№ 1423
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ 1,
представлявано от А.Д. – главен изпълнителен директор и М.М. –
изпълнителен директор, чрез адв. И.Й., със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар
Калоян“ 6, хотел Рила - офис 411, срещу Разпореждане от 27.09.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 15015 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., с
което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
„Агроинвестинг груп“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 31, ет.3, ап.1, за сумата от 769,16
лева начислена неустойка при предсрочно прекратяване на Договор за
използване на мобилни услуги *********, партида *********, ID на договор
М6377937 от 13.03.2020 г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до
окончателното погасяване, както и претенцията за разноски за разликата от
присъдения 49,77 лв., до пълния претендиран размер от 325 лв..
В частната жалба се излагат подробни твърдения, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно, като се търси неговата отмяна и
постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната
1
неустойка от 769,16 лв., начислена при предсрочно прекратяване на договора
за използване на мобилни услуги и направените по делото разноски в пълен
размер.
Излагат се съображения, че изводът за нищожност, поради
противоречие с добрите нрави, на клаузата за неустойка при прекратяване на
договора, по вина на абоната, в размер на всички неплатени месечни такси по
договора за предоставяне на мобилни услуги до края на срока му, е
неправилен, доколкото е формиран въз основа на съдебна практика, която
касае различни търговски правоотношения и не може да се прилага по
аналогия, или универсално, за всички видове договори. Счита, че
неоснователно съдът е обвързал нищожността на неустойката със забрана за
разместване на блага, какъвто критерий не е посочен в цитираното
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Позовава се на
Тълкувателно решение № 7/2013 г., като излага твърдения, че уговаряне на
неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е
допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение и
служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от
предсрочно прекратяване на договора. Позовава се на практика на СЕС и
Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета, в която е
регламентиран максимален срок на обвързаност, който счита, че в максимална
степен защитава правата на ползвателите. Счита, че първоинстанционния съд
е пренебрегнал факта, че неустойката е компенсаторна по своя характер,
както и разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД, която дава възможност при
неизпълнение кредиторът да претендира изпълнение, ведно с обезщетение за
забава, или обезщетение за неизпълнение. Именно втората възможност
твърди да е избрал кредиторът, като е действал добросъвестно, поради което
счита, че извода на съда, че неустойката, обезпечаваща вземанията за
месечните абонаментни такси, е уговорена в противоречие с добрите нрави, е
неправилен. Позовава се и на решение на КЗП, според която, по отношение на
физическите лица такава неустойка се дължи, поради което, ако се приеме
обратното, то потребителите биха се поставили в по-неблагоприятно
положение. Счита, че следва да бъде присъдена и законна лихва върху
претендираната неустойка, доколкото е с компенсаторен характер и
представлява парично задължение за длъжника, считано от 27.04.2021 г.
Твърди също, че в заповедното производство, като едностранно, не е
2
приложима разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради което съдът няма право да
намалява размера на сторените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по
чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално
допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
54245 от 24.09.2021 г. на ПРС, на кредитора „А1 България“ ЕАД
ЕИК:********* гр. София, чрез адв. Р., за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 139,07 лв. месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор М6377937, за периода от 09.03.2020 г. до
08.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане, сумата от 769,16 лв. неустойка за неизпълнение
на договор М6377937, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението (24.09.2021 г.) до окончателното плащане, срещу длъжника
„Агроинвестинг груп“ ООД, ЕИК: *********. Претендира разноски в размер
на внесената държавна такса и адвокатско възнаграждение. В
обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че по сключен между
страните договор за използване на електронни съобщителни услуги
*********, партида *********, ID на договор М6377937 от 13.03.2020 г., са
издадени и дължими пет фактури, за периода от 09.03.2020 г. до 09.07.2020 г.,
като поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги договорът бил прекратен, считано от
06.09.2020 г., на осн. т. 54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, по стандарти GSM, UMTS и LTE
и/или т. 85.4 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
крайните ползватели на широколентов достъп до интернет, чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, поради забава
за заплащане на задълженията над 124 дни. Посочено е също, че неустойката
за предсрочното прекратяване по вина на абоната е определена като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки,
дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на
3
прекратяване на договора, до изтичане на посочения в договора срок за всеки
мобилен номер, както и във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за
предоставено за срока на договора невърнато оборудване.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението
по отношение на претендираната неустойка. Приел е, че неустойката при
предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени месечни
такси по договора за предоставяне на мобилни услуги до края на срока му,
предоставя имуществена облага на кредитора в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, без същият да предоставя ползването на
услуга, поради което е направил извод, че уговорена по този начин,
неустойката излиза извън присъщите и функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, създава условия за неоснователно обогатяване
и нарушава принципа за справедливост, поради което е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С оглед
