О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 03.08.2020 година гр.Ямбол
В името на народа
Ямболският окръжен съд,
І-ви въззивен граждански състав,
на 03.08.2020 година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА
КИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия К. Пейчева
в.ч.гр.д. № 371/2020г. по
описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по частна жалба от Д.И.П., чрез адв.С.З. ***,
против определение № 1013/05.05.2020г., постановено от ЯРС по гр.д.№ 219/2020г.
по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото. С частната
жалба определението се атакува като неправилно и незаконосъобразно и се излагат
съображения, че след връчване на заповед по чл.410 ГПК в зконния срок за
възражение ангажирал адвокат да подаде възражение, който поради внезапно и
непредвидено заболяване не успял да го подаде. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение
В
срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от другата страна, в който
се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли за оставяне
без уважение на подадената частна жалба.
ЯОС
намира частната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството
по гр.д.№ 219/2020г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба от Д.И.П.,
чрез адв.С.З. ***, с която на основание чл.424, ал.1 от ГПК, се иска да бъде
прието за установено, че Д.И.П. не дължи на Й.П.М. сумата от 2000 лв. по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3930/2019 г. на
ЯРС. В ИМ ищецът твърди, че през м.октомври 2019г. като продавач влязъл в
преговори с ответницата М. като бъдещ купувач на предложен от него недвижим
имот (етаж от къща с право на преминаване през дворното място) и тя му платила
2000лв. капаро по банков път като нямали подписан писмен предварителен договор.
След няколко дни ответницата заявила, че се отказва да купи имота и иска
връщане на дадената от нея на ищеца сума от 2000лв. Ищецът отказал да върне
сумата, която твърди, че е капаро (задатък). Ответницата подала заявление по
чл.410 ГПК за дължима сума от 2000лв. и била издадена заповед за тази сума
срещу ищеца като длъжник. Ищецът твърди, че след като получил заповедта по
чл.410 ГПК упълномощил адв.Т. от
ЯАК да подаде възражение по чл.414 ГПК и да спре изпълнението на заповедта. На
03.01.2020г. ищецът получил ПДИ по изп.д.1826/2019г. по описа на ЧСИ И. Х. за
горепосочената главница 2000лв. и разноски. Свързал се с упълномощения от него
адв.Т. и узнал, че той не е подал
възражението поради внезапно заболяване и заповедта по чл.410 ГПК е влязла в
сила.
Излага
се в исковата молба, че до 03.01.2020г. не е знаел, че упълномощения от него
адвокат не е подал възражение срещу връчената му заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК и това са новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение
по заповедното производство по ч.гр.д.№3930/2019г. на ЯРС, а именно че
упълномощеният за подаването на възражение адвокат не е бил в кантората си
поради заболяване и е пропуснал да подаде в срок възражение като не е уведомил
длъжника за това. Смята, че тези обстоятелства са от съществено значение за
делото, тъй като е спазил в срок всички изисквания като клиент на адвоката, да
му даде съответните пълномощия.
В
отговора на исковата молба ответницата е възразила, че искът е недопустим, тъй
като влязлата в сила заповед за изпълнение има значение на влязло в сила
решение по спора и същият не може да бъде пререшаван.
С
обжалваното определение № 1013/05.05.2020г., постановено от ЯРС по гр.д.№ 219/2020г.
по описа на ЯРС, съдът е преценил, че предявеният иск е недопустим, позовавайки
се на т.16 от Тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г. и прекратил производството по делото.
Въззивният
съд счита, че обжалваното определение е правилно.
Съгласно
чл.424, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на
срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия
срок. Съобразно разясненията, дадени с
т.16 от ТР 4/18.06.2014г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, за процесуалните предпоставки, обуславящи
съществуването на правото на иск, вкл. правния интерес. С решението е прието,
че допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл.424 от ГПК е
обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за
съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост
на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако
ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков
ред установяване несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си
твърдените от ищеца факти са от съществено значение, обуславя допустимостта на
иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти.
В
конкретния случай ищецът-частен жалбоподател не твърди в исковата молба
новооткрити обстоятелства, които да обусловят извод за недължимост на вземането
по издадената и влязла в сила Заповед № 2241/11.11.2019 г. по
ч.гр.д.№3930/2019г. на ЯРС срещу Д.И.П. за сумата от 2000 лв., представляваща
задължение за връщане на заплатено от заявителя капаро във връзка с
покупко-продажба на имот – земя и сграда, находящ се в гр. Я., ул. „Б.“
№ **. Посочените от ищеца-частен
жалбоподател като „новооткрити” факти не са относими към спора за дължимост на
сумата от 2000 лв., платени по банков път на ищеца. Правилно ЯРС е направил
извод, че заболяването на адвоката, упълномощен на 25.11.2019 г. да подаде
възражение и пропускането на срока за подаването му (изтекъл на 27.11.2019 г.),
нямат никакво отношение към възникването на вземането на сумата 2000лв., дадена
на ищеца по банков път като капаро за покупко-продажба на недвижим имот, нито
към погасяването на това вземане. Изложените от ищеца „новооткрити факти”
евентуално имат отношение към пропускането на срока за подаване на възражение в
хипотезата на чл.423, ал.1 т.4 от ГПК, но тези факти не обуславят недължимост
на сумата по влязлата в сила заповед за изпълнение. Останалите посочени в
исковата молба факти относно преговорите с ответницата, даването на 2000лв. от
ответницата, отказа ù от сделката и задържането на сумата от 2000 лв. от
ищеца като изправна страна по правоотношението, не са новооткрити, а са били
известни на ищеца-частен жалбоподател в срока за подаване на възражение, поради
което те не могат да обусловят допустимост на иска по чл. 424 от ГПК.
Тъй
като ищецът не твърди новооткрити обстоятелства, или нови писмени доказателства
от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок, за него липсва правен интерес по исков ред да оспори
вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение. Следователно искът е
недопустим и производството следва да бъде прекратено.
Тъй като
правните изводи на настоящата инстанция и тези на първоинстанционния съд
съвпадат, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
На
основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава
определение № 1013/05.05.2020г., постановено от ЯРС по гр.д.№ 219/2020г. по
описа на ЯРС, за прекратяване производството по делото поради недопустимост на
иска по чл.424 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване, съгласно чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.