Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 21.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 241/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Е.А.М. за установяване на вземания по заповед за изпълнение.

            Твърди се, че между страните е постигнато съгласие и сключен договор за предоставяне на мобилни услуги за срок от 24 месеца до номер +********** срещу месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. по план „Нонстоп 29,99“. По договора се твърди, че ответникът не е предложил изпълнение за сумата от 39,23 лв. за периода 21.12.2016 г. до 24.01.2017 г. – абонаменти такси и ползвани услуги.

На датата на сключване на договора за мобилни услуги /19.12.2016 г./ между страните е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който ищецът е предоставил за временно ползване на ответника мобилно устройство LG K4 Blie срещу заплащане на сумата от 6,99 лв. на месец, за срок от 23 месеца. По договора ответникът не е предложил изпълнение за сумата от 161,38 лв. – вноски за периода 21.12.2016 г. до 24.03.2017 г., от които две вноски в размер на 6,99 лв. за периода 21.12.2016 г. до 24.01.2017 г., 0,61 лв. – остатък от трета лизингова вноска след приспадане на платените суми при сключването на договора за периода 24.01.2017 г. до 24.02.2017 г. и двадесет лизингови вноски, начислени на куп. Твърди се, че след изтичане срока на договора за лизинг предоставеното за ползване мобилно устройство не е върнато.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 200,61 лв., вкл. цена на доставени мобилни услуги и цена по договор за лизинг, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски в настоящото производство и в производството по издаване на заповед за изпълнение.

В депозиран по делото отговор се твърди, че вземанията, за които се търси установяване, са периодични по своя характер, като към датата на подаване на исковата молба възможността да принудителното им събиране е погасена по давност, изключае за последната вноска по договора за лизинг.

В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, ангажира становище по същество в молба от 03.12.2020 г. /л. 70-71 от делото/.

Ответникът се представлява от особения представител адв. В.Г., която по същество излага становище за неоснователност на заявените искове, поради изтекла давност.

След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и техните представители, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ответникът е подал заявление на 19.12.2016 г. до ищеца с искане за пренасяне на номер в мрежата му /л. 9-10 от делото/.

Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за предоставяне на мобилни услуги по план „Нонстоп 29,99 с неограничени национални минути“ с мобилен номер +********** за срок от 24 месеца, при месечна такса от 29,99 лв., като договора влиза в сила след пренасяне на номера в мрежата на оператора /л. 5-7 от делото/.

Между страните по спора е постигнато съгласи и сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство LG, модел K4 Blue, с телефонен номер +**********, срещу заплащането на обща лизингова цена от 160,77 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 6,99 лв. Неразделна част от договора за лизинг са Общите условия на договор за лизинг, с които ответникът е декларирал, че е запознат и запис на заповед на стойност 100 % от цената на предоставеното мобилно устройство след приспадане на първата лизингова вноска /приложен също към исковата молба/. В договора при общи условия, към договор за лизинг, е предвидено, че всички вземания по него стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен от лизингополучателя, както и при забава заплащането на плащания по договора за лизинг. В едномесечен срок от изтичане срока на договора, предоставеното за ползване устройство подлежи на връщане, освен при изрично заявено желание за закупуването му, а при неизпълнението на това задължение дължи неустойка в размер на 6,99 лв. /л. 11-13 от делото/.

По делата са ангажирани четири фактури, издадени от ищеца на името на ответника за периода декември 2016 – март 2017 г.

От фактура, издадена на 25.12.2016 г., се установява, че същата касае отчетен период 21.12.2016 г. - 24.12.2016 г., като с нея е фактурирана продажба на устройство на лизинга 139,80 лв., еднократна месечна такса от 28,21 лв., отстъпка от 11,28 лв. с облагаема основана 156,73 лв. без ДДС или 188,08 лв. с ДДС, като от нея е приспадната сума по разсрочена продажба на лизинг от 167,76 лв., вноска по лизинг 6,99 лв., като крайната сума за плащане е 27,31 лв. с ДДС, платима до 09.01.2017 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на ответника, а именно: 16,93 лв. за мобилен номер +**********; 23,98 лв., в това число лизингови вноски в размер на 6,99 лв. или 23,92 лв. без ДДС /л. 17-18 от делото/

От фактура, издадена на 25.01.2017 г., се установява, че същата касае отчетен период 25.12.2016 г. - 24.01.2017 г., като с нея е фактурирана разговори данни, съобщения и други таксувани услуги на стойност 0,02 лв., месечни и еднократни такси от 25,74 лв., като е приспадната отстъпка от 10,00 лв., а върху получената сума е начислено ДДС или общо сумата от 18,91 лв. и 6,99 лв. лизингова вноска и задължения от минал период от 27,31 лв. или общо сумата от 53,21 лв., платими до 09.02.2017 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на ответника, а именно: 14,99 лв. за мобилен номер +**********, в това число лизингова вноска от 6,99 лв. /втора вноска/ и 0,02 лв. – цена за разговори в роуминг или 22,00 лв. без ДДС. /л. 19-20 от делото/

От фактура, издадена на 25.02.2017 г., се установява, че същата касае отчетен период 25.01.2017 г. - 24.02.2017 г., като с нея е фактурирана разговори данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси от минус 8,87 лв., отстъпки от 3,55 лв., а върху получената сума е начислено ДДС или общо минус сумата от 6,38 лв. и 6,99 лв. лизингова вноска и задължения от минал период 53,21 лв. или общо 53,82 лв. с ДДС. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на ответника, а именно: минус 5,32 за мобилен номер +********** в това число лизингова вноска от 6,99 лв. /трета вноска/ или 1 67 лв. без ДДС. /л. 21-22 от делото/

От фактура, издадена на 25.03.2017 г., се установява, че същата касае отчетен период 25.02.2017 г. - 24.03.2017 г., като с нея е фактурирана разговори данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси от минус 0,00 лв. или общо сумата от 0,00 лв., 560,59 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги; 146,79 лв. – лизингови вноски, задължения от предходен период 53,82 лв. или общо сумата от 761,20 лв., платима до 09.04.2017 г. /л. 23 от делото/.

Видно от Заповед № 595 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1177/2019 г. на РС Ловеч със същата е разпредено длъжника Е.А.М. да заплати в полза на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 200,61 лв. /вземания по договори за мобилни услуги и договори за лизинг/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сторените разноски.

Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенции за установяване на вземания по оспорена заповед – вземане за заплащане цена на предоставени мобилни услуги и вземания за заплащане на цена по договори за лизинг, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Страните са се намирали в договорни отношения с предмет предоставяне на електронни услуги. Ответникът е имал открита партида при ищеца, по която е начислявана стойността на предоставените му услуги, вкл. за процесния период. Той не е оспорил в хода на производство възможността за ползване на договореното да е ограничена или възпрепятствана. Фактурирането му суми за предоставени мобилни услуги не са в рамките на уговорения размер на месечната абонаментна такса по сключени от него договори за предоставяне на мобилни услуги. За установяване размера вземанията ищецът е ангажирал фактури /четири броя фактури/. От тях се установя, че за периода 21.12.2016 г. до 24.01.2017 г. те са на стойност 39,26 лв. от мобилен номер ********** /претендира се установяването на сума в размер на 39,23 лв./. В рамките на претендирания размер претенцията за установяване на вземане за предоставени мобилни услуги следва да се установи съществуването на вземането с оглед правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК. В хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на задължението, чиято е тежестта на доказване.

Страните са се намирали в договорни отношения с предмет временно и възмездно ползване на мобилни устройства. Ищецът е предал на ответника за ползване мобилни устройства от посочен модел и марка, което е удостоверено в ангажирания по делото договори. Ответникът се е задължил в рамките на срока за ползване да заплаща на ищеца договорена цена 6,99 лв. за ползването на устройство LG, модел K4 Blue за посочени в договора период.

Към датата на подаване на исковата молба /20.06.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед е тази към която се счита предявена и претенцията за установяване на вземания по нея/ срокът на договора за лизинг е изтекъл, като всички вноски са изискуеми. В хода на производството не се установи ответникът да е върнал предоставено му за ползване устройства.

За ползването, съгласно уговорките, ответникът дължи заплащан на уговорената цента. От общо договорената цена от 160,77 лв. ответникът е заплатил една вноска в размер на 6,99 лв. Общият размер на вноските с настъпил падеж е 154,39 лв.

В размера на общо претендираната сума като лизингови вноски са кумулирани и неустойки в размер на 6,99 лв. Тя не е предмет на подаденото заявление за издаване на заповед /посочена е в общата сума, като вноска по договор за лизинг, но не е индивуализирана по основание и размер/, респективно не може да е част от претенцията за установяване на вземане по заповед за изпълнение, поради което не може да се присъди на това основание.

В отговора на исковата молба особения представител на ответника е навел възражения за погасяването по давност на вземанията, за които се търси установяване.

Възражението съдът намира за неоснователно.

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 3/2011 г. периодичните плащания се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията, за които се търси установяване в настоящото производство /цена на мобилни услуги и цена по договор за лизинг/, покриват изцяло описаните характеристики, с оглед на което те съставляват периодични платежи по смисъла на ЗЗД.

Вземанията за периодични платежи се погасяват с кратка 3-годишна давност /чл. 111, б. „в“ ЗЗД/. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114 ЗЗД/, като тя тече за всяко периодично вземане по отделно. Първите вземания, за които се търси установяване /цена на мобилни услуги и втора лизингова вноска/ са изискуеми на 09.01.2017 г. От тази датата е започнала да тече давността за тяхното погасяване. Останалите вземания, за което се търси установява, са станали изискуеми, съответно на 09.02.2017 г., 12.03.2017 г. и 09.04.2017 г. Към датата на подаване на исковата молба /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК – 20.06.2019 г./ възможността за принуда по отношение на нито едно от вземанията, предмет на установяване, не е погасена. С подаването на исковата молба давността е прекъсната /арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД/, което обуславя и извода за неоснователност на възражението за давност.

Ищецът е заявили искане за присъждане на разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер на 385,00 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/. В настоящото производство ищецът е сторил разноски в размер на 535,00 лв. /държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител на ответника/. Общо размера на разноските е 920,00 лв., като от тях в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 892,40 лв.

По делото ответникът е представляван от особен представител. За назначаването му съдът е определил депозит в размер на 150,00 лв. Посочената сума следва да се заплати на адв. В.Г., за което се издаде РКО.

Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с решението.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.М., с адрес: ***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 има вземане в размер на 193,62 лв. /сто деветдесет и три лева шестдесет и две стотинки/, от което 39,23 лв. - стойност на предоставени мобилни услуги към мобилен номер ********** за периода 21.12.2016 г. до 24.01.2017 г. и 154,39 лв. – вноски по договори за лизинг за ползването на мобилно устройство LG, модел K4 Blue, ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до изплащането му, за което е издадена Заповед № 595 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1177/2019 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до сумата от 200,61 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.А.М. с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 892,40 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/ - сторени разноски според уважената част от исковете.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В.Г. – особен представител на Е.А.М., възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.

Присъдени суми с решението могат са заплатят по сметка, открита на ищеца с IBAN: ***.

 

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: