Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1697 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, против Й.М.С.,
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че в производство по
ч.гр. д. 428/2018 г. по описа иа КРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Наличието иа възражение срещу Заповедта за
изпълнение обуславяло правния интерес от завеждането на
настоящия иск в законоустановения
едномесечен срок за установяването на процесното вземане.
Сочи се, че на
На
Банката изпълнила задължението си по
договора и е предоставила сумата от кредита, като същата
била изцяло усвоена от кредитополучателя на
Съгласно Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, приети и
подписани от кредитополучателя, представляващи неразделна част от договора за
кредит, за които ответникът е поел задължението да отговаря солидарно, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва, кредитът се олихвявал с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10% (Раздел VII
- Отговорност и санкции). Дължали се
и такси, и разноски, както и всякакви други разходи по обслужването на
задължението, съгласно действащата към датата на събирането на съответното
плащате Тарифа на банката (Раздел III - Олихвяване. Разходи по кредита).
Поради
настъпването на крайния падеж на кредита -
Ищецът смята, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
поръчителя по кредита, а именно: неизпълнение на поетите с договора задължения за погасяване
на вземането в срок от страна на кредитополучателя;
подадено
в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД заявление за
издаване на Заповед за изпълнение и постъпило възражение от Й.М.С..
Ето
защо поддържа искане съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че Й.М.С. с ЕГН ********** ***,
солидарно с кредитополучателя В. Д.
В. ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД СОФИЯ сумите: 5085,56 лв., главница по Договор за кредит за текущо потребление от
Претендират
се и сторените деловодни разноски в размер на 189,88 лв. - държавна такса
и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК се
сочи банкова сметка, ***жимите се суми, откритата за целта в Банка
ДСК ЕАД, сметка - ВО148Т8А93000010011111.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който застъпва
становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Не
оспорва наличието на договорни отношения по силата на процесния договор, но
твърди, че недеесопособен, поради психично заболяване, което му пречи да
отговаря за действията и постъпките си. Оспорва приложените писмени
доказателства.
В хода на съдебното
дирене
депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът
оспорва същата.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По правната си природа
поръчителството представлява вид лично обезпечение, с което се гарантира спрямо
кредитора изпълнението на определени вземания, които той има към даден длъжник.
Характерно е, че поръчителската отговорност е обусловена от длъжниковата (чл.
139, изр. 2 ЗЗД). Иначе казано, поръчителят дължи най-много до рамките, в които
е поместено задължението на главния длъжник – така Решение № 92/
Съгласно чл. 138 ал. 1, изречение второ ЗЗД, договорът за поръчителство трябва
да бъде извършен в писмена форма.
От представения Договор за кредит за
текущо потребление се установява, че ищцовото дружество предоставило на В. Д. В.
кредит в размер на 9800 лв., със срок за издължаване
102 месеца, считано от датата на усвояването му, при лихва в размер
на 12,70%.
За обезпечение по предоставения кредит бил сключен
договор за поръчителство с ответника – на л. 5-6
от делото, като на основание чл.8 от него последният се задължил да обезпечи изпълнението
на задълженията на В. Д. В.
Според Допълнително споразумение към договор за
кредит от
Не е било оспорено обстоятелството, че ответникът е
поел задължението да отговаря солидарно с длъжника при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва, че
е настъпил крайният падеж на кредита на
При теди обстоятелства и неоспорените договори
за поръчителство в писмена форма, се налага извод за основателност на
претенцията.
Ответникът е навел възражение, че не следвало да носи отговорност по исковете, т.к.
бил в лошо задвословно състояние, което се възприема от съда като такова по см.
на чл. 27, евентуално чл. 31 от ЗЗД, но разгледано по същество е неоснователно,
по следните съображения:
Действително се установява от разпита на св. Р.Д. –
дъщеря на ответника, че през
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза
се установи, че ответникът страда от тежко по степен органично разстройство на
личността, настъпило в резултат на органична мозъчна увреда (мозъчен инфаркт
през
Въпреки
това, макар и съдът
да възприема показанията на разпитания свидетел като логични и
последователни, а заключението на съдебно-психиатричната експертиза като
обективно, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните,
се налага извод, че не е налице хипотезата на чл.27
от ЗЗД, нито
тази на чл.31, ал.1 от ЗЗД, доколкото няма данни към
момента на сключването на договорите за поръчителство както през 2007г., така и
през
С
усвояването на кредита за кредитополучател е възникнало задължението за
погасяване на главницата и лихвите, съгласно уговорените между страните
условия и срок, като не се спори по
това, че той не е изпълнил задълженитяа си. поради това са налице условията за
ангажиране отговороността на поръчителя, която не е погасена, т.к. шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД не е изтекъл.
При
изложените доводи претенцията се явява основателна до размерите, установени от
вещото лице М. В., което съдът възприема с доверие като обективно и пълно.
По разноските:
Съгласно задължителната практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
както в исковото, така и в заповедното производство. Искане в т. см. е заявено,
а предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в
полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК
и доказателства за сторени такива в размер на 197,27 лв. - държавна такса;
юрисконсултско възнаграждение 450 лв. и 370 лв. – възнаграждение за вещо лице. Но
размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в този случай
следва да се определи по указанията в разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК „в полза на
юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ”.
От това следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска
защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредба за заплащането на
правната помощ, към която разпоредбата на чл.37 от ЗПрП препраща. Съгласно
разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела и определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв., а ако делото е продължило повече от три съдебни заседания или
когато материалният интерес е над 10000 лв. (какъвто не е този случай), възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния размер от 300 лв. В случая сума от
100 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на
делото. Така общата сума на разноските, сторени от ищеца в това производство е
667,27 лв. и те ще бъдат възложени в тежест на ответника.
На ищеца се дължат и тези, сторени в хода на заповедното
производство в размер на общо 239,88 лв. и в този размер ще му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.М.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ към „БАНКА ДСК“ ЕАД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано от В. М. С.
– Главен изпълнителен директор и Д. Н. -
Изпълнителен директор, в качеството му на поръчител (солидарно с кредитополучателя В. Д. В.) за следните суми:
5085,56 лв., главница по Договор за кредит за текущо потребление от
ОСЪЖДА Й.М.С. с ЕГН **********, с адрес
***, ДА
ЗАПЛАТИ на„БАНКА ДСК“ ЕАД, вписано
в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, представлявано от В. М. С.
– Главен изпълнителен директор и Д. Н. - Изпълнителен директор, сумата от 667,27 лв. (шестотин шестдесет и седем
лева и двадесет и седем стотинки), представляваща деловодни разноски в
настоящото производство, както и 239,88
лв. (двеста тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) - деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 428/2018 г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането в сила на
решението по делото, препис от него да се
приложи по ч.гр.д.№ 428/2018 по описа на КРС - за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: