Р Е Ш Е Н И Е
№2977/9.7.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желазкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4174 по описа на Варненски районен съд за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 20152/ 19.03.2019
год. от „С. К.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „К.
Е. - В.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
8001.21 лв., представляваща неизплатена цена по договор за продажба на стоки,
формирана както следва: сумата от 2804.26 лв. с вкл. ДДС, представляваща
задължение по фактура № **********/ 09.12.2017 год., сумата от 3114.77 лв. с
вкл. ДДС, представляваща задължение по фактура № **********/ 16.12.2017 год.,
сумата от 1701.41 лв. с вкл. ДДС, представляваща задължение по фактура №
**********/ 23.12.2017 год., сумата от 380.76 лв., представляваща задължение по
фактура № **********/ 31.12.2017 год., ведно със законната лихва върху
горепосочената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
– 13.02.2019 год. до окончателното му изплащане, за което вземане по ч. гр. д.
№ 2307 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 1215/ 15.02.2019 год.
за изпълнение на парично задължение. Претендират се и извършените в заповедното
и исковото производство разноски.
Ищецът основава претенцията си на
твърдения за съществуване, по силата на неформален договор, на трайни търговски
отношения между страните, с предмет – доставка на стоки до търговски обект на
ищцовото дружество. Доставката е осъществявана въз основа на заявка по телефона
от купувача, касаеща конкретни артикули, за конкретна дата. При всяка доставка,
от страна на продавача, са съставяни стокови разписки и издавани фактури.
Независимо от извършената доставка, плащане на цената на стоките не е
предприето, освен по последната фактура, по която е извършено частично
погашение за сумата от 3604.08 лв.
Ответникът - „К. Е. - В.“ ЕООД,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
неоснователност на иска. Твърди, че отношенията между страните, относно
доставката на конкретните стоки, са уредени с тристранен договор, сключен между
„Б. К. - Г. Б.“ ООД, като доставчик, „С.“ ЕООД, като дистрибутор и „К. Е. - В.“
ООД – купувач, с предмет – доставка и дистрибуция до обект на купувача на
конкретни стоки. Между страните е постигнато съгласие за заплащане на купувача
на такса за маркетингова активност, в размер на 10 000 лв. По силата на
договора, таксата следва да се предостави на дистрибутора под форма на
продукти, а последният – да предостави на купувача левовата равностойност на
маркетинговата такса, т. е. 10 000 лв. Изискуемостта на вземането на
купувача е настъпила на 26.02.2018 год., като същата не е обвързана от други
условия. Коментираното задължение не е изпълнено от дистрибутора. В тази връзка
ответникът релевира възражение за прихващане до сумата от 8001.21 лв.,
представляваща дължима главница за маркетингова такса по договор от 26.02.2018
год.
Ответникът „К. Е. - В.“ ЕООД, предявява
и насрещен иск, в срока по чл. 211 ГПК, за осъждане на „С. К.“ ЕООД да му
заплати сумата от 1998.79 лв., част от претенция, цялата в размер на
10 000 лв., представляваща задължение по договор от 26.02.2018 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещни иск –
27.05.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
Насрещният иск е обоснован с фактически
твърдения за сключен тристранен договор от 26.02.2018 год., между „Б. К. - Г.
Б.“ ООД, като доставчик, „С.“ ЕООД, като дистрибутор и „К. Е. - В.“ ООД –
купувач, с предмет – доставка и дистрибуция до обект на купувача на конкретни
стоки, по силата на който дистрибутора поема задължение за заплащане на
купувача на маркетингова такса в размер на 10 000 лв. Падежът на
задължението е настъпил още към датата на сключване на договора, а именно –
26.02.2018 год., но към датата на предявяване на иска не е изпълнено от
дистрибутора.
Ответникът по насрещния иск – „С. К.“
ЕООД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за неоснователност на иска. Не оспорва факта на сключване на
тристранния договор от 26.02.2018 год., на възразява срещу изправността на
купувача по същия. Твърди се, в тази връзка, че от страна на „К. Е. - В.“ ЕООД
е поето задължение за закупуване от дистрибутора на стоки, на стойност
50 000 лв., за срок от една година, считано от подписване на договора,
което не е изпълнено от последния. Сочи се, че закупените стоки, в изпълнение
на конкретния договор, за на стойност 2229.17 лв. Твърди още, че с уведомително
писмо от 09.08.2019 год., е уведомен за разваляне на тристранния договор от
доставчика, без предизвестие. Последното е обосновано със закупуване от страна
на „К. Е. - В.“ ЕООД на стоки от „Б. К. Г. Б.“ ООД на обща стойност 25641.31
лв., като само за 2229.17 лв. са закупени от ответника. В тази връзка е
отправена и покана до дистрибутора за възстановяване на сумата от 10000 лв. на
доставчика. Отправя искане за отхвърляне на насрещния иск и присъждане на
разноски.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № 53950/ 09.12.2017 г. /л. 9/, издадена от „С.К“ ЕООД, с получател „К. Е. - В.“ ЕООД, на стойност 2704.26 лв. с вкл.
ДДС, с падеж – 09.12.2017 г. Фактурата съдържа подписи на представители както
на съставителя, така и на получателя.
Видно от съдържанието и, фактурата е съставена във връзка с доставка на
безалкохолни и алкохолни напитки, консумативи във връзка с тяхната продажба в
търговския обект и ядки.
Посочената фактура е издадена във връзка със стокови разписки от 05.12.2017
г. и 09.12.2017 г., приложени на л. 11 и 10 от делото. Описаните в същите
продукти напълно съответстват по вид на стоката, количество и цена с тези по
фактура № 53950/ 09.12.2017 год. Двете стокови разписки съдържа подписи както
на лицето, издало стоката от склада на търговеца, така и на лицето, което я е
приело в търговския обект на купувача.
Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № 54068/ 16.12.2017 г. /л. 12/, издадена от „С.К“ ЕООД, с получател „К. Е. - В.“ ЕООД, на стойност 3114.77 лв. с вкл.
ДДС, с падеж – 16.12.2017 г. Фактурата съдържа подписи на представители както
на съставителя, така и на получателя.
Видно от съдържанието и, фактурата е съставена във връзка с доставка на
безалкохолни и алкохолни напитки, консумативи във връзка с тяхната продажба в търговския
обект и ядки.
Посочената фактура е издадена във връзка с четири стокови разписки от 12.12.2017
г., 13.12.2017 г., 14.12.2017 г. (2 бр.), приложени на л. 13 - 16 от делото.
Описаните в същите продукти напълно съответстват по вид на стоката, количество
и цена с тези по фактура № 54068/ 16.12.2017 год. И четирите стокови разписки
съдържа подписи както на лицето, издало стоката от склада на търговеца, така и
на лицето, което я е приело в търговския обект на купувача.
Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № 54203/ 23.12.2017 г. /л. 17/, издадена от „С.К“ ЕООД, с получател „К. Е. - В.“ ЕООД, на стойност 1701.41 лв. с вкл.
ДДС, с падеж – 23.12.2017 г. Фактурата съдържа подписи на представители както
на съставителя, така и на получателя.
Видно от съдържанието и, фактурата е съставена във връзка с доставка на
безалкохолни и алкохолни напитки и ядки.
Посочената фактура е издадена във връзка с четири стокова разписка от
23.12.2017 г., приложена на л. 18 от делото. Описаните в същата продукти
напълно съответстват по вид на стоката, количество и цена с тези по фактура №
54203/ 23.12.2017 год. Стоковата разписка съдържа подпис както на лицето,
издало стоката от склада на търговеца, така и на лицето, което я е приело в
търговския обект на купувача.
Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № 54369/ 31.12.2017 г. /л. 19/, издадена от „С.К“ ЕООД, с получател „К. Е. - В.“ ЕООД, на стойност 3984.84 лв. с вкл.
ДДС, с падеж – 31.12.2017 г. Фактурата съдържа подписи на представители както
на съставителя, така и на получателя.
Видно от съдържанието и, фактурата е съставена във връзка с доставка на
безалкохолни и алкохолни напитки и ядки.
Посочената фактура е издадена във връзка със седем стокови разписки от 28.12.2017
г. (3 бр.), 29.12.2017 г., 30.12.2017 г., 31.12.2017 г. (2 бр.) и г., приложени
на л. 20 - 26 от делото. Описаните в същите продукти напълно съответстват по
вид на стоката, количество и цена, с тези по фактура № 54369/ 31.12.2017 год. Всички
седем стокови разписки съдържа подписи както на лицето, издало стоката от
склада на търговеца, така и на лицето, което я е приело в търговския обект на
купувача.
Приобщен
на л. 66 - 69 от делото е договор, сключен между „Б. К. - Г. Б.“ ООД, като доставчик,
„С.“ ЕООД, като дистрибутор и „К. Е. - В.“ ООД – купувач, с предмет – продажба
на стоки от доставчика на дистрибутора, предназначени за продажба в търговски
обект на купувача. Между страните е постигнато съгласие относно минималното
количество продукти, което купувача следва да закупени от купувача, като същото
следва да възлиза на 50 000 лв. с ДДС (чл. 4). От страна на доставчика е
поето задължение за заплащане на купувача на такса за маркетингови активности в
размер на 10000 лв. (чл. 5, ал. 1). Предвидено е още, че определената цена
следва да се предостави от доставчика на дистрибутора по формата на продукти, а
последния се задължава да предостави паричната им равностойност на купувача.
Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на подписването
му (чл. 13), като е предвидена възможност за неговото продължаване, в случай на
незакупуване на предвиденото количество продукти от купувача, до достигане на
уговорената стойност. В чл. 15 е предвидена хипотезата на предсрочно прекратяване
на договора. В чл. 16, т. 3 е предвидена възможността за едностранно прекратяване на договора, без предизвествие, в случай не
неизпълнение.
На
09.08.2019 год. от доставчика до дистрибутора и купувача е изпратено уведомление за разваляне на договора от 26.02.2020 год. (л. 91). Видно от съдържанието на същото, продуктите на стойност
10 000 лв. са предоставени от доставчика на дистрибутора на 21.03.2018
год. В периода 26.02.2018 год. – 07.03.2019 год., „К. Е. - В.“ ООД е закупуло
продукти на „Б. К. - Г. Б.“ ООД на обща стойност 256414.31 лв. Изпълнението на
договора е преустановено от „К. Е. - В.“ ООД, а от дружеството е сключен такъв
с конкурентен на доставчика производител.
От
заключенията на вещото лице по изготвените в
хода на процеса ССч.Е, които се кредитират
от съда като обективни и компетентни
изготвени, се установява следното: незаплатените задължения по издадените от „С.“ ЕООД спорни фактури
са в общ размер от 8000.00 лева, както следва: 2804.26 лв. с
вкл. ДДС, представляващи задължение по фактура № **********/
09.12.2017 год., 3113.57 лв.
с вкл. ДДС, представляващи задължение по фактура № **********/
16.12.2017 год., 1701.41 лв. с вкл. ДДС, представляващи
задължение по фактура № **********/ 23.12.2017 год., 380.76 лв., представляваща
остатък задължение по фактура № **********/
31.12.2017 год.; от страна на „К. Е. - В.“ ЕООД е извършено частично
плащане по
фактура № **********/ 31.12.2017 год., съответно на
16.02.2018 г. за сумата от 1500 лв. и 2104.08 лв. - на 02.03.2018 г.; описаните
фактури са включени в справките – декларации за ДДС и в дневниците на покупките
на „К. Е. - В.“ ЕООД, за период м. 12/ 2017 год., като по отношение същите е
ползван данъчен кредит.
Гореизложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
По главния иск:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, а също и насрещен такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Искът с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 2307/ 2019
год. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца и ответник по насрещния иск, е да
установи, в условия на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличие на валиден договор за продажба на стоки,
изпълнение на който за издавани процесните фактури; доставката на описаните във
фактурите стоки; настъпване на падежа на задължението за заплащане на
продажната цена; закупуване на стоки от страна на ответника от ищеца, като
дистрибутор, до посочената сума от 2229.17 лв.; разваляне спрямо ищеца – „С.“
ЕООД на договора от 26.02.2018 год. от страна на доставчика.
Съгласно
чл. 318, ал. 1 ТЗ, договорът за търговска продажба на движими вещи е
консенсуален, като сключването му предпоставя постигане на съгласие между
страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на
сделката - вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на
съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. С
оглед консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на
цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при
липса на други договорености - поставя плащането в зависимост от предаването на стоката (чл. 327, ал. 1 ТЗ).
При липса на договор, фактурата представлява частен
диспозитивен документ, установяващ волеизявленията на страните. Спорните фактури, по които ищецът твърди да е
извършил доставката на стоките съдържат подпис на получател. Последното прави коментираните документи годно доказателство за относно
постигнато между страните съгласие за сключване на договори за продажба на
стоки, при посочените в същите параметри (вид на стоката, количество, цена,
падеж за нейното заплащане).
В същото време, сам по себе си факта на издаване на фактура не е основание
за плащане. Основание за плащане на цената е извършване на доставка на стоката,
описана във фактурата.
В настоящата хипотеза както от представените по делото писмени
доказателства (фактури и стокови разписки), така и от заключението на ССч.Е, се
установява обстоятелството, че ищецът е извършил доставка на стоките, описани в
процесните фактури.
Този извод се налага, с оглед подписване на процесните фактури от
представител на получателя от
лице, което освен доказателства
за облигационна обвързаност между страните, ги прави и доказателства, установяващи извършени фактически действия по получаване и
приемане на стоките, нито пък
Същевременно, следва да бъде съобразено и осчетоводяването
на същите от ответника, включването им
в дневника на покупки за съответния период, подаването на справки – декларации за
ДДС, извършването на частични плащания по нея. Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че търговецът потвърждава
действията на лице, действало от негово име без представителна власт, ако не се
противопостави на тези действия веднага след узнаването. Релевантен за спора е
момента на представяне /получаване/ на фактурата. Безспорно е, че търговецът е
узнал за действията по доставка на стоката. Фактът на узнаването се установява
по несъмнен начин от вписването на фактурите в счетоводните книги и регистри на
съконтрагентите, а също и от извършените частични плащания по същите.
На следващо място - настъпила е
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена.
Изложеното обуславя извод за наличие на валидни
облигационни отношения между страните, във връзка с които са издадени и процесните
фактури, по които ищецът е изправна страна, т. е. извършил е доставката на
стоките, описани във фактурите, поради което и за него е възникнало правото да
търси престиране на договорената продажна цена.
При това положение, в тежест на ответника е
да установи погасяване на задължението, което не е сторено към момента на
приключване на устните състезания.
Във връзка с въведените в отговора възражения,
следва да бъде отбелязано следното:
На първо място, безспорно е между страните,
че тристранното съглашение е сключено на 26.02.2018 год. Видно от съдържанието
му, същото урежда отношенията между страните по ново правоотношение, а не по
предходни такива, а задълженията по процесните фактури безспорно предшестват
датата на тристранния договор. Същевременно съглашението от 26.02.2018 год.
урежда отношенията между страните във връзка с продажбата на минерална вода и
безалкохолни напитки, а видно от съдържанието на фактурите същите са издадени
за продажба на безалкохолни и алкохолни напитки с различни търговски марки,
топли напитки, ядки и консумативи.
Последващото задължаване на продавача
(доставчика) по друго правоотношение, не освобождава купувача от заплащане на
цената по съответния договор за търговска продажба липса на надлежно отправено
изявление за прихващане, съгласно чл. 103 и 104 ЗЗД. Не са налице и данни на
надлежно упражнено право на купувача за извън съдебно прихваща между цената по
договора за търговска продажба и цената по тристранното съглашение. За възникване и упражняването на потестативното право на извънсъдебно
прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне
на изявлението по реда на чл.104, ал.1 ЗЗД, изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД е за изискуемост и ликвидност на
вземането, с което се иска да се извърши прихващане (този смисъл са и Решение № 76 от
26.04.2013 г. по т. д. № 24/ 2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 113 от
9.07.2013 г. по гр. д. № 1274/ 2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 225 от
28.05.2011 г. по т. д. № 631/ 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о). В
случая, към
момента на предявяване на насрещната претенция падежът на задължението по договора
от 26.02.2018 год. не е настъпил. Този извод се
налага до колкото, видно от съдържанието на договора, липсва
определена дата за изплащане на таксата от 10 000 лв. При това положение
задължението за дистрибутора за заплащане на цената възниква не към момента на
сключване на договора, след покана от кредитора (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В
случая, изявлението за заплащане на дължимата такса, обективирано в насрещната
искова молба е достигнало до ответника с получаването на преписа от същата, а
именно - на 12.07.2019 год. (л. 87).
На трето място, както бе посочено по – горе,
липсата на уговорен между съконтрагентите падеж за заплащане на паричното
задължение, налага прилагане на правилата чл. 84 ЗЗД. Приложима е правната
норма, като обичайната търговска практика в тази насока е правно ирелевантна и
не следва да бъде съобразявана от настоящия състав.
Изложеното обуславя извод за
основателност на главния иск, поради което и същия следва да бъде уважен съобразно
посочения от вещото размер от 8000.00 лева, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Претенцията за горницата тази сума до
пълния предявен размер от 8001. 21 лв., представляваща претендирана като
незаплатена цена по
фактура № **********/ 16.12.2017 год. е недоказана по размер, поради което и следва да бъде отхвърлена на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
327, ал. 1 ТЗ.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху дължимата главницата, за периода от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По
възражението за прихващане и насрещния иск:
Същите
черпят правно основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Неизпълнението
на договорно задължение поражда за изправната страна правата по чл. 79 ЗЗД.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Ето защо, в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи, в
условия на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличие на валидно и изискуемо вземане спрямо ответника по силата
на договора от 26.02.2018 год., както и
изправността си по същия.
В настоящата хипотеза, между страните липсва спор относно
сключването на тристранен договор между „Б. К. - Г. Б.“ ООД, като доставчик, „С.“
ЕООД, като дистрибутор и „К. Е. - В.“ ООД – купувач, с предмет – доставка и дистрибуция
до обект на купувача на конкретни стоки, по силата на който дистрибутора поема
задължение за заплащане на купувача на маркетингова такса в размер на
10 000 лв.
Съгласно
чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Именно
тълкувайки договора и неговата цел, се налага извода, че волята на страните е
срещу позициониране и предлагане на произвеждани от доставчика и продавани от
дистрибутора стоки, в търговския обект на купувача, за срок от една година,
последният да получи цена в размер на 10 000 лв. Получаването е цената е
предпоставено и от още едно условие, а именно – минимална стойност на
закупеното количество за срока на договора, което в случая е 50 000 лева.
Ето
защо, за да възникне правото на купувача да получи определената цена, същия
следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: предлагане
на описаните в договора стоки и позиционирането им в хладилни витрини в
търговските му обекти, през целия срок на договора и закупуване от дистрибутора
на продукти, произвеждани от доставчика продукти, на обща минимална стойност от
50 000 лв., през предвидения от страните срок.
В
случая, независимо от изрично дадените указания от страна на ищеца по
насрещната претенция, не са ангажирани каквито и да е доказателства за
установяване изправността му по тристранното съглашение. В тази насока следва
да бъде съобразено, че не е установено в периода 26.02.2018 г. – 26.02.2019 г.
(или за част от същия), в търговския му обект да са предлагани продукти на
доставчика, нито закупуване на същите от доставчика до уговорената минимална
стойност от 50000 лв. Последното обуславя пречка за формиране на извод за
възникване правото на купувача да получи дължимата маркетингова такса.
От
друга страна, налице е надлежно упражнено право от страна по съглашението за
разваляне на договора, едностранно, поради неизпълнение на поетите от купувача
задължения. Безспорно, потестативните изявления са достигнали
до останалите две страни.
Уведомленията на доставчика за едностранно разваляне са представени както от ищеца по
насрещния иск, така и от ответника, а констатациите в
същите не са оспорени от страните. Ето защо, в предвид диспозитивния
характер на нормите на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД, уговорките между страните по
съглашението и установеното виновно неизпълнение на задължението от страна на
купувача, следва да се приеме, че правото за разваляне е надлежно упражнено и същото
са проявили своето действие. В тази връзка, следва да се отбележи, че липсва
спор между страните реализиране на
дължимата престация от дистрибутора. Настъпилото в хода хода на процеса
разваляне на тристранния договор следва да бъде съобразено от съда, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. По аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето на
договора освобождава страните от задълженията
им с обратна сила, като престираното от изправните съконтрагенти в изпълнение на поетите задължения
подлежи на реституиране.
Горното обуславя извода, че към момента на приключване на устните
състезания, не е налице вземане на ищеца към ответника, произтичащо от
тристранното правоотношение от 26.02.2018 год.
По изложените съображения, следва да се приеме, че както възражението за
прихващане, така и на насрещната искова претенция са неоснователни, поради
което и последната следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 160.02 лв.
– разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважения размер (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 12.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане в полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 460.02 лв. - разноски
в настоящото производство, определени съобразно уважения размер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „К. Е. - В.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***.“ ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 8000.00 (осем хиляди) лева, представляваща неизплатена цена по
договор за продажба на стоки, формирана както следва: сумата от 2804.26 лв. с
вкл. ДДС, представляваща задължение по фактура № **********/ 09.12.2017 год.,
сумата от 3113.57 лв.
с вкл. ДДС, представляваща задължение по фактура № **********/ 16.12.2017 год.,
сумата от 1701.41 лв. с вкл. ДДС, представляваща задължение по фактура №
**********/ 23.12.2017 год., сумата от 380.76 лв., представляваща задължение по
фактура № **********/ 31.12.2017 год., ведно
със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 13.02.2019 год. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 8001. 21 лв. (осем хиляди лева и двадесет и една стотинки),
представляваща претендирана като незаплатена цена по фактура № **********/ 16.12.2017 год., за
което вземане по ч. гр. д. № 2307 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена
Заповед № 1215/ 15.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К. Е. - В.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:***.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** насрещен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1998.79 лв. (хиляда деветстотин деветдесет
и осем лева и седемдесет и девет стотинки) - част от претенция,
цялата в размер на 10 000 лв., представляваща задължение по договор от
26.02.2018 год., сключен между „Б. К. - Г. Б.“ ООД, като
доставчик, „С.“ ЕООД, като дистрибутор и „К. Е. - В.“ ООД – купувач, с предмет
– продажба на стоки от доставчика на дистрибутора, предназначени за продажба в
търговски обект на купувача, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещни иск – 27.05.2019
год. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.
Е. - В.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
„С. К.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 160.02
(сто и шестдесет лева и две стотинки), представляваща извършени в
заповедното производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К. Е. - В.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
„С. К.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 460.02
лв. (четиристотин и шестдесет лева и две стотинки), представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: