В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Административно наказателно дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод депозирана жалба от „С. Е., П. от управителя С. С. В., срещу Наказателно постановление /НП/ № * г. на Д. на РЗИ С., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. С. В., който прави искане атакуваният акт да бъде отменен. Въззиваемият, редовно и своевременно призован се представлява от главен юрисконсулт С.К., който прави искане депозираната жалба да бъде отхвърлена. Р. П. З., редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна: На 25.04.2015г. свидетелите М. Б. и И. ╠., в присъствието на полицейски служители, извършвали проверки за спазване на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места на територията на Област С.. По този повод около 23.00 часа посетили снекбар "Ц", находящ се в гр. Н., ул. "А.С." № *, стопанисван от жалбоподателя „С. Е.. При влизането си констатирали, че в обекта има клиенти, които пушат цигари. Било силно задимено. Докато проверяващите се легитимирали пушачите веднага загасили цигарите в намиращи се по масите чинийки, пригодени за пепелници. Само един от клиентите - И.С. Х., продължил да пуши. Свидетелите установили, че на всяка маса има поставени чинийки, които били пълни с фасове от цигари. По време на проверката присъствала свидетелката С.Г., която изпълнявала длъжността барман и сервитьор. На място служителите на РЗИ С. съставили Фиш за проверка, в който е дадено предписание на управителя на фирмата, да се яви на 27.04.2015 г. в 14:00 ч. в РЗИ С. за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН. С. Г. отказала да подпише фиша. Впоследствие св. М., в качеството си на И. в РЗИ С., съставила АУАН * г. въз основа на констатираното нарушение при извършената на 25.04.2015г. проверка – неспазване на нормативно-установената забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. Посочено е, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. АУАН е връчен на жалбоподателя на 27.04.2015г., като от негова страна са представени възражение, Заповед от 01.01.2011г., видно от която е забранено тютюнопушенето в бар „Ц.”, за което на сервитьорите и барманите е указано стриктно да следят. Административнонаказващият орган въз основа на АУАН издадал атакуваното НП, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 3000 лева на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето. Така установената фактическа обстановка е възпроизведена въз основа на приетите пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели – М., Б., К. и П., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни, непротиворечащи на останалия доказателствен материал. При тези факти жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва НП пред съответния компетентен съд. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: На първо място процесните АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, по смисъла на чл. 231 от Закона за здравето и съдържат всички изискуеми законови реквизити. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В конкретния случай на нарушителя е вменена отговорност за извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. Сочената разпоредба предвижда забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. АУАН и НП са съставени на ”С. Е., за това, че в стопанисвания от търговеца снекбар е констатирано нарушение на забраната за тютюнопушене, тъй като при извършената проверка е установено, че клиентите на заведението пушат, като е цитирано едно от лицата – И.С.Х., който пуши цигара на една от масите в заведението. Безспорно от показанията на разпитаните свидетели – Б. и М., се установява, че клиентите на проверявания обект, и по-специално клиентът И.Х., са пушили в заведението в момента на проверката. Съдът не кредитира показанията на св. Г., която посочи, че на процесната дата в заведението не се е пушило. На първо място показанията й са изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Същите са в пълно противоречие с показанията на свидетелите извършили проверката, на които, както се изложи по-горе се дава пълна вяра. За да не кредитира показанията на св. Г. съдът отчете и тяхната пряка заинтересованост, предвид на това, че към момента на проверката, а и към настоящия момент, същата продължава да работи при жалбоподателя и е нормално да дава показания в негова полза. На трето място свидетелката не можа при разпита си пред настоящата инстанция да обясни защо след като в заведението не се е пушило, както тя твърди, е имало на една от масите чинийка с угарка от цигара. Действително по делото се установи, че в проверявания обект е имало поставени табели, забраняващи тютюнопушенето. Този факт обаче не изключва отговорността на юридическото лице, след като е безспорно установено, че тази забрана не се спазва и в заведението се пуши. Наказаният търговец е субект на административнонаказателна отговорност, предвидена в чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето. За нарушение на забраната за тютюнопушене по чл. 56, ал. 1 от същия нормативен акт е предвиден административнонаказателен състав със субект - юридическо лице. Този състав е приложен от наказващия орган и същият е съответен на нарушението. Проверяваното заведение описано като снекбар е обществено място, по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с §1а, б.”в” и б. ”г” ДР на посочения закон, тъй като е търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Щом заведението е достъпно и предназначено за обществено ползване той е обществено място, за което в пълна сила важи забраната за тютюнопушене по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. Отговорността, която законът възлага на юридическите лица по реда на чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 56, ал. 1, чрез налагане на имуществена станция е обективна, без виновна. Юридическото лице отговаря независимо от личната административна отговорност, към която може да бъде привлечено и конкретното виновно лице. След като е предвиден изричен състав за юридическото лице, с факта на констатиране на тютюнопушене в стопанисвания обект от обективна страна е осъществено нарушението по чл. 218, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. В посочения по-горе смисъл са: решение № 122/29.05.2014г. постановено по КАНД № 95/2014г. в състав: Р.С., Д.Г. и В.Ч. и решение № 133/06.06.2014г., постановено по КАНД № 106/2014г. по описа на Административен със С. в състав: Д.Г., В.Ч. и К.М. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, тъй като от неговото съдържание се установява извършено от юридическо лице нарушение. Атакуваното НП също е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Предвид на това не е нарушено правото на наказаното лице да разбере за какво деяние е ангажирана отговорността му и въз основа на какви обстоятелства. В този смисъл са несъстоятелни доводите на жалбоподателя, релевирани в писмената жалба, относно това, че не било ясно за какво нарушение е санкциониран. При служебно извършената проверка съдът не констатира нарушения на материалния и поцесуалния закон, които да съставляват отменителни основания. По делото като доказателство е представена - заповед /без номер/ от дата 01.01.2011г., с която управителят на „С. Е. изрично е забранил тютюнопушенето в района на заведението и е възложил на служителите да следят за спазване на тази забраната. Въпреки това обаче съдът приема, че е налице неизпълнение на задълженото на юридическото лице да спазва забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Правнозадължено лице е именно „С. Е., тъй като то стопанисва процесния обект, имащ характер на закрито обществено място. Възлагането посредством заповед на членове на персонала да следят за спазване на забраната, има вътрешен характер за дружеството. Подобни заповеди не могат да имат правен ефект извън него, както и не могат да имат действие по освобождаването му от задължението за спазване на забраната по чл. 56 Закона за здравето. Действително тютюнопушенето се е извършвало от клиенти на заведението, по тяхна собствена воля и те също подлежат на санкция по смисъла на чл. 218, ал. 1 Закона за здравето, но това е извън предмета на настоящото дело, доколкото е поставена за разглеждане не отговорността на физически лица - пушачи, а отговорността собственика на заведението. Тук следва да се отбележи, че подборът на персонала, контролът върху него за спазване на законовите изисквания и издадените заповеди от управителя е в правомощията на самия работодателя и ако работниците не са спазили указанията на работодателя си, то последният е този, които би могъл да ги санкционира. Това обаче не означава, че пропуските от вътрешно - организационно естество могат да бъдат извинителни, а още по - малко са в състояние да освободят дружеството от отговорност по чл. 218, ал. 3 Закона за здравето. За нарушението на юридическото лице е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3 000 лева. Наложеното наказание е в минималния размер, поради което няма как да бъде редуцирано от настоящата съдебна инстанция. Липсват и основания случаят да бъде отчетен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват такъв извод. От друга страна, вредните последици, които биха могли да произтекат от извършването на нарушения от процесния тип, са свързани със застрашаване и/или увреждане на живота и здравето на останалите посетители в заведението, които както се установи не са били малко. Предвид всички гореизложено атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *г., издадено от Д. на РЗИ С., с което на жалбоподателя: „С. Е., със седалище и А. на управление: гр. Н., ул. ”К. № 2. ЕИК *, представлявано от управителя С. С. В., на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер 3 000.00 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, като правилно и законосъобразно. Решението подлежи на обжалване от страните пред Адм. с. С. в 14-дневен срок, считано от съобщението. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.Я. |