Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Нова Загора, 21.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд
в публично съдебно заседание на девети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Д. Дечева
и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия НЕНОВА гр.д. № 111 по описа за
2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц. от САК против Д.Ж.А., с ЕГН: **********,***, п.к. 8900, ул. „Проф. Минко Балкански” № 134, с адрес за кореспонденция:
гр. Сливен, п.к. 8800, ж.к. „Сини камъни”, бл.13,
вх.А, ет.3, ап.7, с
адрес по заявление: гр. Бургас, п.к.
8008, ж.к. „Изгрев” бл.55 за установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1291/2018 г. по описа на
РС - Нова Загора в
размер на 153.51 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/01.10.2016 г., фактура № **********/01.11.2016 г. и фактура №
**********/01.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2018 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Моли ответника
да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД присъдените в
полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ
размер на 385.00 лв., от които 25.00 лв. внесена държавна такса и 360.00 лв.
изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца,
разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на
25.00 лв. изплатения адвокатски хонорар в размер на 360.00 лв.
Моли съдът да присъедини към настоящото дело и образуваното заповедно производство за вземането му по ч.гр.д. № 1291/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
В исковата молба се твърди, че на 01.06.2016 г.
между Д.Ж.А. и
„Теленор България” ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД)
бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг . Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********
и мобилен телефонен апарат Lenovo A1000 Dual. Посочва, че предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
105.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължавал да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.59 лв. с вкл. ДДС
всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесиите фактури,
спрямо ползваните от ответницата мобилен номер и мобилно устройство се
прилагали следните условия:
-
За мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
01.06.2016г.;
-
За мобилно
устройство Lenovo А1000
Dual - условията,
договорени в Договор за лизинг от 01.06.2016г.;
Твърди се, че ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури,
издадени в периода октомври 2016 г. - януари 2017 г. и произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/01.10.2016 г. била издадена за отчетния период 01.09.2016 г. - 30.09.2016
г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 11.66 лв такса за спиране на номер 0.75 лв., такса за временно възстановяване
на изходящия трафик 1.24 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Lenovo А1000 Dual 3.83 лв., както и ползвани услуги 22.31 лв. (други услуги
номера 0700/0800/00800 – 0.81 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0.32 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0.08 лв., услуги с
добавена стойност (гласови) 21.10 лв.), които били в краен размер на 39.79 лв. без ДДС – 47.74 лв. с
вкл. ДДС; Общата сума, начислена във
фактурата била 47.74 лв., като след приспадане на 0.08 лв. надвнесено плащане
за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата
била 47.66 лв.
Фактура
№ **********/01.11.2016 г. била издадена за
отчетния период 01.10.2016 г. -31.10.2016 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 11.66 лв., лизингова вноска за мобилен апарат Lenovo А1000 Dual 3.83 лв., както и
ползвани услуги 3.87 лв. (допълнителни услуги
мобилен интернет 2.49 лв., други услуги номера 0700/0800/00800 – 0.54 лв.
кратки текстови съобщения (SMS) 0.80 лв., разговори към
„Грижа за клиента" 0.04 лв.), които били в краен размер на 19.36 лв. без ДДС – 23.23 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 23.23 лв.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България”
ЕАД и Д.Ж.А. по нейна вина, поради изпадането й в забава й била издадена фактура №
**********/01.01.2017 г., която
включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2016 г., при условията на който
се ползва мобилен номер ********** в размер на 324.66 лв., в съответствие с
договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo А1000 Dual в общ размер на 82.62
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 18
неначислени лизингови вноски. Ищецът сочи, че обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Следва да
се има предвид, че сумата от 324.66 лв., представляваща задължение за неустойка
за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е била предмет
на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото производство.
Предвид това общата сума, начислена във фактурата е 407.28 лв., а претендираната сума по
фактурата е 82.62 лв.
Посочва се, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването й.
Поради липсата на действия от ответницата, насочени
към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд -
Нова Загора, въз основа на което е било образувано частно гражданско дело № 1291/2018 г., в което се
претендират: главница в размер 153.51 лв. и законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Издадена била заповед за
изпълнение на парично задължение № 945/31.07.2018 г. Същата била връчена на
длъжника - ответницата по настоящото производство при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи, че предвид това,
на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД възникнал
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу нея.
Ищеца е приложил документи и моли съдът да ги
приеме като доказателства по делото.
Тъй като
препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответницата Д.Ж.А. с ЕГН: ********** особен
представител, а именно определения за целта от АК - Сливен - адв. М.П.М..
Ответната
страна, в
срока по чл. 131 от ГПК е представила писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения
иск по основание и
размер.
Оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Оспорва представените с исковата молба
писмени доказателства, относно тяхната истинност.
Твърди, че ответницата не е била в
договорни отношения с ищеца в процесния период и не била ползвала мобилни
услуги, предоставени от него.
Алтернативно твърди, че дори ответницата
да е била в договорни отношения с ищеца в процесния период - нямала неплатени
задължения към него, както по Договор за мобилни услуги от 01.06.2016 г., така
и по Договор за лизинг от 01.06.2016 г.
Алтернативно твърди, че дори да са
останали неплатени задължения на ответницата към ищеца, след прекратяване на
договорните отношения помежду им, то същите били претендирани и получени от ищеца,
въз основа на Запис на заповед от 01.06.2016 г., съставляващ неразделна част от Договор за лизинг от
01.06.2016 г.
Ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител адв. Ц. на 20.11.2019 г. с вх.
№ 6117 е депозирало молба-становище, с
което заявява,
че поддържа исковата молба и приложените към нея доказателства. С оглед
направените от ответника възражения и за разясняване на спорните факти и
обстоятелства по делото, моли съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза.
Посочва, че от приложения по делото
заверен препис от договора за мобилни услуги, договор за лизинг от 01.06.2016 г. и общите
условия безспорно се установявало
съществуването на валидни облигационни правоотношения между „Теленор България”
ЕАД и ответника при съответни месечни такси и срок на действие на договора,
срещу поетите задължения от ответника да заплаща уговорените цени на услугите -
стандартен месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за
ползване на допълнителни или други услуги, както и лизингови вноски, които се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Сочи също, че от приложените по
делото фактура № **********/01.10.2016 г. и фактура № **********/01.11.2016 г.
се установявало изпълнението на договорните задължения на мобилния оператор
като изправна страна.
Виновното неизпълнение в срок на изискуеми договорни задължения,
начислени в издадените фактури, представлявало основание за едностранното
предсрочно прекратяване на сключените между страните договори, като за всяка
фактура изискуемостта на вземанията по нея настъпвала 15 дни след издаването й
и това било изрично указано на фактурите.
Съгласно чл.196, б.„в” от Общите условия на „Теленор България” ЕАД
операторът имал право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за
плащането им.
Изтъква, че фактура № **********/01.01.2017 г. била издадена на ответника след предсрочното прекратяване
на договора за предоставяне на мобилни услуги чрез номера ********** по негова вина и в нея били начислени задълженията за
заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на Договора за
мобилни услуги. За момент на прекратяването се
считала датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на
оператора чрез мобилния му номер, която в конкретния случай това е 21.11.2016 г. Въз основа на уговореното между страните неустойката
възлизала на 324.66 лв., но същата не е била предмет на заповедното
производство и не се претендирала в настоящото производство.
Сочи, че лизингополучателят не е заплатил
предвидените в погасителния план по Договор за лизинг от 01.06.2016
г. лизингови вноски, обективирани във
фактура № **********/01.10.2016 г. и фактура№ **********/01.11.2016 г.
Съгласно чл.12 от Общите условия
на договорите за лизинг на оператора било предвидено, че в случай на
неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договора,
лизингодателят имал право да обяви оставащите месечни вноски за предсрочно
изискуеми, дължими и платими, като ал.2 на същата клауза обвързвала
възникването на това право и с прекратяването на договора за мобилни услуги
между същите страни, в случай на забава на плащания, дължими съгласно този
договор.
Предвид това, с фактура №
**********/01.01.2017 г. ищецът
обявил за предсрочно изискуем остатъка от лизинговите вноски за предоставеното
мобилно устройство с Договора за лизинг, като за Lenovo А1000 Dual вноските били в общ размер на 82,62 лв. с
вкл. ДДС, равняващ се на 18 неначислени лизингови вноски, които били дължими за периода
31.10.2016 г. – 30.04.2018 г.
Ищецът е претендирал присъждане
на сторените разноски в настоящото производство и заповедното производства.
Съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите като доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД,
с ЕИК ********* и ответника Д.Ж.А.,
с ЕГН: ********** на 01.06.2016
г. бил сключен Договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********
и мобилен телефонен апарат Lenovo A1000 Dual, като изплащането на устройството било уредено от страните в договора за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 105.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й
лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски в
размер на 4.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера.
Ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени й в 3 бр. фактури, издадени
в периода 1.10.2016 г. – 01.01.2017 г. и произтичащи от горепосочените договори, сключени между нея и ищцовото дружество.
Фактура № 7246785766/01.10.2016 г. е издадена за отчетния период 01.09.2016 - 30.09.2016 г. и включва задължения на клиента на стойност 47.66 лв. за посочения период за мобилен номер 0895125633.
Фактура № 7247984150/01.11.2016 г. е издадена за отчетния
период 01.10.2016 - 31.10.2016 г. и включва задължения на клиента на стойност 23.23 лв. за посочения
период за мобилен номер 0895125633.
След предсрочното прекратяване на гореспоменатите
договори,
поради изпадане в забава от страна на ответницата и съгл. чл.12 от общите
условия на договорите й е издадена фактура № 7250796636/01.01.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното
прекратяване и предсрочно изискуем остатък
остатък от лизингови вноски. Претендирана е
частична неустойка, като сумата по фактурата е 82.62 лв.
Изискуемостта на
вземанията на „Теленор България” ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след
издаването й.
Поради липсата на
действия на ответницата,
насочени към изпълнение на паричните й
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 19.07.2018 г. е било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Бургас,
въз основа на което е образувано
частно гражданско дело № 5425/2018
г., изпратено по местна подсъдност на Районен
съд – Нова Загора, като по частно
гражданско дело № 1291/2018
г. по описа на Районен
съд – Нова Загора е издадена
Заповед
за изпълнение на парично задължение №
945/31.07.2018 г. за претендираните главница в
размер 153.51 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноски в общ размер
на 385.00 лв.
Заповедта е
връчена на ответника по
настоящото производство
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид
това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД е
възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу нея.
Съдът приема представените по делото писмени
доказателства: заверени копия от Договор за мобилни услуги № ********* от
01.06.2016 г., Договор за лизинг от 01.06.2016 г., Фактура № 7246785766/01.10.2016 г., Фактура № 7247984150/01.11.2016 г., Фактура № 7250796636/01.01.2017 г.
Съдът назначи на ответника
особен представител, който оспорва по основание и
размер предявения от ищеца установителен иск, както и изложените в исковата
молба факти и обстоятелства.
Оспорва и представените с исковата молба писмени доказателства, относно тяхната истинност.
С оглед изясняване на
делото съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице С.К.С.
представи в
срок заключението си по експертизата,
съгласно което:
1.Процесните фактури :
- № **********/01.10.2016 г.
- № **********/01.11.2016 г.
- № **********/01.01.2017 г.
са осчетоводени в счетоводството на „Теленор България”ЕАД по кредита на
сметките 703 „Приходи от услуги” и 4532 ДДС продажби билинг и по дебита на
сметка 411 - „Вземания от клиенти”.
2. Размерът на
неизплатените задължения на ответницата А. към Ищеца - „Теленор България”ЕАД по
изброените фактури към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК -
18.07.2018 г. са както следва : - по фактура № **********/01.10.2016 г. - 47.66 лв. - по фактура №
**********/01.11.2016 г. - 23.23 лв. - по фактура № **********/01.01.2017 г. -
82.62 лв.
Общ размер на неизплатеното задължение:
153.51 лв.
3. По фактура №
**********/01.10.2016 г. са начислени на Ответника следните потребителски
далекосъобщителни услуги:
- Абонаментен
план „Стандарт 20.99” - 11.66 лв.;
- Временно възстановяване
на изходящ трафик - 1.24 лв.;
- Вноска за лизинг
- 4.59 лв.;
-Други услуги -
0.81 лв.;
- Кратки
текстови съобщения /SMS/ -
0.32 лв.;
- Разговори към „Грижа за клиента” - 0.08 лв.; Услуги с добавена стойност /гласови/ - 21.10 лв.
Общ размер : 39.80 лв. - без ДДС.
4.По фактура №
**********/01.11.2016 г.са начислени на Ответника следните потребителски
далекосъобщителни услуги:
- Абонаментен план
„Стандарт 20.99” - 11.66 лв.;
- Вноска за лизинг —
4.59 лв.;
- Допълнителни услуги
- Мобилен интернет - 2.49 лв.;
-
Други услуги - 0.54 лв.;
- Кратки текстови
съобщения /SMS/ -
0.80лв.
- Разговори „Грижа за
клиенти” - 0.04лв.
Общ размер: 20.12 лв.
- без ДДС.
Забележка: Горните
данни са взети от процесиите фактури от раздел „ОБЩО ПОТРЕБЛЕНИЕ ЗА МОБИЛЕН
/ФИКСИРАН/ НОМЕР”.
5.Таксуването на
горепосочените, фактурирани на Ответника потребителски далекосъобщителни услуги
е извършено на база Ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
01.06.2016 г.
6. Броят на
неплатените от Ответника А. лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo А1000 Dual съгласно приетия по лизинговия договор
погасителен план е 18 бр. на обща стойност - 82.62
лв. / 18 бр. х 4.59 лв. /.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът намира иска за
процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения
срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира
иска за основателен по следните съображения:
Беспорно установено по делото е, че между страните съществуват облигационни взаимоотношения. „Теленор
България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава
продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите
ангажименти по посочените договори,
докато ответника не е изпълнил задълженията
си по него, като е просрочил погасяването на паричните
си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по издадените му фактури над 15 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до предсрочна
изискуемост.
При възприетата правна
квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да установи
възникването на облигационно правоотношение между праводателя му и ответника по
процесните договори, по силата на които е възникнало задължението за заплащане
на посочените суми, съгласно уговореното, ведно с законната лихва върху тях. В
тежест на ответника бе да установи положителния факт на погасяване на
плащанията на уговорените падежи, както и да докаже възраженията си.
Съдът е приел събраните
писмени доказателства, които счита за относими, допустими и необходими.
С оглед така разпределената
доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от съвкупният анализ, на
които остана безспорно, че „Теленор България” ЕАД и Д.Ж.А. са били обвързани от
валидно облигационно отношение, съгласно което дружество й предоставило мобилни
продукти и услуги, а тя се е задължила да ги заплати, ведно с дължимите лихви, в договорените срокове, потвърдено и от назначената от съда съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът кредитира.
Съдът
счита, че иска е допустим и
основателен и не намира основания за оспорване на размера и
истинността на сключените договори.
Предвид гореизложеното
предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право
принадлежи само за изправната страна по договора.
Съдът
счита, че предявения иск в тази му част също следва да бъде уважен.
Относно
разноските:
При този изход на делото
съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство за основателно, като с оглед на представените
доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78,
ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 885.00 лв.
общо, от които 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен
представител, 200.00 лв. възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар
360.00 лв.
Съгласно съдебната практика
съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1
ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство в зависимост от резултата на спора. Ето защо,
ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца
направените в заповедното производство разноски в размер общо на 385.00 лв., от
които 25.00лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар.
По изложените
мотиви
и на
основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Теленор България“ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.
„Младост”
4, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК:
*********, чрез адв. З.Й.Ц. - САК и Д.Ж.А., с ЕГН ********** ***,
п.к. 8900,
ул. „Проф. Минко Балкански” № 134, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „Теленор България“ЕАД, с
ЕИК *********, за сумата 153.51 лв. /сто петдесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и неустойка
по договора за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно
със законната лихва от 19.07.2018 г. - датата
на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането СРЕЩУ Д. Ж. А., с ЕГН ********** по ч.гр.дело № 1291/2018 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Д. Ж. А., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Теленор България“ЕАД, с ЕИК *********,
сумата от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски
по ч.гр.д. № 1291/2018 г. на РС – Нова Загора и
сумата от 885.00 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева/ съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: