№ 11537
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20241110122232 по
описа за 2024 година
Предявени са от .... (с предишно наименование ......), ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ....., чрез юрисконсулт К. М., срещу Л. А. П., ЕГН: **********, с адрес: ....
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2719,67 лева, представляваща дължима сума за фактурирана при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
за което е издадена фактура № **********/12.12.2022 г. за период от 03.09.2022 г. до
02.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 339,67 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.12.2022 г.
до 05.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.02.2024 г. по ч. гр. д. № 7620/2024 г. по описа на СРС, 34 състав и разпореждане 40920 от
18.03.2024г. Претендира се и присъждане на направените в настоящето производство
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дружество, притежаващо Лицензия за
разпределяне на електрическа енергия № ... от 13.08.20204 г., като е собственик на
единствената електроразпределителна мрежа на лицензионната територия. Твърди, че на
02.12.2022 год., в съответствие с притежаваната лицензия и на основание на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., на обекта на потребителя Л. А. П. била извършена техническа
проверка от служители от отдел „Нестопански загуби“ на средството за търговско измерване
с фабричен номер ..., обслужващо процесния обект на ответницата, находящ се на адрес: гр.
..... В момента на проверката бил съставен Констативен протокол № ..../02.12.2022 г. За
извършената проверка било уведомено МВР на тел. 112. Посочва се, че потребителят,
ползващ обекта бил потърсен, непосредствено преди проверката, за да присъства на нея като
не бил открит на адреса, поради което същата била осъществена в присъствието на
свидетел, представител на ...., което било отразено в протокола. При проверката било
установено промяна в схемата на свързване чрез присъединяване преди СТИ с проводник
тип ПВА 1-6 мм2, като входящите и изходящите фазови линии били свързани (събрани
заедно) във като входящата фазова клема на клемния блок на електромера. По посочения
начин консумираната по това присъединяване ел. енергия не се измервала от електромер и
1
не се заплащала от потребителя. Твърди се, че след констатациите били предприети мерки –
присъединението било премахнато и електромера бил демонтиран по нотификация № ... от
Дирекция „Мерене и управление на данни“. Сочи се, че на клиента било изпратено писмо с
изх. № .../05.12.2022 г., с което същият бил уведомен за извършената проверка. Впоследствие
била извършено преизчисление на сметката, по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода
03.09.2022 г. – 02.12.2022 г., като била издадена и фактура **********/12.12.2022 г. Посочва
се, че с писмо с изх. № ../12.12.2022 г. били изпратени на потребителя изготвената справка за
преизчислените количества ел. енергия и процесната фактура.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. А. П. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва начинът и методиката на
начисляване на процесната сума за заплащане на ел. енергия, като излага аргумент, че
същата е произволно определена от ищеца. Оспорва да е налице договорно отношение с
ищеца с предмет продажба на ел. енергия или доставка на такава за посочения адрес. Твърди
да не е налице обект, за който да е правена доставка. Оспорва размера на сумата, начислена в
процесната фактура, както и че не следва да се заплащат суми, които не са начислени за
потребление на енергия. По тези аргументи моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2024 г. ищецът поддържа исковата
молба и уточнява, че предявените искове са единствено срещу ответницата Л. П. като
ползвател на процесния имот, доколкото на нейно име била открита партида на същия.
В открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2024 г. ответницата поддържа
отговора на исковата молба и отново релевира възражение за липсата на облигационна
връзка между страните, доколкото между същите било налице влязло в сила решение на
СРС, 88 състав по гр. д. № 26627/2022 г., потвърдено с решение по гр. д. № 6861/23г. по
описа на СГС, ІV-Б въззивен състав, с което е уважен отрицателен установителния иск от
страна ответницата на Л. А. П. срещу настоящия ищец ...., поради липсата именно на
облигационна връзка между последните.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца .... (с предишно наименование ......), ЕИК: 1... заявление по чл.
410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 7620/2024 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на
19.02.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. А. П. за сумите,
предмет на настоящото исково производство.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими,
предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 26.08.2024 г. и приет за
окончателен при липса на възражения от страните, съдът на основание чл. 154 ГПК е указал
на ищеца, че по претенциите с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД носи доказателствената тежест да установи, че спорното
право е възникнало, респ. обстоятелствата, свързани с наличието на съществуващо между
страните облигационно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия, както
и наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно е
извършено преизчисляването на сумите, както и че е поставил длъжникът в забава.
В тежест на ответницата е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже плащане.
Видно от представената по делото Лицензия № ... от 13.08.2004 г., ведно с Решение от
09.12.2013 г. на ДКЕВР, ОУ на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на ...... и доказателства за обнародване на ОУ във вестник Съперник, същата е
2
издадена на ...... (със сегашно наименование ....) за дейността „разпределение на
електрическа енергия“ на обособената територия, определена в приложение № 1 към нея за
срок от 35 години (на л. 13-34 от делото).
По делото са представени и Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа, които не са оспорени.
Между страните не се спори, че обектът, находящ се на адрес: гр. .... е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа.
По делото е представен констативен протокол № .... от 02.12.2022 г. , констатациите, в
който се подкрепят и от показанията на свидетелят ...., служител на ищеца и С. П. И., член
на ...., при извършената на 02.12.2022 г. проверка на монтирания електромер за обекта № ... е
установена промяна в схемата на свързване чрез присъединяване преди СТИ с проводник
тип ПВА 1-6 мм2, като входящите и изходящите фазови линии били свързани (събрани
заедно) във като входящата фазова клема на клемния блок на електромера, като по този
начин консумираната ел. енергия не се измервала от електромер и не се заплаща от
потребителя. Протоколът е подписан от двама техници, вкл. св. .... И двамата свидетели
сочат, че при извършената проверка пломбата на щита на ел. таблото не е била премахната и
по електромера не е имало следи от манипулация, като след измерване е установено, че през
него не протича натоварване, поради което същият е бил демонтиран и присъединението
било премахнато.
Въз основа на констативния протокол и изготвената справка за преизчисляване на
количества ел енергия от 12.12.2022 г., представена по делото е издадена фактура №
**********/12.12.2022 г. за периода 03.09.2022 г. – 02.12.2022 г. и за процесната сума от
2719,67 с ДДС, която също е представена по делото (на л. 53).
От представеното уведомление за извършена корекция с изх. № ../12.12.2022 г. и
товарителница от 14.12.2022 г. , съдържаща разписка за получаването му е видно, че същото
не е било връчено.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници с изх. № ... от
04.01.2022 г., издадено от СО, район „...“ (л. 79 от делото), ответницата е законен наследник
на майка си ... П., починала на ....
По делото е представено писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“ с изх.
№ ..../06.12.2024 г. (л. 134 от делото), ведно с приложен към него 1 бр. диск със звукозапис,
от които се установява, че на 02.12.2022 г. към тел. 112 е постъпил сигнал относно
неправомерно ползване на ел. енергия в гр. .....
Видно от представено по делото писмо от ... с их. № .../09.12.2024 г. (на л. 136 от
делото) в клиентската информационна система на ищцовото дружество, като титуляр по
клиентски номер ... за обект, находящ се на адрес: .., към датата на извършената проверка –
02.12.2022 г. фигурира ответницата Л. А. П..
Според приетото по делото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза
(л. 75-77 от делото), което съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК, направените в
констативния протокол констатации представляват осъществяване на нерегламентиран
достъп, респективно промяна в схемата на свързване на електроизмервателната система,
която води до неотчитане на потребената ел. енергия през. Според заключението общото
количество неотчетено от СТИ за периода от три месеца е преизчислено при спазване на чл.
50, ал. ПИКЕЕ, като изчисленията при извършената корекция на сметката са математически
верни и съответстват на одобрените от ДКЕВР цени на електрическата енергия за процесния
период.
Приложимата в случая нормативна уредба, с оглед датата на извършване на
проверката – 02.12.2022 г., са новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.). В раздел IX
от същите се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа
енергия, като те доразвиват законовата постановка по Закона за енергетика, въведена с
измененията на ДВ, бр. 54 от 2012 г., относно възможността за извършване на едностранна
3
корекция на сметките за предоставена електрическа енергия.
С новите ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа, като това негово право се извежда от изричните норми на
чл. 56, ал. 1 и ал. 2, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги
(с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата
заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1.
Предвид изложеното, то титуляр на вземането по корекционната фактура е
електроразпределителното дружество, в случая .... (с предишно наименование ......), а
задължено лице е „ползвателят на мрежата“, съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 41а от
ДР към Закон за енергетиката: „физическо или юридическо лице – ползвател на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо ел.енергия в
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава
мрежа“.
С оглед горното, ползвател на мрежата е и крайният потребител, доколкото потребява
електрическа енергия и притежаваният от него имот е снабдяван именно ,чрез
електроразпределителната мрежа на ищеца.
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни
клиенти е регламентирано в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 ЗЕ
сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови крайни клиенти – за
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик, се сключват по регулирани от Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/ цени. Според чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в следващите
алинеи на разпоредбата е установено съдържанието на последните, както и е въведено
изискване за публикуване на Общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник. Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител без да е необходимо изричното им писмено приемане, като на потребителите,
които не са съгласни с условията, е предоставен 30-дневен срок, в рамките на който
разполагат с възможност за предлагане на специални условия.
От изложеното по-горе може да се изведе правната характеристика на
правоотношението с предмет продажба на електрическа енергия за битови нужди, което
представлява по естеството си неформално съглашение при публично известни общи
условия и при установен специален регулаторен режим на размера на пазарната цена на
електрическата енергия.
В този смисъл, по отношение на процесното правоотношение следва да се прилагат
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа,
уреждащи отношенията между ......, с ново наименование ...., и клиентите на дружеството,
съставени на основание чл. 104а от ЗЕ и одобрени с Решение ОУ-2/04.06.2021 г. на КЕВР.
По аргумент от чл. 98а, ал. 1 ЗЕ продавач на електрическа енергия по договора за
продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти се явява крайният
снабдител, който според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ може
да бъде енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, или
енергийно предприятие, снабдяващо с природен газ обекти на клиенти, присъединени към
газоразпределителната мрежа в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. От своя страна купувач на електрическа енергия за битови нужди
4
е битовият краен клиент. Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ „краен клиент“ е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а в § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието „битов клиент“, а именно клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно приложимите към процесния период Общи условия и по-конкретно чл. 4 от
същите, страни по тях са ......, с ново наименование ...., в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа за определената територия съгласно издадената му
лицензия и собственик или титуляр на вещно право на ползване на обект, който е
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство
и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител или има договор за продажба
на електрическа енергия с друг доставчик.
От така изложената законова и договорна регламентация следва, че всяко лице, чийто
обект е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, използва мрежата за снабдяването на обекта с електрическа енергия по
посочения в ОУ ред. В този смисъл е нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ съгласно която крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия. От нормата следва, че за
уреждане на отношенията във връзка с ползването на електроразпределителната и
електропреносната мрежа с крайни клиенти, не е необходимо сключване на отделен писмен
договор с ищцовото дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или
ползвателят на съответния присъединен имот (в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г. по
гр. д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о.).
Предвид горепосочената правна уредба на процесното правоотношение, ищецът е
следвало да докаже, че ответницата, респ. нейният наследодател, е бил титуляр на правото
на собственост върху процесния имот или, че в нейна полза е било учредено ограничено
вещно право на ползване по отношение на същия в рамките на предявения с исковата молба
период.
В настоящия случай, от анализа на събраните по делото доказателства не се
установява притежанието на вещни права както от ответницата, така и от нейния
наследодател.
Действително от постъпилото по делото писмо от ..... (на л. 136) се установява, че към
датата на извършване на описаната по-горе проверка, респ. на съставяне на констативния
протокол за нея, регистрирана в клиентската система на дружеството лице по отношение на
процесния обект, находящ се на адрес: .., с клиентски номер ..., е именно ответницата Л. А.
П., но наличието на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача
по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
За правна прецизност и пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че до
горния извод водят и мотивите на влязлото в сила решение по гр. д. № 26627/2022 г. по
описа на СРС, 88 състав, чиято стойност няма обвързваща настоящия съдебен състав сила на
пресъдено нещо, доколкото задължителното действие на решението по чл. 297 ГПК е
обективирано само в диспозитива на решението, а мотивите към него не се ползват със СПН
(в този смисъл са решение № 458 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2009 г., IV г. о., ГК
и решение № 57 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2736/2017 г., IV г. о., ГК). Относно
доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от
ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на
пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът
подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици,
които се ползват със сила на пресъдено нещо. Ето защо диспозитивът на решението
представлява източника на силата на пресъдено нещо, а не мотивите към него. Предходното
води до извод за неоснователност на наведеното от ответницата в открито съдебно
5
заседание, проведено на 02.12.2024 г. възражение за липсата на облигационна връзка между
страните, обосновано с това, че между страните в настоящото дело е налице влязло в сила
решение на СРС, 88 състав по гр. д. № 26627/2022 г., потвърдено с решение по гр. д. №
6861/23г. по описа на СГС, ІV-Б въззивен състав, доколкото със СПН разполага единствено
диспозитива на решението, като видно от същия на решение по гр. д. № 26627/2022 г. по
описа на СРС, 88 състав в него не се съдържа произнасяне относно наличието или липсата
на облигационна връзка по договор с предмет доставка на електрическа енергия, сключен
между ищеца и ответницата в настоящото дело, а мотивите нямат задължителната сила на
решението, респективно не обвързват настоящия съдебен състав с изложеното в тях.
/ Така постановени по реда на чл. 290 от ГПК съдебни решения на ВКС – Решение №
77/30.05.2022г. по гр.д. № 2708/2021г. на ВКС, 3-то Г.О. и последвалите го в същия смисъл
Решение № 115/17.06.2022г. по гр.д. № 3817/2021г. на ВКС, 4-то Г.О.; Решение № 153 от
29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 56 от 21.06.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1629/2021 г., IV Г. О., ГК Решение № 50243/07.02.2023г. по дело №
339/2022г. на ВКС 3-то Г.О. ; Решение № 50074/16.05.2023г. по дело № 1099/2021г. на ВКС,
3-то Г.О/
Спорен въпрос по делото е дали отговорността на ищеца пред ответника за
заплащане на стойността на потребената в имота ел. енергия може да се ангажира. За това
обстоятелство доказателствената тежест е за ответника, като същото в случая следва да се
установи по несъмнен начин при съобразяване на изричното оспорване на ищеца, че е
собственик на имота и че го ползва. С доклада по делото районният съд е указал на
ответника доказателствената тежест коректно, посочил е, че ответникът следва да установи
облигационно правоотношение въз основа на което да е са възникнали процесните вземания
и доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Доказателства, че ищецът е
сключил договор с ответника или със снабдителя за доставка на ел. енергия в имота не са
ангажирани. Доказателства, че ищецът е собственик на имота или на части от него също не
са ангажирани. Не са ангажирани и доказателства, че ищецът е ползвал имота.
Неустановено е и основанието на което крайният снабдител е открил партида за
имота на името на наследодателя на ищеца. Представено от ищеца е удостоверение за
наследници, видно от което наследник на починалата .... са: ... – син и Л. П. – дъщеря (
ответницата). Поради което дори и да се приеме, че е налие оснвоание да се претендират
суми от ответницата като задължено лице – то те биха били в размер на 1/ 2 от търсената
сума, доколкото не е единствен наследник на починалата ... П..
За ответника са съществували възможности да ангажира доказателства с оглед
установяване собствеността върху имота, както и реалния му ползвател, но такива не са
ангажирани по делото. В същност по делото връзка на ищеца с имота, съответно с
потребяваната в него електрическа енергия не е установена.
Не е установено основанието за откриване на такава партида, съответно че същото
обосновава извод за съществуване на основание такава партида да се открие на името на
наследниците на .... По направено изрично запитване от съда към ищеца, същият в открито
съдебно заседание 10.04.2025г. е отказал да прави доказателствени искания в тази насока.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в производството не
се доказа първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, а именно наличието на
съществуващо между страните облигационно правоотношение с предмет доставка на
електрическа енергия. В хода на производството от ищеца не бяха ангажирани
доказателства, че ответницата притежава право на собственост или вещно право на ползване
върху процесния имот, респективно, че същата е потребител на ел. енергия в процесния
обект на потребление за процесния период. Предвид това при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
следва да се приеме, че ответницата не е материалноправно легитимирана да отговаря по
претенцията на ищеца за заплащане на корекционната сума и предявеният главен иск следва
6
да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на претенцията за дължимост на главница, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени както акцесорната претенция за законна лихва за
период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, така и претенцията за мораторна лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 339,67 лева за период от 30.12.2022 г. до 05.01.2024 г.
С оглед гореизложеното исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответницата, каквито същата своевременно е претендирала и е
представила списък по чл. 80 ГПК (л. 63 от делото).
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 62 от делото) ответницата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответницата като материално
затруднено лице в заповедното и в исковото производства. Следва да се съобрази, че след
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и
може да определи възнаграждение и в по нисък размер Нормите от наредбата могат да
служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото - така Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024
г., II т. о., ТК. Ето защо, като взе предвид, че производството не се характеризира с висока
правна или фактическа сложност, тъй като по делото не е ангажиран значителен обем от
доказателства, а подаденото възражение по чл. 414 ГПК е бланкетно, на оказалия безплатна
правна помощ адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 50 лева за
заповедното производство и 200 лева за исковото такова.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от .... (с предишно наименование ......),
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..... срещу Л. А. П., ЕГН: **********, с
адрес: .... кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2719,67 лева, представляваща дължима сума за
фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за което е издадена фактура № **********/12.12.2022 г. за период от
03.09.2022 г. до 02.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 339,67 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 30.12.2022 г. до 05.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 19.02.2024 г. по ч. гр. д. № 7620/2024 г. по описа на СРС, 34 състав.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .... (с предишно наименование ......), ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. ..... да заплати на адв. К. ......., член на САК с л.
№ .... сумата от 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на Л. А. П., ЕГН: **********
по ч. гр. д. № 7620/2024 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .... (с предишно наименование ......), ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. ..... да заплати на адв. К. ......., член на САК с л.
№ .... сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на Л. А. П., ЕГН: **********
по гр. д. № 22232/2024 г. по описа на СРС, 34 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8