Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/………………гр.Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 05.12.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 168 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1228-001110 от 03.04.2018г. на И.Д.М.– Началник група към ОД на МВР – С.З., сектор „ПП“ – С.З., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на А.К.Д. с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца - за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателят А.Д. – чрез процесуалния си представител, излага съображения за незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не изразява становище.
По делото бяха събрани писмени доказателства:копия от: Наказателно постановление №
18-1228-001110/03.04.2018г.; АУАН № 18-1110/17.03.2018г.; Талон за изследване №
0011463; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-1228-000410/17.03.2018г. ; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-000411/17.03.2018г. ; Молба от А.К.Д. *** до
Началник сектор „ПП“ гр.С.З.; Вносна бележка YФ324557/21.03.2018г. за сумата от 4,50лв.; Писмо
с рег.№ 1228р-6380/17.04.2018г. на Началник сектор „ПП“ С.З. до ОДМВР С.З. РУ Г.;
Докладна записка с рег.№ 8245р-4315/05.04.2018г. относно извършена проверка по
преписка № 1228р-5303/2018г. от мл.експ.Кр.Атанасов при Второ РУ С.З.
до Началника на 02 РУ С.З.; Писмо с УРИ: 1228р-5303/26.05.2018г. от Началник
сектор ПП Т Ж. до Началника на ІІ РУ С.З.; Писмо с УРИ:
1228р-6924/23-.04.2018г. от Началник сектор ПП И.М. до Началника на РУ гр.Г.;
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-1228-000410/17.03.2018г.; Жалба от А.К.Д. против ЗППАМ №
18-1228-000410/17.03.2018г. до Административен съд гр.С.З., чрез ОДМВР С.З.; Трудов договор № 14/05.05.2016г.; Писмо с УРИ: 122800-11913/17.03.2018г. на
Началник сектор ПП Т.Ж. при ОД на МВР С.З., до Административен съд гр.С.З.;
Писмо с вх.№1228-17644/15.06.2018г. на Председателя на Административен съд – С.З.
до Началник група към ОД на МВР сектор ПП; Определение № 105/19.04.2018г. по адм.дело № 196/2018г. по описа на Административен съд – С.З.;
Определение № 7179/31.05.2018г. по адм.дело №
6250/2018г. на ВАС; Решение № 199/28.06.2018г. по адм.дело
№ 196/2018г. на Административен съд С.З.; Справка за нарушител/водач и Заповед с рег.№ 8121з-952/20.07.2017г.
относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона
за движението по пътищата от министър В.Р., копие от Фактура №
**********/05.12.2018г. за сумата от 400 лева.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: актосъставителят А.С.К., Д.С.П., В.Г.П. и С.М.Д..
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
С Акт за установяване
на административно нарушение бл.№ 513922 от 17.03.2018г. по описа на ОД на МВР – С.З., е констатирано,
че на 17.03.2018г. в около 21.47 часа, в гр.Г., по път III-
Въз основа на акта е издадено обжалваното постановление № 18-1228-001110 от 03.04.2018г. на И.Д.М.– Началник група към ОД на МВР – С.З., сектор „ПП“ – С.З., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част на което, административно - наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал е нарушението като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП и е определил и наложил административни наказания „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото - А.С.К., Д.С.П., В.Г.П. и С.М.Д. разясниха обстоятелствата относно съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Административно
наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се
засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/,
а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции
- констатираща, обвинителна и сезираща.
В
настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административно
наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения
от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за
датата на която е било установено нарушението) респективно 1-годишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна
обжалваното Наказателното постановление е издадено в 6 - месечния преклузивен срок.
Ето
защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани
в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на админитративно наказателната отговорност на нарушителя от
формална страна.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС, с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, когато водачът откаже (какъвто е разглеждания случай) или
физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо
средство. Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден талон за
медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН, връчва се
на водача срещу подпис и следва да е посочено лечебното заведение, в което
водача следва да се яви и срока за явяването му. Т.е. съобразно тази разпоредба
водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за
установяване на алкохол не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба за
медицинско изследване.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП визира водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или да даде кръвна проба за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на алкохол са два различни способа, чрез които се установява наличието на концентрация на алкохол в кръвта. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, те са употребени, именно, като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява ППС, със или без концентрация на алкохол в кръвта. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително и ако се установи наличие на алкохол в тези параметри, то нарушението следва да се квалифицира по чл.174, ал.1 от ЗДвП; а ако не се установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0.5 на хиляда, деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да даде кръвна проба за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде кръвна проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой метод. Изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде установено по безспорен начин и в двете му проявни форми.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и представляващ годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване с техническо средство на проверка за наличие на алкохол в издишвания въздух, което се установи от приобщените по делото писмени и гласни доказателства по делото.
Що се отнася до втората предвидена форма, а именно да е отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, в съставения АУАН за констатиране на употребата на алкохол актосъставителят вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер, показанията на техническото средство да втория знак след десетичната запетая, включително и номера на Талона за изследване. Видимото състояние на водача, обясненията му за вида и количеството на употребения алкохол и времето на употребата им се вписва, когато той е предоставил тези данни. Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от цитираната Наредба № 1 от 19.07.2017г., с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол, когато водачът откаже извършване на проверка с техническо средство, когато лицето не приема показанията на техническото средство, когато извършената проба с техническо средство е некачествена или невалидна или когато физическото му състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство. Т.е. съобразно тази разпоредба водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за установяване на алкохол не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско изследване.
Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл.6, ал.1 от цитираната Наредба). В настоящия случай, Талон за медицинско изследване е издаден. Указано е на нарушителя да се яви в срок до 45 минути, указано е мястото за явяване /ФСМП – Г./, съобразно разпоредбите на чл.6, ал.6, т.2 /относно срока на явяването/ и чл.11 /относно мястото на явяването/ от посочената Наредба, но не е отразено в колко часа самия талон е издаден. В случая – в Талон за медицинско изследване № 0011463 липсват даже дата и година на издаването му. Изобщо не е ясно от кога важи указания срок от 45 минути за явяване на нарушителя в лечебното заведение, тъй като в Талон за медицинско изследване № 0011463 липсват също така данни /дата и час/, кога същия е връчен на нарушителя, респ. кога последния е отказал да го получи.
Ето защо съдът счита, че не може на жалбоподателя да се вмени във вина неявяването му за вземане на кръвна проба, тъй като е нямало ясни указания от контролния орган в тази насока, респективно той е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си за това. При това положение, съдът намира за основателни възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя за неспазване изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, според която неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се прояви в три форми: водачът отказва да получи издаденият му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел, водачът не се явява в определеното с талона лечебно заведение или водачът отказва да даде кръв за изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от лекаря в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел. За пълнота на съдебният акт следва да се посочи, че напълно законносъобразно жалбоподателят е отказал да го получи, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел с посочване на трите му имена и местоработата му в съответствие с изискванията на чл.6, ал.8 от Нередбата, тъй като същият се явява нередовен и не може да осъществи целените с него правни резултати, а именно да посочи мястото и часа за явяване на задълженото лице, т.к. и при хипотетично редовно връчване, ефекта би бил същият, а именно водача да е в обективна невъзможност да се яви в указания час за даване на кръвна проба, поради непосочването му.
При това положение следва да се приеме, че не е осъществено изпълнителото деяние във втората му форма предвидена в състава на цитираната за нарушена норма по ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1228-001110 от 03.04.2018г. на И.Д.М.– Началник група към ОД на МВР – С.З., сектор „ПП“ – С.З., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на А.К.Д. с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца - за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението му пред Aдминистративен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................................
/ Хр.Ангелов /