РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Смолян, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100370 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца В.Я. М., ЕГН**********, с
адрес гр.Смолян, ул.“****“ №***, с правната квалификация на чл.124, ал.1 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на ответниците С. З. С., с ЕГН**********,
с адрес: гр. Смолян, бул. „****” № ** и С. З. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр. Смолян,
бул. ***” № ***, че към момента на сключване на договора за продажба, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег№ *, дело № * г. по
регистъра на нотариус Н. К. - рег.№ *** на НК, вписан в Службата по вписвания
Смолян с акт №*, том *, рег.№*, дело ** г. не са били собственици, а по отношение на
ответника „**“ ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „****“
№*, представлявано от управителя Р.В.Д., че не е собственик на поземлен имот с
идентификатор ** по КККР на с.М. община Смолян, одобрени със заповед № РД-18-
1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 27.11.2019 г., с адрес на имота: местност ***, с площ *** кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 9, номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: ***, **, **, **, **,**, **,**, **
Ищецът твърди, че е наследник на Р.Я.М.- негова майка, починала на 07.06.2004г.,
видно от удостоверение за наследници изх.№ ***г., издадено от кметство М., община
С.. През м.април 1997г. майка му се договорила със С. З. С. (първия ответник) да
закупи от нея недвижим имот, находящ се в землището на село М., представляващ
земеделска земя - нива с площ около 3 дка, с кадастрален №*** по КВС на с.М.,
община Смолян. Продажната цена на имота била определена на 3000.00 лева (3 000
000.00 неденоминирани лева), която била изплатена на три вноски до края на 1997г.
Уговорено било сключването на договора пред нотариус за прехвърляне собствеността
на имота да се извърши през м.декември 1997г. след окончателното изплащане на
цената на имота, като в същия срок продавача осигури необходимите документи за
изповядване на сделката. Владението на имота било предадено в началото на м.май
1
1997 г., след заплащане на първата вноска от 1000 лева (1 000 000.00 неденоминирани
лева).
В исковата молба се сочи, че към настоящия момент този поземлен имот е с
идентификатор ** по КККР на с.М., община Смолян, одобрени със заповед № РД-18-
1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 27.11.2019 г., с адрес на имота: местност ***, с площ 3 196 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 9, номер по предходен план: 001228, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: **, **, **, **, **,**, **,**, **, съгласно скица на поземлен
имот № *** г., издадена от СГКК - Смолян.
Ищецът твърди, че от м.май на 1997г. този поземлен имот се владее от родителите
му, а след смъртта на майка му (07.06.2004 г.) до настоящия момент се владее от ищеца
и неговото семейство. Имотът се обработва и ползва като нива, която засяват и
произвеждат картофи, фасул и други земеделски продукти. Владението на имота ни е
добросъвестно, трайно, явно, публично, спокойно и необезпокоявано от никого със
съзнанието за единствени и изключителни собственици на имота. Така на основание
покупка на недвижим имот и давностно владение, считано от 30.05.1997г., като
собственик на описания по-горе поземлен имот с идентификатор **, с площ 3196 кв.м.
по КККР на с.М., община Смолян, се легитимира ищецът В. Я. М., наследник на Р. Я.
М., починала на 07.06.2004 г.
Сочи, че преди три години предоставил ползването на имота на негова близка,
която е земеделски производител. През м.септември 2020 г., по повод снабдяване с
документи за ползване на субсидии, тя е направила справка в Областна служба
„Земеделие“ и ДФ „Земеделие“ и е констатирала, че майка му не е записана като
собственик на имота. По този повод направил справка в Службата по вписвания
гр.Смолян и в СГКК гр.Смолян, при която се установило, че по кадастралната карта и
регистър на недвижимите имоти на село М., община Смолян, одобрени със заповед №
РД-18-1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение от 27.11.2019 г.,
имотът е записан като собственост на ответника „***“ гр. Смолян, ЕИК **, на
основание нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том*, рег.№ *, дело №
** г. по регистъра на нотариус Н. .К. - рег.№ *** на НК, вписан в Службата по
вписвания Смолян с акт №*, том *, рег.№*, дело ** г.
Имотът е продаден на ответника „***“ гр. Смолян от ответниците С. Р. С. и С.
З.Б., които са се легитимирали като собственици с нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №* том *, дело № *от 1997 г. по регистъра
на нотариус при РС Смолян - Н. К., вписан с вх.рег№*** от 09.07.1997 г. Видно от този
нотариален акт ответника С. З. С. е била собственик на имота, но противно на
договореното и въпреки извършеното плащане на пълната цена на имота, не е
подписала с майката на ищеца нотариално заверен писмен договор за продажбата му.
Налице e спор за материално право, тъй като ответника „***“ гр. Смолян
неоснователно претендира да е собственик на поземлен имот с идентификатор ** по
КККР на с.М., община Смолян. Към момента на продажбата на имота неговите
праводатели (първите двама ответници) не са били собственици на този имот и не са
могли да прехвърлят права, които не притежават. Те не са притежавали в този обем
правото на собственост, с което са се разпоредили, тъй като са загубили това право
много преди изповядване на сделката. С т.3 б от ТР № 4/2014 г. на ОСГКна ВКС е
прието, че действителният собственик на един имот има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя на ответника, като наличието на
правен интерес се обосновава с това, че както когато се снабдява с нотариален акт за
собственост по давност, така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът на
практика оспорва правата на ищеца. В този случай ищецът има правен интерес да
предяви иска за собственост както спрямо последният приобретател на имота, така и
срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди
подаване на исковата молба.
От ответниците са направени възражения за недопустимост на исковете.
За ищеца процесуалният му представител адв.К. поддържа исковете. Представя
писмена защита.
В съдебно заседание за ответниците С. З. С. и С.
2
З. Б. процесуалният им представител адв.П. оспорва исковете. Представя писмена
защита.
С отговора С. З. С. и С. З. Б. оспорват исковата претенция като неоснователна.
Излагат възражения, че са съсобственици по реда на наследяването на процесния имот,
на основание нотариален акт за собственост на недвижими имоти.възстановени по
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № *, том * дело № *от
1997 година по регистъра на Нотариус при Районен съд-Смолян-Н. К. вписан с вх.рег.
№ * от 09.07.1997 година.
Процесният имот, описан в цитираният нотариален акт от 18.07.1997 година в
т.3 с площ *** кв.м.,а по скица издадена от СГКК-Смолян с площ *** кв.м. е придобит
от ответниците С.С. и С.Б. в съсобственост по реда на наследяването от З. Ф. Б..
Оспорват твърдението на ищеца,че неговата майка /наследодателка/ е закупила
процесния имот през м.май 1997 година. През м.май 1997 година процесният имот не е
бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, както и се позовава на започнала придобивна
давност в полза на неговата наследодателка от 30.05.1997 година т.е. преди да е
приключила административната процедура по възстановяване собствеността върху
процесният имот.
Оспорва се твърдението на ищеца„че е имало уговорка за продажба на
процесният имот между майката на ищеца Р М. и първата ответница С.С..С. С. не може
да продаде имота сама,тъй като той е в съсобственост с нейният брат С.Б..
Никога и по никакъв повод ответниците С.С. и С.Б. като съсобственици на
процесният имот,придобит по реда на наследяването, не са преговаряли с майката на
ищеца Р. М.а да го продават,да уговарят цена,както и да предават владението върху
процесния имот. Не са сключвали никакви договори и оформяли документи за
покупко-продажба,както и не са получавали пари. Сърма С. не е влизала в контакт с
майката на ищеца за продажба на процесният имот,още повече ,че този имот не е само
на нея,а и на втория ответник,които са го придобили по реда н наследяването.Ако
майката на ищеца,респ.ищеца са си позволили да сеят имота без съгласието и знанието
на съсобствениците му/тъй като ответниците не живеят в с.М./,то Р. М. респ.
ищецът/неин/син дължат обезщетение за неправомерното ползване на процесният
имот.
Процесният имот е изключителна собственост на първите двама ответници на
основание Нотариален акт за собственост на недвижими имоти.възстановени по
Закона за собствеността и ползването наземеделските земи № *,том *.дело № * от 1997
година по регистъра на Нотариус при Районен съд-Смолян-Н.К..При наличието на
документ за собственост те са в правото си да се разпоредят с него в полза на когото
желаят, като това тяхно право са рализирали през 2019 година с НА за продажба на
недвижим имот № *от 2019 година на нотариус Н. К. рег.№ *на НК.с район на
действие Районен съд-Смолян са продали процесния имот /описан в 3.1/ на
„***“ЕООД. Кьм датата на сключения договор за продажба 08.10.2019 година,
обективиран в цитираният нотариален акт единствените собственици на процесният
имот са С.З. С. и С. З. Б..
За ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителей
иск, тъй като установителният иск е субсидиарна форма на защита и е допустим,само
когато спорното право не може да бъде защитено с осъдителен иск.Правната сфера на
ищеца не е засегната,тъй като той не притежава документ за собственост по отношение
на процесния имот.
Ищецът твърди в исковата си молба,че процесният имот го е придобил по реда
на изтекла в негова полза давност, като не сочи на какво правно основание е започнал
да владее процесният имот т.е. липсват фактите, от които произтича правният интерес.
3
Липсва правно основание на което Р. М. респ.ищецът да са установили
самостоятелно владение върху процесният имот .
Дори и да са сяли в процесният имот,то Р. М.,както и ищеца са упражнявали
държане по смисъла на чл.68,ал.2 ЗС,поради което по отношение на ищеца не може да
бъде приложен института на придобивна давност за възникване правото на собственост
върху имота, каквото твърдение те излагат в обстоятелствената част на исковата молба.
Всяка правно основание, на което владелецът държи вещта, и което не
прехвърля права /каквото е правото на ползване/,изключва
владението по смисъла на чл.68.ал.1 ЗС и неговите последний, като определя
фактическата власт като държане-власт за другиго-чл.68.ал.2 ЗС.
С оглед изложеното, ответниците С. С.и С.Б. поддържат становище за
отхвърляне на исковете. С.З. С. и С. З. Б. са били единствените собственици на
нроцесният имот,за което притежават документ за собственост/НА/в пълният му обем
и са единствените, които имат право да се разпоредят с негов полза на когото иска.
Ответното дружество „***“ ЕООД се представлява от адв.С., който оспорва
исковете. Представя писмена защита.
С отговора на „***“ ЕООД исковата претенция също се оспорва като изцяло
неоснователна и недоказана.
Описания имот е придобит от„***“ ЕООД по силата на правна сделка, договор
за покупко- продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело №* от 2019 година на нотариус
Н.К. рег.№ * на РНК, с район на действие Районен съд - Смолян. Към момента на
сключването на договора за покупко - продажба е извършена справка в Агенция по
Вписванията по партидата на имота и по личните партиди на продавачите С.З. С. и С.
З. Б., от които е видно, че единствени собственици на недвижимия имот са именно
продавачите, които са признати за собственици по силата на Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти,възстановени по Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи № *,том *,дело № * от 1997 година по регистъра на
Нотариус при Районен съд-Смолян-Н.К., вписан с вх.рег.№ * от 09.07.1997 година.
Продажната цена за всички недвижими имоти описани в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *, том * рег.№ *, дело № * от 2019г. е заплатена по
банков път по банковите сметки на продавачите, с оглед на което сключения договор
за покупко - продажба е действителен, сключен е в изискуемата се от закона форма при
наличие на материалните предпоставки за това и се ползва с материална
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ съобразно разпоредбата
на чл. 179, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 164, ал.1 от ГПК е налице забрана за допускане на свидетелски
показания за опровергаването на съдържанието на официален документ.
Придобиването на процесния имот е преди вписването на исковата молба, с
оглед на което исковата претенция, че дружеството „***“ ЕООД не е собственик на
процесния имот е изцяло неоснователна и недоказана.
Съгласно изразената воля на продавачите и купувача в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * от * г. владението върху
недвижимия имот е предадено в деня на сключване на договора. Впоследствие след
предаване на владението се установило, че имота е ливада, която била буренясала.
Очевидно е, че върху имота не се е упражнявала фактическа власт от друго лице, тъй
4
като имота бил почистен с горска техника.
В този смисъл твърденията за непрекъснато владение са неоснователни, тъй
като в момента на влизане във владение през 2019г. не е видно, че трето лице е
стопанисвало имота поради наличието на бурени и храсти в същия.
Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че е имало уговорка за продажба на
процесният имот между майката на ищеца Р. М.а и първата ответница С. С..
Сърма С. не може да продаде имота сама, тъй като той е в съсобственост с
нейният брат С.Б.. Освен това се твръди, че е платена сумата от 3000 лева само на С.
С., тоест само на единия собственик и дори да се приеме от съда, че е налице плащане,
то това означава, че е заплатена 54 идеална част от имота, която е собственост на С. С.
по наследство.
Заплащането на сумата не е основание за придобиването на имота, тъй като
договори за покупко — продажба на недвижими имоти се сключват в нотариална
форма за действителност. Липсата на изискуемата форма води до нищожност за
сделката. В тази връзка са изцяло неоснователни твърденията на ищеца за придобиване
на основание покупка и давностно владение.
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,възстановени по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи № *,том *,дело № * от 1997 година
по регистъра на Нотариус при Районен съд-Смолян-Н.К., вписан с вх.рег.№ * от
09.07.1997 година, сключен е в изискуемата се от закона форма при наличие на
материалните предпоставки за това и се ползва с материална доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ГПК.
На следващо място съгласно чл. 164, ал.1 от ГПК е налице забрана за допускане
на свидетелски показания за опровергаването на съдържанието на официален
документ.
От изложените обстоятелства в исковата молба не може да се направи извод за
владение от ищеца и неговата майка и баща, дори и да са сеели процесният имот, то
наследодателката Р. М.а, както и ищеца са упражнявали държане по смисъла на
чл.68,ал.2 ЗС, поради което по отношение на ищеца не може да бъде приложен
института на придобивна давност за възникване правото на собственост върху имота,
каквото твърдение се излага в обстоятелствената част на исковата молба.
От приложените по делото писмени доказателства, включително и нотариалните
актове, които се ползват с материална доказателствена сила на основание чл. 179, ал.1
от ГПК, е видно че С.З. С. и С. З. Б. като единствените собственици на процесният
имот са се разпоредили с него и дружеството,,***“ ЕООД е собственик на процесния
имот на основание покупко – продажба, изповядана във формата на нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***, том **, рег.№ **, дело № ** от 2019г.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговорите от
ответниците, становищата в съдебно заседание, писмените защити, и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението по назначената
съдебно- техническа експертиза, намира предявените искове за НЕДОПУСТИМИ по
следните съображения:
Тъй като са предявени отрицателни установителни искове, съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателното Решение №8/27.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, по т.дело
№8/2012г. ОСГТК при отрицателния установителен иск, ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от
5
които то произтича. Прието е, че в противен случай, ищецът ще бъде освободен от това
да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено
ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е погасено.
Ако ищецът не докаже твърденията си, с които обосновава правният си интерес,
производството по делото се прекратява. Според горното Тълкувателно Решение
доказването на самостоятелното право на ищеца е от значение за преценката на съда за
правния интерес от установяването , т.е., за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му.
Ето защо, с оглед горните указания по Тълкувателното Решение №8/27.11.2013г. на
ВКС, ОСГТК, по т.дело №8/2012г. ОСГТК наличието на правен интерес се преценява
конкретно , въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им, ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Освен при предявяването на иска, съдът следи за правния интерес при всяко
положение на делото , без да се произнася по основателността на претенцията за това
дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца
вещно право.
Твърденията на ищеца са, че имота е придобит, като неговата майка Р. Я.М.а,
починала на ***г., през м.април на 1997г. се договорила с първия ответник С.С. да
закупи от нея недвижимия имот, предмет на спора, като продажната цена от 3000 лева
била изплатена на три вноски до края на 1997г. Твърди, че било уговорено
сключването на договор за прехвърляне на собствеността върху имота да се извърши
през м.декември на 1997г. след окончателното изплащане на цената на имота. Твърди,
че владението на имота било предадено в началото на м.май на 1997г. след заплащане
на първата вноска от 1000 лева.
Другото твърдение на ищеца е, че от началото на м.май на 1997г. имота се владял от
родителите му, а след смъртта на майка му /07.06.2004г./ и към подаване на исковата
молба се владее от ищеца и семейството му, обработва се като нива.
Или, ищецът претендира да е собственик на процесния поземлен имот с
идентификатор ** с площ от * кв.м. по КККР на с.М., на основание покупко-
продажбата на недвижимия имот и давностно владение.
Тези свои твърдения ищецът следва да установи, за да обоснове правния си интерес
за предявяване на иска. Тъй като същият твърди и придобиване на имота въз основа на
оригинерно придобивно основание- поради изтекла придобивна давност, за което
следва да се ангажират доказателства и в хода на делото, т.е., преценката за
допустимост не може да се извърши към подаване на исковата молба, и тъй като съдът
следи за допустимостта на иска при всяко положение на делото, при преценка на
събраните доказателства, обосноваващи правния интерес, съдът намира, че ищецът не
доказа фактите, от които произтича неговото право.
Ако ищецът не докаже тези факти, на които се позовава и обосновава правния си
интерес, претенцията би била недопустима, тъй като ищецът ще заяви възражения без
доказателства, а ответната страна ще бъде поставена в положение изцяло да доказва
правото си по съществото на спора, без тези възражения на ответника да са
подкрепени с доказателства, т.е., ответната страна да доказва въпреки липсващото
право за ищеца. Ищецът не е изцяло освободен от тежестта да докаже, че има
основание да заяви претенцията си.
Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато
ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече
претендираните от ответника права. Именно затова съдът е допуснал събирането на
доказателства с оглед установяване правния интерес за ищеца от предявяване на
отрицателния установителен иск.
В хода на делото обаче, не се установиха правата на ищеца така че да обосноват
правния му интерес от предявяване на иска, по който е образувано настоящото
производство, нито такива, които може да придобие.
По делото не се установи придобиването на правото на собственост от ищеца нито
по силата на покупко- продажбата на процесния имот и плащането на цената, което да
6
е поставило началото и на упражняваното владение от ищеца за своене на имота, нито
придобиването му по давност.
Следва да се посочи, че ищецът не ангажира доказателства за извършени плащания
на цената на имота на вноски съобразно твърденията в исковата си молба, а именно, че
цената била изплатена на три вноски съобразно уговорката с ответника С.С..
Освен това, тъй като се касае за покупко- продажба на недвижим имот следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗЗД предварителният договор за
сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или
нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. А такъв липсва по
делото. Последното следва да се посочи, тъй като ищецът твърди уговорка за
сключването на договор за правото на собственост пред нотариус, т.е., сделката да
бъде финализирана и обективирана в изискващата се нотариална форма. В случая, за
такъв предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот в писмена
форма не се ангажират доказателства да е бил сключен между Р. М.а и С. С.. Още
повече , че не би могло Р. М., а впоследствие и ищеца, да придобият правото на
собственост в пълен обем върху целия имот, отчитайки, че Сърма С. не може да
прехвърли права в повече от притежаваните от нея, тъй като същата не е единствен
наследник на З. Ф. Б..
От ангажираните доказателства не се установява ищецът да е придобил имота по
давност. Пак в доказателствена тежест на ищеца В.М. с оглед правния му интерес е да
докаже, че е упражнено от него владение в течение на период от време повече от 10
години, започнало от 30.05.1997г. след плащане на цената на имота от Р. М. и
впоследствие след смъртта й от него, за да се приеме, че придобиване на собствеността
на оригинерно придобивно основание – чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищецът не доказа да е
обективирал и явно да е демонстрирал намеренията си да свои имота пред
собствениците му за посочения период, имайки предвид, че се притежава в
съсобственост и с втория ответник С.Б., т.е., че владее и неговата идеална част. Именно
затова ищецът е предявил иска си и срещу С.Б..
Извод за придобиване на имота по давност не може да се направи и от показанията
на свидетелите. Така свидетелят К. С. сочи, че В. му споделил, че ще купуват имот от
С. не му е известно какви уговорки са правени за имота, не знае дали е станала
продажбата. Ищецът не му е споделял дали са купили имота, дали го ползват. Не знае
какъв е имота. Свидетелят И. К. сочи, че след реституцията на имота сеел картофи в
него не знае на чие име е купен Не му е известно какви са уговорките, но В. дал на М.
К. да ползва имота повече от десет години. От тези показания също не се установява Р.
М.а или ищеца В.М. явно и и със знанието на собствениците С.С. и С.Б. да е
упражнявал владение като собствен имот. Не са еднопосочни показанията на
свидетелите М.Д. и М. Н. относно основанието, на което са ползвали процесния имот,
като М. Н. сочи, че за този имот е ползвала субсидии, не знае къде попада имота, който
й бил предоставен за ползване от ищеца В.М., не е сигурна дали този имот е ползвала
под наем , отдаден й от ищеца. А свидетелят Д. сочи, че е обработвал имота повече 20
години, обработвал го на В. който му го дал да го ползва. Свидетелят С. Б. сочи, че е
предлагал имот за продажба на В.М. през около 2000г., но той казал, че няма пари.
След като посредством ангажираните гласни доказателства не се установява ищецът
да е придобил имота, а още повече, че няма и доказателства за плащане на цената на
имота, въз основа на които да се приеме основание за начало на упражнявано владение
, то исковете са недопустими.
Владението трябва да е явно и несъмнено. Владелецът следва да демонстрира, че
счита имота за свой, най-вече пред собственика.
Следва да се посочи, че отрицателният установителен иск би бил допустим и не е
лишен от правен интерес, само когато с установителното решение ще се постигне
целеният резултат и няма да бъде необходимо да се провежда друго производство за
постановяване на търсения резултат. А в случая, предвид липсата на доказване от
страна на ищеца на правото му или правата, които може да придобие, съдът намира, че
липсва такъв правен интерес.
Предвид изложеното, ще следва исковете да се оставят без разглеждане, като
недопустими и се прекрати производството по делото.
Ще следва на ответниците С.С. и С.Б. да се присъдят направените съдебни разноски,
7
които са в размер на 300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, както и на
„***“ ЕООД съдебни разноски в размер на 680,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице по СТЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове от ищеца В.Я. М.,
ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул.“****“ №**, с правната квалификация на
чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците С. З.
С., с ЕГН**********, с адрес: гр. Смолян, бул. „**” № ** и С. З. Б. с ЕГН**********, с
адрес: гр. Смолян, бул. **” № **, че към момента на сключване на договора за
продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *,
рег№*, дело №* г. по регистъра на нотариус Н.К. - рег.№ * на НК, вписан в Службата
по вписвания Смолян с акт №*, том *, рег.№*, дело * г. не са били собственици, а по
отношение на ответника „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. Смолян, ул. „*“ №*, представлявано от управителя Р.В.Д., че не е собственик на
поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с.М., община Смолян, одобрени със
заповед № РД-18-1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 27.11.2019 г., с адрес на имота: местност ***, с
площ * кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 9, номер по предходен план: 001228, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: **, **, **, **, **,**, **,**, ** като
НЕДОПУСТИМИ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №370/2021г. по описа
на РС- Смолян.
ОСЪЖДА В.Я. М., ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул.“****“ №*, да заплати
на С. З. С., с ЕГН**********, с адрес: гр. Смолян, бул. ***” № * и С. З. Б. с
ЕГН**********, с адрес: гр. Смолян, бул. ** № **, направените съдебни разноски по
делото в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА В.Я. М., ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул.“****“ №*, да заплати
на ***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „***“
№*, представлявано от управителя Р.В.Д., направените съдебни разноски по делото в
размер на 680,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8