№ 41
гр. Разлог, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. Трионджиев
при участието на секретаря Я. Г. Й.,
разгледа докладваното от А. Трионджиев, Адм. нак. дело № 20211240200227
по описа за 2021 година
Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.Г.Д.,
о.Р., у.„Д.“№15, с управител И.П., срещу НП №01–001907 от 19.04.2021 г., издадено от
Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание
чл.416 ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва да е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение.
В открито съдебно заседание процесуалният представителна на ответника /наказващия
орган/ - юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата. Сочи, че оспореният акт е правилен и
законосъобразен.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбоподателят, посредством своя процесуален защитник – адв. К., поддържа изцяло
жалбата и излага подробни съображения за нейната оспователност.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е
депозирана пред надлежния съд.
Разгледана по същество е неоснователна, а съображенията за това са следните:
Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в
установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на
адм0-та процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта
за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от
наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на
наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което
му е вменено.
Оспореното НП и актът да установяване на нарушението, са издадени от компетентен орган
и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.
С обжалваното НП е прието, че при извършена на 08.12.2020 г., около 11:20 часа, проверка
по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект
1
дърводелски цех, находящ се в с.Г.Д., УПИ VI-2, кв.96 ПИ №301001, бивш стопански двор,
експлоатиран от „И.“ЕООД и извършена на 22.01.2021 г. проверка по документи на
дружеството е констатирано, че „И.“ЕООД, в качеството на "работодател" по смисъла на
&I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 08.12.2020 г. лицето Г.В.М., ЕГН*, да извършва трудова
дейност в обекта на проверка на длъжност „Резач на дърва”, без да и е предоставен
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП.
Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм.
нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.
Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите:
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм-та санкция по
чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е обективна и безвиновна, поради
което, за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, необходимо е към датата
на проверката същият да е имал сключен трудов договор с работника, но на последния да не
са били връчени екземпляр от този договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Като доказателство, по делото е приета Декларация от лице работещо по
трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на
трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от Г.В.М.. В декларацията е
отразено, че деклараторът работи като „режач на дърва“ в „И.“ЕООД, а така също и че няма
сключен трудов договор и не е получил екземпляр от него.
От представено писмо от НАП е видно, че Г.В.М. е работил по трудово правоотношение с
проверяваното дружество „И.“ЕООД в периодите 01.03.2018 г. – 12.03.2018 г. и 15.03.2019
г. – 17.09.2020 г. Тоест, към датата на проверката по работни места – 08.12.2020 г., не е било
декларирано наличието на трудово правоотношение.
Като свидетел по делото е разпитана И.П. – съпруга на управителя на „И.“ЕООД. Същата
сочи, че в момента на проверката се е намирала в предприятието и е станала свидетел на
извършването й. Твърди, че лица с имена Г.М. и Й.М. не работят в дружеството, а
единствено живеят със семействата си в стопанския двор, в който се помещава и цехът,
стопанисван от „И.“ЕООД, както и че тя се грижи за тях, предоставяйки им място за
живеене и дрехи. Допълва, че проверяващите накарали Г.М. и Й.М. също да попълнят
декларации, въпреки че последните не извършвали трудова дейност, а така също и че са им
диктували какво да пишат.
Свидетелката М.Ц. – служител на ДИТ, заявява че е участвала в проверката по работни
места на 08.12.2020 г. и в хода на същата се установило лицето Г.М. да извършва трудова
дейност, режейки дърва на банциг. Допълва, че познава Г.М. и от предходна проверка, а така
също и че за него не бил представен писмен трудов договор, нито са подавани уведомления
са сключването на такъв. Свидетелката заявява, че не е диктувала на Г.М. какво да напише в
предоставената му за попълване декларация.
Свидетелката С.А. – също служител на ДИТ, дава подробни обяснения относно това как е
протекла проверката. Заявява, че една от декларациите била попълнена от лицето Г.М.,
който отразил че работи в дружеството и за него се установило, че няма подадено
уведомление за сключен трудов договор. Допълва, че лицето Г.М. е работило на банциг.
Свидетелят А.Ц. заявява, че при започване на проверката се е намирал до цеха, стопанисван
от жалбоподателя. Видял е как едно момче, което се е намирало в стопанския двор и е
вървяло към дърводелския цех, е било извикано от проверяващите и вкарано вътре.
Свидетелят сочи, че момчето, което се е казвало Г., живее в стопанския двор от няколко
години. Уточнява, че малко след като проверяващите са влезли в цеха, свидетелят Ц. също е
влязъл вътре, тъй като е търсил управителя, но е бил помолен от контролните органи да
2
напусне. Пояснява, че не знае какво са правили проверяващите, когато са влезли в сграда и
че преди това той също е влизал, като е видял две момчета да работят на една от машините,
а така също и още трима или четирима души близо до печката.
Свидетелят Н.П. – полицейски служител, заявява че е бил изпратен на място за оказване на
съдействие и че служителите на ИТ на се диктували на лицата какво да пишат в
предоставените им декларации.
По делото е разпитан като свидетел и Г.М.. Последният твърди че не е работил в цеха, бил
вкаран в сградата на цеха от проверяващите и те са му казали какво да напише в
декларацията.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелите М.Ц. и С.А.. Същите са
последователни и кореспондиращи помежду си.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката П., тъй като е съпруга на управителя на
дружеството и намира, че е заинтересована от крайния изход на делото.
Показанията на свидетеля П. кореспондират с тези на свидетелите М.Ц. и С.А..
От показанията на свидетеля Ц. може да се направи извод, че действително е извършена
проверка. Този свидетел обаче не е присъствал по време на самата проверка, поради което
не дава показания в тази насока.
Показанията на свидетеля Г.М. също не кореспондират с останалия доказателствен материал
и най-вече с показанията на свидетелите М.Ц., С.А. и Н.П..
От изложеното дотук се налага извод, че към датата и часа на извършената проверка лицето
Г.В.М. е бил допуснат до работа от „И.“ЕООД, без да са му предоставени документите по
чл.63, ал.1 от КТ, а именно: екземпляр от трудовия договори, уведомление по чл.62, ал.3,
заверено от НАП, поради което е извършено нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от
КТ. В горния смисъл са мотивите към Решение №1356 от 27.07.2022 г. по КНАХД №256 от
2022 г. по описа на Бл.АС.
Това означава, че правилно наказващият орган е приел, че е извършено посоченото
нарушение.
Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при индивидуализиране на
наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не бяха събрани
доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството преди датата на въпросната
проверка да е санкционирано с влязло в сила НП за други нарушения на трудовото
законодателство. Предвид изложеното съдът намира, че така съставеното НП следва да бъде
изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`000.00 лева,
следва да бъде намалена до предвидения минимум от 1`500.00 лева.
За пълнота може да се посочи, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.
Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така,
тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното
обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и
незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства,
които обективно да са попречили на работодателя на не успее да връчи своевременно
екземпляр от трудовия договор и уведомлението.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, с оглед на което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено като законосъобразно
и единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на
наложеното наказание/.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено
искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
3
На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита че
следва да определи възнаграждение от 100.00 лева за участието на юрисконсулт като
процесуален представител на ответника. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ответника.
Така мотивиран, РС-Рг
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №01–001907 от 19.04.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на
„И.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в О.Р., с.Г.Д.“, у.„Д.“№15, представлявано от управителя И.П., е
наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414 ал.3 от КТ –
„имуществена санкция“ в размер на 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2`000.00 лева, на 1`500.00
лева.
ОСЪЖДА „И.“ЕООД, ЕИК*, ДА ЗАПЛАТИ на Д„ИТ“-Б., сумата от 100.00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез РС-Рг.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4