Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 17 декември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично
съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И. Д. като разгледа докладваното
от председателя АНД № 233/2017 г. по
описа на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е НП № 17-0906-000102 от
08.03.2017 г. издадено от Н.Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Л., с което на Х.Й.Х., ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 101, ал.3, т.6 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 150 лв.; за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.; за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца; за нарушение на 140, ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени едминистративни наказания
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Недоволен от наложените наказания е
останал жалбоподателят Х.Й.Х., който обжалва наказателното постановление в
срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като
неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят
участва лично и с процесуалния си представител адв. Н.Л. от ЛАК, която поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно
и неправилно, тъй като счита, че не е доказано авторството на деянията.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в придружително писмо до съда моли съдът да остави жалбата без последствие и да
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
На 20.02.2017 г. свидетелите В.Р.Д. и С.Л.Н. - мл. автоконтрольори при сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР – Л.. участвали в СПО съвместно със служители на сектор
"ПИП" при ОДМВР – Л.., сред които бил и св. М.С.М., като около 17.30
ч. те се били позиционирали на входа на гр. Луковит откъм гр. София в района на
бензиностанция "П." и ресторант "Р.", в дясно от пътното
платно при движение в посока центъра на града. Задачата била да спрат за
проверка червен джип "Сузуки Витара" с рег. № ******във връзка с
получен сигнал, че същият се използва от жалбоподателя Х.Й.Х. за незаконен добив
и транспортиране на дървесина. Освен информация за превозното средство,
свидетелите имали визуална представа и за лицето, което го ползва
/жалоподателят/ по снимков материал. Около 17.40 ч. свидетелите забелязали въпросния червен джип
"Сузуки Витара", движещ се откъм с. Петревене в посока гр. Луковит. Виждайки червения джип "Сузуки Витара" да
се приближава, св. Д., облечен в полицейска униформа и светлоотразителна
жилетка, излязъл на пътното платно и
подал ясен сигнал със стоп-палка на водача да спре, но последният не се
подчинил, а усилил скоростта, заобиколил от близко разстояние св. Д. и продължил движението в посока центъра на града. Св. Д. успял ясно
да възприеме лицето на водача, когото разпознал като лицето Х.Й.Х. *** снимков
материал. При преминаването на автомобила св. М.М. се намирал непосредствено до
пътното платно и също успял да възприеме ясно лицето на водача и реакцията му
при подаването на сигнала със стоп-палка - че изражението му се променило и
рязко усилил скоростта. Последният също разпознал водача като лицето Х.Й.Х. от
показания му преди това снимков материал. Св. С.Н. се намирал в служебния
полицейски автомобил с включен двигател, тъй като имали предварителна
информация, че има вероятност лицето да не спре за проверка. Св. Д. се качил в
служебния автомобил при него и двамата веднага потеглили с включен специален светлинен
сигнал след джипа "Сузуки Витара". Въпреки това, водачът на джипа не
спрял, а завил на дясно по друга улица, след това излязъл от пътната мрежа и
продължил по черен път. Тъй като било кално, служебният автомобил не могъл да продължи преследването
на джипа по черния път, а св. Д. и св. Н. тръгнали пеша да обикалят
района. След около 10-15 минути, в
затревена площ установили автомобила, аварирал непосредствено след пътна
неравност. Вътре в джипа нямало хора и
същият бил пълен с дърва за огрев. Служителите на "Пътна полиция" св.
В.Д. и св. С.Н. констатирали, че автомобилът е технически неизправен - липсвал
закрепващ елемент на джантата към главината на задно ляво колело; автомобилът
не бил представен на периодичен технически преглед, което било видно от стикер
за технически преглед № 08859510 с валидност до октомври 2016 г.; предна регистрационна табела не била поставени на определеното
за това място, а е била поставена на предния капак, както и че автомобилът няма
действащ към посочената дата договор за задължителна гражданска отговорност.
На 23.02.2017 г. в сградата на РУ - Луковит, в
присъствието на жалбоподателя Х.Х., св. С.Н. му съставил 2 бр. АУАН - един за констатираните нарушения по ЗДвП, и
втори - за нарушение по КЗ.
В АУАН бл. № Г-479788 от 23.02.2017 г. актосъставителят
С.Н. отразил, че на 20.02.2017 г., около 17.40 ч., в гр. Луковит, входа от с.
Петревене, ПП І-3, до бензиностанция "П." и ресторант "Р.",
в посока центъра жалбоподателят управлява л.а. "Сузуки Витара" с рег.
*******, собственост на "Р.Л.С." ЕООД, като автомобилът е технически
неизправен - липсва закрепващ елемент на джантата към главината на задно ляво
колело. Автомобилът е не е представен на периодичен технически преглед, видно
от стикер за технически преглед № 08859510 с валидност до октомври 2016
г.Предна регистрационна табела не е поставена на определеното за това място, а
е на предния капак. Водачът не спира на подаден сигнал със стоп-палка по
образец от униформен служител от Пътна полиция. В акта нарушенията са
квалифицирани съответно като такива по чл. 101, ал.3, т.6 от ЗДвП, по чл. 147,
ал.1 от ЗДвП, по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП. Актът е подписан
от актосъставителя и от свидетелите очевидци - св. В.Р.Д. и св. М.С.М.. Актът е
предявен на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му, но същият
отказал да го подпише, което
обстоятелство е удостоверено по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН с подписа на
свидетеля Х.Д.П.. Жалбоподателят саморъчно вписал в акта, че има
възражения, но ще ги каже пред съда на обжалване на акта. В срока по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал възражения.
Въз основа на съставения АУАН бл. №
Г-479788 от 23.02.2017 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 17-0906-000102 от 08.03.2017 г. на
Н.Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Л.., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 101, ал.3, т.6 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 150 лв.; за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.; за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца; за нарушение на 140, ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени едминистративни наказания
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. В
наказателното постановление наказващият орган е
описал нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, по идентичен със
съставения АУАН начин.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, описани в протокола от съдебното заседание, и от показанията на разпитаните
свидетели - актосъставителя С.Л.Н., свидетелите В.Р.Д. и М.С.М.. Последните
двама са очевидци и непосредствено са възприели извършените
нарушения, както и обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от
жалбоподателя по настоящото дело - Х. Й.Х.. Свидетелите
са категорични, че в лицето на водача на автомобила са разпознали лицето от снимковия материал /жалбоподателя
Х.Х./, представен им при инструктажа непосредствено преди СПО, както и след
това в сградата на районното управление в Луковит. Три дни след процесната дата, в сградата на
РУ Луковит при съставяне на АУАН, свидетелите В.Д. и М.М.
отново са видяли жалбоподателя Х.Х. и в съдебното заседание заявиха
категорично, че именно това е водачът на лекия автомобил "Сузуки
Витара", който на посочената дата не е спрял на подадения сигнал със
стоп-палка. Установи се, че двамата свидетели са били в непосредствена близост
до преминаващия автомобил - св. Д. се е намирал на платното за движение в
дясната лента в посока гр. Луковит, като лекият автомобил "Сузуки
Витара" го е заобиколил, а св. М. се е намирал непосредствено до платното
за движение /на около 5 метра от преминаващия автомобил/. Било е светло - 20
минути преди да залезе слънцето, което се установява от приложената справка от
БАН - НИМХ - филиал
Плевен - Хидрометеорологична обсерватория П.. При това положение св. Д. и св. М.
са имали възможност добре да възприемат лицето на водача. Актосъставителят С.Н.
изцяло потвърждава фактическата обстановка, отразена в АУАН. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като
са последователни, безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства. Няма данни
по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност или да сочат наличието на мотив да набедят санкционираният в
нарушение, което не е извършил, тъй като свидетелите не са го познавали преди
случая. Няма обстоятелства, които да
поставят под съмнение добросъвестността на тези свидетели при депозиране на
показанията, поради което същите следва да се оценят като достоверни.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните по искане
на жалбоподателя свидетели Петьо Ц.Б. и св. П.В.П.. Липсват
съществени противоречия между показанията на полицейските служители и
показанията на тези свидетели, а
несъществените такива се дължат на различни субективни възприятия. Напълно
възможно е св. Д., св. Н. и св. М. да не са забелязали спирането на друг
автомобил, тъй като са били концентрирани върху червения джип "Сузуки
Витара", за който са имали предварителна
информация, че се използва от жалбоподателя за транспортиране на
незаконно добит дървен материал и че е
възможно същият да не спре за
проверка при подаден сигнал. Напълно
възможно е и водачът на автообила, в който са пътували св. Б. и св. П. да е
разчел грешно подадения към водача на джип "Сузуки Витара"
сигнал със стоп-палка. И двамата
свидетели Б. и П. обаче са възприели, че полицейският автомобил е тръгнал с
включена светлинна сигнализация да преследва червения джип.
Съдът не кредитира показанията на доведените от
жалбоподателя свидетели В. Й.В. и Г.М.И., в които
твърдят, че на посочената дата по времето на нарушенията жалбоподателят Х. е бил в дома им, където
празнували курбан, бил толкова пиян, че дори останал да преспи. Показанията на
тези свидетели съдът оценява като недостоверни
поради близките приятелски отношения с жалбоподателя и като дадени единствено с
цел да осигурят алиби на жалбоподателя - че по време на нарушенията се е
намирал на друго място и по този начин да формират негова защитна версия.
Ето защо съдът намира, че в съдебното
производство не се установи фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН,
и в издаденото въз основа на него наказателното постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл.47 ЗАНН, с оглед приложеното
като доказателств по делото заверено копие на Заповед
№ 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за
установяване на административно нарушение
е съставен от оправомощено лице – С.Л.Н. – мл. автоконтрольор в Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР – Л.. на основание
чл.189, ал.1 ЗДвП, чл.37 ЗАНН и с оглед Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
постановлението само на това основание.
Представеният по делото АУАН съдържа
всички изискуеми по чл. 42 ЗАНН реквизити; в същия е описано деянието, което
представлява състав на нарушение, и обстоятелствата, при които е било
извършено. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя. Налице е припокриване на установените фактически
обстоятелства и правни изводи между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството.
Относно нарушението по чл. 101, ал.3, т. 6
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 101, ал.
1, т. 6 от ЗДвП в редакцията на закона преди 20.05.2018 г. /ДВ, бр.2 от 2018
г./, действаща към датата на извършване
на нарушението и издаване на наказателното постановление, забранява на водача
на неизправно/повредено пътно превозно средство (ППС) да придвижва това ППС на
собствен ход до мястото на отстраняване на повредата/неизправността, в случай
че същата представлява повредена джанта на едно от колелата или джанта с
нарушена цялост или представлява липса/повреда на елемент за закрепване на
джантата към главината на колелото. С обстоятелствената част както на акта,
така и на наказателното постановление фактически на нарушителя е предявено, че
управлява технически неизправно МПС поради липса на закрепващ елемент на
джантата към главината на задно ляво колело.
Тъй като в съдебното заседание не беше оборена доказателствената сила на
АУАН, съдът намира за доказано, че на посочените дата, час и място жалбоподателят
е управлявал процесния автомобил с липсващ закрепващ елемент на джантата към
главината на задно ляво колело, с което е е нарушил разпоредбата на чл. 101, ал.3, т. 6
от ЗДвП и е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 179, ал.1, т. 4 от ЗДвП /в редакцията й
действаща към датата на нарушението/. Последната предвижда налагане на
административно наказание глоба в абсолютен законов размер 150 лв. за водач, който управлява технически
неизправно моторно превозно средство, на което поради характера на
неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за
нейното отстраняване. Ето защо съдът намира наказателното постановление в тази
част за законосъобразно.
Относно нарушението на чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните МПС подлежат на задължителен преглед за
техническата им годност, при условия определени с наредба. В чл. 29, ал.1, т.1 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г., е предвидено, че
автомобилите подлежат на проверка за техническата им изправност. От
констатациите в АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена, е видно, че
техническата изправност на процесния автомобил е била удостоверена като годна
до октомври 2016 г. Управлявайки автомобил, който не е преминал годишен
технически преглед жалбоподателят Х.Х. е осъществил вмененото му с
наказателното постановление нарушение. За това нарушение е наказан с глоба от
20 лева на основание чл. 185 ЗДвП,
представляващ обща санкционна норма за всички нарушения на закона, за
които не е предвидено друго наказание. В случая няма специална санкция за
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП,
което означава, че е приложена правилната норма и наказанието е в
рамките на закона. Затова в тази част наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
Относно нарушението на чл. 103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на МПС при
подаден сигнал за спиране от контролен орган да спрат в най-дясната част на
платното за движение или на указаното от органа място и да изпълняват неговите
указания. Съответно, санкцията за неговото неизпълнение е отразена в чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Видно от цитираната разпоредба
изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението. Следователно, за да е налице нарушение е необходимо
подаденият сигнал да е възприет от водача и същият да не е спрял, бездействие
обективиращо, че не е изпълнил нареждането на контролния орган. Подаването на сигнал
за спиране със стоп палка, а и със светлинен сигнал безспорно е разпореждане на
контролен орган. В случая, на жалбоподателя е бил подаден ясен сигнал от
униформен полицейски служител със стоп палка да спре, а след като не е спрял управляваният
от него автомобил е бил последван от служебния полицейски автомобил с включен
светлинен сигнал. Действията на жалбоподателя са индикация, че е възприел
сигнала - усилил е рязко скоростта, заобиколил е св. Д., провокирал е
преследване от страна на полицаите със служебния автомобил и след като джипът, натоварен с незаконно
добита дървесина е аварирал, го е
изоставил и избягал с цел да осуети проверката. Служебно
известно на
състава на съда, че по внесен обвинителен акт срещу жалбоподателя за
престъпление по чл. 235, ал.2 вр. ал.1 от НК /транспортиране на дървен
материал, незаконно добит от другиго/, извършено по същото време и място, при
същата фактическа обстановка, е образувано НОХД № 284/2017 г. по описа на РС - Луковит,
по което е съдия докладчик. Съдът намира за безспорно установено както вмененото с АУАН и НП на жалбоподателя деяние, така и неговото авторство, тъй
като отразените в АУАН констатации бяха потвърдени от показанията на св. С.Л.Н., св. В.Р.Д. и св. М.С.М., които
съдът изцяло кредитира по изложените по-горе съображения. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда кумулативното налагане на наказанията глоба
от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца.
В случая АНО е определил и двете
кумулативно предвидени наказания в максимален размер. При преценка на
обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН се
откроява превеса на отегчаващите такива. Поведението на жалбоподателя при извършване на
нарушението показва драстично пренебрежение на правилата за контрол на
движението по пътищата. Наред с това съдът отчита и данните от приложената
справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят и преди е санкциониран за нарушения на правилата за
движение. При това положение съдът намира, че АНО обосновано е определил
наказанията в максималните им размери.
Относно нарушението на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно
нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП "По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места….". От събраните доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобил, който е
бил регистриран, и е бил с предна регистрационна табела, която не е била
поставена на определеното за това място, а е била поставена на предния капак, в
което и всъщност се състои изпълнителното деяние на вмененото му нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП. След като жалбоподателят е управлявал по път от
републиканската пътна мрежа /в случая първокласен път № ПП 1-3/ автомобил,
която не е била поставена на определеното
за това място следва, че е осъществил състава на нарушението по чл. 175,
ал.1, т. 1 от ЗДвП. Цитираната санкционна разпоредба предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който: управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места. В случая АНО е
определил и двете предвидени кумулативно наказания в максимален размер. Съдът счита, че не са
налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН, като отчете, че
конкретно проявената обществена опасност не разкрива белезите на маловажност,
по см. на чл. 93, т.9 от НК, което определение субсидиарно се прилага и в производствата по чл. 59 ЗАНН, отчитайки
предишните нарушения на правилата за движение, които жалбоподателя има, видно от справка за нарушител/водач. С оглед характера и тежестта на конкретното нарушение
съдът обаче счита, че определените наказания са завишени, съобразявайки
следните обстоятелства: управляваното от жалбоподателя МПС е било регистрирано,
имало е издадени по съответния ред регистрационни табели, като само предната
регистрационна табела не е била поставена на определеното за това място, а е
била поставена на видно място на предния капак.
Предвид обстоятелствата по чл. 27
от ЗАНН съдът намира, че размерът на
наложената глоба от 200 лева следва да бъде намален на 100 лева, а срокът на
наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
да бъде намален на 2 месеца.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
17-0906-000102 от 08.03.2017 г. издадено от Н.Сектор "Пътна полиция"
към ОДМВР Л., с което на Х.Й.Х., ЕГН **********
*** за нарушение на чл. 101, ал.3, т.6
от ЗДвП на основание чл. 179, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лв.; за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лв.; за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца.
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 17-0906-000102 от 08.03.2017 г. издадено от Н.Сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР Л.,
с което на Х.Й.Х., ЕГН ********** ***, с което за нарушение на 140, ал.1 от ЗДвП на основание
чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени едминистративни наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 /сто/ лева и срока на лишаване от
право да управлява МПС на 2 /два// месеца.
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съдП. в
14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: