№ 328
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „М.”ЕООД, представлявано от Ю.Д.Ч. срещу наказателно
постановление (НП) № 483613-F 489315/10.12.2019 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“-София при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин лева) лв. за извършено
административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като не било
установено имало ли е физическо лице, което е допуснало нарушението, ако
има такова, твърди се неспазен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и
неопределяне на санкцията, съгласно изискванията на ЗАНН, включително и
преценка за маловажност на случая, за което липсвали мотиви, нередовност
на същото, поради липса описание на нарушение.
За жалбоподателя, който е нарушител в административно-наказателното
производство, се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Изразява становище, че няма да се ползва от правото делото да се развие по
реда на чл.63б от ЗАНН, тъй като не е упълномощен с такива права, както и
предвид твърдението, че няма нарушение. По същество пледира за уважаване
1
на жалбата, тъй като е имало проблем с електричеството, предвид което
обстоятелствата са извън волята и техническата възможност на дружеството.
Претендират се разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лв.
За въззиваемата страна, която се явява административнонаказващ орган по
атакуваното НП, в съдебно заседание се явява процесуален представител, с
пълномощно от изпълнителния директор на администрацията, в чиято
структура се намира органът, който е издал акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН.
Същият оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено процесното НП като правилно и
законосъобразно, предвид издадения дневен финансов отчет не е основателна
тезата на жалбоподателя, че е имало проблем с тока, поради което и не са
били налице пречки да се издаде фискален бон. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 26.05.2019 г. около 13:30 -14:00 часа била извършена проверка на
търговски обект, представляващ ресторант, находящ се в гр. София,
Природен парк „Витоша“, хотелски комплекс „Б.“, стопанисван от
„М.”ЕООД. Проверката била извършвана от служители на ЦУ на НАП. Била
извършена преди легитимацията на проверяващите контролна покупка на
обща стойност от 33, 60 лв., платени в брой, включваща следните стоки: два
броя газирани напитки, два броя пилешки пържоли с гарнитура и два броя
пърленки, за които не е бил издаден фискален бон или друг документ за
покупката. След което проверяващите се легитимирали и започнали
проверката. Бил изваден дневен отчет „Х“. Констатирано било, че в обекта
има едно фискално устройство, което е монтирано и работещо. Сумата за
покупката, която е изцяло изконсумирана е получена от работещата в обекта
свидетелка Д.Р.. Нямало налично в обекта СУПТО и ПОС-терминал. При
преброяването на касовата наличност, същата била в размер на 123, 57 лв. и
при проверка с разчетената такава от ФУ, която била в размер на 7, 00 лв.,
била установена разлика в размер на 116, 57 лв. в повече. Съставен бил опис
на паричните средства, както и бил приложен извадения „Х“ отчет. За
проверката бил съставен протокол. Снети били писмени обяснения от
служителката в обекта Р..
2
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 10.06.2019 г. от КР. Й. Н. –инспектор по приходите при ЦУ на НАП, като
оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед №ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП на дружеството, за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на
дружеството на датата на съставянето му, а именно на 10.06.2019 г. В АУАН
не е вписано, че има възражения.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление
№483613-F489315/10.12.2019 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ –
София в Централно управление на НАП, който е оправомощен по силата на
Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Същото е връчено на 14.06.2021 г. на управителя.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства: заповед, дневен финансов отчет, опис, протокол за
извършена проверка, обяснение и гласните: показанията на свидетелите Н. и
Р..
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля Н. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН. Свидетелката Р. с
изложеното в показанията си не оспорва фактите, които излага свидетеля Н.,
поради което показанията на двамата не са в противоречие. Като от
показанията на свидетелката Р. се установява, че предвид високата надморска
височина имало често технически проблеми и токови удари с различна
продължителност.
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен
интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения
седемдневен срок и разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
3
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентно лице, съгласно изложеното в Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. Както АУАН, така и НП са издадени
при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 26.05.2019 г.,
което е видно от протокола за извършена проверка, а АУАН е съставен на
10.06.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за
данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 10.12.2019 г., т.е. в
шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение, а именно: 26.05.2019 г.,
когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което
съставлява посочване на място на извършване на нарушението.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Нормата, която се сочи като нарушена: чл.118, ал.1 от ЗДДС има
следното съдържание: „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да
я съхранява до напускане на обекта.”
По делото се установи, че дружеството - жалбоподател е осъществявал
стопанската дейност в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДП
на ЗДДС.
Понятието „търговски обект” е разписано в т. 41 от ДР на ЗДДС.
4
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа
на него НП е реализирано. По делото се установи, че фискалното устройство
в проверявания търговски обект е било работещо и липсват доказателства за
невъзможност същото да функционира, поради токов удар или технически
причини. Като това твърдение се оборва от факта, че е бил издаден от ФУ
дневен „Х“ отчет по време на проверката, което е станало от същото ФУ.
Съставът на административното нарушение е осъществен чрез
бездействие. Правилно е посочена нарушената норма на чл.118, ал.1 от ЗДДС,
която съответства на словесното описание на нарушението и фактически
реализираното такова. Касае се за обективна безвиновна отговорност, тъй
като лицето е действало в качеството на ЮЛ.
Наложеното административно наказание е на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС. Тази правна норма предвижда, че „Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”
Като с оглед липсата на данни за други извършени нарушения, с влезли в
сила НП за нарушения на данъчното законодателство и с оглед степента на
обществената опасност на нарушението, която е не е висока, наложената
имуществена санкция на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС в размер на
минимума от 500 (петстотин лева) лв. се явява законосъобразно определена.
Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно
наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и
като взе предвид, че нарушението е за първи път, ще бъдат постигнати целите
на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН. Горното обосновава извода, че атакуваното НП, като акт по чл.58д, т.1
от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
5
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Винаги при осъществяване на продажба в
търговския обект продавач-консултанта следва надлежно да отчете това, като
издаде надлежен документ от ФУ, което в случая не е сторено. Горното води
до извод, че не е налице маловажност на нарушението, предвид и което
правилно е било издадено от наказващият орган НП. Съдът намира, че не е
налице основание за прилагане на хипотезата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй
като случаят не е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от
същия вид. Не е издаден фискален бон или системен бон за сума, която не е
минимална, а именно в размер на 33, 60 лв. от работещото ФУ в търговския
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Това е така, доколкото административното
нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи и т.2, б. „а“
Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление
бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя,
защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.
Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт на ТД на НАП,
който се е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя,
че не такова с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д,
ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на
юрисконсултско възнаграждение от 100 (сто лева) лв. за процесуалното
6
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 483613-F
489315/10.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-София при
ЦУ на НАП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „М.”ЕООД, с БУЛСТАТ ----------- да заплати в полза на
началник отдел „Оперативни дейности“-София при ЦУ на НАП сумата от 100
(сто лева ) лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за
процесуалното им представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7