частичното отхвърляне на заявлението са присъдени и съразмерната с
уважената част от него разноски.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения:
Заповедния съд е задължен, преди да издаде заповедта за изпълнение,
служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, от ГПК, за
съответствие на искането със закона и добрите нрави. С оглед данните по
делото настоящият състав на съда споделя приетото от районния съд, че
искането в конкретния случай за присъждане неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, в посочен размер от 769,16 лв., е в противоречие с
добрите нрави, доколкото неустойката за предсрочно прекратяване на
договора се равнява на сумата, която операторът би получил и при действащ
договор, но без да предоставя уговорените услуги. Така уговорена
неустойката противоречи на добрите нрави, като е уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
съдът се е съобразил със задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК. Този
принцип, за съответствие с добрите нрави на уговорената наустойка,
4
изхождайки от присъщите и функции, е относим към всички договори,
независимо, че в цитираната съдебна практика в обжалваното разпореждане
не са разгледани еднотипни договори. Цитираното в частната жалба
Тълкувателно решение № 7/2013 г., както и съдебна практика в смисъл, че
уговаряне на неустойка, вместо обезщетение при разваляне на двустранен
договор с продължително и периодично изпълнение, поради неизпълнение, е
допустимо, както и, че само по себе си обстоятелството за прекомерността на
неустойката не я прави нищожна и цитираната практика на КЗП, е
неотносима към конкретния спор относно действителността на коментираната
клауза за неустойка. В случая искането на заявителя е в противоречие и с
добрите нрави, защото по отношение на оператора претендираната неустойка
би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща
цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е
действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ
договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора
изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така
уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо
неоснователно обогатяване на оператора, което нарушава както принципа на
справедливостта, така и добрите нрави, в какъвто смисъл е цитираната
тълкувателна практика.
Некоректно в частната жалба в случая се цитира и решение на СЕС от
22.11.2018 г. по дело С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia
SA срещу Autoridate Tributaria e Aduaneira, въз основа на което се прави
извод, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, разделена на месечни вноски, става незабавно изискуема в
случай на неизпълнение, независимо от квалификацията на сумата по
националното право. Посоченото от жалбоподателя решение на СЕС е
постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност, като със същото СЕС приема,
че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че
предварително определената сума, получавана от икономически оператор при
предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за
предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и
съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата
5
част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен – обстоятелство,
което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за
възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради
това подлежи на облагане с този данък. Съдът приема също по т. 2, че за
квалификацията на сумата, предварително определена в договора за
предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване
на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази предварително
определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат
поправени вредите, претърпени от оператора вследствие на неспазването на
посочения срок, фактът, че търговският представител получава по-високо
възнаграждение за сключването на договори, предвиждащи минимален срок
на обвързаност, отколкото за сключването на договори без такъв срок, както и
фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като
неустойка.
Настоящият състав не споделя и направения в частната жалба извод, че
тъй като заповедното производство е едностранно, то не намират приложение
правилата на чл. 78 от ГПК и съдът не може да намалява по съразмерност с
уважената част от искането направените разноски. Нормата на чл. 78 и сл. от
ГПК се намира в част първа на ГПК – общи правила, поради което и е
приложима по отношение на всички производства, за които няма предвидени
специални норми, а в заповедното производство няма предвидено правило, в
смисъла, посочен в частната жалба.
Предвид гореизложеното разпореждането на РС Пловдив,
инкорпорирано в Заповед № 8049 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 27.09.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 15015 по описа на
Районен съд Пловдив за 2021г., в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Съдът констатира, че в заповедта за изпълнение е посочена дата на
законна лихва 27.04.2021 г., посочена и в частната жалба, която не
съответства на поисканото в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което и заповедния съд следва да прецени дали е
допусната явна фактическа грешка при посочване на началната дата на
6
присъдената законна лихва в необжалваната част на издадената заповед за
изпълнение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.09.2021 г. постановено по ч. гр. д.
№ 15015 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., VI гр. с., с което е
отхвърлено заявление вх. № 54245 от 24.09.2021 г. на ПРС, за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ 1,
представлявано от А.Д. – главен изпълнителен директор и М.М. –
изпълнителен директор, чрез адв. Р., против „Агроинвестинг груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Богомил“ №
31, ет.3, ап.1, за сумата от 769,16 лева неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор за използване на мобилни услуги *********,
партида *********, ID на договор М6377937 от 13.03.2020 г., формирана въз
основа на всички дължими такси до края на периода на договора, както и
претенцията за разноски за разликата от присъдения до пълния претендиран
размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7