Р E Ш Е Н И Е
№ 585
гр.Плевен, 15.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 721
по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл. 83 ал.6 от ЗОБВВПИ.
Делото е образувано по жалба от А.З.Т. *** против
Заповед №3391з-206/25.08.2021г. на Началник Второ РУ-Плевен при ОД на
МВР-Плевен, с която на оспорващия е отказано да бъде издадено разрешение за
придобиване на късо бойно оръжие.
В жалбата са наведени доводи, че заповедта е
неправилна. Твърди се, че в отказа никъде не е посочено, че за издаване на
разрешително за носене на оръжие се изисква наличието на заявителски материали,
нито какво трябва да съдържат те. Твърди се още, че от отказа се разбира, че за
да получи исканото разрешително, трябва да е нападан и открито заплашван от
установени идентифицирани лица, че ще посегнат на живота и имуществото му.
Твърди се, че често потърпевшите от посегателства срещу собствеността си граждани
не подават сигнали до полицията, защото не вярват че ще бъде направено нещо.
Счита се, че отказът е немотивиран и субективен. Твърди се, още, че с
отчетността и счетоводството на кооперация „Трудолюбие 1“ се занимава
касиер-счетоводителя, а оспорващият се занимава с инкасаторската дейност, което
включва отчитане показанията на личните електромери и предаване информацията на
касиер-счетоводителя, която след това изчислява на всеки един дължимите суми и
издава касова бележка, срещу която оспорващият получава сумата от
член-кооператора. Излага точната причина да поиска издаване на разрешително за
носене и употреба на късо бойно оръжие. Твърди се, че се движи сам в местността
и представлява лесно уязвима мишена за хора с престъпни намерения. Твърди се,
че оспорената заповед отново е обоснована с общите текстове на закона, които
само се цитират, но не е посочено, нито са дадени указания какво е необходимо
да се докаже. Счита се, че законодателят е поставил в тежест на заявителите за
разрешително за оръжие достатъчно много изисквания, които е удовлетворил, като
„грижата“ на началника на РУ относно прекомерно големия брой на носители на
лично оръжие в РБългария, е необяснима, като се има предвид, че държавата ни е
на едно от последните места в ЕС и света по този показател. В заключение се
моли за отмяна на оспорената заповед.
От ответника е подаден писмен отговор по жалбата, като
същата се счита за неоснователна. Претендира се присъждане на разноски..
В открито съдебно заседание оспорващият не се явява и
не се представлява.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт А. с надлежно пълномощно, която счита заповедта за мотивирана и
съобразена с указанията на съда по адм.дело №279/2021г. на АС-Плевен. Счита, че
не са представени от оспорващия основателни мотиви, на база на които да бъде
издадено разрешение за носене и употреба на късо бойно оръжие. Поддържа
изложеното в писмения отговор и моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Заповед №3391з-206/25.08.2021г. е връчена на А.Т. на
30.08.2021г., а жалбата срещу нея е подадена на 13.09.2021г. в Административен
съд Плевен. Като подадена в 14-дневния законоустановен срок за обжалване, от
активно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от търсената
защита, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Със Заявление вх.№339100-975/05.02.2021г. до Началника
на Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен А.Т. е поискал издаване на разрешение
за закупуване, съхранение и носене на късо бойно оръжие, с посочена причина –
за самоотбрана. Към заявлението са приложени изискващи се от закона документи,
включително мотиви за издаване на исканото разрешение. В последните се сочи, че
е председател на кооперация „Трудолюбие 1“ и като такъв има задължението
ежемесечно да извършва отчитане на личните електромери във вилната зона и
събирането на парите, които са между 3 и 4 хиляди лева. Твърди се, че районът е
рядко населен и преобладават изоставени вили, в които намират подслон лица с
неясни източници на средства за живот. Твърди се, че посегателствата срещу
имущественото не са рядкост. Изразяват се опасения, че може да стане лесна
жертва на тези хора, повечето от които са от малцинствата. Твърди се, че има и
много бездомни кучета, които са без причина агресивни, и от които се налага да
се пази.
Извършено е проучване на Т., за което са изготвени
докладни записки и справки. Видно от Докладна записка рег.№3391р-1601/2021г. е,
че подадените от Т. документи са редовни и отговарят на изискванията на
ЗОБВВПИ, като данни за заявителски материали в информационните фондове на МВР
за лицето не са открити. От Справка рег.№3391р-1602/18.02.2021г. се установява,
че срещу лицето няма заведени заявителски материали; няма данни да
злоупотребява с алкохол и да употребява наркотични вещества; няма регистрация в
ДНБПЗ-Плевен и няма данни лицето да поддържа отношения с лица от криминалния
контингент. Видно от Докладна записка рег.№3391р-1602/18.02.2021г. е, че по
местоживеене срещу Т. няма подавани жалби от съседи; няма данни за злоупотреба
с алкохол и наркотични вещества; няма данни за психично заболяване, както и че Т.
живее на адреса със съпругата си Г.Ц. и сина си Я. Т., който е криминално
проявен – има регистрация за кражба и държане на високорискови наркотични
вещества.
Във връзка с направеното проучване на Т., до последния
е изпратено съобщение от 19.02.2021г. по чл.26 ал.1 от АПК за започнало административно
производство за отказ за издаване на разрешително за дейности с огнестрелно
оръжие и боеприпаси. Цитирана е разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ и на
основание чл.34 ал.3 от АПК е даден 7-мо дневен срок за представяне на писмени
доказателства относно необходимостта от издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо бойно оръжие.
В указания срок, на 26.02.2021г. от Т. са представени
допълнителни мотиви за издаването на разрешително за носене и употреба на късо
бойно оръжие, като е посочено, че оръжието е необходимо за самоотбрана и за
охрана на личното му имущество, находящо се във вилна зона в местността
„Табакова чешма 1“. Твърди се, че на 21 или 22.02. отново е била разбита и
ограбена вилата му, за което е подал сигнал до полицията на служител Х.М.. Сочи
се още, че е материално-отговорно лице и негово задължение е да събира,
съхранява и пренася солидни суми пари, която дейност го поставя в уязвимо
положение и го прави желана цел на хора с престъпни намерения.
От Началник Второ РУ Плевен към ОД на МВР-Плевен е издадена Заповед №3391р-89/23.03.2021г., с
която на А.Т. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо бойно
оръжие, като е счетено, че заявителят не е обосновал необходимост от издаване
на исканото разрешение с конкретни факти и обстоятелства, сочещи че е застрашен
до такава степен, че да налага нуждата от самоотбрана с късо бойно оръжие.
Срещу издадената заповед е подадена жалба от Т. ***,
по която е образувано адм.дело № 279/2021г. по описа на съда. С Решение
№343/18.06.2021г. е отменена Заповед №3391р-89/23.03.2021г. на Началник Второ РУ Плевен към ОД на МВР-Плевен
и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по
заявлението на Т., съобразно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Със съдебното решение е прието, че заповедта не съдържа ясно
и конкретно посочване на фактическите основания, обосноваващи отказа, нито обсъждане
и преценка на изложените от заявителя обстоятелства и доказателства и защо не
са приети за основателни, каквито са изискванията на чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ.
Счетено е, че изложените мотиви са бланкетни и привидни, поради което е налице
пълна липса на същински мотиви, което представлява съществен порок относно
изискванията за форма на акта и е основание за неговата отмяна. От съда е
прието още, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като не са били изяснени всички факти от значение за
случая. Посочено е, че органът не е изследвал задълбочено и не е обосновал в
мотивите си наличието на материално-правните предпоставки на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ за отказ за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за
самоотбрана, а именно налице ли е основателна причина застрашаваща живота и
здравето на заявителя и съхраняваното от него имущество, с оглед извършваната
дейност като председател на кооперацията и предвид актуалната криминогенна
обстановка в района. В заключение съдът е приел, че изводът на административния
орган за недоказана от заявителя основателна причина за придобиване на късо
бойно оръжие за самоотбрана не е мотивиран и обоснован на събраните
доказателства.
След връщане на преписката е извършена нова проверка
във връзка с дадените указания, за което е изготвена Докладна записка рег.№3391р-7308/25.08.2021г., от която се
установява, че в масивите на МВР за периода 2020-2021г. /до момента на
проверката/ няма регистрирани заявителски материали; няма подадени писмени
сигнали за извършени престъпления от общ характер.
Към административната преписка са приобщени и
представените от Т. в хода на съдебното производство по адм.дело №279/2021г.
разписки за заплатени по сметка на ЧЕЗ суми за ел енергия, дължими от
Кооперация „ Трудолюбие 1“ и представените квитанции.
След извършената допълнителна проверка, от Началника
на Второ РУ-Плевен към ОД на МВР Плевен е издадена Заповед
№3391з-206/25.08.2021г., с която на А.Т. е отказано издаването на разрешение за
придобиване на късо бойно оръжие. За да обоснова този извод административният
орган се е позовал на установеното от извършена служебна проверка, в изпълнение
на съдебното решение по адм.дело №279/2021г. Посочил е, че от приложените
документи се установява, че по местоживеене срещу Т. няма подадени жалби; няма
данни за злоупотреби с алкохол и наркотични вещества;няма данни да страда от
психични заболявания; не е осъждан и няма заведени срещу него заявителски
материали; няма обвинения по неприключили наказателни производства. Посочил е
още, че от приложените към заявлението мотиви е видно, че лицето е председател
на кооперация и като такъв ежемесечно отчита личните електромери във вилната
зона и събирането на пари, както и заплащане на общата сметка в ЧЕЗ; че районът
е рядко населен, обитаван от бездомни кучета и има чести посегателства върху
собствеността на обитаващите. Посочил е, че необходимостта от притежаване на
оръжие заявителят обосновава с целта му да защити парите и имуществото на съкооператорите
си, както и собственият си живот и здраве, а като допълнителен мотив посочва
констатирано от него посегателство върху имуществото му на 21 или 22 февруари
2021г., находящо се в местността „Табакова чешма 1“, за което е подал сигнал до
мл.полицейски инспектор Х.М.. Във връзка с последното е посочил още, че е
извършена проверка, от която е установено, че за периода 2020г.-2021г./ до
момента на проверката/ няма регистрирани заявителски материали няма подадени
писмени сигнали за извършени престъпления от общ характер в местността
„Табакова чешма 1“. От другите приложени допълнително към преписката
доказателства е направил извод, че не е безспорно доказано, че Т. се е
занимавал с отчитането, получаването и носенето на големи суми пари и
заплащането на задълженията към ЧЕЗ, тъй като от подписите върху квитанциите е
видно, че парите са давани на лице, различно от председателя на кооперацията, а
от разписките за платени суми не се доказва фактическия вносител по
задължението. Предвид изложеното и с оглед изискванията на разпоредбата на
чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, административният орган е счел, че заявителят не е
обосновал към момента необходимост от издаване на разрешение за придобиване на
късо бойно оръжие с конкретни факти и обстоятелства, сочещи че е застрашен до
такава степен, че да налага нуждата от самоотбрана с късо бойно оръжие.
Направил е извод, че въведения в закона разрешителен режим изисква установяване
на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на възможни,
но несигурни и дори малко вероятни събития, като евентуални посегателства върху
живота, здравето или имуществото на заявителя, като обратното тълкуване на
закона би довело до обикновен регистрационен, а не до разрешителен режим. В
заключение, на изложените мотиви, е отказал издаването на разрешително за
придобиване на късо бойно оръжие.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспорената заповед представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, който е издаден от
компетентен орган-Началникът на Второ РУ-Плевен към ОД на МВР-Плевен, съобразно
правомощията му по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ и приложените по делото
доказателства - Заповед
№316з-3221/09.08.2021г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която гл.инспектор П.Н.
е определен да осъществява функциите на началника на РУ при неговото отсъствие,
както и доказателства, че за периода от 09.08.2021г. до 27.08.2021г. началникът
на РУ е бил в платен годишен отпуск.
Оспорената заповед е издадена в
предвидената от закона писмена фирма и съдържа всички изискуеми реквизити
съгласно чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за
нейното издаване. По отношение наличието на мотивите (фактически основания),
съдът намира, че оспорената заповед е
мотивирана от една страна с разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, като
изрично е посочено, че разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което
няма основателна причина- -самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни
цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. От друга страна, в изпълнение на указанията дадени със съдебното
решение, са анализирани резултатите от извършената проверка за наличие на
заявителски материал за извършени престъпления от общ характер в местността
„Табакова чешма“, както и дейността,
която оспорващият твърди че извършва в ръководената от него кооперация. На база
установеното е направен извод, че заявителят не е обосновал необходимост от
издаване на разрешение за придобиване на късо бойно оръжие с конкретни факти,
които да сочат, че е застрашен до такава степен, че да налага нуждата от
самоотбрана с късо бойно оръжие. Ето защо е неоснователно твърдението в
жалбата, че в заповедта липсват мотиви.
Процесната заповед е издадена и при
спазване на административно-производствените правила. Производството е започнало по инициатива на
оспорващия, на когото е изпратено съобщение по реда на чл.26 ал.1 от АПК, с
което го уведомяват, че е започнало производство по отказ за издаване на разрешително
за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси. На заявителя е дадена възможност
да представи допълнителни доказателства, от което последният се е възползвал. Издадена
е Заповед №3391з-89/23.03.2021г., с която на Т. е отказано издаване на
разрешение за придобиване на късо бойно оръжие, който административен акт е
отменен с решение на Административен съд Плевен по адм.дело №279/2021г., поради
липса на конкретни мотиви за отказа, и преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне в едномесечен срок по заявлението на Т.. Видно от
данните по адм.дело 279/2021г., оригиналът на преписката е получена от
административния орган на 23.08.2021г., а оспорената в настоящето производство
заповед е издадена на 25.08.2021г., т.е. в дадения от съда срок.
Относно спазване на материално-правните разпоредби
съдът съобрази следното:
Разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е
облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. В чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани
материалноправните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл.83
ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл.58 ал.1) и с целта, за която
се иска разрешението (т.10). Освен материалноправните изисквания, при наличието
на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект,
който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване
на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което
лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат
приложени към него.
С оглед на разпоредбата
на чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде
възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в
производството по издаване на разрешително и е проявление именно на
облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден.
Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва
да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на
изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че
представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата
или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал
и кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира
служебно доказателства по смисъла на чл.36 ал.1 от АПК. Съгласно чл.83 ал.4 от ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.3, както и
дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ
характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по
събиране на доказателствата между органа и заявителя.
От изложеното се налага извода, че органът е
длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на
приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва
изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на
заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е
непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на
документа. Органът е длъжен още служебно да събере доказателства за посочените
в чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ обстоятелства. Органът обаче, няма задължение да
събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително.
Т.е. в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, да
докаже заявената от него цел за издаване на разрешение. В този смисъл е и
съдебната практика.
В
конкретния случай, единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на
заявлението за издаване на исканото разрешително с оглед на изискването на
чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на това изискване е
необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т.10 причини,
и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят
основателна. В случая Т. е обосновал като причина за исканото разрешително
самоотбрана. Самоотбраната е една от визираните в чл.58 ал.1 т 10 от ЗОБВВПИ
причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно
оръжие. Но освен посочването на една от визираните в т.10 причини, заявителят
следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи
достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи
разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага
използването на оръжие за самоотбрана.
От
доказателствата по делото не се установява наличието на обстоятелства, които да
обосноват извод, че заявителят е застрашен до степен, че да се налага нуждата
от самоотбрана с огнестрелно оръжие. Остава недоказано твърдението, както е
приел и административния орган, че Т. е извършвал лично инкасаторската дейност
по отчитане на електромерите и събиране на дължимите суми. Остава недоказана и
необходимостта от самоотбрана на заявителя. Фактите, на които се основава
твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да
дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за
необходимостта от самоотбрана. Посочените като допълнително мотиви от Т., че
пренася големи суми пари в рядко населен район, където има роми и бездомни
кучета, и трябва да се пази от тях, както и че поради парите може да бъде
желана цел на хора с престъпни намерения, не са от естество да породят желаните
правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана. Същите
са възможни, но не сигурни събития, които не обосновават необходимост от
притежаване на огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване би довело до
необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона.
Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия
риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни
и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При
липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на
лицето към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на
огнестрелно оръжие не е доказана. В тази връзка следва да се посочи, че от
данните по делото се установява, че по устния сигнал за посегателство върху
имуществото му в местността „Табакова чешма“ е извършена проверка на лицето,
посочено от Т. като евентуален извършител, но е констатирано, че последното е
инвалид без ръце, а вещта не е намерена. Тези факти не установяват конкретна
заплаха за Т., която да води до извод за обоснованост на искането на заявителя
за издаване на разрешение за придобиване на късо бойно оръжие с цел
самоотбрана.
Предвид гореизложеното
оспореният отказ съответства на материалния закон и на целта на закона, поради
което жалбата срещу него е неоснователна.
При този изход на делото и направено своевременно
искане от процесуален представител на ответника за присъждане на разноски,
следва в полза на ОД на МВР-Плевен да се присъдят направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл.
24 от Наредба за правната помощ вр. чл. 37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.
с чл.143 ал.3 от АПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.З.Т. *** против Заповед
№3391з-206/25.08.2021г. на Началник Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, с
която му е отказано да бъде издадено разрешение за придобиване на късо бойно
оръжие.
ОСЪЖДА А.З.Т. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен разноски в
размер на 100лева (сто лева).
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/