Решение по КНАХД №977/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 229 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 20255530200180/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 24-1228-005312 от 18.12.2024 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора. Със същото решение ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на М. Д. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, с което е отменено НП, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд за недоказаност на административнонаказателното обвинение (АНО) и по наведени доводи в обратна насока е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

От касатора е подадена и частна жалба против определение № 794 от 01.07.2025 г. по АНД № 20255530200180/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на М. Д. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Оспорват се съображенията на съда, че делото е с фактическа и правна сложност, като се твърди, че то не се отличава от други сходни дела, доколкото по него са били разпитани обичайните свидетели и не са налице необичайни обстоятелства, които да предполагат липса на утвърдена съдебна практика.

Ответникът – М. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Р., оспорва касационната и частната жалби като като неоснователни и моли обжалваните съдебни актове да бъдат потвърдени. Претендира за направените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на касатора във връзка с наведеното от него касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора приема за установено следното:

Касационната жалба и частната жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е било НП № 24-1228-005312 от 18.12.2024 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GА, № 1436299, с което на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на М. Д. Д. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно следство (МПС)“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено, че:

на 18.11.2024 г. около 12:10 часа в [населено място] по [улица]до летище Стара Загора в посока север-юг М. Д. Д. е управлявал лек автомобил „Хонда“ с рег. № [рег. номер];

в 12,50 часа водачът отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARРМ-0701, поради което му бил издаден и в 13,30 часа му бил връчен талон за изследване № 271366, ведно със 7 бр. Холограмни стикери, с указание да се яви до 45 минути в СПО към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, за да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване (т. е. за да даде кръвна проба за анализ);

съгласно протокола за медицинско изследване водачът се е явил в указаното му лечебно заведение, където в 14,30 часа му е била взета кръвна проба, без в протокола да са посочени причините за забавеното й вземане;

съгласно протокол за извършено химическо лабороторно изследване (химическа експертиза) на дадената от водача кръвна проба концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0,32 на хиляда.

Въз основа на тези данни, доколкото М. Д. Д. е дал кръвна проба след указания му час, е формиран и извод за неизпълнение на предписанието, дадено му с талона за изследване.

Районен съд Стара Загора е отменил НП по съображения за неговата материална законосъобразност, като е приел след анализ на събраните доказателства, че санкционираното лице:

не е отказало да му да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, а опитите да му бъде извършена такава са били неуспешни, тъй като поради здравословното му състояние не е успял да издиша в техничмеското средство необходимото количество въздух;

е изпълнило предписанието на издадения му талон за изследване, тъй като е дало кръвна проба, макар и 15 минути след указания му час, но в рамките на допустимите 120 минути по Наредба № 1 от 19.07.2027 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (според съда противното би означавало водачите, които управляват превозни средства извън населените места, да бъдат поставени в по-благоприятно положение от тези, които управляват превозни средства в населените места), което забавяне при това се е дължало на непознаването му на града и придвижването му в него при натоварен трафик в делничен ден.

Предвид изхода от делото ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на М. Д. Д. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. С обжалваното определение № 794 от 01.07.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата на касатора в настоящото съдебно производство с правно основание чл. 248 от ГПК – за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, по съображения, че делото не е с незначителна фактическа и правна сложност, тъй като по него са проведени три съдебни заседания и са разпитани множество свидетели в присъствието на упълномощения адвокат, който при това е пътувал от [населено място], за да осъществи процесуалната си функция.

Решението на Районен съд Стара Загора, с което е отменено НП, е валидно, допустимо и правилно. Изложените към решението мотиви за недоказаност АНО, в т. ч. за липса на отказ за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство и недоказаност на забавеното вземане на кръвната проба по вина на Д. С., противно на твърденията на касатора, кореспондират с доказателствата по делото, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и с приложимата нормативна уредба, поради което касационната инстанция изцяло ги споделя и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ, предложение второ от АПК.

За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че установените в хода на въззивното производство факти сочат на неправилно приложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба. Отказът на водача да му бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта е деянието, което цитираната разпоредба въздига в административно нарушение. Другото деяние, съставляващо административно нарушение, е отказ на водача да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Съгласно чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2027 г., издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, проверката за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с техническо средство, освен ако водачът избере да бъде проверен с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване на кръвта (проверката започва на място и при нея е задължително да се използва техническо средство – чл. 3 от Наредбата, но ако водачът откаже или проверката с техническо средство не може да бъде извършена успешно, например поради здравословното състояние на водача, какъвто е случаят, проверката се извършва според избора на водача с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване на кръвта – чл. 3а от Наредбата). Следователно отказът на водача да се подложи на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се заявява, чрез отказ да бъде проверен изобщо – по който и да е от нормативно предвидените способи, доколкото в чл. 3а, т. 1 от Наредбата законодателят изрично е предвидил възможността да се откаже установяване концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство. По тази причина, когато водачът не желае да бъде проверен с техническо средство или проверката с техническо средство не може да бъде извършена, поради здравословното състояние на водача, тогава е задължително издаването на талон за изследване, като при направен избор как да продължи проверката – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване на кръвта, неизпълнението на издадения талон, в случая – за медицинско и химическо изследване, доказва, че лицето е отказало да бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, с което е осъществено деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т. е. административното нарушение е довършено (извършено). След като лицето е направило избор и е изпълнило талона за медицинско и химическо изследване на кръвта, какъвто е случаят, то поведението му няма признаците на отказ да бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Вярно е, че не е било спазено изискването за вземане на кръвната проба в срока за явяване, определен в талона за изследване – чл. 15, ал. 5, изречение първо от Наредба № 1 от 19.07.2027 г., но изречение второ на цитираната разпоредба изрично допуска възможността пробата да бъде взета и след този срок, в който случай медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. В случая в протокола за медицинско изследване не са отразени причините за забавянето, но вината за това не е на водача, а и от районния съд е установена обективна причина за забавянето, което при това е с 15 минути и е в рамките на допустимите 120 минути съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2027 г. Действително тези 120 минути са предвидени за случаите, когато нарушението не е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за вземането на кръв, респективно на водача е необходимо повече време за придвижване до съответното място, но след като законодаталят е допуснал този по-късен срок за явяване, той несъмнено е изхождал от разбирането, че същият не би довел до компрометиране на резултата от изследването на пробата, стига тя да е взета в рамките на 120 минути. Следователно разграничението в срока за явяване при нарушения, извършени на територията на населеното място, в което се намира мястото за вземането на кръв – до 45 минути, и при нарушения, които не са извършени на територията на населеното място, в което се намира мястото за вземането на кръв – до 120 минути, е с цел дисциплиниране на водачите, но няма отношение към достоверността на резултата от изследването, съответно към преследваната от закона цел чрез извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. В този смисъл следва да бъде тълкувано и изключението по чл. 15, ал. 5, изречение второ от Наредба № 1 от 19.07.2027 г., допускащо вземане на проба след срока за явяване, определен в талона за изследване. Противното разбиране, застъпено от административнонаказващия орган в мотивите на НП, освен че противоречи на целта на закона, би поставило в неравноправно положение водачите на превозни средства при извършване на проверка за установяване употребата на алкохол – в зависимост от това дали управляват във или извън населеното място, в което се намира мястото за вземане на кръвна проба, както правилно е отбелязал и въззивният съд в мотивите си към постановеното от него решение.

Ето защо, като е отменил НП, издадено за административно нарушение, което не е било извършено от санкционираното лице, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Предвид изложените съображения касационната инстанция намира, че не е налице твърдяното от касатора касационно основание и обжалваното съдебно решение, с което е отменено на процесното НП, следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Разгледана по същество, частната жалба против определение № 794 от 01.07.2025 г. по АНД № 20255530200180/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на административнонаказващия орган (касатор в настоящото съдебно производство) по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, е основателна.

С решението си Районен съд Стара Загора, предвид отмяната на НП, е осъдил ОД на МВР да заплати на М. Д. Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Този размер съответства на договореното и заплатено от М. Д. адвокатско възнаграждение на представлявалия го по делото упълномощен адвокат, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, но с оглед на материалния интерес (наложена глоба [рег. номер].) е значително над минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери за адвокатска работа (изм. загл. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.), който е 500 лева. Същевременно, противно на приетото от районния съд, делото не е с фактическа и правна сложност. По делото обаче са проведени три съдебния заседания, на които адвокатът се е явявал, а същият е от [населено място], от което населено място е и М. Д., съответно направил е допълнителни разходи, за да осъществи процесуалната си функция. При тези данни касационната инстанция намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за предоставената на М. Д. правна помощ във въззивното производство е 800 лв., поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като на ответника по касационната жалба се присъдят разноски за въззивната инстанция в посочения размер.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят и направените разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат за настоящата инстанция. Договореното и заплатено от М. Д. адвокатско възнаграждение на представлявалия го пред административния съд упълномощен адвокат е в размер [рег. номер]., съгласно представен договор за правна защита и съдействие, но с оглед на гореизложеното и проведеното едно съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението е 600 лв., съответно направеното от касатора възражение за прекомерност е основателно и на ответника по касационната жалба следва се присъдят разноски за касационната инстанция в посочения размер.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 235, ал. 1 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 20255530200180/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление № 24-1228-005312 от 18.12.2024 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора.

ОТМЕНЯ определение № 794 от 01.07.2025 г. по АНД № 20255530200180/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на М. Д. Д., [ЕГН], сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща направени разноски по АНД № 20255530200180/2025 г. на Районен съд Стара Загора, и сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направени разноски КАНД № 20257240600977/2025 г. на Административен съд Стара Загора.

Решението е окончателно.