Решение по дело №2634/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.19ж, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.128, ал.1, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по предявени обективно съединени искове на основание чл.19ж, ал.1 АПК иск от „Ню фоун 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белослав, ул. „Бельов“ № 15 представлявано от управителя Г. Я. Г. , против Агенцията по заетостта за присъждане на сумата в размер на 43 905,15 лв. представляваща неизпратена част от главницата по искания за плащания по следните договори: Договор №МЗ-3-03-02-4560#9 от 23.09.2020г. , Договор №МЗ-3-03-02-4862#8 от 09.11.2020г. , Договор №МЗ-3-03-02-5010#8 от 09.11,2020г., Договор №МЗ-3-03-02-5299#7 от 08.03.2021г. , Договор №МЗ-3-03-02-5301 #7 от 08.03.2021г., Договор №M3-3-03-02-3295#9 от 10.06.2020г.

С молба с.д. 17.02.2025 г. ищецът е направил признание, че на 26.09.2024 г. Агенция по заетостта е заплатила сумата от 20 242,74 лв. След допуснато по реда на чл.214, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК изменение на иска , с протоколно определение от 18.02.2025 г. и от 01.04.2025 г., ищецът претендира от ответника сумата от 23 662,41 лв. – главница представляваща неизплатена част от главницата по искания за плащания по договорите, както и сумата 7493,34 лв. – лихви за забава за вземанията по договорите, по които е извършено плащане , изтекли в периода от датата на падежа съгласно договорите, до 26.09.2024 г. ( датата на извършеното плащане) , и сумата от 8907,58 лв. – лихви за забава за вземанията по договорите, по които не е извършено плащане в периода от датата на падежа съгласно договорите до 11.11.2024 г. ( датата на завеждане на исковата молба), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че по силата на шест броя административни договори ответникът му възложил да сключи индивидуални трудови договори по чл.233б от КТ за срок от шест месеца с безработни лица до 29-годишна възраст. Дружеството е изпълнило задължението си по отчитането на извършената дейност, представяй необходимите отчетни документи и е подало искания за плащане по всеки един от договорите. С писмо изх.№ 7/27.01.2023г. на зам.- изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, дружеството е уведомено за временното спиране на плащанията по сключените с него административни договори. С решение № 1740/29.12.2021 г. по ч.адм.дело № 1972/2021 г. по описа на Административен съд-Варна ( влязло в законна сила на 01.06.2022 г.) посоченото писмо е било отменено. С писмо № 7/27.01.2023 г. , зам.-изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отново е спрял производството по плащането на административните договори. С решение № 1066/19.07.2023 г. по адм. дело № 276/2023 г. по описа на Административен съд-Варна, съдът е отменил посоченото писмо и е указал на административния орган за извърши плащания по договорите. С решение № 9316/31.07.2024 г. постановено по адм. дело № 9694/2024 г. по описа на Върховния административен съд, е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която се указва на административния орган да извърши плащания по договорите, и е оставено в сила в останалата част.

По изложените съображения и с оглед липсата на възможност за доброволно уреждане на възникналия спор, иска ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена. Претендира сторените по делото разноски.

Ответната страна – Агенцията по заетостта, чрез юрисконсулт Р. не оспорва иска в частта на претендираната главница. Оспорва размера на претендираните лихви за забава, като счита, че вземането е станало изискуемо на датата на постановяване на решение № 9316/31.07.2024 г. по адм. дело № 9694/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Предлага сключване на споразумение за сумата от 23 662,41 лв. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В представено писмено становище излага съображения, че лихвата за забава следва да се претендира от поканата за изпълнение на ищеца към Агенцията по заетостта- първата с рег. № МЗ-3-03-02-4560#52/16.08.2024 г. за заплащане на 20 242,74 лв. и датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2024 г. за сумата от 23 662,41 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Между жалбоподателя в качеството на изпълнител и Агенцията по заетостта в качеството на възложител са сключени следните договори по проект „Нова възможност за младежка заетост“: № № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.; МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.; МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.; МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г.; МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г. и МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г.

По силата на чл.24 и чл. 37 от договорите възложителят се е задължил да превежда признатите, по съответния надлежен ред, за допустими разходи по чл.2, по банков път по обработените искания за плащане и придружаващите ги документи в срок до 30 (тридесет) работни дни от датата на входирането им в деловодната система на възложителя, при наличието на разполагаем лимит.

От дружеството са входирани в деловодната система на Агенцията по заетостта следните искания за плащане:

№5 от 05.03.2021г. за м.февруари 2021г., № 6 от 21.04.2021г. за м.март 2021г., № 7 от 03.06.2021г. за м.април 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.;

№5 от 21.04.2021г. за м.март 2021г., №6 от 03.06.2021г. за м. април 2021г., №7 от 06.07.2021г. за м.май 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.;

№5 от 21.04.2021г., за м.март 2021г., №6 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., № 7 от 05.07.2021г. за м.май 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.;

№7 от 13.01.2021г. за м. декември 2020г. по договор № МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г.;

№2 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., №3 от 02.07.2021г. за м.май 2021г., №4 от 19.07.2021г. за м.юни 2021г., №5 от 18.08.2021г. за м.юли 2021г., №6 от 13.09.2021г. за м.август 2021г., №7 от 27.10.2021г. за м.септември 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г.;

№2 от 03.06.2021г. за м.април 2021г., №3 от 02.07.2021г. за м.май 2021г., №4 от 19.07.2021г. за м.юни 2021г., № 5 от 18.08.2021г. за м.юли 2021г., №6 от 13.09.2021г. за м.август 2021г. и №7 от 27.10.2021г. за м. септември 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г.

С писмо рег. № 20-00-722 от 01.07.2021 г. зам. - изпълнителният директор на Агенция по заетостта е информирал дружеството, че спира временно обработката на подадените искания за плащане. Писмото е обжалвано и с решение № 1740/29.12.2021 г., постановено по частно адм. дело № 1972/2021 г. по описа на Административен съд – Варна същото е отменено като незаконосъобразно и преписката е върната на органа за съобразяване с указанията, дадени в решението. Последвало е произнасяне с Писмо № 7 от 27.01.2023 г., издадено от зам. - изпълнителния директор на Агенция по заетостта , което също е обжалвано по съдебен ред.

С Решение № 1066/19.07.2023 г., постановено по адм. дело № 276/2023 г. на Административен съд – Варна, е отменено Писмо № 7 от 27.01.2023 г. на зам.- изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, като изрично е указано на административният орган да извърши плащания по: № 5 от 05.03.2021 г. за м. февруари 2021 г., № 6 от 21.04.2021 г. за м. март 2021 г., № 7 от 03.06.2021 г. за м. април 2021 г. по договор № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20 г.; № 5 от 21.04.2021 г. за м. март 2021 г., № 6 от 03.06.2021 г. за м. април 2021 г., № 7 от 06.07.2021 г. за м. май 2021 г. по договор № МЗ-3-03-02-4862#8/09.11.20 г.; №5 от 21.04.2021 г., за м. март 2021 г., № 6 от 03.06.2021 г. за м. април 2021 г., № 7 от 05.07.2021 г. за м. май 2021 г. по договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20 г.; № 7 от 13.01.2021 г. за м. декември 2020 г. по договор № МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20 г.; №2 от 03.06.2021 г. за м. април 2021 г., № 3 от 02.07.2021 г. за м. май 2021 г., № 4 от 19.07.2021 г. за м. юни 2021 г., № 5 от 18.08.2021 г. за м. юли 2021 г., № 6 от 13.09.2021 г. за м. август 2021 г., № 7 от 27.10.2021 г. за м. септември 2021 г. по договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21 г.; № 2 от 03.06.2021 г. за м. април 2021 г., № 3 от 02.07.2021 г. за м. май 2021 г., № 4 от 19.07.2021 г. за м. юни 2021 г., № 5 от 18.08.2021 г. за м. юли 2021 г., № 6 от 13.09.2021 г. за м. август 2021 г. и № 7 от 27.10.2021 г. за м. септември 2021 г. по договор № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21 година.

С Решение № 9316/31.07.2024 г. , постановено по адм. дело № 9694/2023 г. по описа на Върховния административен съд е обезсилено първоинстанционното решение в частта на дадените указания на зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и е оставено в сила в останалата обжалвана част.

