Р Е Ш Е Н И Е
№ 860/21.2.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 23.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 451 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца К.Ц.Г. ЕГН:**********, с
адрес: *** срещу ответника Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 75,24 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди за възстановяване стойността на ремонта на щетите на
застрахования собствен лек автомобил „П “ 307 с ДК № В ****НХ, собственост на
заявителя, от настъпило застрахователно събитие на 23.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда – 03.10.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
7521/04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 15053/2018 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-43
състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага , че за лек автомобил марка Пежо 307 с ДК № В ****НХ е сключена застраховка
„Каско на МПС" с застрахователна полица №********със срок на валидност от
14.09.2017г. до 13.09.2018г. , която
е валидна към датата на застрахователното събитие.
По силата на този договор ответникът на делото се задължава да заплати на
собственика на застрахованото МПС, всяка загуба или повреда, настъпила по време
на срока на действие на застраховката до размера на застрахователната сума.
На 23.06.2018 г. К.Ц.Г. е паркирал лек автомобил Пежо 307 с ДК № В****НХв
ж.к. Младост в гр. Варна при тръгване е забелязал щети по
автомобила от неизвестно МПС.
Датата на настъпване на процесното застрахователно събитие е 23.06.2018
г. в град Варна, след като паркирал лек автомобил Пежо 307 с ДК № В ****НХ К.Г.
на тръгване е забелязал щети на автомобил по задната лява врата на автомобила
от неизветно МПС. Настъпилите шети по автомобила
представляват застрахователно събитие.
Веднага след настъпилото застрахователно събитие доверителя ми К.Ц.Г. е
уведомил застрахователя ЗАД ОЗК Застраховане АД, като е попълнил бланка на
застрахователя за уведомение за претенция по застраховка „Каско",
вследствие на което е образувана щета № ********/2018 г. Застрахователяг е изготвил
опис на получените щети в който са посочени всички увредените детайли по
МПС-то.
По
образуваната щета застрахователя е заплатил застрахователно обезщетение в
размер само на 121,48 лв. за
остатъка от 75,24 лв. застрахователят отказва да
заплати.
Процесният автомобил е отремонтиран за което му е издадена фактура. Увредените
детайли по автомобила са задна лява врата със степен боя.
В резултат на процесното застрахователно събитие на лек автомобил марка
Пежо 307 с ДК № В 2877НХ са причинени вреди, които следва да бъдат възтановени
в пълен обем.
По данни на
сервиз, стойността на ремонта на увредените детайли ще бъде в размер на 196,72 лв. Тъй като застрахователят е платил само 121,48 лв., дължи
остатъка от 75,24 лв.
С оглед изложеното, отказът на застрахователното дружество за изплащане
на обезщетение в пълен размер е неоснователен и неправилен. Налице
са законовите основания за ангажиране на отговорността на ответника по делото и
присъждане на застрахователната сума, представляваща стойността на новите части,
вложените материали и труд, поради настъпил риск, предвидено в договора за
застраховка, компенсация на причинени имуществени щети.
С оглед на
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявения иск , както и да се присъдят направените по
делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба
, в който се изразява становище , че предявеният иск е недопустим, а по
същество неоснователен.
Не се оспорва обстоятелството, както
следва:
- че моторно превозно средство л.а. „Пежо 307" с ДК№ В***НХ е бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско" в ответното дружество със ЗП №**********.
Оспорват се изрично следните твърдения в исковата
молба:
- оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП и на
вредите от него;
- че размерът на вредите по процесния автомобил е в общ размер
на 196,72 лева.
След регистриране на процесната щета №
0020-090-0981/2018 на 25.06.2018 г. е извършен оглед на автомобила и са заснети
уврежданията по задна лява врата.
На 25.06.2018 г. при извършения оглед на автомобила са
заснети уврежданията по задна лява врата на автомобила, от които се вижда че не
е налице „ожулване от неизвестно МИС", както се твърди в Уведомлението за щети , а е налице нарушение на лаковото покритие на боята на
задна лява врата, като уврежданията са на четири различни места и респективно
височини, което не е възможно да настъпи при едно застрахователно събитие.
Оспорва се представената Фактура №
549/20.07.2018 г. на стойност 196.72 лв. Във фактурата са вписани завишени количества труд и материали.
Неоснователно се претендира 2 часа ремонт на задна лява
врата-1 степенна обща стойност 24 лв.. доколкото описаното и заснето увреждане по задна лява врата
е със степен „боя".
Същото така на ред 4. с код 20 се претендира „завишение" на
стойност 9.12 лв.
Неоснователно се претендират и 88 лв. за боя и бояджийски материали.
Сочи се, че няма представени доказателства сумата по
фактура № 549/20.07.2018 г. да е била заплатена по банков път от К.Г.. Твърди се, че издадената фактура е само
и единствено създадена, с цел получаване на застрахователно обезщетение.
С оглед на изложеното се моли да бъде отхвърлен предявения иск и сторените в
производството съдебни разноски.
Ø По допустимостта на
производството по делото :
От
изисканото в настоящото производство ч ч.гр.д.№ 15053/2018 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-43 състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство
в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 03.10.2018 г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
7521/04.10.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на
длъжника З. „О.“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление:***, със законен представител Изпълнителен директор
Александър Личев ДА ЗАПЛАТИ на Заявителя/кредитора К.Ц.Г., ЕГН:**********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адвокат Таня Иванова Полежанова – САК, сумата
196,72 лв. /сто деветдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, застрахователно
обезщетение на основание сключен Договор за застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица №0020090201701290, със
срок на валидност от 14.09.2007 г. до 13.09.2018 г., за възстановяване
стойността на ремонта на щетите на застрахования автомобил „Пежо“ 307 с ДК№В****НХ, собственост на
заявителя, от настъпило застрахователно събитие на 23.06.2018 г., за което е
подадено уведомление до застрахователя и образувана щета №********/2018 г., ликвидирана с отказ за изплащане, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 375,00 лв. /триста седемдесет и пет
лева/ съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за заплатена
държавна такса от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и
адвокатско възнаграждение от 350,00 лв. /триста и
петдесет лева/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: сключен Договор за застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица №**********, със срок на валидност от 14.09.2007 г. до 13.09.2018 г., за възстановяване стойността на ремонта на щетите на застрахования автомобил „Пежо“ 307 с ДК№В****НХ, собственост на заявителя, от настъпило застрахователно събитие на 23.06.2018 г., за което е подадено уведомление до застрахователя и образувана щета №**********/2018 г., ликвидирана с отказ за изплащане.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д.№ 15053/2018 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-43 състав.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е образувано по редовно предявена и допустима искова
претенция, при наличие на идентитет между исковото и заповедното производство, поради което следва да се
произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото свидетелство за управление на МПС , се установява, че процесният
лек автомобил марка - „Пежо“ 307 с ДК № В ****НХ е собственост на ищеца К.Г..
Видно от удостоверение
за техническа изправност на ППС, процесният лек автомобил е преминал през
технически преглед на 07.09.2017г. , същият е изправен и подлежи на преглед до 07.09.2018г.
Прието за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е, че 1/ между ищеца и ответника е сключен валиден договор за имуществена
застраховка „КАСКО" на МПС по застрахователна полица № ********** от 22.12.2016г. за
застраховка „Каско" на лек автомобил „Пежо 307" с ДК№ В****НХ със срок на застраховката от 14.09.2017г. до 13.09.2018г. , която е валидна към
датата на застрахователното събитие, както и 2/ че ищецът е изправен по отношение на поетите от него задължения
по договора за застраховка; на основание
чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК.
Приобщено
по делото е уведомление за щета на
МПС от 25.06.2018г., от което е
видно, че собственикът на процесния лек автомобил ищецът К.Г. уведомява ответното дружество за
настъпили щети на процесното МПС, изразяващи се в „задна лява врата“.
Представен
е Опис - техническа експертиза по щета №0020-090-0981/2018г.
, по отношение на процесния лек
автомобил са констатирани следните щети: врата задна лява.
Приета по
делото е заверена за вярност преписка от книжата съдържащи се в преписка по щета № *************.
Видно от
Писмо от ОЗК Застраховане от 03.08.2018г. ,
не следва да се преразгледа платеното обезщетение.
Видно от заключението на вещото лице А.М.В. по
приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза,
вещото лице дава заключение по релевантните с оглед предмета на производството
въпроси, както
следва:
По Въпрос № 1: Какви части на автомобила са увредени при процесното
застрахователно събитие? - При процесното
застрахователно събитие е увредена задна лява врата на процесния автомобил.
По Въпрос № 2: Каква е стойността на увредените детайли, материалите
и труда за възстановяване на автомобила? - Стойността за възстановяване на щетата по процесния
автомобил е описана в Раздел II. Констативно-съобразителна част, Таблица 1.
Обща стойност на щетата: 226.76 лева.
По Въпрос № 3: Налице ли е
причинно-следствена връзка с увредените детайли и описания механизъм на
настъпване на процесното застрахователно събитие?- След запознаване с
приложените по делото материали и снимков материал експертизата констатира, че
е възможно да е налице причинно-следствена връзка между процесното събитие и
настъпилата щета.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да
установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на
настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличието на валиден застрахователен договор
между него, като собственик на увредения автомобил и ответното дружество; изправността си по застрахователното
правоотношение по отношение на поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както
и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и
настъпилата вреда; стойност на
настъпилите вреди.
От своя страна в тежест на ответника е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наведените от него положителни твърдения
за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост.
В процесния случай съдът намира за
установено, че между ищеца К.Г. и ответното дружество е сключен валиден договор
за имуществена застраховка „Каско” по отношение на притежавания от първия лек
автомобил марка „Пежо“ 307 с ДК № В ****НХ , обективиран в Застрахователна
полица № 0020090201701290 със срок на валидност от 14.09.2017г. до 13.09.2018г.
, която е валидна към датата на застрахователното събитие, както и че ищецът е
заплатил в полза на ответника дължимата по договора застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза, твърдения
в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП на процесната дата - 23.06.2018г.
В
резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек
автомобил, собственост на ищеца. Доказването на посочения механизъм на
настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се установяват от
приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по
увреденото МПС. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с
писмените доказателства обосновават извода, че по делото са установени
механизмът на ПТП и причинната връзка между същото и повредите по автомобила.
Застрахователят
е мотивирал своя отказ да заплати претендирания остатък от застрахователно
обезщетение , по причини, че няма основание за преразглеждане на изплатеното
обезщетение. Видно от заключението на вещото лице и лично посоченото от него в
проведеното по делото открито съдебно заседание, настъпилите увреждания на
процесния лек автомобил кореспондират с декларираните от ищцата увреждания на
процесния лек автомобил , т.е. налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания на
автомобила.
Другият
спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята
стойноста за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва
да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 226,76 лева. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да
се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на
обезвредата , възприет от отменения закон , е възпроизведен и в новия закон.
Предвид
установения размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения
материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, както и
като се съобрази направеното от ответното дружество плащане на сумата от 121,48
лв., съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца процесната сума , която
сума е необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил.
С оглед на изложеното , исковата претенция се явява
основателна и доказана, поради което следва да бъде изцяло уважена .
Предвид
направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху присъдената главница , считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на задължението.
Ето защо и въз основа на
изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в
конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като доказан по основание и размер
следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията между страните
дължимостта на оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната сума.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и
доказателствата за реализирани разходи.
Ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца , както в исковото ,
така и в заповедното производство, което съдът намира за основателно, с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на производството, поради което същото
следва да бъде редуцирано на 300,00 лв. както за исковото , така и за
заповедното производство.
С оглед изложеното , ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца в исковото производство
разноски в общ размер от 525,00 лв., от които 25,00 лв.- за държавна такса
, 200,00 лв.- за депозит за вещо
лице, както и адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лв.
С оглед направеното искане и съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство в общ размер от 124,30 лв., съразмерно на предявената
част от вземането в исковото производство.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца К.Ц.Г. ЕГН:**********,
с адрес: ***, от една страна и ответника Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 75,24 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди за възстановяване стойността на
ремонта на щетите на застрахования собствен лек автомобил „Пежо“ 307 с ДК № В
****НХ, собственост на заявителя, от настъпило застрахователно събитие на
23.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 03.10.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
7521/04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 15053/2018 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-43
състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА "ОЗК
Застраховане" АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.Г. ЕГН:**********, с адрес: *** сумата в размер на 124,30 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 15053/2018 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна-43 състав, както и сумата от 525,00 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: