РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Сливен, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500210 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на от юриск.Т. пълномощник на
„Лено“ АД, със седалище и адрес на управление: ***, против решение №
198/15.03.2023г. по гр.д. № 3759/2022г. по описа на РС- Сливен, с което е бил
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЕТ „КА – К. К.“, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Я. К., ЕГН
********** и К. Я. К., ЕГН ********** от *** иск за признаване за
установено, че са дължими сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от 07.02.2020г. и изпълнителен лист от 22.06.2022г. по ч.гр.д. № 2460/2022г.
на СлРС, както следва :
121.43 евро (сто двадесет и едно евро и четиридесет и три евро цента),
1
равняващи се на 237.50 лв. (двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) – главница по Договор за Бизнес кредит № 6651/13.02.2020 г.
3 392.32 евро (три хиляди триста деветдесет и две евро и тридесет и два
евро цента), равняващи се на 6634.80 лв. (шест хиляди шестстотин
тридесет и четири лева и осемдесет стотинки) по чл. 2.3, (a) и (b) –
падежирала договорна лихва по Приложение № 1 – Погасителен план от
14.07.2020 г. до 13.06.2022 г.
С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати
деловодни разноски в размер на 850.00лв. (650.00лв. адвокатско
възнаграждение и 200.00лв. възнаграждение ва вещо лице).
Решението е обжалвано изцяло като недопустимо и незаконосъобразно.
Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че сключеният между
страните договор за кредит не бил бизнес кредит, а потребителски кредит.
При подписване на договора К. К. действал в качеството си на търговец – ЕТ
„ К. К.“, а получените средства били предназначени за оборотни такива. При
постановяване на решението си, съдът не бил съобразил всички събрани по
делото доказателства. Жалбоподателят бил предложил сключването на
договор за кредит именно с търговец, а ако съкотрахента му не е искал да го
сключи в това си качество, а като физическо лице и въпреки всичко е
сключил договора , то той бил действал недобросъвестно. Договорът бил с
нотариална заверка на подписите, което означавало, че кредитополучателят е
бил напълно наясно, в какво качество го сключва (ЕТ). Жалбоподателят
посочва, че съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3 от ТЗ при съмнение за това
дали дадена сделка е сключена във връзка със занятието на търговеца,
следвало да се приеме, че е сключена във връзка с неговото занятие. Този
текст на закона представлявал оборима презумпция, която можела да се
обори от страната, която твърди, че сделката е сключена не във връзка със
занятието на търговеца ( в случая от въззиваемата страна). В тази насока била
трайната съдебна практика. По делото презумпцията не била оборена.
Процесният договор за кредит бил сключен между търговци, в кръга на
тяхната професионална дейност, което го правел търговска сделка по смисъла
на ТЗ.
2
При постановяване на решението си съдът не се съобразил с основната
цел на отпускането на кредита. В него изрично било отбелязано, че е за
оборотни средства, което потвърждавало търговския му характер, и че в
случая са неприложими разпоредбите на ЗЗП.
На следващо място страната пространно е развила аргументи защо в
случая са неприложими разпоредбите на ЗКНИП ( Закон за кредитите за
недвижими имоти на потребителите). Подкрепя становището си с цитирана
практика на СЕС. Твърди, че когато едно ФЛ, което е част от органното
управление на търговец или го контролира чрез притежанието на значителна
част от капитала му, обезпечи кредит на търговеца със свой недвижим имот,
той не действа като „потребител“.
В заключение жалбоподателят посочва, че страните са действали като
търговци при сключване на процесния договор за кредит и са се договорили
съобразно принципа на свободното договаряне ( чл.9 ЗЗД). Договорената
между страните възнаградителна лихва не била противоречала на закона и на
добрите нрави, поради което била дължима.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови
ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Х., процесуален представител на въззиваемата страна ЕТ „КА – К. К.“,
със седалище и адрес на управление, ****, с който въззивната жалба е
оспорена, като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Страната счита, че изводът на първоинстанционния съд за
потребителския характер на процесния Договор за Заем бизнес кредит
№6651/13.02.2020г. е правилен, поради което са приложими разпоредбите на
Закона за защита на потребителя. Посочва се, че според практиката на ВКС,
ЕТ може да действа при вземането на кредит и като физическо лице ако
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Такава тълкуване на кредита следва да се възприеме, ако от данните по
делото е видно, че кредитополучателят макар и ЕТ, с получаването на кредита
е целял задоволяване на свой личен интерес, а не търговски или
професионален. Жалбоподателят не конкретизира кой лично интерес на ФЛ е
било целено да бъде задоволен.
3
На следващо място се твърди, че сделката не е търговска, тъй като
макар и да е сключена между търговци отпуснатите средства по нея не са
отишли за търговската дейност на ЕТ. По този начин презумпцията на чл.286,
ал.3 от ТЗ се явявала оборена. Регистрацията на ФЛ като ЕТ (08.01.2020г.)
било само за да се задоволят исканията на кредитодателя за отпускане на
кредита, но ЕТ никога не било упражнявало дейност. От издаденото от НАП
удостоверение от 29.05.2023г. се установявало, че ЕТ никога не е започнало
да упражнява дейност. Некоректно в Договора за кредитополучател бил
посочен ЕТ, а не ФЛ. Не отговаряло на истината, че кредитът е бил отпуснат
за „оборотни средства“. Сумите по него били получени по лична сметка на
ФЛ.
Въззиваемата страна твърди, че клаузите по договора накърнявали
договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и
са в разрез с принципа на добросъвестност, поради което са нищожни на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се
адвокатско възнаграждение.
В с.з. въззивникът редовно призовани не се представлява.
Процесуалният му представител юриск.Т. в писмено становище заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира разноски.
Въззиваемите се представляват в съдебно заседание от представител по
пълномощие адв.Х., която заявява че оспорва жалбата, поддържа депозирания
отговор и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. В
допълнителна писмена защита изразява становище по отношение на
незаконосъобразността на неустойката, каквато в настоящето производство
обаче не се претендира.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
30.03.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
12.04.2023г. е била депозирана въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства –
удостоверение от НАП – Бургас, от което се установи, че лицето К. Я. К. няма
подадена декларация за започване на дейност като ЕТ „ КА – К. К.“ от датата
4
на регистрация 08.01.2020г. – 29.05.2023г.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.
Разгледана по същество тя е основателна.
Пред РС е бил предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ЕТ „КА – К. К.“
(кредитополучател), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К. Я. К.) и К. Я. К. (солидарен длъжник), ЕГН **********
от *** дължат на ищеца „Лено“АД сумите по Договор за заем бизнес кредит
№ 6651/13.02.2020г., за които е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417от ГПК от 22.06.2022г.
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2460/2022г. на РС – Сливен. С обжалваното
решение РС присъдил на ищеца следните суми :
121.43 евро (сто двадесет и едно евро и четиридесет и три евро цента),
равняващи се на 237.50 лв. (двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) – главница по Договор за Бизнес кредит № 6651/13.02.2020 г.
3 392.32 евро (три хиляди триста деветдесет и две евро и тридесет и два
евро цента), равняващи се на 6634.80 лв. (шест хиляди шестстотин
тридесет и четири лева и осемдесет стотинки) по чл. 2.3, (a) и (b) –
падежирала договорна лихва по Приложение № 1 – Погасителен план от
14.07.2020 г. до 13.06.2022 г.
деловодни разноски в размер на 850.00лв. (650.00лв. адвокатско
възнаграждение и 200.00лв. възнаграждение ва вещо лице).
5
Основният спорен въпрос по делото е дали сключеният между страните
договор е сключен между търговци и съответно изключва ли се прилагането
на разпоредбите на ЗПК/ЗЗП/закрилата, която се дава с тях на
„потребителите“.
По въпроса за характера на сключения между страните договор и
приложението на ЗПК в случая, съдът взе предвид следното :
В разпоредбата на §13 ЗЗП е дадена легалната дефиниция на понятието
„потребител“. „Потребител“ " е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
В настоящия случай въззиваемият К. К. е действал в двойно качество –
като едноличен търговец е теглил процесния кредит и като физическо лице е
станал поръчител по кредите. Обстоятелството, че ЕТ не е подавало
дължимите данъчни декларации за неосъществяване на дейност не означава,
че то не е осъществявало такава. Процесният договор е с нотариална заверка
на подписите, което още веднъж потвърждава, че ответникът по иска е
съзнавал, че се ангажира в двойно качество – ЕТ и ФЛ. Макар от данните по
делото да е вино, че кредитът е отпуснат при значително утежнени условия за
връщането му (с множество санкциониращи клаузи както при неплащане,
така и при преждевременно заплащане на заетата сума), няма данни, а и
твърдения, че ФЛ не е съзнавало и разбирало своите действия. Той е бил
наясно, с какво се ангажира и е поел този риск. Нещо повече, от данните по
делото е видно, че ответникът няколко месеца по – късно е теглил и друг
кредит при аналогични условия ( Договор за заем Бизнес кредит
№6651/17.07.2020г.). Според условията на Договора, заетата по него сума е
бела с целево предназначение – за оборотни средства, както и за такси за
административно обслужване и за извършване на оценки по обезпечаване на
кредита. За това, по какъв начин на практика е била използвана заетата сума и
била ли е включена тя в оборотните средства на ЕТ, няма събрани
доказателства. Всъщност от значение биха били доказателства, които биха
6
посочили, че заетите средства са били единствено за лични нужди на ЕТ, но
такива доказателства не са събрани. Обстоятелството, че заетата сума е била
преведена по лична сметка на заемателя ФЛ, не означава, че средствата не са
били използвани за търговската дейност (реализирана, подготвяна и т.н.) на
ЕТ. Със събраните по делото доказателства не се оборва законовата
презумпция на разпоредбата на чл.286, ал.3 от ТЗ. Сделката следва да се
приеме за търговска, сключена при свобода на договарянето между търговци.
