№ 218
гр. София, 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно
дело № 20221800200280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Н.С. Д., като законен представител на
“******”ООД, подадена чрез пълномощника й – адвокат А.Ч., против
постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - гр.С. от 27.04.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
7/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.282 ал.1 от НК.
В жалбата срещу прекратителното постановление на прокурора се
твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано, както и че при
постановяването му не са били преценени всички доказателства, като в
подкрепа на тези оплаквания се излагат и подробни съображения. Развиват се
конкретни доводи, че по изпълнително дело № 825/2019 г. по описа на ЧСИ
В. Ц. са допуснати незаконосъобразни и порочни действия,
облагодеталствали взискателя – „******”ЕООД, представлявано от
управителя И. Д. И.. В частност, се твърди, че незаконосъобразни са
действията на ЧСИ Ц. и помощник ЧСИ Н. по преместването на запорираните
движими вещи на друго място, както и тези по назначаването на пазач на
ипотекираните имоти /апартамент № 1 и № 2, находящи се в гр.П., кв.Е./ в
1
лицето на И. И.. Твърди се, че с тези служебни действия на длъжностните
лица, дружеството – жалбоподател, като собственик на имотите, е било
лишено от правото си на владеене и ползване на недвижимите имоти. Сочи се
още в жалбата, че по делото са останали неизяснени въпросите, относно
наличното разминаване в сумите за продажба на апартамент № 2, начина на
разпределението им, има ли платежни нареждания за заплащане на сумите, с
вярно съдържание ли са документите, изпратени до длъжника. Искането,
което се прави в съответствие с релевираните оплаквания, е за отмяна на
атакуваното прокурорско постановление и връщане на делото на СОП, със
задължителни указания относно прилагането на закона.
С. окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и ги прецени
във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във връзка с
изложеното в жалбата, приема за установено следното:
С постановление на прокурор от Апелативна прокуратура – гр.С. от
18.12.2020 г. е образувано досъдебно производство № 7/2021 г. по описа на
ОСлО при СОП, срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление
по чл.282 ал.1 от НК, а именно за това, дали длъжностно лице – частен
съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител, през есента
на 2019 г., не е изпълнил задълженията си по служба във връзка с водено
изпълнително дело, с цел да набави за другиго или за себе си облага или да
причини другиму вреда, и от това са могли да настъпят немаловажни вредни
последици.
Впоследствие и самото разследване по така образуваното наказателно
производство е водено срещу неизвестен извършител, като в хода на това
разследване, при условията на чл.219 ал.1 от НПК не е било привлечено като
обвиняем конкретно лице за престъплението, за което е било образувано
наказателното производство.
След извършеното разследване и на основание чл.235 от НПК,
разследващият орган от ОСлО при СОП е изпратил досъдебно производство
№ 7/2021 г. по описа на ОСлО при СОП на наблюдаващия прокурор при
СОП, с мнение за прекратяване на наказателното производство по делото на
основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1, т.1 от НПК.
С постановление на СОП от 27.04.2022 г. по пр. пр. № 267/2020 г.,
предмет на съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243
2
ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 7/2021 г. по описа на ОСлО при
СОП, водено за престъпление по чл.282 ал.1 от НК.
При тази фактическа обстановка, настоящият състав на СОС намира, че
жалбата на Н.С. Д., като законен представител на “******”ООД срещу
горепосоченото прекратително постановление на прокурора, следва да бъде
оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
Кръгът на лицата, които съгласно чл. 243 ал.4 от НПК са легитимирани
да атакуват постановлението за прекратяване на наказателното производство,
е изрично посочен в цитираната законова разпоредба – обвиняемият,
пострадалият от престъплението или неговите наследници, и ощетеното
юридическо лице. За да е налице правен интерес на изброените субекти
/освен обвиняемия/ да обжалват посочения по-горе прокурорски акт, следва
да се извърши преценка дали те са претърпели имуществени или
неимуществени вреди от престъплението, което се преследва по общия ред,
т.е. престъплението следва да е от такъв характер, че претърпените, респ.
претендирани вреди да са пряка и непосредствена последица от него. При
това, независимо дали се касае за правото по чл.243 ал.4 от НПК или за
правото за встъпване като страна в съдебната фаза на наказателния процес,
качеството на пострадал /в широк смисъл, включващ както физически, така и
юридически лица/, се обуславя преди всичко от вида и характера на
престъплението – от неговото систематично място в НК, определящо и кръга
от защитени обществени отношения, от това дали е резултатно или на просто
извършване, от стадия, в който е спряло осъществяването му. Именно тези
критерии взе в предвид настоящият съдебен състав при преценката, дали е
надлежно сезиран от лице, имащо право да обжалва постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Като съобрази именно вида и
характера на разследваното престъпление, неговото систематично място в
особената част на НК и охранените чрез него обществени отношения, СОС
прие, че в случая жалбоподателя без всякакво съмнение не притежава
процесуалното качество на пострадало лице /ощетено ЮЛ/ по смисъла на
НПК, което обстоятелство априори го изключва от кръга на лицата по чл.243
ал.4 от НПК, имащи право на жалба срещу постановлението за прекратяване
на наказателното производство, образувано и водено за такова престъпление.
3
В този аспект няма спор, че разследваното престъпление по чл.282 ал.1
от НК има за обект обществените отношения, свързани с правилното
функциониране на държавни органи, обществени организации и лица,
изпълняващи публични функции, и съответно настъпването на вреди не е
елемент от обективната страна на престъпния състав, който предвижда
единствено възможност такива /и то немаловажни/ да нестъпят. Наказателно-
отговорни са длъжностни лица, неизпълнили служебните си задължения,
превишили властта или правата си, от което страда правилното
функциониране на органите на държавна власт и държавно управление.
В случая, в постановлението за образуване на наказателното
производство, самото формулиране на престъплението по чл.282 ал.1 от НК
не съдържа твърдение за настъпили реално вреди от същото. В депозираната
жалба и от самата Н.С. Д., като законен представител на “******”ООД, не се
сочат преки вредни последици, които да са настъпили в нейната имуществена
сфера. В частност, обобщено се твърди, че с незаконосъобразните действията
на ЧСИ Ц. и помощник ЧСИ Н. по преместването на запорираните движими
вещи на друго място, както и тези по назначаването на пазач на
ипотекираните имоти /апартамент № 1 и № 2, находящи се в гр.П., кв.Е./ в
лицето на И. И., „******”ООД, като собственик на имотите, е било лишено от
правото си на владеене и ползване на недвижимите имоти. Т.е. очевидно става
дума за твърдени косвени последици от инкриминираната дейност /известно
е, че пропуснати ползи не могат да бъдат обект на защита в наказателния
процес/. Още повече, че от материалите по делото е видно, че
жалбоподателят е защитил своя интерес по гражданско-правен път, като е
оспорил по съдебен ред протоколите за опис на недвижимите имоти и
изготвените оценки на същите. Казано по друг начин, освен, че състава на
престъплението по чл.282 ал.1 от НК не предвижда настъпването на преки
вредни последици от инкриминираната дейност, такива преки не се твърдят
да са настъпили и от самия жалбоподател.
При това положение и с оглед на горните съображения, настоящият
състав на СОС приема, че жалбоподателя, инициирал настоящото
производство няма качеството на пострадал, респ. на ощетено ЮЛ и
съответно няма правен интерес да атакува прекратителния прокурорски акт,
поради което жалбата му срещу последния, следва да бъде оставена без
4
разглеждане, а производството по настоящото дело съответно следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Отделно от гореизложеното, настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че съгласно чл.243 ал.10 НПК атакуваното
постановление на СОП за прекратяване на производството подлежи на
инстанционен /йерархичен/ контрол пред по-горестоящия прокурор, като
такова, което не е било обжалвано по съдебен ред /независимо от причината
за необжалването му/. Този контрол се осъществява служебно, но всяко
заинтересовано лице, не само тези, които притежават легитимация за съдебно
обжалване по чл.243 ал.4 от НПК може да сигнализира горестоящата
прокуратура за служебна отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, на основание чл.243 ал.10 от НПК.
Воден от горното, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.С. Д., като законен
представител на “******”ООД, подадена чрез пълномощника й – адвокат
А.Ч., против постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - гр.С. от
27.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 7/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, образувано и водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.282 ал.1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 280/2022 г. по описа на С.
окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен
съд – гр.С. в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5