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 220 лева до претендирания
размер от 250 лева, на осн. чл. 143,ал.2
във вр. с чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му
относно увеличението на присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда Х.М.Н., ЕГН ********** *** да заплати
на М.Г.М., ЕГН ********** *** сумата от 268,40 (двеста шейсет и осем лева и 40
ст.) лева –
разноски по делото съразмерно уважената част на предявения иск, на осн. 78,
ал.1 ГПК.
Осъжда Х.М.Н., ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен
съд държавна такса върху увеличения размер на дължимата в полза на детето
издръжка в размер на 151,20 (сто петдесет и един лева
и 20 ст.) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: