Определение по дело №2235/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 2684
Дата: 14 октомври 2019 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20181620102235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

14.10. 2019 год.,  гр. Лом

 

           Ломският районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2235 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от ЗЕБРА ТЕКСТИЛ ЕООД,  ЕИК *********, гр. Лом,  представлявано от управителя Теодорус Ф., чрез пълномощника, адв. Р. Б.,  МАК, срещу СЛАДКАРСКА КЪЩА АЛФ ЕООД, ЕИК *********, гр. Лом,  представлявано от управителия А.Ц.К., за установяване на задължение за ел.енергия по договор за наем, за което има издадена заповед по чл. 410 ГПК.

           Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца има вземане към него в размер на 522,79 лв., представляващи главница,  ведно със законната лихва върху главницата от 18.09.2018 год., до окончателното издължаване.

Претендират се и разноски по исковото и заповедното производство.

           Искът е допустим – налице е интерес от търсената с него защита;

Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;

           Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1.     Фактура № **********/31.07.2018 год., издадена от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД,

2.     Фактура № 6/31.07.2018 год., издадена от ищеца,

3.     Фактура № **********/31.08.2018 год., издадена от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД,

4.     Фактура № 7/31.08.2018 год., издадена от ищеца,

5.     Фактура № 1/11.04.2018 год., издадена от ищеца,

6.     Фактура № **********/31.05.2018 год., издадена от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД,

7.     Справки, съставени от ищеца

 

Доказателствени искания, направени от ищеца:

1.     Да се приложи ч.гр.д. № 1908/2018 год. на ЛРС,

2.     Да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в и.м. въпроси;

3.     Да се допуснат до разпит при режим на довеждане от ищеца трима свидетели.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. Л. Г., МАК, на първо място прави възражение за нередовност на исковата молба поради липса на конкретизация на претенцията на ищеца досежно нейния произход и период.

На следващо място, ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва твърдението, че ответникът е монтирал и има свой електромер в обекта. Такъв – монтиран не по установения законов ред имал ищецът, поради което последният не може да се ползва от показанията му. Затова оспорва претендираната сума както по основание, така и по размер. Оспорва истинността откъм форма и съдържание издадените от ищеца фактури, които нямат реквизитите на счетоводен документ. Оспорва и съдържанието на трите представени от ищеца справки.

           Писмени доказателства, представени с отговора на ответника: няма.

           Доказателствени искания, направени с отговора на ответника: няма

След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като  намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

На осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените от страните писмени доказателства.

Предвид процесуалното поведение на ответника, по доказателствените искания на ищеца съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание.  

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА исковата молба от ЗЕБРА ТЕКСТИЛ ЕООД,  ЕИК *********, гр. Лом,  представлявано от управителя Теодорус Ф., чрез пълномощника, адв. Р. Б.,  МАК, срещу СЛАДКАРСКА КЪЩА АЛФ ЕООД, ЕИК *********, гр. Лом,  представлявано от управителия А.Ц.К., за установяване на задължение за ел.енергия по договор за наем, за което има издадена заповед по чл. 410 ГПК.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба:

1.     Фактура № **********/31.07.2018 год., издадена от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД,

2.     Фактура № 6/31.07.2018 год., издадена от ищеца,

3.     Фактура № **********/31.08.2018 год., издадена от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД,

4.     Фактура № 7/31.08.2018 год., издадена от ищеца,

5.     Фактура № 1/11.04.2018 год., издадена от ищеца,

6.     Фактура № **********/31.05.2018 год., издадена от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД,

7.     Справки, съставени от ищеца

 

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1908/2018 год. на ЛРС,

 

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищеца ДВАМА свидетели.

 

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в и.м. въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Б.А..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 150 лв., вносими от ищеца в 7-мо дневен срок от съобщението.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 27.11.2019 г. от 10,00  часа, за която дата да бъдат призовани страните.

Вещото лице да се призове след внасянето на детозита.

 

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

 

Иск с правно основание чл. 422, вр. Чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ  твърди, че двете дружества – представляваното от него и ответното, са ползвали под наем съседни самостоятелни обекти в гр. Лом, ул. Дунавска № 34.

Дружеството на ищеца имало открита партида за ел.енергия с клиентски № 210038226459, а по взаимно съгласие, ответникът ползвал ел.енергия от същата партида, като имали договорка да заплаща потребеното електричество съобразно показанията на монтиран към партидата отделен електромер.

За периода 21.06.2018 – 20-07-2018 год., за клиентски № 210038226459 била фактурирана от доставчика потребена ел.енергия на стойност 608,03 лв. с ДДС, от която се твърди, че ответникът е потребил ел.енергия на стойност 337,84 лв., за която сума ищецът му издал фактура № 6/31.07.2018 год.

За периода 21.07.2018 – 20.08.2018 год., за клиентски № 210038226459 била фактурирана от доставчика потребена ел.енергия на стойност 455,62 лв. с ДДС, от която се твърди, че ответникът е потребил ел.енергия на стойност 184,95 лв., за която сума ищецът му издал фактура № 7/31.08.2018 год.

След като ответникът не заплатил задължението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК и по ч.гр.д. № 1908/2018 год. на ЛРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.

Ответникът се възползвал от правото си да оспори задължението, поради което за ищеа възнинал правен интерес от предявяването на настоящия иск.

           Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца има вземане към него в размер на 522,79 лв., представляващи главница,  ведно със законната лихва върху главницата от 18.09.2018 год., до окончателното издължаване.

Претендират се и разноски по исковото и заповедното производство.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. Л. Г., МАК, на първо място прави възражение за нередовност на исковата молба поради липса на конкретизация на претенцията на ищеца досежно нейния произход и период.

На следващо място, ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва твърдението, че ответникът е монтирал и има свой електромер в обекта. Такъв – монтиран не по установения законов ред имал ищецът, поради което последният не може да се ползва от показанията му. Затова оспорва претендираната сума както по основание, така и по размер. Оспорва истинността откъм форма и съдържание издадените от ищеца фактури, които нямат реквизитите на счетоводен документ. Оспорва и съдържанието на трите представени от ищеца справки.

 

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдяните в нейна полза обстоятелства.

           Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът  приема, по делото няма признати фактически твърдения.

В това производство ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи основанието, изискуемостта и размерът на претенцията си.

Указва на ищеца най-късно в първото открито съдебно заседание да уточни на какво основава претенцията си, с оглед правилната квалификация на предявените искове.

От изложените в исковата молба твърдения и ангажираните доказателства не се установява основанието.

Ответникът следва да докаже възраженията си.

Доколкото и двете страни са търговци, в случая намират приложение разпоредбите на ТЗ за търговската продажба.

 

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

 

           На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
 

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

 

На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.

 

 

Р. СЪДИЯ: