Р
Е Ш Е Н И E
№ 854/3.5.2019г.
гр.Варна,03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВАРНА – тридесет и седми наказателен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 1534
по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на «ДЕНИТИ» ЕООД, ЕИК *********,
със седалище ***, представлявано от Т. Й.
Б. срещу Наказателно постановление № 23-0000109/ 11.03.2019 год. от
Началник на ОО „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева на
осн. чл. 104, ал.1 от ЗАвтПр. за нарушение на чл.10, §2 от Регламент 561/2006 на ЕП и Съвета, вр.
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление и е формулирано искане за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда.
Представителят на административно наказващия орган
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на процесния акт.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
При извършване на
комплексна проверка на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* относно транспортната дейност на дружеството, свидетелят Д.К.,***,
се запознал с предоставените документи, част от които били тахографски и пътни
листи на водачите. Установило се, че дружеството притежава лиценз на Общността
за извършване на обществен превоз на пътници. От съдържанието на пътен лист
серия „А“ № 2357937/04.06.2018 год.
бил направен извод, че на 07.06.2018 год. водача И.Т.И..не е ползвал намалена
дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за 24 часов период на
управление, започващ след края на предходната дневна почивка в 16.00 часа на
06.06.2018 год. Най-дългото прекъсване, констатирано
за този период е от 07 часа и 23 минути (от 20:10 ч. на 06.06.2018
год. до 03:33 ч. на 07.06.2018 г.) като намалението е от 1 час и 37 минути.
Затова проверяващият приел, че транспортното предприятие не е организирало
работата на водача така, че да е в състояние да спазва изискванията на Регламент 561/2006
г.
На 04.01.2019 год. Д.К.
*** съставил срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, акт за установяване на административно нарушение, серия
„А“-2018, бл. № 258743. В него той описал констатациите си и иззетите като
доказателства тахографски листи, пътни листи и ведомости към тях. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл. 10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561 /2006 г. на ЕП и
Съвета във връзка с чл. 78, ал.1, т.1 от
ЗАвП. При предявяване на акта на законния представител на
нарушителя, било вписано, че няма възражения, а в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
писмени такива не били депозирани.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е издадено атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление № 23-0000109/11.03.2019 год. В него административно-наказващият орган
като възприел изцяло направените в АУАН фактически констатации, квалифицирал
нарушението по чл. 10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент
№ 561 /2006 г. във връзка с чл. 78, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр. и на
основание чл. 104 от ЗАвтПр наложил на
дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените
доказателства, приобщени по делото. Съдът ги
кредитира като обективни и взаимно допълващи се.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в кръга на предоставените им правомощия съгласно чл.91 ал.3 от ЗАвтП,
чл.92 ал.2 от ЗАвтПр. и Заповед № РД
-08-249/15.05.2015 год. издадена от Министъра на ТИТС.
Съставянето на АУАН в
присъствието на един свидетел не е съществено процесуално нарушение, тъй като
това с нищо не ограничава правото на защита. ЗАНН дава възможност да се издаде
НП и при нередовност на АУАН, още повече, че както стана ясно в с.з.
нарушението е било установено при проверка на документи, предоставени от
превозвача.
Напълно основателни са
обаче, възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в неописване на нарушението от правна и фактическа страна.
От фактическа страна в НП е описано нарушение, изразяващо се
в неспазване на изискванията за междудневна почивка,
извършено от водача И.И.. Дружеството не е наказано
за това, че е допуснало неспазването на намалена дневна почивка, а за това, че
не е създало съответната организация на работата - наказано е за нарушение,
изразяващо се в бездействие. За да е наказуемо бездействието, следва законът да
предвижда задължение за конкретно действие. Какво е обаче, конкретното
действие, което не е извършил превозвачът, не е описано нито в АУАН, нито в НП.
Изобщо АНО не е изследвал въпроса била ли е създадена някаква организация на
работата, каква е тази организация и защо се счита, че тя не дава възможност на
водача за съответната намалена дневна почивка. Поради това съдът намира, че
нарушението не е описано от фактическа страна по начин, че да става ясно срещу
какви факти се защитава нарушителя. Според чл.10 §2 изр.1 от Регламента 561/06
г. "Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
§ 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент." В АУАН и НП нарушението е
описано от правна страна, но не и от фактическа. Не става ясно от описанието,
че причината водачът да не може да спази чл.8 §2 от Регламент 561/08 год. е
липсата на организация от предприятието. Липсата на факти, относими към съставомерните признаци на нарушението, е винаги съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита.
Във въззивното
производство съдът има възможност да установява нови факти, но той не изследва
дали е извършено някакво нарушение, а дали е извършено именно нарушението,
описано в НП. От фактическото описание на нарушението става ясно, че водачът не
е спазил междудневната си почивка, но не става ясно, дали това се
дължи на липса на организация в предприятието или на виновно поведение на
водача.
Освен горното съдът намира,
че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като в хода на АНП не са
събрани категорични доказателства за действие или бездействие от страна на
превозвача, чиято отговорност е ангажирана, относно организацията на работа на
водачите/ в частност и на конкретния водач/ и спазване на законоустановените
почивки. Няма никакви доказателства каква организация е създал или не е създал
превозвачът, за да се прецени дали същата кореспондира с правните норми. В тази
насока липсват и факти има ли извършени инструктажи, има ли графици за работа и
почивки, които евентуално имат
касателство към спазването на правните норми. В тежест на АНО е да докаже
извършването на нарушението, а не на нарушителя, че не го е извършил.
Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва
да фигурират в НП.
В АУАН и НП е посочено, че на 07.06.2018
год. в гр.Аксаково, област Варна превозвачът не е организирал работата на
конкретния водач. Посочената дата е тази, на която водачът не е ползвал изискуемата
почивка, защо - факти не се сочат. От коя дата е възникнало задължението за
търговското дружество-превозвач да организира работата в предприятието
съобразно установеното в Регламента, респективно – от кой момент е започнало
неправомерното бездействие на задълженото лице от съдържанието на АУАН и на НП
не става ясно. Какви са били съображенията на АНО да приеме, че именно датата
07.06.2018 г. е времето на извършване на нарушението, не става ясно нито на
санкционираното лице, нито на съда. Това определено препятства защитата на
санкционираното лице, както и затруднява съдебния контрол за законосъобразност
на НП и спазването на установените в чл.34 от ЗАНН срокове, каквото е
становището и на Адм. съд-Варна. Според практиката на същия, простата
констатация, че конкретен водач от персоналния състав на санкционираното
търговско дружество не е спазил нормативите за ползване на задължителни
почивки, не съдържа сама по себе си достатъчно данни за това, че превозвачът не
е организирал работата в предприятието по такъв начин, че да се спазят
посочените като нарушени норми.
Налагането на
административно наказание за нарушение, което не е било безспорно, че е
извършено, обуславя извод за неправилно приложение на материалния закон, тъй
като в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че
не го е извършил.
В подкрепа на горното
становище са решения на Адм. съд Варна, както следва:
по к.н.а.д.№3324/13 год., по к.а.н.д.№4409/2013 год., по к.а.н.д № 3990/2014 год., по к.а.н.д №2238/2015 год., по к.а.н.д № 1611/17 год., по к.а.н.д
№ 1132/18 год. и др.
При така установената процесуална и материална
незаконосъобразност на обжалвания акт същият следва да бъде отменен, за това и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000109/11.03.2019
год. от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“
гр.Варна, с което на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Т. Й. Б., е
наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1000.00
/хиляда/ лева на осн. чл. 104, ал.1 от ЗАвтПр. за нарушение на чл.10, §2 от Регламент 561/2006 на
ЕП и Съвета, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: