Р
Е Ш Е Н И Е № 302
Гр. Сливен, 12.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети
декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора Иван
Иванов
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 181 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от К.Е.М. с ЕГН
**********, с адрес *** срещу Ревизионен акт № Р-02002019006296-091-001/06.01.2020
г., издаден от Началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията В ЧАСТТА, потвърдена с Решение №
63/03.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, с която е
реализирана отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК на К.Е.М. за задължения на „М.
2009“ ООД, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък: период от
01.01.2014 г. – 31.01.2014 г., от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., от; 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г., от 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.; 2. Отговорност за Данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за задължения на „М. 2009“ ООД за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019
г.; 3. Отговорност за Данък върху добавената стойност за задължения на „М.
2009“ ООД за периоди от 01.01.2014 г. до 30.04.2019 г.; 4. Отговорност за ДОО
за осигурители за задължения на „М. 2009“ ООД за периоди от 01.12.2013 г. до
31.03.2019 г.; 5. Отговорност за ЗО за осигурители за задължения на „М. 2009“
ООД за периоди от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г. и 6. Отговорност за УПФ за
осигурители за задълженията на „М. 2009“ ООД за периоди от 01.12.2013 г. до
31.03.2019 г., с общ размер на
задълженията 179 759,42 лева.
В жалбата се излагат доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения акт, като се
претендира от съда неговата отмяна. Твърди се, че депозираните срещу
Ревизионния доклад възражения не били обсъдени от сезирания орган при издаване
на процесния РА. Поради необоснованост не бил доказан размерът на задълженията,
за които у.ят на дружеството следва да носи отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК. В РА липсвали обосновани доводи, че са установени всички предпоставки за
реализиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19 ал. 2 от ДОПК, а тезата
на административния орган била недоказана. Същата почивала на фикция за знание
у у. за цялата дейност на дружеството, а съобразно
чл. 46 ал. 3 от ЗНА, отговорност на правните субекти не можело да се ангажира
въз основа на прилагане на закона по аналогия. Не била доказана
недобросъвестност и причинно – следствена връзка между поведението на
жалбоподателя и невъзможността да се съберат публичните задължения от
дружеството. Безспорен бил само първият момент – че оспорващият е бил у. на
дружеството към момента на установяване на тези задължения. Събрани били
доказателства за заемообразно предоставени средства, а не за безвъзмездно
отчуждаване на вещи, права или парични средства в полза на свързаното
юридическо лице - търговец. Надлежното осчетоводяване на заемните договори в
дружеството изключвало недобросъвестност
е не обосновавало автоматичен извод за скрито разпределение на печалба, което
да обуславя ангажирането на отговорността по чл. 19 ал. 2 от ДОПК. По
преписката липсвали надлежно събрани доказателства, че установените данъчни задължения
не са изпълнени единствено поради извършените разпоредителни действия от страна
на у. с парични средства на дружеството. Счита, че не е налице един от
кумулативните елементи на фактическия състав на разпоредбата. Наличието на тази
предпоставка изисквало установяването от обективна страна на задължения, които
са изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от
действията на третото лице, а от субективна страна извършените действия от
третото лице да са насочени към такива правни последици и да целят тяхното
настъпване. За съставомерност се изисквал умисъл,
доказателства в която насока не били ангажирани от приходната администрация. Фактическият
състав на отговорността на дружеството за задълженията по ЗДДС и др. данъци и осигурит. вноски и този на отговорността на у. по чл. 19 от ДОПК бил различен, различни били и датите на възникването им, на изчисляването
на лихвите върху установените задължения и за давностните
срокове. Правилното определяне на момента на възникване на отговорността бил от
значение за определяне на началния момент. Липсата му водела до необоснованост
на оспорения акт. Отговорността на ръководен орган на задължено юридическо лице
била до размера на извършените плащания, което не включвало лихви за забава, в
която насока също РА бил незаконосъобразен. Нормата на чл. 19 ал. 2 от ДОПК
изисквала установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, въпреки
предприетите действия от приходната администрация. Редакцията на текста „не
могат да бъдат събрани“ не можела да се тълкува разширително, а действията по прекатегоризиране на дружеството като задължено лице с
„трудно събираем“ се явявало неадекватно на предходното му имуществено
състояние. По наведени в хода на производството обстоятелства липсвали
доказателства – нямало данни кога е образувано изпълнителното дело с №
201500003155/2015 г., какъв изпълнителен
титул, за включените в същото вземания, има ли проведено ревизионно
производство и кога са предприети действия по събиране на установените задължения.
Процесуалното бездействие на публичния изпълнител по никакъв начин не можело да
доведе до извод, че договорите за заем от 2019 г. са единствената причина за
несъбиране на вземанията. В РА се сочело, че към 21.05.2019 г. задълженията на
дружеството са в размер на 167 944,85 лв., като задълженията по РА по
всяка от 6 – те позиции имала различен от посочената дата краен срок. Счита, че
за да се ангажира личната отговорност на жалбоподателя е необходимо неговото
поведение да е единствена причина за несъбиране на данъчните задължения, а това
в случая не било доказано. Моли съда да приеме, че не е доказано наличието на
елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ал. 2 от ДОПК, а
ревизионният акт в обжалваната му част като незаконосъобразен, да бъде отменен.
В съдебно заседание оспорващият К.Е.М.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно пълномощен адв. Л. Д.
***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че ответният орган
не е анализирал договорите за парични заеми и обстоятелството, че същите са със
срок до 2014 г., поради което това даване не попада в хипотезата на чл. 19 ал.
2 от ДОПК. Моли съда да приеме, че не е налице причинно – следствена връзка
между действията, извършени от у.я и невъзможността да се съберат вземанията на
„М. 2009“ ООД. Претендира разноски в производството.
В съдебно заседание ответникът
Директорът на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП се представлява от
надлежно упълномощен ст. юриск. Ел. Т., която оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Заявява законосъобразност на атакувания акт.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за
неоснователност на жалбата. Счита оспорения акт за материално и процесуално
законосъобразен, като са налице всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 19 от ДОПК, а задълженията за лихви са правилно включени.
Предлага съдът да отхвърли жалбата и потвърди изцяло ревизионния акт в
атакуваната му част.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Според данни от ТР, К.Е.М. е у. и
с. в „М. 2009“ ООД и е. с. на к. и у. на „М. 80“ ЕООД.
Съгласно приобщена по преписката
и доказателствата Справка за проучено имуществено състояние и
категоризация на задължено лице изх. №
С190020-134-0001568/21.05.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, на база събрани доказателства за имущественото състояние на задълженото
лице, факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране и на
основание утвърдени от изпълнителния директор на НАП критерии, била определена
категоризация на дълга на „М. 2009“ ООД с размер 173 248,66 лв. към дата
21.05.2019 г. като „Задължено лице с трудно събираем дълг“. Според съдържанието
на тази справка, към момента на нейното извършване срещу дружеството е
образувано изпълнително дело № 20150003155/2015 г. за задължения за ДДС, ДД,
ДОО, ЗО и УПФ, както и за две имуществени санкции по КТ, наложени с издадени от
ДИТ – Сливен наказателни постановления.
Със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02002019006296-020-001/27.09.2019 г. било възложено извършване на
ревизия на К.Е.М. с предмет отговорност за корпоративен данък за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2018 г., отговорност за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за период 01.04.2013 г. – 31.03.2019 г.,
отговорност за данък върху добавената стойност за период 16.07.2013 г. –
30.04.2019 г., отговорност за ДОО за период 01.04.2013 г. – 31.03.2019 г.,
отговорност за вноски за здравно осигуряване за период 01.04.2013 г. –
31.03.2019 г. и отговорност за УПФ за период 01.04.2013 г. – 31.03.2019 г.
Заповедта била връчена на лицето на 30.09.2019 г.
Ревизията приключила със съставен
Ревизионен доклад № Р-02002019006296-092-001/03.12.2019 г. В хода на ревизията
проверяваното лице представило изискани счетоводни документи, договори,
нотариални актове, търговска документация, както и протокол от ОС на с. от 04.04.2019 г. за разпределяне на дивидент от по 10000 лв. на
всеки от с. К.М. и Е. М. и 33 бр. протоколи от ОС и сключени въз основа на тях
договори за заеми в размер всеки от тях от по 9 900 лв. Видно от последните, на
11.02.2019 г., 12.02.2019 г., 13.02.2019 г., 14.02.2019 г., 15.02.2019 г.,
18.02.2019 г., 19.02.2019 г., 20.02.2019 г., 21.02.2019 г., 22.02.2019 г., 25.02.2019
г., 26.02.2019 г., 01.03.2019 г., 04.03.2019 г., 05.03.2019 г., 07.03.2019 г.,
08.03.2019 г., 11.03.2019 г., 12.03.2019 г., 15.03.2019 г., 18.03.2019 г.,
19.03.2019 г., 20.03.2019 г., 21.03.2019 г., 22.03.2019 г., 25.03.2019 г.,
26.03.2019 г., 27.03.2019 г., 28.03.2019 г., 01.04.2019 г., 02.04.2019 г.,
04.04.2019 г. и 05.04.2019 г. „М. 2009“ ООД предоставя на „М. и сие“ ЕООД заеми, с посочения по – горе размер и срок за
връщане на сумата не по – късно от съответната дата на 2024 г. Въз основа на
извършени констатации и изводи, органите по приходите, извършили проверката
приключили доклада с предложение за установяване на размери на задълженията и
лихви към тях на „М. 2009“ ООД, изчислени към 03.12.2019 г. с правно основание
чл. 19 от ДОПК, както следва: отговорност за корпоративен данък, отговорност за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, отговорност
за данък върху добавената стойност, отговорност за ДОО, отговорност за вноски
за здравно осигуряване, отговорност за УПФ, с конкретизирани периоди.
На 19.12.2019 г. срещу
Ревизионния доклад постъпило Възражение от К.Е.М..
На 06.01.2020 г. Началник сектор,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията
съставили Ревизионен акт № Р-02002019006296-091-001, с който по отношение на К.Е.М.
установили размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие
към тях, изчислени към 06.01.2020 г. по чл. 19 от ДОПК в общ размер на
задължението за внасяне 180 781,88 лв., както следва: отговорност за задължения
за ДДС в размер на 91 309,40 лв. главница и 18918,32 лв. лихва,
отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения в размер на главница 8837,55 лв. и лихва в размер на 1674,83
лв., отговорност за вноски за здравно осигуряване в размер на главница от
8326,25 лв. и лихва от 1869,33 лв., отговорност за вноски за фонд „ДОО“ в
размер на главница от 20246,18 лв. и лихва от 4468,37 лв., отговорност за УПФ в
размер на главница от 4664,52 лв. и лихва от 853,25 лв. и отговорност за
корпоративен данък в размер на главница от 17665,11 лв. и лихва от 1948,77 лв. Според
възприетото от ревизиращия екип, че изплатената като дивидент сума от 10000
лева е с характер на извършено плащане на пари в брой от имуществото на
дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1
т. 5, буква „а" от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното
подоходно облагане, предвид това, че изплатените суми от касата на дружеството
в полза на съдружника не са свързани с дейността на „М. 2009" ООД и с тази
сума е намалено имуществото на дружеството. Екипът формирал извод, че е
изпълнена хипотезата на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК, тъй като в к. си на у. и с. в „М. 2009" ООД К.М.
е извършил конкретни действия, представляващи извършени плащания на пари в брой
oт имуществото на дружеството, в т.ч. дивиденти по
смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното
подоходно облагане и скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1 т. 5
буква „а" от ДР на ЗКПО. Като недобросъвестни действия на К.М. органите по
приходите приели наличието на знание у същия за съществуващите задължения на „М.
2009" ООД в общ размер 180 409,61 лева, въпреки което лицето е извършило
действия по намаляване имуществото на дружеството, с цел избягване плащането на
задълженията. Ревизионният акт бил връчен на неговия адресат К.М. на 13.01.2020
г. Срещу констатациите в същия задълженото лице М. депозирал пред Директора на
дирекция „ОДОП“ – Бургас жалба с вх. № 94-К-35/28.01.2020 г.
На 03.04.2020 г. Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП постановил Решение № 63, с което РА бил
прогласен за нищожен в частта му, която е
установена отговорност за задължения по ЗДДС за периода от 16.07.2013 г. до
30.11.2013 г. и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения, вноски за ДОО, ЗО и УПФ за периода от 01.04.2013 г. до
30.11.2013 г. – за задължения в общ размер 1022,46 лв. Компетентният орган
потвърдил процесния Ревизионен акт в останалата му част - за отговорност за
задължения с общ размер на задълженията 179 759,42 лв., по видове и периоди,
както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък: период от 01.01.2014 г. –
31.01.2014 г. – главница в размер на 0,00 лева и лихва 85,42 лева; 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. – главница в размер на 0,00 лева и лихва 48,59 лева;
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – главница в размер на 0,00 лв. и лихва в размер
на 101,57 лв.; 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. – главница в размер на 2761,74 лв.
и лихва в размер на 553,95 лв., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. – главница в
размер на 14903,37 лв. и лихва в размер на 1159,24 лв. 2. Отговорност за Данък
върху доходите от трудови и приравнени
на тях правоотношения за задължения на „М. 2009“ ООД: за период от 01.12.2013
г. до 31.12.2013 г. – главница в размер на 0 лв. и лихва в размер на 30,11 лв.,
01.02.2014 г. – 28.02.2014 г. – главница в размер на 0 лв. и лихва в размер на
18,24 лв., 01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 8,48
лв., 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 16,23 лв.,
01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва в размер на 42,44
лв., 01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 44,91 лв.,
01.07.2014 г. – 31.07.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 26,05 лв.,
01.08.2014 г. – 31.08.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 20,64 лв.,
01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 26,17 лв.,
01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 25,87 лв.,
01.11.2014 г. – 30.11.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 25,04 лв.,
01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 32,43 лв.,
01.01.2015 г. – 31.01.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 29,37 лв.,
01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 1,43 лв.,
01.04.2015 г. – 30.04.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 10,62 лв.,
01.05.2015 г. – 31.05.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 10,35 лв.,
01.06.2015 г. – 30.06.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 18,83 лв.,
01.07.2015 г. – 31.07.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 17,86 лв.,
01.08.2015 г. – 31.08.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 11,40 лв.,
01.09.2015 г. – 30.09.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 2,33 лв.,
01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 26,47 лв.,
01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 25,57 лв.,
01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 29,11 лв.,
01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 4,26 лв.,
01.08.2017 г. – 31.08.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,93 лв.,
01.09.2017 г. – 30.09.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,60 лв.,
01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 31,95 лв.,
01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 28,65 лв.,
01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 20,44 лв.,
01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. – главница от 0 лв. и лихва от 15,05 лв.,
01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. – главница от 0 лв. и лихва от 2,78 лв.,
01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. – главница от 186,14 лв. и лихва от 32,11 лв.,
01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. – главница от 127,30 лв. и лихва от 20,90 лв.,
01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. – главница от 131,45 лв. и лихва от 20,45 лв.,
01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. – главница от 131,45 лв. и лихва от 19,35 лв.,
01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. – главница от 158,62 лв. и лихва от 21,90 лв.,
01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. – главница от 959,69 лв. и лихва от 124,77 лв.,
01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. – главница от 957,32 лв. и лихва от 116,48 лв.,
01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. – главница от 1139,10 лв. и лихва от 128,48 лв.,
01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. – главница от 1139,10 лв. и лихва от 118,67 лв.,
01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. – главница от 1321,34 лв. и лихва от 127,01 лв.,
01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. – главница от 848,05 лв. и лихва от 74,21 лв.,
01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. – главница от 839,97 лв. и лихва от 66,97 лв.,
01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. – главница от 898,02 лв. и лихва от 63,86 лв.; 3.
Отговорност за Данък върху добавената стойност за задължения на „М. 2009“ ООД,
както следва: 01.01.2014 г. – 31.01.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 4,98
лв., 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 1,11 лв.,
01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 4,11 лв.,
01.08.2014 г. – 31.08.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,23 лв.,
01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 232,14 лв.,
01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 357,80 лв.,
01.01.2015 г. – 31.01.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 107,72 лв.,
01.02.2015 г. – 28.02.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 897,46 лв.,
01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 860,73 лв.,
01.04.2015 г. – 30.04.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 115,65 лв.,
01.06.2015 г. – 30.06.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 12,83 лв.,
01.09.2015 г. – 30.09.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 2,70 лв., 01.11.2015
г. – 30.11.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3977,74 лв., 01.05.2016 г. –
31.05.2016 г. – главница от 0 лв. и лихва от 0,59 лв., 01.06.2016 г. –
30.06.2016 г. – главница от 0 лв. и лихва от 4,02 лв., 01.08.2016 г. –
31.08.2016 г. – главница от 0 лв. и лихва от 13,43 лв., 01.09.2016 г. –
30.09.2016 г. – главница от 0 лв. и лихва от 356,49 лв., 01.12.2016 г. –
31.12.2016 г. – главница от 0 лв. и лихва от 0,73 лв., 01.01.2017 г. –
31.01.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 58,82 лв., 01.08.2017 г. –
31.08.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 100,79 лв., 01.09.2017 г. –
30.09.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 259,91 лв., 01.10.2017 г. –
31.10.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 676,94 лв., 01.11.2017 г. –
30.11.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 90,68 лв., 01.04.2018 г. –
30.04.2018 г. – главница от 409,04 лв. и лихва от 68,41 лв., 01.07.2018 г. –
31.07.2018 г. – главница от 11,97 лв. и лихва от 1,70 лв., 01.08.2018 г. –
31.08.2018 г. – главница от 36763,58 лв. и лихва от 4891,99 лв., 01.09.2018 г.
– 30.09.2018 г. – главница от 317,17 лв. и лихва от 39,47 лв., 01.10.2018 г. –
31.10.2018 г. – главница от 177,48 лв. и лихва от 20,61 лв., 01.11.2018 г. –
30.11.2018 г. – главница от 15372,28 лв. и лихва от 1656,92 лв., 01.12.2018 г.
– 31.12.2018 г. – главница от 33523,29 лв. и лихва от 3324,66 лв., 01.03.2019
г. – 31.03.2018 г. – главница от 1298,79 лв. и лихва от 95,97 лв., 01.04.2019
г. – 30.04.2019 г. – главница от 3435,80 лв. и лихва от 226,21 лв.; 4.
Отговорност за ДОО за осигурители за задължения на „М. 2009“ ООД, както следва:
01.12.2013 г. – 31.12.2013 г. – главница от 0 лв. и лихва от 86,77 лв.,
01.01.2014 г. – 31.01.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 99,40 лв.,
01.02.2014 г. – 28.02.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 58,04 лв.,
01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 120,31 лв.,
01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 147,51 лв.,
01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 139,60 лв.,
01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 81,94 лв.,
01.07.2014 г. – 31.07.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 63,04 лв.,
01.08.2014 г. – 31.08.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 83,76 лв.,
01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 82,14 лв.,
01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 80,47 лв.,
01.11.2014 г. – 30.11.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 78,51 лв.,
01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 70,54 лв.,
01.02.2015 г. – 28.02.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 23,57 лв.,
01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 22,96 лв.,
01.04.2015 г. – 30.04.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 22,44 лв.,
01.05.2015 г. – 31.05.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 40,87 лв.,
01.06.2015 г. – 30.06.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 38,70 лв.,
01.07.2015 г. – 31.07.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 24,76 лв.,
01.08.2015 г. – 31.08.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 5,07 лв.,
01.03.2017 г. – 31.03.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 78,63 лв.,
01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 76,09 лв.,
01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 69,22 лв.,
01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 12,54 лв., 01.07.2017
г. – 31.07.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 11,63 лв., 01.08.2017 г. –
31.08.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 12,58 лв., 01.09.2017 г. –
30.09.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 82,64 лв., 01.10.2017 г. –
31.10.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 73,76 лв., 01.11.2017 г. –
30.11.2017 г. – главница от 180,80 лв. и лихва от 69,05 лв., 01.12.2017 г. –
31.12.2017 г. – главница от 418,07 лв. и лихва от 82,58 лв., 01.01.2018 г. –
31.01.2018 г. – главница от 115,47 лв. и лихва от 21,78 лв., 01.02.2018 г. –
28.02.2018 г. – главница от 416,04 лв. и лихва от 75,24 лв., 01.03.2018 г. –
31.03.2018 г. – главница от 312,54 лв. и лихва от 53,92 лв., 01.04.2018 г. –
30.04.2018 г. – главница от 323,55 лв. и лихва от 53,12 лв., 01.05.2018 г. –
31.05.2018 г. – главница от 323,55 лв. и лихва от 50,33 лв., 01.06.2018 г. –
30.06.2018 г. – главница от 388,03 лв. и лихва от 57,13 лв., 01.07.2018 г. –
31.07.2018 г. – главница от 2212,65 лв. и лихва от 305,49 лв., 01.08.2018 г. –
31.08.2018 г. – главница от 2146,91 лв. и лихва от 279,12 лв., 01.09.2018 г. –
30.09.2018 г. – главница от 1620,80 лв. и лихва от 197,21 лв., 01.10.2018 г. –
31.10.2018 г. – главница от 2720,61 лв. и лихва от 306,85 лв., 01.11.2018 г. –
30.11.2018 г. – главница от 3010,26 лв. и лихва от 313,59 лв., 01.12.2018 г. –
31.12.2018 г. – главница от 2026,55 лв. и лихва от 194,79 лв., 01.01.2019 г. –
31.01.2019 г. – главница от 2028,28 лв. и лихва от 177,49 лв., 01.02.2019 г. –
28.02.2019 г. – главница от 1685,77 лв. и лихва от 134,40 лв., 01.03.2019 г. –
31.03.2019 г. – главница от 316,30 лв. и лихва от 22,49 лв.; 5. Отговорност за
ЗО за осигурители за задължения на „М. 2009“ ООД, както следва: 01.12.2013 г. –
31.12.2013 г. – главница от 0 лв. и лихва от 35,68 лв., 01.01.2014 г. –
31.01.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 39,71 лв., 01.02.2014 г. –
28.02.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 34,70 лв., 01.03.2014 г. –
31.03.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 48,06 лв., 01.04.2014 г. –
30.04.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 57,31 лв., 01.05.2014 г. –
30.05.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 54,46 лв., 01.06.2014 г. –
30.06.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 36,65 лв., 01.07.2014 г. –
31.07.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 29,38 лв., 01.08.2014 г. –
31.08.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 32,45 лв., 01.09.2014 г. –
30.09.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 31,82 лв., 01.10.2014 г. –
31.10.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 31,17 лв., 01.11.2014 г. –
30.11.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 30,41 лв., 01.12.2014 г. –
31.12.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 27,59 лв., 01.01.2015 г. –
31.01.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 6,11 лв., 01.02.2015 г. –
28.02.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 10,25 лв., 01.03.2015 г. –
31.03.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 9,98 лв., 01.04.2015 г. –
30.04.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 9,76 лв., 01.05.2015 г. –
31.05.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 17,76 лв., 01.06.2015 г. –
30.06.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 16,82 лв., 01.07.2015 г. –
31.07.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 10,76 лв., 01.08.2015 г. –
31.08.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 2,21 лв., 01.03.2017 г. –
31.03.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 27,06 лв., 01.04.2017 г. –
30.04.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 26,33 лв., 01.05.2017 г. –
31.05.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 26,62 лв., 01.06.2017 г. –
30.06.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 7,79 лв., 01.07.2017 г. –
31.07.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 7,23 лв., 01.08.2017 г. –
31.08.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 7,81 лв., 01.09.2017 г. –
30.09.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 34,99 лв., 01.10.2017 г. – 31.10.2017
г. – главница от 0 лв. и лихва от 31,99 лв., 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. –
главница от 82,63 лв. и лихва от 31,55 лв., 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. –
главница от 194,48 лв. и лихва от 38,41 лв., 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. –
главница от 130,96 лв. и лихва от 24,70 лв., 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. –
главница от 190,08 лв. и лихва от 34,38 лв., 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. –
главница от 149,38 лв. и лихва от 25,77 лв., 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. –
главница от 151,36 лв. и лихва от 24,85 лв., 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. –
главница от 151,36 лв. и лихва от 23,55 лв., 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. –
главница от 176,71 лв. и лихва от 26,02 лв., 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. –
главница от 887,64 лв. и лихва от 122,55 лв., 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. –
главница от 856,41 лв. и лихва от 111,34 лв., 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. –
главница от 650,10 лв. и лихва от 79,10 лв., 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. –
главница от 1081,39 лв. и лихва от 121,97 лв., 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. –
главница от 1194,98 лв. и лихва от 124,49 лв., 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. –
главница от 809,22 лв. и лихва от 77,78 лв., 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. –
главница от 806,30 лв. и лихва от 70,56 лв., 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. –
главница от 670,87 лв. и лихва от 53,49 лв., 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. –
главница от 142,38 лв. и лихва от 10,13 лв.; 6. Отговорност за УПФ за
осигурители за задължения на „М. 2009“ ООД, както следва: 01.12.2013 г. –
31.12.2013 г. – главница от 0 лв. и лихва от 13,21 лв., 01.01.2014
г. – 31.01.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 15,76 лв., 01.02.2014 г. –
28.02.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,41 лв., 01.03.2014 г. –
31.03.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 19,07 лв., 01.04.2014 г. –
30.04.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 18,71 лв., 01.05.2014 г. –
31.05.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 18,35 лв., 01.06.2014 г. –
30.06.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 14,91 лв., 01.07.2014 г. –
31.07.2014 г. – главница от 0 лв. и лихва от 10,58 лв., 01.08.2014 г. – 31.08.2014
г. – главница от 0 лв. и лихва от 10,35 лв., 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. –
главница от 0 лв. и лихва от 10,13 лв., 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. –
главница от 0 лв. и лихва от 9,92 лв., 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г. – главница
от 0 лв. и лихва от 9,68 лв., 01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница от 0 лв.
и лихва от 9,48 лв., 01.02.2015 г. – 28.02.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва
от 6,40 лв., 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 6,24
лв., 01.04.2015 г. – 30.04.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 6,10 лв.,
01.05.2015 г. – 31.05.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 11,11 лв.,
01.06.2015 г. – 30.06.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 10,52 лв.,
01.07.2015 г. – 31.07.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 6,73 лв., 01.08.2015
г. – 31.08.2015 г. – главница от 0 лв. и лихва от 1,38 лв., 01.03.2017 г. –
31.03.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,92 лв., 01.04.2017 г. –
30.04.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 4,21 лв., 01.05.2017 г. –
31.05.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,45 лв., 01.06.2017 г. –
30.06.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,23 лв., 01.07.2017 г. –
31.07.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,00 лв., 01.08.2017 г. –
31.08.2017 г. – главница от 0 лв. и лихва от 3,24 лв., 01.09.2017 г. – 30.09.2017
г. – главница от 0 лв. и лихва от 16,05 лв., 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г. –
главница от 0 лв. и лихва от 16,41 лв., 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. –
главница от 46,60 лв. и лихва от 17,80 лв., 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. –
главница от 107,75 лв. и лихва от 21,28 лв., 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. –
главница от 28,30 лв. и лихва от 5,34 лв., 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. –
главница от 101,97 лв. и лихва от 18,44 лв., 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. –
главница от 76,61 лв. и лихва от 13,22 лв., 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. –
главница от 79,30 лв. и лихва от 13,02 лв., 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. –
главница от 79,30 лв. и лихва от 12,34 лв., 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. –
главница от 95,03 лв. и лихва от 13,99 лв., 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. – главница
от 527,90 лв. и лихва от 72,89 лв., 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. – главница от
494,47 лв. и лихва от 64,29 лв., 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. – главница от
365,46 лв. и лихва от 44,47 лв., 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. – главница от
635,10 лв. и лихва от 71,63 лв., 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. – главница от
706,05 лв. и лихва от 73,55 лв., 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. – главница от
464,97 лв. и лихва от 44,69 лв., 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. – главница от
446,38 лв. и лихва от 39,06 лв., 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. – главница от
358,93 лв. и лихва от 28,62 лв., 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. – главница от
50,40 лв. и лихва от 3,58 лв., с общ размер на задълженията 179 759,42 лева.
Решението на горестоящия
административен орган било връчено на адресата К.Е.М. по електронен път на
24.04.2020 г. Жалбата срещу РА в потвърдената му част е подадена до настоящия
съд, чрез административния орган, на 05.05.2020 г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките
на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата
се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното
начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, съобразно Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019006296-020-001/27.09.2019
г. (л. 548), като обхватът на ревизията е изцяло съобразен с възложеното
задание. Издателите на ревизионния акт са началник сектор, възложил ревизията и
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, което обуславя извода за
наличие на персонална и материална компетентност. От съдържанието на
ревизионния акт се установява, че е спазено и другото условие за валидност на
ревизионния акт – същият е съставен при спазване на изискуемите от закона
предметна форма и съдържание, като съдържа всички нормирани в чл. 120 от ДОПК
реквизити. Освен валиден, при преценка на събраните по делото доказателства и относимите процесуални и материалноправни
норми, съдът намира, че ревизионният акт е постановен и при спазване на
всичките съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с изискванията на материалния закон, при следните
съображения:
При преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, съставляващи административната преписка,
приключила с издаване на оспорения акт, настоящата съдебна инстанция намира, че
в хода на производството по издаване на ревизионния акт не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност. Ревизията е
инициирана с нарочна заповед, връчена по надлежния ред на нейния адресат –
ревизирано лице, като определеният по чл. 114 от ДОПК срок за извършване на
проверката е спазен. Съставеният при нейното приключване ревизионен доклад също
е изготвен в рамките на законоустановения срок, регламентиран в чл. 117 от ДОПК. На ревизираното лице е връчен препис от
този доклад, като същото е надлежно упражнило процесуалното си право на
възражение срещу констатациите на проверяващия екип. Възражението е обсъдено от
компетентните длъжностни лица в ревизионния акт, съобразно изискването на чл.
120 ал. 2 от ДОПК, като самия акт е издаден на 06.01.2020 г., при спазване на
нормираното в чл. 119 ал. 2 от ДОПК. В
рамките на ревизионното производство овластените органи по приходите са събрали
достатъчно и в пълен обем доказателства относно релевантните към спора факти,
като са събрани и обсъдени и ангажираните от ревизираното лице доказателства, предвид
което съдът приема, че ревизионният акт е издаден в изпълнение на изискванията
по чл. 110 ал. 2 и чл. 2 ал. 1 от ДОПК.
Съгласно приложимата в процесния
случай разпоредба на чл. 19 ал. 2 от ДОПК, у., член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.
1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице
по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия,
в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото
лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или
отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
В процесния случай с ревизионния акт е
установено специфично задължение, различно от данъчните задължения или
задължения за задължителни осигурителни вноски по извършени облагаеми доставки,
декларирани от самия търговец със съответните справки – декларации за
конкретните данъчни периоди, както и от данъчните задължения, установени от
органи по приходите с РА или АПВ. Данъкът (данъчното задължение) е
принудително, невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане,
наложено едностранно и по общ ред от съответната държава. То е елемент на
бюджетния приход, който ведно с другите приходи се разпределя за посрещане на
обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица и при липса
на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно
задължените лица. Данъкът не е предпоставен (обусловен) от липсата или
наличието на някакво неправомерно поведение от страна на данъчно задължените
лица. За неговата дължимост е достатъчно държавата да
е обявила за облагаеми определени сделки от гражданския оборот. При
реализирането на тези сделки, задължението за данък възниква автоматично.
Правната същност на задължението
по чл. 19 от ДОПК е различна. Въпреки, че е безвъзмездно, невъзвръщаемо и
принудително изпълняемо (като данъка), това
задължение не е данък. То е особен вид солидарна юридическа (имуществена)
отговорност, установена за конкретно определени категории лица, свързани със
"задължено юридическо лице". Тази отговорност се реализира при
установяване на предпоставките по чл. 19 ал. 2 от ДОПК и не е обвързана от
срока по чл. 109 ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 19 ал. 2 от ДОПК изисква наличие
на няколко кумулативни предпоставки, при което законосъобразно да се ангажира
отговорността на задълженото лице: 1. Субект на отговорността е лицето, което
има качеството на орган на управление или е у. на задължено лице по чл. 14 т.1
и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2.
Лицето да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата
или дивидент, вследствие на които
имуществото на дружеството е намаляло; 3. Поведението на лицето да е
недобросъвестно и извършеното от него отчуждаване да цели именно избягване на
плащане на данъчни задължения; 4.
Наличие на причинно- следствена връзка между поведението на лицето и
невъзможността за събиране на данъци или
задължителни осигурителни вноски; 5. Да е налице невъзможност за събиране
на публичните вземания.
Първата от посочените
предпоставки е качеството на субекта на отговорността и същата в случая е
налице. С процесния ревизионен акт е ангажирана отговорността на К.М. като
физическо лице – у. на дружеството „М. 2009“ ООД към момента на установяване на
публични задължения, което в случая е към 06.01.2020 г. (с Ревизионен акт №
Р-02002019006296-091-001/06.01.2020 г.). Знанието за задълженията към бюджета от
настоящия оспорващ К.М. е налице, доколкото същият, бидейки у. от 27.11.2009 г.
е подписвал финансовите документи на дружеството, в т.ч. ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за 2013 – 2017 г., декларации обр. 6, справки – декларации по ЗДДС за данъчните
периоди 16.07.2013 г. – 31.03.2019 г. В тази насока са и представените по
делото постановления за налагане на обезпечителни мерки по изпълнително дело –
запори върху банкови сметки. Тези обстоятелства не оставят съмнение, че
жалбоподателят К.М. е запознат с наличните публични задължения на „М. 2009“
ООД, като е изпълнявал функциите на у. на дружеството и към датите, на които са
приети решения на ОС за изплащане на дивидент и предоставяне на парични заеми.
В цитираната и приложена от
компетентния орган норма втората предпоставка е субектът на отговорността да е
извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие на които имуществото на дружеството е намаляло. Съдът
в настоящия му състав намира, че и това нормативно изискване в случая е налице
– на първо място с решение на ОС на с., проведено на 26.04.2019 г. д. с. и с. Е.
М. и К.М. са извършили плащания в пари под формата на разпределение на
дивиденти от печалбата на дружеството в общ размер на 20 000 лева. Едновременно
с това, в периода м. февруари – м. април 2019 г. по решения на ОС на
съдружниците са сключени 33 бр. договори за предоставяне на парични заеми с общ
размер на същите 326 700 лв. (всеки от по 9900 лв.) на „М. и сие“ ЕООД. Двете дружества са свързани лица по смисъла на §
1 т. 3 б. „г“ от ДР на ДОПК, доколкото у. и с. (едноличен собственик на
капитала във второто дружество) и в двете дружества е настоящият оспорващ К.М..
Съгласно цитираната норма, „свързани липа" са: а) съпрузите, роднините по
права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по
сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл.123, ал.1, т.2 -
когато са включени в общо домакинство; в) съдружниците; г) лицата, едното от
които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество. В
настоящия случай К.М. е у. и на двете дружества – „М. 2009“ ООД и „М. и сие“ ЕООД, като във второто (заемател по посочените
договори) е и е. с. на к..
Видно от преписката, в хода на
проверката са изискани от дружеството – заемател да бъдат представени
доказателства за осчетоводяване, респ. за реално постъпване на сумите в
търговското предприятие на „М. и сие“ ЕООД. Такива
обаче не са представени, не са ангажирани и такива за реалното предаване на
сумите по описаните договори за заем. Видно от възприетото от горестоящия административен орган и неоспорено от жалбоподателя
обстоятелство, посочените договори и разпределение на дивиденти са извършени в
периода до започване на проверка по дерегистрация по
ЗДДС на „М. 2009“ ООД, извършена от 03.04.2019 г. до 02.05.2019 г. и приключила
с Акт за дерегистрация № 200991901152229/02.05.2019
г., след изпратено уведомително писмо за невнесения ДДС по справки – декларации
и започване на процедура по установяване наличие или липса на основания за
прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С така предоставените парични заеми в
общ размер на 326 700,00 лв. със заемател свързаното лице „М. и сие“ ЕООД, по същество е извършено плащане в пари от
имуществото на задълженото лице „М. 2009“ ООД, при наличие на ликвидни и
изискуеми публични задължения на последното. В резултат на тези действия
имуществото на „М. 2009“ ООД е намаляло, което е препятствало погасяване на изискуемите
публични задължения за данъци и осигурителни вноски. Събрани по делото
безспорни доказателства сочат, че при наличие на съществуващо задължение на „М.
2009“ ООД към 21.05.2019 г. в размер на 167 944,85 лева по изпълнително дело №
20150003155/2015 г., К.М. е извършил действия по намаляване на имуществото на
дружеството чрез разпределяне на дивидент и предоставяне на заеми, което е
довело до категоризиране на задължението като трудно събираемо и до затруднение
при удовлетворяване на вземанията. Жалбоподателят, в качеството на у. на
задълженото дружество е допуснал извършване на плащания и разпореждане с
парични средства на същото в размер на 326 700 лева през периода м. 02 – м. 04.
2019 г., което разпореждане е довело до намаляване на финансовите активи до
степен на невъзможност да се погасят ликвидните публични задължения на „М. 2009“ ООД.
Друго изискуемо от законодателя
условие за приложимост на чл. 19 ал. 2 от ДОПК е субектът на отговорност да е
действал недобросъвестно.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че и тази предпоставка е налице, доколкото разпределението на дивиденти
и предоставянето на парични заеми на свързаното лице е извършено от К.М. при
наличие към момента на изискуеми данъчни и осигурителни задължения към бюджета.
Според утвърденото в правната теория и съдебна практика разбиране,
недобросъвестността е свързана със знанието за определени факти. В случая се
касае за знание относно наличието на възникнали задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски на юридическото лице, представлявано от
ревизирания данъчен субект, и съзнателното им непогасяване. С подадените
декларации ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 6 и справки – декларации по
ЗДДС дружеството е декларирало задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация,
по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или
задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в
съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително основание по
смисъла на чл. 209 ал. 2 т. 2 от ДОПК и не е необходимо издаването на ревизионен
акт по установяването им, за да възникне
задължение за тяхното погасяване. Както се отбеляза по-горе, настоящият
оспорващ М. е знаел за изискуемите публични задължения на дружеството и за образуваното
изпълнително производство по принудително събиране на тези задължения. Съдът
намира, че продължаващото във времето неплащане на периодично възникващите публични задължения (ежемесечно
за около година), при налично имущество за пълно или частично погасяване
изключва добросъвестността. Оспорващият М., в к. на у. на задълженото лице е
извършил разпределение на дивидент и предоставил парични заеми на свързано лице
с общ размер повече от двукратно надвишаващ публичните задължения, вместо своевременно
погасяване на последните. При така установените в хода на проверката
обстоятелства, мотивирали и ревизиращия екип да постанови процесния ревизионен
акт, настоящата съдебна инстанция намира, че у. К.М. умишлено и недобросъвестно
е извършил отклоняване на средства от дружеството, с които действия е
препятствал погасяването на текущите публични задължения на дружеството и е способствал
за формиране на нови такива. Предвид това съдът приема, че тези действия на
жалбоподателя следва да се квалифицират като недобросъвестни, доколкото с
извършването им е намалено имуществото на дружеството и е препятствано
(осуетено или затруднено) събирането на изискуеми вземания по налични публичноправни задължения. Така изложеното мотивира съда да
приеме, че е налице и последният изискуем елемент от фактическия състав на чл.
19 ал. 2 от ДОПК - доказана причинно-следствената връзка между
недобросъвестното плащане на парични средства от имуществото на „М. 2009“ ООД и
несъбираемостта на задълженията на дружеството. Налице е причинна връзка между извършените
от у. разпоредителни действия с финансови средства на „М. 2009“ ООД и несъбираемостта
на изискуеми публични задължения на дружеството.
Горното мотивира съда да приеме,
че всички предпоставки по чл. 19 ал. 2 от ДОПК са налице и правилно с процесния
ревизионен акт е била ангажирана отговорността на настоящия жалбоподател по
цитираната разпоредба.
По изложените по – горе
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Ревизионен
акт № Р-02002019006296-091-001/06.01.2020 г. в обжалваната му част, потвърдена
с Решение № 63/03.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас, с която е
реализирана отговорност по чл. 19 ал. 2 от ДОПК на К.Е.М. за данъчни и
осигурителни задължения на "М. 2009“ ООД в общ размер на 179 759,42 лева
главница е валиден и издаден в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
По отношение задължението за
лихви следва да се посочи, че същото попада в обхвата на отговорността по чл.
19 от ДОПК. Според разпоредбата на чл. 16 ал. 3 от ДОПК, отговорността на
задълженото лице по чл. 14 т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните
осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна
уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя нормите в чл. 16 от ДОПК като общи
спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 от ДОПК за
отговорност на третите лица по чл. 14 т. 3 от ДОПК. Отговорността по чл. 19 ал.
1 и ал. 2 от ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е
приложима разпоредбата на чл. 16 ал. 1 – 3 от ДОПК, поради което и в тази си
част ревизионният акт е законосъобразен. В този смисъл са ТР № 5/29.03.2021 г.
на ВАС по т. д. № 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Решение от 13.10.2022г. по
дело № С-1/2021г. на Съда на Европейския съюз.
Предвид изхода на делото и
съобразно разпоредбата на чл. 161 ал. 1 изр. трето от ДОПК, основателна се
явява претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид
на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се
определи в размер на 11 840,38 (единадесет хиляди осемстотин и четиридесет
0,38) на основание чл. 8 ал. 1, във вр. с чл. 7 ал. 2
т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Е.М. ***,
ЕГН ********** срещу Ревизионен акт № Р-02002019006296-091-001/06.01.2020 г. в
обжалваната му част, потвърдена с Решение № 63/03.04.2020 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ - Бургас, с която е реализирана отговорност по чл. 19 ал. 2 от
ДПОК на К.Е.М. за данъчни и осигурителни задължения на "М. 2009“ ООД в общ
размер на 179 759,42 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Е.М. ***, ЕГН **********
да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 11 840,38
(единадесет хиляди осемстотин и четиридесет 0,38), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните.
Административен съдия: