№ 51
гр. Шумен, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630202546 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В-003201/22.08.2023г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към КЗП, с което на "Моят Кредит" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от С.И.А., с ЕГН ********** е наложена
"имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК
за нарушение на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК. Дружеството жалбоподател моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробни
доводи за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представляващия дружеството и
не изпраща представител. В деловодството на ШРС е депозирана писмена молба от
упълномощен представител на жалбоподателя, в която излага становище по съществото на
спора.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява представител. В деловодството на ШРС от упълномощен
представител на АНО е депозирано писмено становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
"Моят Кредит" ЕООД извършва търговска-банкова дейност в обект – офис за
бързи кредити "Моят кредит", находящ се в **************, като предлага на бързи
потребителски кредити. На 20.04.2023г. в този офис на дружеството била извършена
проверка от длъжностни лица при КЗП – РД – Варна, гр. Шумен. С цел установяване и
проверка спазване изискванията на Закона за потребителския кредит при сключване на
договор за потребителски кредит, свидетелите Н. И. Й. и В. К. Г. изискали от дружеството-
жалбоподател да им представи произволно избран договор за потребителски кредит,
сключен в гр. Шумен. За извършената проверка, свид. Н. Й. съставил Констативен протокол
№ К-2749255/20.04.2023г. От страна на „Моят Кредит“ ЕООД било представено заверено
копие на договор № 86104/21.04.2023г., което било прието с Протокол за проверка на
документи № К-0136384/25.04.2023г. към Констативен протокол № К-2749255/20.04.2023г.
При преглед и анализ на предоставения договор, свидетелите установили, че в СЕФ
кредитодателя изисква като обезпечение, което следва да се представи по договора за
кредит, запис на заповед. Запис на заповед бил приложен към Договор № 86104/21.04.2023г.
за сумата от 431.70 лева, но в самия договор не се съдържало изискваното от кредитодателя
обезпечение, което следва да се представи по договора за кредит, а именно Запис на заповед.
До дружеството-жалбоподател била изпратена покана изх. № В-03-
922/15.05.2023г., с която техен представител е бил поканен да се яви на 18.05.2023г. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била връчена на
17.05.2023г., но представител не се е явил на посочената дата 18.05.2023г. Свидетелят Н. И.
Й. съставил срещу дружеството-жалбоподател, акт за установяване на административно
нарушение № 003201/18.05.2023г. в отсъствие на нарушителя. Свид. Й. посочил, че е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК, тъй като „Моят Кредит“ ЕООД не е
изпълнил административното си задължение договора за потребителски кредит да съдържа
информация за обезпечението, което потребителя е длъжен да представи. Актът е бил
връчен на представляващия дружеството на 06.06.2023г., който го е подписал, без да изложи
възражения по него. Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, които е изпратило чрез
системата да сигурно електронно връчване на 13.06.2023г. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № В-003201/22.08.2023г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на
"Моят Кредит" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от С.И.А., с ЕГН ********** е наложена "имуществена
санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение
на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК.
2
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Н. И. Й. и на свидетеля В. К. Г. - свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК,
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите Й. и Г., доколкото и двамата лично са участвали в извършената проверка, лично
са възприели фактите, за които свидетелстват, което прави показанията им обективни,
непредубедени и последователни. Същите кореспондират както помежду си така също и с
останалия, събран по делото доказателствен материал и с установената и описана от съда
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, по следните правни съображения:
Според чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако
има такива.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление като нарушение е посочено,
че „Моят Кредит“ ЕООД е нарушило чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК не е изпълнил
административното си задължение, договора за потребителски кредит да съдържа
информация за обезпечението, което потребителя е длъжен да представи.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че правилно
административно-наказващият орган е приел, че от страна на „Моят Кредит“ ЕООД е
извършено нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК. В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че в Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и по-конкретно в част 2
"Описание на основните характеристики на съответния кредит", т.7 от същия е предвидено,
че за обезпечаване на кредита кредитополучателят предоставя запис на заповед. Издаването
на Запис на заповед от потребителя е включена като клауза в чл.7 от сключения между
страните Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор
за паричен заем код: 86104/21.04.2023г. Издаден и подписан от кредитополучателя запис на
заповед е бил приложен и към Договор № 86104/21.04.2023г. за сумата от 431.70 лева. В
тази връзка са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Й. и Г., които в съдебно заседание заявяват, че при извършената проверка лично
са се убедили, че издаването на запис на заповед като обезпечение на отпуснатия кредит е
било задължително условие при отпускане на кредита, доколкото за потребителя не е
съществувал друг вариант на избор на обезпечение – поръчител, банкова гаранция или др.
Безспорно по делото е установено, че обезпечението, което потребителя е длъжен
да представи – запис на заповед не е включена договора за потребителски кредит. Това
3
обезпечение е посочено в стандартния европейски формуляр, към договора е приложена
издадена Запис на заповед от потребителя, но това обезпечение не е посочено в договора за
паричен заем № 86104 от 21.04.2023г. След като обезпечението под формата на запис на
заповед е бил включен в СЕФ, където не е предвидено друг вид обезпечение, била е
издадена такава запис на заповед от потребителя е коректно това обезпечение да е включено
в индивидуалния договор за заем /в договора за потребителски кредит/, каквото е
изискването на чл.11, ал.1 т.18 от ЗПК. С оглед на това съдът намира, че нарушението
безспорно е извършено от санкционираното юридическо лице и правилно наказващият
орган го е квалифицирал като такова по чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК.
Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК,
предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3 000 до 8
000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично
посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл.11 от ЗПК. При
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата, а
именно "имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, която според съда отговаря на
тежестта на нарушението и е справедлива.
Съдът не кредитира изложеното в жалбата твърдение, че наличието на издаден от
потребителя запис на заповед не означава, че последният е бил принуден да подпише такъв
като условие за отпускане на потребителския кредит. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че както бе посочено и по-горе в Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит и по-конкретно в част 2 "Описание
на основните характеристики на съответния кредит", т. 7 от същия е предвидено, че за
обезпечаване на кредита кредитополучателят предоставя запис на заповед. Същият е
включен и като клауза в чл. 7 от сключения между страните Договор за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код: 86104/21.04.2023
г. Очевидно за потребителя не съществува право на избор или пък друг вариант на
обезпечение – поръчителство, банкова гаранция и др., което би могъл да избере при желание
да получи именно посочения вид потребителски кредит. Към преписката е приложен
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит
в размер на 300 лева, което напълно съвпада с индивидуалния договорен с конкретния
потребител размер на кредита. Следователно с оглед на изложеното се налага извода, че за
дружеството не е съществувало съмнение относно качеството на лицето, кандидатстващо за
кредита, с оглед на което за него, в качеството на представител на кредитора е възникнало
задължение да спазва предвидените в ЗПК разпоредби.
При преценка на изложеното в жалбата твърдение, че АНО не е обсъдил
наличното по делото възражение, съдът намира същото за основателно. Действително в
наказателното постановление е изложено, че срещу издадения акт за установяване на
административно нарушение не е било депозирано възражение. В същото време такова е
4
представено от страна на дружеството-жалбоподател с писмена молба по настоящото дело,
от която става ясно, че такова писмено възражение е било депозирано в срока по чл.44 от
ЗАНН, чрез системата за сигурно електронно връчване на 13.06.2023г. Въпреки, че по
делото липсват данни да е била извършена допълнителна проверка във връзка с депозирано
от страна на дружеството жалбоподател възражение, доколкото в наказателното
постановление се съдържат изводи относно изложените във възражението обстоятелства, се
налага извода, съдът намира, че това обстоятелство не е довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и същото не представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на атакуваното НП.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че
нарушението не следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския
кредит охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на
потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто
извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни
последици от деянието и същото не се различава от обичайните нарушения от този вид. С
оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните
обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване
правото на информация на потребителите, то АНО е действал законосъобразно,
преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, т. е. че случая не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на
посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-003201/22.08.2023 г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към КЗП, с което на "Моят Кредит" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **************, представлявано от С.И.А., с ЕГН ********** е
наложена "имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45,
ал.1 от ЗПК за нарушение на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "Моят Кредит" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от С.И.А., с ЕГН ********** да заплати на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към КЗП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6