Р Е Ш Е Н И Е
№ 387
гр. Враца 15
.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 18.10.2022г.
/осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела МОНОВА и с
участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВ
КАН дело № 426 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Св.. И. Р.“ – ***, чрез
пълномощник ** И.Ш., против Решение № 35 от 08.04.2022 г., постановено по АНД №
25 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2022 г., с което е потвърдено
издаденото срещу касатора Наказателно Постановление /НП/ № НП-101/26.11.2021
г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН).
В касационната жалба са изложени подробни
аргументи за незаконо-съобразност на оспореното решение, поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост при постановяването му – касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК. Поддържа се становище, че съдът е извършил формална
проверка от външна страна по отношение на критериите за законосъобразност на
оспореното НП, като не е обсъдил всички изложени в сезиралата го жалба
възражения, не е преценил в пълнота представените доказателства, за липса на
нарушение по повдигнатото административно-наказателно обвинение, с което
неправилно е разпределена доказателствената тежест в хода на съдебното дирене и
решението е постановено при не изяснена фактическа обстановка. Релевирани са
обстойни доводи за опорочено административно-наказателно производство, липса на
доказаност на твърдяното в санкционния акт административно нарушение, които
обстоятелства не са съобразени от съда, в резултат на което и постановеното от
него решение е незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което НП да бъде изцяло отменено. В условията на алтернативност се
иска изменение на НП, с определяне на имуществена санкция в минимално
предвидения от закона размер.
В
с.з. и представена по делото писмена защита процесуалния представител на
касатора – * С. И., преупълномощена от * И.Ш., поддържа и доразвива изложените
в касационната жалба съображения.
Ответникът, редовно призован не се представлява в съдебно заседание. От
процесуалния представител на същия, е депозирана молба за даване ход на делото
в тяхно отсъствие, а по същество на спора намира касационната жалба за
неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно,
законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Враца, прави заключение за допустимост, но неоснователност на касационната
жалба, а изводите на съда за законосъобразност на оспореното пред него НП,
намира за правилни и съответни на фактите по делото и изискванията на закона и
моли решението да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство са приети и приложени представените от касатора в с.з. три броя
писмени доказателства по опис.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна
проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК
, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, с право и интерес да обжалва, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Предмет на касационна проверка е Решение № 35 от 08.04.2022 г., постановено по АНД № 25/2022 г. на Районен съд – Козлодуй. С оспорения съдебен
акт е потвърдено НП № НП-101/26.11.2021 г., на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което за нарушение на
чл. 189, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на основание чл. 229, ал. 3 от
същия закон на МБАЛ „С. И. Р.“ – *** е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 700
лева. Нарушението е установено при извършена проверка в лечебното
заведение в периода от 12.07.2021 г. до 16.07.2021 г., при която проверяващата
комисия е и изискала поименен списък на работниците и служителите и
застрахователна полица за застраховане на лицата, които упражняват медицинска
професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие
на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Установено е, че
задължителна застраховка за риска „Професионална отговорност“ и специални
условия за застраховка „Отговорност на лекари и медицински персонал“ е сключена
за периода от 20.06.2021 г. до 19.06.2022 г. по отношение на 87 лица. При
съпоставка на поименното щатно разписание и списъка със застраховани лица,
комисията е констатирала, че лечебното заведение не е застраховало **, ** и ***,
поименно посочени, упражняващи *професия за риска „Професионална отговорност“ и
специални условия за застраховка „Отговорност на лекари и медицински персонал“.
За установеното нарушение е съставен АУАН № А-115/ 07.10.2021 г., въз основа на
който е издадено и оспореното пред РС, НП.
За да потвърди НП съдът е приел, че АУАН е
съставен и НП издадено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Установеното въз основа на
събраните доказателства незастраховане от лечебното заведение на поименно
посочените в НП лица, упражняващи медицинска професия в него, както и липсата
на данни за сключени застраховки лично от незастрахованите при условията на чл.
3, ал. 3 от Наредба за задължителното застраховане на лицата упражняващи
медицинска професия, съдът е приел за нарушение именно на визираната в
санкционния акт императивна разпоредба на чл. 189, ал. 1 от ЗЗ.
Решението на районният съд е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно
приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал
твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила. Събрани са
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.
Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е обсъдил и всички
възражения изложени в жалбата, включи-телно относно твърдените нарушения на чл.
42, ал. 1, т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5, чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и са формирани
изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят в пълнота от
настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.
В тази връзка доводите на касатора, че не е
страна по застрахователните полици, сключени между трети лица и не следва да
притежава екземпляри от тях, които да представи като доказателство са
неоснователни. Действително цитираната в касационната жалба разпоредба на чл.
3, ал. 3 от Наредба за задължителното застраховане на лицата упражняващи *
професия, дава възможност за освобождаване на лечебното заведение от
задължението лично да застрахова тези лица, но за да настъпи такова
освобождаване не е достатъчна честната дума на * лица, а са необходими доказа-телства,
че такава застраховка е сключена, каквито доказателства в случая липсват.
Адресат на задължението по чл. 189, ал. 1 от ЗЗ е лечебното заведение, в което
лицата упражняват *професия. За да се приеме, че задължението е изпълнено,
следва или лично лечебното заведение да сключи такава застраховка или да
разполага с доказателства, че такава е сключена от трети лица, чрез договор за
застраховка, предвиждащ най-малко минималната застрахователна сума, определена
в наредбата, и при условие че застраховката покрива напълно отговорността им за
упражняване на дейност. Доказателства за
това следва да се намират в лечебното заведение не като страна по полицата,
каквато безспорно в този случай не е, а именно като адресат на задължението.
Такива от страна медицинското заведение не са представени нито в
административно-наказателното производство, нито пред въззивната, нито пред
настоящата инстанция. Целта, преследвана от законодателя, е посредством
въвеждането на задължително застраховане на лицата, които упражняват *професия,
да се гарантира, че предявените претенции за обезщетяване на настъпили вреди ще
могат да бъдат реално обезщетени, така както изисква обществения интерес.
Предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. 189, ал. 1 от ЗЗ е за първи път, но в
случая се касае за няколко лица, правилно районния съд е приел, че санкцията
следва да бъде близо до минимума, но над него и така както е определена в
санкционния акт от 700 лв. е достатъчна, за да бъдат изпълнени целите на
закона.
Факти, обстоятелства и доказателства,
оборващи констатациите отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни
изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора. Това, че
изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз
на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.
При извършената служебна касационна проверка
не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд
е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие
с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната жалба
е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно
направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител
на ответника, на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 08.04.2022 г., постановено по АНД № 25/2022 г. по описа
на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено издаденото срещу МБАЛ „С. И.Р.“
– ***, Наказателно постановление № НП-101/26.11.2021 г., на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
ОСЪЖДА МБАЛ „С. И. Р.“ – *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ разноски по делото в
размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.