РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Радомир, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20231730100610 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена от „М.“ ЕАД – София, чрез прокурист, с
която срещу Д. Д. А., ЕГН ********** е предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233,
ал. 1, изр. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответницата да
опразни и върне ползването на имот, собственост на ищцовото дружество, находящ се в гр.
Радомир, ж.к. „Тракия”, бл. 8, вх. А, ет. 8, ап. 23.
Ищецът „Монтажи“ ЕАД – София твърди, че между него и ответната страна – Д. Д.
А. на 03.11.2020 г. е сключен договор за наем на имот, собственост на ищцовото дружество,
находящ се в гр. Радомир, ж. к. „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .. С писмо изх. № 93-00-
789/02.06.2021 г. дружеството твърди, че е правило опит да уведоми ответницата за
дължими суми за наем и за прекратяването на договора. След липса на действия от
ответната страна и на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Договора за наем, поради настъпила
забава на наемателя при плащането на наемната цена, с Нотариална покана с изх. №
2664/15.03.2023 г. по описа на Нотариус Р. Б., с peг. № ...и район на действие - гр. София,
ответницата е била търсена на 17.03.2023 г. и на 27.03.2023 г. с цел уведомяване за
прекратяването на договора, размера на задълженията й по него, както й е бил даден
едномесечен срок да заплати дължимите суми и да предаде имота обратно на „М. ЕАД.
Дължимите суми за наем за периода 01.2023 г. - 03.2023 г. не били изплатени от
ответницата. Излага се, че ответницата е следвало да върне наетия имот на ищеца след
прекратяване на договора помежду им, но го държи без правно основание. По тези
съображения ищецът иска да бъде осъдена ответницата да му върне процесния имот. В
съдебно заседание поддържа исковата молба и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, писмен отговор на исковата молба не е
постъпил. Ответната страна в съдебно заседание оспорва иска. Твърди, че е погасила
задълженията си до месец юли 2023 г., за което представя вносни бележки. От юли месец не
е плащала, тъй като научила за прекратяването на договора. Излага нежеланието си да бъде
1
освободен процесния имот, като поддържа, че там живее дъщеря й с децата си, а самата тя
не живее там. Заявява готовност да плаща задълженията по наема.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.11.2020 г. между страните е сключен договор за наем за временно и възмездно
ползване ДМА, собственост на „М.“ ЕАД, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „Т.“, бл. ., вх. ., ет.
., ап. ..при уговорен месечен наем, платим от ответницата в размер на 46,30 лв., със
задължение наемателят да заплаща стойността на изразходваните консумативи на
съответните доставчици, като си открие партиди на свое име. Срокът на договора е от
01.01.2021 г. до 01.01.2022 г.
Изпратена е Нотариална покана с изх. № 2664/15.03.2023 г. по описа на Нотариус Р.
Б., с peг. № .и район на действие - гр. София, с която ответницата е уведомена за
прекратяването на договора, размера на задълженията й по него, както й е бил даден
едномесечен срок да заплати дължимите суми и да предаде имота обратно на „М.“ ЕАД.
По делото са представени 3 бр. копия от фактури, издадени от ищеца, с получател
ответницата, видно от които на последната е начислена услуга за наем на жилище за м.
януари, м. февруари и м. март 2023 г., всяка от които на стойност 46,30 лв.
Видно от представените от ответницата в открито съдебно заседание разписки на Изи
Пей и формуляр за изпращане на Express левови преводи в страната, последната е платила
на ищцовото дружеството както следва:
съгласно разписка № 0200014086568382 на 14.10.2021 г. – сумата от 46,30 лв. с
основание наем на жилище за септември 2021 г. ф.н. ********** от 07.09.2021 г.; съгласно
разписка № 0200014486021859 на 09.12.2021 г. – сумата от 46,30 лв. с основание наем за м.
окт. 2021 г Д. А.; съгласно разписка № 0200014485988330 на 09.12.2021 г. – сумата от 46,30
лв. с основание факт ********** Д. А.; съгласно разписка № 0200014585045841 на
22.12.2021 г. – сумата от 46,30 лв. с основание наем за м. 12 2021 г Д. А.; съгласно разписка
№ 0200015838944201 на 06.06.2022 г. – сумата от 92,60 лв. с основание наем за жилище
януари и февруари 2022 г. Д. А.; съгласно разписка № 0200016014284271 на 28.06.2022 г. –
сумата от 92,60 лв. с основание наем за м. 03 и м. 04.2022 г. Д. А.; съгласно разписка №
0200016501393551 на 29.08.2022 г. – сумата от 92,60 лв. с основание наем за жилище
Тракия ., ап. .., съгласно разписка № 0200018422810309 на 11.04.2023 г. – сумата от 92,60
лв. с основание наем за м. 01 и м. 02.2023 г. Д. А.; съгласно формуляр за изпращане на
Express на 19.10.2021 г. сумата от 370,40 лв. с основание наем на жилище януари до август
2021 г.
Безспорно се установи по делото с оглед процесуалното изявление на ответницата, че
процесният апартамент не е опразнен след отправяне на поканата и след завеждане на
делото, като дъщерята на ответницата и нейното семейство обитават същия, а самата
ответница живее на друг адрес.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал.
1, изр.1 ЗЗД.
За уважаване на настоящата претенция е необходимо установяването на следните
факти, възложени в тежест на ищеца с определение от 08.09.2023 г.: между страните е
възникнало правоотношение по договор за наем, че е настъпил фактическият състав,
пораждащ прекратяването на договора, както и че имотът се намира в държане на ответника.
Приетият по делото договор за наем от 30.11.2020 г. е сключен за срок от една година
и е със срок на валидност до 01.01.2022 г. Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД ако след изтичане на
наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Като съобрази
твърденията на ищцовата страна, обстоятелството, че семейството на ответницата обитава
процесния апартамент с нейно позволение и че същата е погасявала задължения във връзка с
наема както през периода на валидност на договора, така и след неговото изтичане - през
2
първата половина на 2022 г. и за месец януари и февруари 2023 г., съдът приема, че се
установява по безспорен начин наличието на наемно облигационно отношение между
страните, съществуващо по силата на писмения договор за периода от 01.01.2021 г. до
01.01.2022 г., който договор неформално е продължен за периода от 02.01.2022 г. до
прекратяване на договора. Допълнително от доказателствата по делото се установява, че
страните са запазили правоотношението помежду си във вида и обема, уреден в писмения
договор, сключен между тях, в т. ч. наемната цена.
Задължението на наемателя да заплаща наемната цена произтича както от договора от
30.11.2020 г., така и директно от закона (чл. 232 ЗЗД). В чл. 4 договора страните са
уговорили наемната цена да се заплаща на 10 число на текущия месец. В случая от
доказателствата по делото се установява, че ответницата е просрочила задълженията си по
договора за наем за периода януари – февруари 2023 г. (обективирани съответно във
фактури № **********/03.01.2023 г. и № **********/01.02.2023 г.), които е заплатила през
месец април 2023 г., а по отношение задължението за заемна цена за месец март 2023 г., за
което е издадена фактура № **********/02.03.2023 г., плащане по делото не се доказва.
Това обстоятелство на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от договора е породило право за
наемодателя да развали договора, без да е необходимо писмено известяване. Ищцовото
дружество е изпратило Нотариална покана с изх. № 2664/15.03.2023 г. по описа на Нотариус
Р.Б., с peг. № ..и район на действие - гр. София. Видно от приложените известия за доставка
на пратка от 17.03.2023 г. и 27.03.2023 г. Д. А. не е получила пратката и тя е била върната на
06.04.2023 г. като непотърсена. Редовността на връчването се преценява според така
избрания способ на връчване от нотариуса – в случая чрез пощенска пратка. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на
пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010
г. от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 4, ал. 2 на Общите правила са
разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато
непрепоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса, като броят на
служебните известия е не по-малък от две. Пощенският оператор удостоверява, че пратката
не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл.
14 от правилата. Специалните правила за доставянето на пощенските пратки са спазени.
Съдът приема, че ищецът е отправил валидно предизвестие до ответницата за
прекратяване на договора на предвидено в договора основание и при съобразяване с чл. 238
ЗЗД, който предвижда, че ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните
може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Не кореспондира
със събрания по делото доказателствен материал изявлението на ответницата, че е узнала за
прекратяване на договора едва през месец юли, а и дори да можеше да се приеме за вярно, то
съгласно константната съдебна практика предявяването на иска и връчването на преписа от
исканата молба на ответницата имат същия правен ефект.
С оглед изложеното се установява кумулативното наличие на предпоставките,
предполагащи основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1, ЗЗД.
С оглед обстоятелството, че не са ангажирани от страна на ответницата доказателства
да е предала имота на ищеца, а напротив – същата поддържа, че дъщерята й и нейното
семейство обитават същия, съдът приема, че предявеният иск за връщане на държания без
основание имот се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищеца претендираните и направени разноски по делото в размер на 100 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН **********, адрес: гр. Радомир, ж.к. „Т.“, бл.., вх. ., ап. ., да
опразни и върне на „М.“ ЕАД – София, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
София 1797, район „И.“, ул. „Л. С.“ № ., на основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, държането върху следния недвижим имот, нает по договор за наем от
30.11.2020 г., а именно: гр. Радомир, ж.к. „Т.”, бл. ., вх. ., ет..., ап. ..
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН ********** да заплати на „М.“ ЕАД – София, ЕИК ... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок, който тече от 10.10.2023 г.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4