По част от исканията ищецът е извършил плащане в размер на 20 242,74 лв. , с бюджетно нареждане № Е 02726 от 26.09.2024 г. Претендираната сума, която е следвало да се плати на ищеца по подадените искания за плащане е главница в размер на 23 662,41 лв.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В представени в табличен вид данни вещото лице е посочило № и дата на входиране на искане за плащане, периода, за който се отнася сумата по искането, исканата сума, платена сума, одобрена от Агенцията по заетостта, срок за плащане, начална дата на олихвяване и дължима законна лихва към 26.09.2024 г. и 11.11.2024 г.

При изчисляване на лихвата за забава вещото лице е съобразило условията на чл.24 и чл.37 от договорите, като лихвата по всяко искане е изчислена за периода от деня на забавата ( денят следващ изтичането на 30 работни дни от датата на входиране на искането за плащане ) до 26.09.2024 г. ( за исканията , по които е извършено плащане ) и 11.11.2024 г. ( за исканията, по които не е извършено плащане). Установена е дължима законна лихва в размер на 7 753,91 лв. - изчислена до 26.09.2024 г. и в размер на 8 907,58 лв. – изчислена до 11.11.2024 г.

От представено в счетоводството на дружеството банково бордеро № BS.4-09-26-2024495996244604-1 96244913-1 ( приложено към заключението на ССчЕ) е установено , че на дружеството е платена лихва в размер на 260,57 лв. на основание „реш. ВАС 9310824 09249РЕШ.ВАС 3“.

Заключението на ССчЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно, компетентно и в съответствие с доказателствата по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.19ж, ал.1 от АПК, споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.

В настоящия случай са предявени обективно съединени искове за изпълнение на парично задължение и присъждане на обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД по сключени административни договори между ищеца и Агенцията по заетостта. Съгласно разпоредбите на чл.128, ал.1, т.3 от АПК исковете са подсъдни на Административен съд - Варна, подлежат на разглеждане по реда на чл.19ж, ал.2 АПК и са ДОПУСТИМИ.

По същество са ОСНОВАТЕЛНИ.

Спорът между страните е относно изпълнението на насрещно задължение на ответника по чл. 24 и чл.37 от договори по проект „Нова възможност за младежка заетост“: № № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.; МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.; МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.; МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г.; МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г. и МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г. Процесните договори са административни договори , сключени между административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 от АПК – Агенция по заетостта и организация по см. на пар.1,т.2 от АПК.

В текста на чл. 19 а АПК законодателят дава легално определение на административен договор. Неговите съществени белези, които го характеризират като административен, се свързват със следните обстоятелства: а) да е сключен в производство пред административните органи от страните, по въпроси от значим обществен интерес или б) когато е предвидено в закон. Административният договор се сключва в писмена форма, която е както форма за действителност, така и форма за доказването му. Съобразно чл. 19 а от АПК не всеки договор между субект с държавновластническа компетентност и частноправен субект има белезите на административен договор, а само когато това е предвидено в закон.

За разлика от административните актове (индивидуални, общи и нормативни), характеризиращи се с едностранността на властническото волеизявление на издателя на акта, при административните договори договарящият административен орган не действа от позицията на власт и подчинение спрямо другата страна по договора.

Гореизложеното обуславя извод, че са налице предпоставките на чл. 19а от АПК и предмет на спора е изпълнението на административен договор.

Съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК съобразно чл. 27,ал.1 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК.

Фактическият състав на иска за реално изпълнение на договорно задължение предполага наличието на няколко елемента: валидно договорно правоотношение, неизпълнение на насрещно задължение и отсъствието на обстоятелства, изключващи отговорността за изпълнение по смисъла на чл. 19д АПК. Искът принадлежи само на изправната по договора страна. В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало договорно правоотношение, възникнало от сключени помежду им административни договори по определението на чл. 19а, ал. 1 АПК.

Във връзка с първата от предпоставките на предявения иск за изпълнение (валидно договорно правоотношение), страните не оспорват валидността на сключените помежду им договори и отсъстват основания за недействителност по чл. 26 и чл. 27 ЗЗД вр. чл. 19е АПК, поради които изпълнението на задължението по чл. 24 и чл.37 от договорите да е недължимо.

Фактическите твърдения, въз основа на които ищецът извежда претендираното накърнено материално право, се основават на неизпълнение от страна на Агенцията по заетостта на сключени 6 ( шест) административни договори между ищеца в качеството на работодател и ответника в качеството на възложител.

С чл.24 от договорите възложителят се е задължил да превежда признатите по съответния надлежен ред за допустими разходи по чл.2 по банков път по обработени искания за плащане и придружаващите документи в срок до 30 работни дни от датата на входирането им в деловодната система на възложителя при наличие на разполагаем лимит. Аналогична е и клаузата на чл.37 от административните договори.

Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 19 г и чл. 19ж, ал. 2 АПК показва, че винаги административният договор подлежи на изпълнение от момента на сключването му. След като договорът е породил своето правно действие , ответникът е бил длъжен да превежда на ищеца признатите за допустими разходи по чл.2 от договорите в срок до 30 работни дни от датата на входиране в деловодната система на исканията за плащане и придружаващите ги документи.

От данните по делото се установява, че от ищеца са били подадени искания за плащания по договорите и по които ответникът не е извършил плащане в срока по тях.

Ответникът не оспорва размера на претендираната главница, нито основанието за плащането й, като спорът е формиран само по въпроса относно началния момент на начисляване на лихвата за забавено изпълнение на парично задължение.

Според приложимата норма на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните. Следователно лихвата по своята същност е обезщетение за вредата, произтичащо от забавяне изпълнението на задължение, имащо за предмет определена сума пари. Кога длъжникът изпада в забава е изрично установено в чл. 84 ЗЗД, като според приложимата в случая разпоредба на ал. 1, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Писмо рег. № 20-00-722 от 01.07.2021 г. зам. - изпълнителният директор на Агенция по заетостта, което е информирал дружеството, че спира временно обработката на подадените искания за плащане и Писмо № 7 от 27.01.2023 г., издадено от зам. - изпълнителния директор на Агенция по заетостта са оспорени по съдебен ред и са отменени от съда. Обстоятелството, че ответникът е направил "спорно" задължението си с издаването на незаконосъобразни актове за спиране на плащанията по исканията на дружеството, не променя извода за неговата дължимост отначало. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, законната лихва се дължи от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за изпълнение ден - в случая: крайният срок за изпълнение на задължението по сключените шест административни договори е 30 работни дни, считано от датата на входиране на обработените искания за плащане в деловодната система на ответника. Ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва в размера по чл. 10 от ЗЗД, след изтичането на посочения срок.

За да се уважат исковете за заплащане на мораторна лихва, следва да се установи падежът на всяко вземане, обстоятелството, че ответникът е в забава и размерът на мораторната лихва.

По договор № МЗ-3-03-02-4560#9 от 23.09.2020 г.:

Искане за плащане № 5/05.03.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 16.04.2021 г. до 26.09.2024 г. е 1 021,68 лв.

Искане за плащане № 6/21.04.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г. е 983,47 лв.

Искане за плащане № 03.06.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. е 45,62 лв.

По договор № МЗ-3-03-02-4862#09.11.2020 г.:

Искане за плащане № 5/21.04.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г. е 983,47 лв.

Искане за плащане № 6/03.06.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. е 958,00 лв.

По договор № МЗ-3-02-5010#09.11.2020 г.:

Искане за плащане № 5/21.04.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г. е 983,47 лв.

Искане за плащане № 6/03.06.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. е 958,00 лв.

По договор № МЗ-3-03-02-5299#/08.03.2021 г.:

Искане за плащане № 2/03.06.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. е 862,00 лв.

По договор № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.2021 г.

Искане за плащане № 2/03.06.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. е 958,00 лв.

По договор № МЗ-3-03-02-3295#10.06.2020 г.:

Искане за плащане № 7/13.01.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 24.02.2021 г. до 11.11.2024 г. е 330,59 лв.

По договор № МЗ-3-03-02-4862#8/09.11.2020 г.:

Искане за плащане № 7/05.07.2021 г. - размерът на законната лихва за периода от 14.08.2021 г. до 11.11.2024 г. е 230,85 лв.

По договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.2020 г.:

Искане за плащане № 7/05.07.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 14.08.2021 г. до 11.11.2024 г. е 230,85 лв.

По договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.2021 г.:

Искане за плащане № 3/02.07.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 13.08.2021 г. до 11.11.2024 г. е 883,66 лв.

Искане за плащане № 4/19.07.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 28.08.2021 г. до 11.11.2024 г. е 971,23 лв.

Искане за плащане № 5/18.08.2021 г.- размерът на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 11.11.2024 г. е 947,17 лв.

Искане за плащане № 6/13.09.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 26.10.2021 г. до 11.11.2024 г. е 929,48 лв.

Искане за плащане № 7/27.10.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 08.12.2021 г. до 11.11.2024 г. е 314,68 лв.

По договор № МЗ-03-03-02-5301#7/08.03.2021 г.:

Искане за плащане № 3/02.07.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 13.08.2021 г. до 11.11.2024 г. е 945,44 лв.

Искане за плащане № 4/19.07.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 28.08.2021 г. до 11.11.2024 г. е 971,23 лв.

Искане за плащане № 5/18.08.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 11.11.2024 г. е 971,23 лв.

Искане за плащане № 6/13.09.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 26.10.2021 г. до 11.11.2024 г. е 929,48 лв.

Искане за плащане № 7/27.10.2021 г. – размерът на законната лихва за периода от 08.12.2021 г. до 11.11.2024 г. е 275,75 лв.

Неоснователно ответникът твърди, че ищецът може да претендира лихва за забава , считано от датата на поканата: от 17.08.2024 г. – след постъпване на първата покана за изпълнение до датата на плащането за сумата от 20 242,74 лв. и от датата на подаване на исковата молба до изплащане на задължението върху сумата от 23 662, 41 лв. Длъжникът е винаги в забава, когато е изтекъл определения падеж и все още не е изпълнил насрещната си престация. Ако страните не са посочили краен срок (падеж), за такъв се смята датата от получаването на покана от кредитора за изпълнение на насрещното задължение, но тази хипотеза не намира приложение. В случая в административните договори в чл.24 и чл.37 е посочена датата на падежа- 30 работни дни от датата на входиране по обработените междинни или окончателни искания за плащане и придружаващите ги документи.

В случая по горепосочените искания за плащане главницата в размер на 20 242,74 лв. е платена със закъснение от ответника, а остатъкът в размер на 23 662,41 лв. не е платен и сумата е дължима. По изложените съображения исковата претенция за присъждане на главница в размер на 23 662,41 лв. като основателна и доказана, следва да бъде уважена в пълен размер. С оглед основателността на иска, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД по Искане за плащане № 7/13.01.2021 г. за периода от 24.02.2021 г. до 11.11.2024 г.; Искане за плащане № 7/05.07.2021 г. за периода от 14.08.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 7/05.07.2021 г. за периода от 14.08.2021 г. до 11.11.2024 г; Искане за плащане № 3/02.07.2021 г. за периода от 13.08.2021 г. до 11.11.2024 г.; Искане за плащане № 4/19.07.2021 г. за периода от 28.08.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 5/18.08.2021 г. за периода от 01.10.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 6/13.09.2021 г. за периода от 26.10.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 7/27.10.2021 г. за периода от 08.12.2021 г. до 11.11.2024 г. е 314,68 лв.; Искане за плащане № 3/02.07.2021 г. за периода от 13.08.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 4/19.07.2021 г. за периода от 28.08.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 5/18.08.2021 г за периода от 01.10.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 6/13.09.2021 г. за периода от 26.10.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 7/27.10.2021 г. за периода от 08.12.2021 г. до 11.11.2024 г. по договор № МЗ-3-03-02-3295#10.06.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-4862#8/09.11.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.2021 г. , договор № МЗ-03-03-02-5301#7/08.03.2021 г., в общ размер на 8 907, 58 лв. , както и законна лихва върху главницата от 23 662,41 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Основателна е претенцията в частта на претендираната лихва върху главницата от 20 242,74 лв. на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД по Искане за плащане № 5/05.03.2021 г. за периода от 16.04.2021 г. до 26.09.2024 г.; Искане за плащане № 6/21.04.2021 г. за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г. ; Искане за плащане № 03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г.; Искане за плащане № 5/21.04.2021 г. –за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г.; Искане за плащане № 6/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г.; Искане за плащане № 5/21.04.2021 г. за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г. ; Искане за плащане № 6/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. ; Искане за плащане № 2/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. ; Искане за плащане № 2/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. по договор № МЗ-3-03-02-4560#9 от 23.09.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-4862#09.11.2020 г., договор № МЗ-3-02-5010#09.11.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-5299#/08.03.2021 г., договор № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.2021 г. в размер на 7 493,34 лв.(7 753,91 лв. -260, 57 лв.)

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски, общо в размер на 4 200,00 лв., от които: 50,00 лв. държавна такса, 300,00лв. депозит за вещо лице и 3850,00 лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна помощ , защита и съдействие от 10.02.2025 г., е изплатено изцяло в брой към датата на сключване на договора.

Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия състав като неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение е под минималния размер съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, и е съответно на фактическата и правна сложност на спора, и на извършените процесуални действия.

Водим от горното, Варненският административен съд, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция по заетостта – гр. София да заплати на „Ню фоун 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белослав, ул. „Бельов“ № 15, представлявано от управителя Г. Я. Г. сумата в размер на 23 662,41 лв. представляваща неизплатена част по Искане за плащане № 7/13.01.2021 г.; Искане за плащане № 7/05.07.2021 г ; Искане за плащане № 7/05.07.2021 г.; Искане за плащане № 3/02.07.2021 г.; Искане за плащане № 4/19.07.2021 г. ; Искане за плащане № 5/18.08.2021 г.; Искане за плащане № 6/13.09.2021 г. ; Искане за плащане № 7/27.10.2021 г; Искане за плащане № 3/02.07.2021 г. ; Искане за плащане № 4/19.07.2021 г. ; Искане за плащане № 5/18.08.2021 г. ; Искане за плащане № 6/13.09.2021 г. ; Искане за плащане № 7/27.10.2021 г. по договор № МЗ-3-03-02-3295#10.06.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-4862#8/09.11.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.2021 г. , договор № МЗ-03-03-02-5301#7/08.03.2021 г., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2024 г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта – гр. София да заплати на осн. чл.86,ал.1 от ЗЗД на „Ню фоун 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белослав, ул. „Бельов“ № 15, представлявано от управителя Г. Я. Г. сумата в размер на 8 907,58 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане по Искане за плащане № 7/13.01.2021 г. за периода от 24.02.2021 г. до 11.11.2024 г.; Искане за плащане № 7/05.07.2021 г. за периода от 14.08.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 7/05.07.2021 г. за периода от 14.08.2021 г. до 11.11.2024 г; Искане за плащане № 3/02.07.2021 г. за периода от 13.08.2021 г. до 11.11.2024 г.; Искане за плащане № 4/19.07.2021 г. за периода от 28.08.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 5/18.08.2021 г. за периода от 01.10.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 6/13.09.2021 г. за периода от 26.10.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 7/27.10.2021 г. за периода от 08.12.2021 г. до 11.11.2024 г. е 314,68 лв.; Искане за плащане № 3/02.07.2021 г. за периода от 13.08.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 4/19.07.2021 г. за периода от 28.08.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 5/18.08.2021 г за периода от 01.10.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 6/13.09.2021 г. за периода от 26.10.2021 г. до 11.11.2024 г. ; Искане за плащане № 7/27.10.2021 г. за периода от 08.12.2021 г. до 11.11.2024 г. по договор № МЗ-3-03-02-3295#10.06.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-4862#8/09.11.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.2021 г. , договор № МЗ-03-03-02-5301#7/08.03.2021 г.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта – гр. София да заплати на осн. чл.86,ал.1 от ЗЗД на „Ню фоун 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белослав, ул. „Бельов“ № 15, представлявано от управителя Г. Я. Г. сумата в размер на 7 493,34 лв. , представляваща обезщетение за забава за плащане по Искане за плащане № 5/05.03.2021 г. за периода от 16.04.2021 г. до 26.09.2024 г.; Искане за плащане № 6/21.04.2021 г. за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г. ; Искане за плащане № 7/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г.; Искане за плащане № 5/21.04.2021 г. –за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г.; Искане за плащане № 6/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г.; Искане за плащане № 5/21.04.2021 г. за периода от 09.06.2021 г. до 26.09.2024 г. ; Искане за плащане № 6/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. ; Искане за плащане № 2/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. ; Искане за плащане № 2/03.06.2021 г. за периода от 15.07.2021 г. до 26.09.2024 г. по договор № МЗ-3-03-02-4560#9 от 23.09.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-4862#09.11.2020 г., договор № МЗ-3-02-5010#09.11.2020 г., договор № МЗ-3-03-02-5299#/08.03.2021 г., договор № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.2021 г.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта – гр. София да заплати на „Ню фоун 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белослав, ул. „Бельов“ № 15, представлявано от управителя Г. Я. Г., разноски за производството в размер на 4 200,00 (четири хиляди и двеста ) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!