Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 812/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „ФС Транс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. *****, общ. *****,
местност „******“, против Решение № 19/17.02.2020 г., постановено по НАХД № 421/2019 г. по
описа на Районен съд – Провадия /ПРС/, с което е изменено издаденото от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление
/НП/ № 03-011890/04.09.2019 година. В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са такива за
нарушение на материалния закон, съставляващо касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по
съществото на спора за отмяна
на НП, а в условията на евентуалност – за
прилагане на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и налагане на имуществена
санкция в размер на 100,00 лева.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, чрез упълномощен процесуален представител, изразява
становище за неоснователност
на касационната жалба
и моли решението на ПРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С обжалваното пред ПРС НП на „ФС Транс“ ЕООД, с. ****** е
наложена имуществена санкция в размер на 1 900,00
лева, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл.
66 КТ, във връзка с чл. 2, т. 29 и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за определяне на
видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск –
за това, че в качеството на работодател не е
договорил допълнителен платен годишен отпуск в законоустановения размер при
сключване на трудов договор № 19/28.06.2019 г. с лицето В. И. В. за изпълнение
на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“.
За да измени
НП, районният съд
е приел, че актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП са издадени от
компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като същите съдържат необходимите реквизити, посочени в
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за
установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от
административнонаказващия орган /АНО/ на квалификацията на деянието и на
приложимата санкционна норма. Констатирал е, че нарушението не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ. Счел
е обаче, че размерът на наложената имуществена санкция не съответства на
тежестта на извършеното нарушение, поради което го е намалил до предвидения в
санкционната разпоредба минимум от 1 500,00 лева.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
Касационният
жалбоподател не оспорва извършването на обективираното в нормите на чл. 66 КТ,
във връзка с чл. 2, т. 29 и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за определяне на видовете
работи, административното нарушение, което по категоричен начин се установява
от събраните по делото доказателства. Посочените правни норми регламентират
задължително договаряне на допълнителен платен годишен отпуск в размер на не
по-малко от 5 работни дни при възникване на трудово правоотношение с работник,
заемащ длъжност „шофьор на товарни автомобили над 12 т“. Между страните по
делото няма спор, че сключеният между работодателя „ФС Транс“ ЕООД, с. ****** и
работника В. И. В. трудов договор е именно за изпълнение на такава длъжност.
Основното
възражение в касационната жалба е свързано с наличие на основания за квалифициране
на случая като маловажен по смисъла на специалната разпоредба на чл. 415в, ал.
1 от КТ. Съгласно цитираната правна норма, за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а
виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. Анализът на
разпоредбата сочи, че за да се приеме, че дадено административно нарушение на
трудовото законодателство е маловажно, следва се установи кумулативното наличие
на следните предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в КТ, и от него да не са произтекли вредни
последици за работници и служители. Относно процесното нарушение – предмет на
оспореното пред ПРС НП, тези обстоятелства не са налице. Въпреки представеното
в хода на въззивното производство Допълнително споразумение № 11/01.07.2019 г.
към Трудов договор № 29/28.06.2019 г., касационната инстанция счита, че не е
доказано отстраняването на нарушението веднага след установяването му. Това
допълнително споразумение представлява частен документ без достоверна дата,
поради което няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Същото е
представено от страна в производството, като удостоверява изгодни за нея факти,
поради което представлява доказателство, ползващо се с най-ниска степен на
доказателствена тежест. Освен това съдържанието на този документ, и
по-конкретно посочената в него дата на сключване /01.07.2019 г./, противоречи на твърдението на
самото санкционирано дружество в писмото, с което същото е представено, в което
е посочено, че констатираното нарушение е отстранено с допълнително
споразумение веднага след дадените предписания с Протокол №
ПР1923614/08.08.2019 г., обективиращ резултатите от извършената проверка на
10.07.2019 година. Така заявеното от касатора обстоятелство в писмото, с което
е представено допълнителното споразумение, представлява признание на факта, че
последното не е сключено на посочената в него дата, а в по-късен момент – едва
след извършване на проверката и установяване на административното нарушение.
Поради изложеното не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 415в,
ал. 1 от КТ за своевременно отстраняване на нарушението. Както правилно е приел
районният съд, не е налице и втората кумулативна предпоставка, обуславяща
приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като от извършването на нарушението
са настъпили вредни последици за работника. Същите са се проявили в момента на
сключване на трудовия договор и се изразяват в непредоставяне от страна на
работодателя на пълната информация за условията на труд. Това е от особено
съществено значение, доколкото работникът е икономически и социално по-слабата
страна в трудовото правоотношение. С оглед на изложеното и отчитайки
засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на правата и
интересите на работниците и служителите, се налага извод, че процесният случай
не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Неоснователно
е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на НП поради посочване на погрешна дата на съставения
АУАН. Действително, в процесното НП, при изписване на датата на съставяне на
АУАН вместо 29.08.2019 г. е посочено, че същият е съставен на 29.08.2018 г., но
това обстоятелство не влече незаконосъобразност на НП, както твърди
касационният жалбоподател. Същото представлява техническа грешка при изписване
на датата на АУАН от АНО, която по никакъв начин не нарушава правото на защита
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Последното е
разбрало в извършването на какво нарушение е обвинено, както и с кои актове е
установено същото, като своевременно и адекватно е упражнило правото си на
защита.
Предвид
липсата на конкретни мотиви в НП относно определянето на размера на наложената
имуществена санкция над законоустановения минимум и с оглед липсата на отегчаващи
вината обстоятелства, правилно ПРС е изменил същото, намалявайки санкцията до
предвидения в санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ минимален размер от
1 500,00 лева.
С оглед изложените съображения, настоящият
касационен състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни
основания. Атакуваното решение на ПРС е валидно, допустимо и постановено при
спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби,
поради което следва да се остави в сила.
От
страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски
пред касационната инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде
уважено в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 80,00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съдебен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ в сила Решение № 19/17.02.2020 г., постановено по НАХД
№ 421/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА „ФС Транс“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: с. ******, общ. *******, местност „*******“, да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София сумата
в размер на 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.