Решение по дело №767/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК и е образувано по жалба на А. З. Р., чрез адв. Ч. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/01477/04/02 от 20.06.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен Фонд "Земеделие" Пловдив, с който му е отказана изцяло одобрената финансова помощ по сключения Административен договор между жалбоподателката и ДФ "Земеделие", прекратен е договора и му и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447, 50 лв., представляващо полученото първо плащане по Договор № BG06 RDNP001-6. 001-1145-C01 от 23.10.2019 г.
С жалбата се моли да бъде отменен обжалваният акт. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведените открити съдебни заседания и в представено писмено становище от процесуалните представители на жалбоподателя. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на Областна дирекция – Пловдив на ДФ "Земеделие", чрез юрк. Н. и юрк. К. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателлката е имала сключен административен договор с № BG06RDiNP001 -6.001 -1145-С01 от 23.10.2019г„ по Подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани". По проекта е извършено първо плащане съгласно чл. 2, ал. 2. т. 1 от Договор № BG06RDNP001-6.001-1145-С01 от 23.10.2019г. на 15.11.2019 г.. за което бенефициентът е уведомен с Решение № 13/06/1/0/01477/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ чрез ИСУН на 13.01.2020 г. в 13:50 ч. Съгласно Анекс№BG06RDNPOO 1-6.001-1145-С02 от 16.09.2020 г. към Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1145-C01 от 23.10.2019 г. чл.2. ал..З Крайната дата за изпълнение на бизнес плана е 18.11.2022 г.

На 18.11.2022 г. е подадено Искане за второ плащане от бенефициента чрез неговия електронен профил в ИСУН и са приложени документи. Във връзка с искането за второ плащане в периода 05.12.2022 r. - 09.12.2022 r. била извършена проверка на място. На проверката са присъствали А. З. Р. и А. И. И.. За да удостовери правото си да присъства на проверката, А. И. е представил пълномощно с широк обем представителна власт. Срещу получените резултати от извършената проверка на място в периода 05.12.2022 г. - 09.12.2022 г. А. Р. е изпратила Възражение с което оспорва констатациите от Доклад за проверка на място по УИН 29/020718/31473, относно констатираните нередности в частта установеното наличие на втори ръководител в стопанството в лицето на А. И. И.. Декларира, че присъстващия на проверката на място А. И. не е ръководител на стопанството, а само агроном, заверяващ Дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Сочи, че тъй като проверката е комплексна и можело да възникнат въпроси, свързани с биологичното земеделие, за това го е упълномощила да присъства и да е представлява на проверката.

Със заповед 03-160-РД/176/10.02.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ Пловдив било прекратено производството по издаване на АУПДВ във връзка с цитираната по- горе проверка било прекратено, тъй като било установено, че заложените в бизнес плана цели, отнасящи се до размера на СПО са изпълнени.

С писмо от 24.02.23 г., на основание чл.24 ал.1 вр. чл. 26 от АПК, ответникът е открил ново производство по издаване на АУПДВ, във връзка с други нарушения, като е определил на жалбоподателката срок за представяне на възражения.

В периода 25.04.-27.04.23 г. е извършена нова проверка от служители на отдел РТИ Пловдив на място. Била осъществена еднократна връзка с А. Р. по телефона, след което тя спряла да отговаря на обажданията на служителите. Проверката на място не била изввършена в цялост, поради прекъснат контакт, а и проверяващите не успели да открият Р. на декларирания от същата адрес.

На 12 05.2023г. от страна на ДФ „Земеделие" е изпратено запитване до Национална агенция за професионатно образоване (НАПОО) за А. З. Р. дати ЦПО-та действително са издали представените от Р. удостоверения за професионална квазификация. Спазен ли е реда за тяхното издаване по реда на чл.14 от Закона за професионалното образование и обучение и дали Р. действително е била обучавана във въпросните ЦГЮ. На 19.05.2023г. е постъпило становище от Национатна агенция за професионално образоване (НАПОО) констатирано, че в информационната система на НАПОО в профила на ЦПО-та няма приложени документи удостоверяващи входящо минимално образователно равнище на Р.. От страна на НАПОО са изискани документи от съответните ЦПО-та за входящо минимално образователно равнище на Р. представена е служебна бележка, в уверение на това, че Р. е завършила успешно начален етап на образование- четвърти клас.

При така изложените фактически обстоятелства бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/01477/04/02 от 20.06.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен Фонд "Земеделие" Пловдив.

Като фактическо основание за издаване на акта е посочено обстоятелството, че жалбоподателят е назначил втори ръководител на земеделското си стопанство – упълномощеното лице А. И.. Според ответника в предоставеното на И. пълномощно жалбоподателят (бенефициера) му е предоставил значителни по обем представителни функции, включващи извършването на действия от името и за сметка на бенефициера, включително да се разпорежда с парични срадства на упълномощителя във всички банки. Освен това И. е присъствал на една от проверките, запознат е в подробности със специфичните цели на одобрения бизнес план, извършил е дейности по презасаждане със собствен моторен свредел. А. И. и П. И. са аренодадтели по договор с Р., като П. И. е действал в качеството на пълномощник при подписването му. Освен това, органът е приел, че Р. е осуетила и възпрепятствала извършената проверка в периода 24-27.04.23 г., тъй като не е отговаряла ан телефона и не е открита на регистрирания й адрес. Освен това е прието, че не е изпълнила изискването да премине успешно курс за придобиване на професионална квалификация, тъй като е завършила четвърти клас. Предвид тези фактически констатации ответникът е приел, че жалбоподателя е нарушил задължението си да не установява втори ръководител на земеделското стопанство, осуетил е извършването на проверка, не е изпълнена и цел 7 и 8 от Приложение 3 към договора, като от правна страна е приел, че са нарушени чл.27, ал.1, т.2, т. 11, т. 12 и т. 18 и чл. 30, ал.|, т. 1 и т.7 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. във връзка с т. 11.1, подточки 11.1.2, 11.1.3, 11.1.16, 11.1.20 и 11.1.21 от Раздел 2 от Условията за изпълнение във връзка с раздел 27 .Допълнителна информация", т. 5.8, подточка 2 от Условията за кандидатстване, вр. чл.11, т.2, т.З, т. 13 и т. 17 от договор BG06RDNP001-6.001-1145-С01 от 23.10.2019г.

По делото, в качеството на свидетел е разпитан А. И., чиито показания съдът кредитира като обективни, логични и последователни. От показанията на свидетеля се установиха факти, свързани със земеделското стопанство на жалбоподателката, както извършваните в него действия.

При така изложената фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Не се спори по делото, че Р. е имала сключен административен договор с № BG06RDiNP001 -6.001 -1145-С01 от 23.10.2019г„ по Подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани". По проекта е извършено първо плащане съгласно чл. 2, ал. 2. т. 1 от Договора, а по повод на искането за второ плащане е извършена проверка и са констатирани нарушения на т. 11.1, подточки 11.1.2, 11.1.3, 11.1.16, 11.1.20 и 11.1.21 от Раздел 2 от Условията за изпълнение във връзка с раздел 27 .Допълнителна информация", т. 5.8, подточка 2 от Условията за кандидатстване, вр. чл.11, т.2, т.З, т. 13 и т. 17 от договора и е издаден процесния АУПДВ.

Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане.

Съгласно чл. 1, т. 7 от ЗПЗП законът урежда прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС държавите членки могат да приемат мерки за прилагането на даден регламент, ако не създават пречка за непосредствената му приложимост, не прикриват неговия общностен характер и ако уточнят, че упражняват предоставената им с този регламент свобода на преценка, спазвайки разпоредбите на същия регламент. Чрез позоваване на относимите разпоредби от дадения регламент, тълкувани с оглед на неговите цели, следва да се определи дали те забраняват, налагат или разрешават на държавите членки да приемат определени мерки за прилагане, и по-специално в последната хипотеза — дали съответната мярка попада в рамките на признатата на всяка държава членка свобода на преценка (Решение от 21 декември 2011 г. по дело Danske Svineproducenter, C 316/10, Сборник, стр. I13721, точка 41, 43 и цитираната съдебна практика, Решение от 25 октомври 2012 г. по дело Anssi Ketel, C 592/11, точка 36, 37 и цитираната съдебна практика). За понятието "ръководител" в чл. 2 от Регламент (EC) № 1305/2013 не е дадено определение, нито се съдържат изрични указания за неговото прилагане. Съгласно постоянната съдебна практика определянето на значението и обхвата на термините, за които правото на Съюза не предоставя никакво определение, следва да се осъществява в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (в този смисъл Решение от 22 декември 2008 г. по дело Wallentin-Hermann, C 549/07, Сборник, стр. I11061, точка 17; Решение от 21 декември 2011 г. по дело Ziolkowski, C 424/10 и C 425/10, Сборник, стр. I14035, точка 34 и Решение от 25 октомври 2012 г. по дело Anssi Ketel, C 592/11, точка 51). По отношение на използваните понятия следва да се отбележи в тази връзка, че терминът "ръководител" може да бъде променлив в зависимост от преследваните от съответните правила на правото на Съюза специфични цели (вж. по аналогия относно понятието "земеделско стопанство" Решение от 28 февруари 1978 г. по дело Azienda avicola Sant’Anna, 85/77, Recueil, стр. 527, точка 9). За определяне на обхвата на този израз по смисъла Регламент (EC) № 1305/2013 следва да се посочи, че предвидените в него различни условия за отпускането на помощ за започване на дейност допринасят заедно за достигането на посочените в него цели.

Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 14 от 28 май 2015 г.) "Втори ръководител на земеделско стопанство" е лице, различно от кандидата/ползвателя, собственика на предприятието на кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя ЕООД, което организира търговската и земеделската дейност на стопанството, разпорежда се с активите и/или извършва финансови операции от и за сметка на земеделското стопанство, включително е назначено като управител и/или прокурист на кандидата/ползвателя ЕООД или ЕТ или действа в качеството си на пълномощник на кандидата/ползвателя, на собственика на предприятието на кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя ЕООД. Тази дефиниция е приповторена и в т. 5. 19. от Раздел 1 от Условията за изпълнение, във връзка с т. 5.8.2 от Раздел 27 от Условията за кандидатстване.

С оглед на посочената дефиниция, неправилен е изводът на органа, че от събраните доказателства безспорно се установява, че А. И. е втори ръководител на земеделско стопанство. Кумулативното изискване за да бъде осъществен посочения фактически състав е лицето да организирало както земеделската, така и търговската дейност на стопанството или действа като пълномощник на земеделския стопанин. В хода на извършените проверки е установено единствено, че И. организира земеделската дейност- същият се занимава с растителната обработка на насажденията в качеството му на агроном, но не е доказано да е извършвал каквато и да било търговска дейност от името и за сметка на упълномощеното лице. Напротив от показанията на И. се установява, че Р. е организирала сама работната ръка, а търговията се осъществява по борсите и тържищата чрез работници от малцинствата, които жалбоподателката е намирала. Тези твърдения останаха необорени от ответника. Не се представиха и доказателства, оборващи показанията на И., че никога не е теглил пари от сметка на жалбоподателката.

Вярно е, че И. има пълномощно с голям обем правомощия, но това пълномощно е издадено само два месеца преди проверката на 05- 09.12.23 г. и не е достатъчно да се направи извод, че тези правомощия са реализирани. Още повече, че самата нормативна уредба свързана с отпускането на този вид помощи е предвидено, че част от действията могат да се извършват от упълномощено лице (така например чл. 17, чл. 27, ал. 1, т. 12, чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от закона за подпомагане на земеделските производители /Наредба № 4 от 30 май 2018 г. /; чл. 22, ал. 3, чл. 25, ал. 1, т. 2, б. б., чл. 38, ал. 1, т. 16, ал. 5, чл. 43, ал. 5, ал. 45, т. 4 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г.). Не е необичайно и пълномощник да присъства на извършените проверки/за проверката на 30.08.22 г. И. не е имал и пълномощно/, а факта, че е запознат в детайли с извършените земеделски дейности, е напълно резонен, след като И. ги е организирал в качеството му на агроном на стопанството.

Видно е също от представения по делото договор за консултатски услуги от 05.06.2018 г., че цялата документация във връзка кандидатстването по мярката и изготвянето на одобрения бизнес план е изготвен от консултант- НССЗ гр. София.

Не може да се сподели и изводът на административния орган, че с действията си Р. е осуетила извършването на проверка, тъй като не е отговаряла на мобилния си телефон и не е намерена на адреса, за да бъде осъществена физическа среща. Видно от представените по делото доказателства е, че проверка на място е била извършена, въпреки отсъствието на земеделския стопанин. В акта се твърди, че са проверени единствено трайните насаждения в стопанството, без да се сочи по какъв начин отсъствието на проверяването лице е осуетило проверката.

Неоснователни обаче са оплакванията касаещи третото констатирано нарушение- неизпълнение на цели 7 и 8 от одобрения бизнес план- приложение № 3 към договора. Съгласно цел 7, кандидатът се е задължил да придобие професионални умения и компетентности в срок до 36 месеца от сключването на административния договор. Съгласно цел 8 е следвало да бъде завършен курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване на компонентите на околната среда в земеделския сектор. Липсва спор по делото, че на жалбоподателката Р. от Цетъра за Професионално обучение има издадени 2бр- Удостоверения за професионално обучение съответно с per .№1236-060 от 03.07.2020г. и рег.№912-13 от 08.11.2029г., приети като доказателства по делото. От постъпилото по делото становище на Националната агенция за професионално образование и обучение е видно, че са били изискани документи от съответните ЦПО-та за входящо минимално образователно равнище на Р. и е представена служебна бележка, в уверение на това, че Р. е завършила четвърти клас. Видно от изискванията, разписани в чл.8, ал.4, т.2, буква д) на 3ПОО и раздел трети на Рамкови програми Д, вариант Д4, утвърдени със заповед № РД09-1811/17.03.2017г. на Министъра на образованието и науката, т. 1.2. Изискванията за входящо минимално образователно равнище, форми на обучение и продължителност на обучението, за начално професионално обучение, за прилобиване на квалификация по част от професията с втора степен на професионална квалификация на лица, навършили 16г. се изисква завършен първи гимназиален етап на основание ЗПУО и X клас по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Неоснователно е позоването в писмените бележки на жалбоподателката на разпоредбата на чл.8 ал.4, т.1, буква „Г“ от ЗПОО, тъй като професията фермер не се състои в рутинни дейности, извършвани при неизменящи се условия, същата професия е с комплаксен характер и се извършва при изменящи се уславия, поради което следвада бъде включена във втора степен на професионална квалификация. В удостоверение № 1236-060/03.07.20 г. на ЦПОО Стил- А.” ЕООД е посочено, че завършения квалификационен курс е по програма Д4, за която Заповед № РД09-1811/17.03.2017г. на Министъра на образованието и утвърдените с нея Рамкови програми Д въвеждат изискване за завършване на първи гимназиален клас или 10 клас по отменените ЗНП и ЗСООМУП. След като Р. има завършено само начално образование, същата не отговаря на изискванията да бъде включена втора степен на професионална квалификация и не придобила професионални умения и компетентности в срок от 36 месеца от сключване на административния договор. Съответно, тя не е изпълнила цел № 7 към приложение № 3- одобрения бизнес план. Съгласно чл. 11 т. 3 от административния договор, фондът има право да откаже второ плащане и да изисква възстановяване на извършените плащания ако бенефициентът не е придобил професионални умения и компетентности в срок 36 месеца от датата на сключване на договора. .
По изложените по- горе съображения следва да се приеме, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е законосъобразен, макар и само на едно от визираните в него основания. Освен това същият е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е съобразен и с целта на закона. Затова актът е законосъобразен, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде в минималния предвиден в закона размер от 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на А. З. Р., чрез адв. Ч. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/01477/04/02 от 20.06.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен Фонд "Земеделие" Пловдив

ОСЪЖДА А. З. Р. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, да заплати на Областна дирекция – Пловдив на Държавен Фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на лв. (сто лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.