От представеното и прието по делото заключение на ВЛ по изготвената
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
(20.06.2022г.) по кредита са били дължими
121.43 евро (сто двадесет и едно евро и четиридесет и три евро цента),
равняващи се на 237.50 лв. (двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) – главница по Договор за Бизнес кредит № 6651/13.02.2020 г.
3 392.32 евро (три хиляди триста деветдесет и две евро и тридесет и два
евро цента), равняващи се на 6634.80 лв. (шест хиляди шестстотин
тридесет и четири лева и осемдесет стотинки) по чл. 2.3, (a) и (b) –
падежирала договорна лихва по Приложение № 1 – Погасителен план от
14.07.2020 г. до 13.06.2022 г.
Това е и сумата претендирана с исковата молба, поради което същата
следва да бъде уважена изцяло. С исковата молба не е претендирана законна
лихва, поради което такава не се присъжда.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.
Предявените искове следва да бъдат уважени и на ищеца / въззивник следва
да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции.
По заповедното производство по ч.гр.д. № 2460/2022г. на СлРС,
въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивното дружество
разноски в размер на 237.46лв., от които ДТ – 137.46 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв.
По гр.д. 3759/2022г. на СлРС въззиваемите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззивното дружество разноски в размер на 437.46лв., от които
7
ДТ – 137.46 лв., 200.00лв. възнаграждение за ВЛ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв. ( определено от съда).
По възз.гр.д. 210/2023г. въззиваемите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззивното дружество разноски в размер на 237.46лв., от които
ДТ – 137.46 лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.
(определено от съда).
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 198/15.03.2023г. по гр.д. № 3759/2022г. по описа на
РС- Сливен.
Вместо това постанови:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Лено“ АД, със
седалище и адрес на управление: *** против ЕТ „КА – К. К.“
(кредитополучател), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К. Я. К. и К. Я. К. (солидарен длъжник), ЕГН **********
от **** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че ЕТ
„КА – К. К.“ (кредитополучател), с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К. Я. К.) и К. Я. К. (солидарен длъжник),
ЕГН ********** от **** дължат на ищеца „Лено“АД сумите по Договор за
заем бизнес кредит № 6651/13.02.2020г., за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417от ГПК
от 22.06.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2460/2022г. на РС – Сливен,
както следва:
121.43 евро (сто двадесет и едно евро и четиридесет и три евро цента),
равняващи се на 237.50 лв. (двеста тридесет и седем лева и петдесет
8
стотинки) – главница по Договор за Бизнес кредит № 6651/13.02.2020 г.
3 392.32 евро (три хиляди триста деветдесет и две евро и тридесет и два
евро цента), равняващи се на 6634.80 лв. (шест хиляди шестстотин
тридесет и четири лева и осемдесет стотинки) по чл. 2.3, (a) и (b) –
падежирала договорна лихва по Приложение № 1 – Погасителен план от
14.07.2020 г. до 13.06.2022 г.
ОСЪЖДА ЕТ „КА – К. К.“ (кредитополучател), с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Я. К.) и К. Я. К.
(солидарен длъжник), ЕГН ********** от **** да заплатят на „Лено“ АД, със
седалище и адрес на управление: *** по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 2460/2022г. на СлРС деловодни разноски в размер на 237.46лв., от които
ДТ – 137.46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.
ОСЪЖДА ЕТ „КА – К. К.“ (кредитополучател), с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Я. К.) и К. Я. К.
(солидарен длъжник), ЕГН ********** от **** да заплатят на „Лено“ АД, със
седалище и адрес на управление: *** по първоинстанционното производство
по гр.д. 3759/2022г. на СлРС деловодни разноски в размер на 437.46лв., от
които ДТ – 137.46 лв., 200.00лв. възнаграждение за ВЛ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв. ( определено от съда).
ОСЪЖДА ЕТ „КА – К. К.“ (кредитополучател), с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Я. К.) и К. Я. К.
(солидарен длъжник), ЕГН ********** от **** да заплатят на „Лено“ АД, със
седалище и адрес на управление: *** по въззивното производство деловодни
разноски в размер на 237.46лв., от които ДТ – 137.46 лв., и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв. (определено от съда).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10