Решение по дело №795/2023 на Окръжен съд - Варна

М О Т И В И

към решение № 170/06.07.2023 г. по ВНАХД № 20233100600795 на
Окръжен съд-Варна.

Производството е образувано по протест на прокурор при РП-Варна против Решение №
565/12.04.2023 г. по НАХД № 1283/2023 г. по описа на РС-Варна, с което обвиняемият М. П. З. е
признат за невинен в това, че на 04.03.2023 г. в централната част на град Варна е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – изцапал с боя паметник на граф Игнатиев и информационна плоча към него, поради
което на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК.
С протеста се предлага решението да бъде отменено, да се постанови ново, с което
обвиняемият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. В допълнение към подаденият протест са
изложени подробни съображения за неправилност на правните изводи в решението, направени при
правилно установена фактическа обстановка.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста. Излага
съображения за доказаност на обвинението, предвид времето и начина на извършване на деянието,
от които не може да се извлече конкретна позиция, която е относима към защитата по чл.10
ЕКЗПЧ, както и че са накърнени правата на други лица – изградилите паметника, стопанисващите
го и др.
Пред съда обвиняемият З. излага личните си виждания относно нравствените и
професионалните качества и етични принципи на служителите на МВР и на прокуратурата. Смята,
че паметникът на граф Игнатиев е легитимен обект на протеста му заради ролята на тази личност в
българската история приживе. С последната си дума заяви, че иска да бъде оправдан.
Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
Обвиняемият З. живеел със съпругата си в град Варна, на ул. „**** ****“ № 6, ет. 2.
Двамата се нанесли в жилището наскоро и поради ремонтни дейности, в апартамента имало
строителни материали, сред които черна пластмасова кофа, пълна с бяла към бледозелена на цвят
боя на водна основа.
На 03.03.2023 г. – националния празник на Репубика България, в ранния следобяд,
обвиняемият минавал през градинката зад театъра, която била в близост до дома му. Видял група
граждани, които отдавали почит на паметта на граф Игнатиев, поставяйки цветя на изградения му
паметник. Обвиняемият забелязал, че гражданите веели руски знамена, но не забелязал българско
знаме, което го подразнило, тъй като бил негативно настроен към Руската федерация, поради
извършваните военни действия в Украйна.
Същата вечер, около 23:00 часа, З. разглеждал социалните мрежи и попаднал на
публикации от честването на националния празник, на част от които се виждало, че български
граждани веели руски знамена. Това още повече го подразнило. Предвид речта на президента,
който заявил публично, че не трябвало на национален празник да се веят чужди знамена, а и
подразнен от видяното по-рано през деня и в социалните мрежи, обвиняемият решил да изрази
възмущението си. Малко след полунощ същата вечер, в изпълнение на намисленото, той излязъл
от дома си и отишъл до паметника на граф Игнатиев. Там З. премахнал поставените в основата му
цветя и венци. По път към дома си решил, че стореното от него не е достатъчно, затова като се
върнал в дома си, взел горепосочената кофа с боя, отишъл отново до паметника и го залял с боята,
след което я размазал и се прибрал.
1

На 04.03.2023 г. сутринта граждани на град Варна забелязали посегателството над
паметника. За случая бил уведомен М. М. – реставратор от Регионалния исторически музей в град
Варна, който отишъл лично да види паметника. Същият уведомил свид. А. П., директор на
дирекция „Култура и духовно развитие“ при Община Варна.
За проверка на постъпилия сигнал на място бил изпратен екип от Първо РУ при ОД на МВР
– Варна, част от който бил свид. Д. Д., работещ на длъжност „старши полицай“. Свидетелят Д. и
колегата му видели, че паметникът е изцапан с боя и че информационната плоча е преместена.
Останали на място до пристигането на дежурния следствен екип. През това време около паметника
се събрали граждани, между тях и М. М. с почистващи средства.
На паметника бил извършен оглед, при който били иззети като ВД листа с полепнало по
тях бледозеленикаво вещество. След приключване на огледа паметникът бил почистен от
граждани на Варна, а информационната плоча била върната на мястото й.
В хода на извършеното разследване било установено, че в централната част на града са
разположени охранителни камери, стопанисвани от Община Варна. Записите от ранните часове на
04.03.2023 г. били свалени и приобщени към доказателствения материал по надлежния
процесуален ред. Свидетелят С. С. – началник на сектор „Криминална полиция“ на Първо РУ
Варна се запознал със записите и видял на тях действията на обв. З., както и че влиза и излиза от
жилищна сграда на ул. „**** ****“ № 6. Поради това, служители на МВР посетили сградата. До
входа имало следа от бяло засъхнало вещество, оставена от предмет с кръгла форма. Започнали
да проверяват живущите в сградата. След позвъняване на входната врата на ап. № 2 им отворил
обв. З., който, виждайки полицейски служители, разбрал, че търсят него и казал „аз съм човека“,
като признал за стореното. Тъй като бил облечен с дрехи, наподобяващи тези на лицето, заснето от
охранителните камери, а и по тях имало зацапвания от светло вещество, обвиняемият бил отведен
в Първо РУ Варна, където предал на органите на реда сива на цвят жилетка с дълъг ръкав, сини на
цвят дънки, чифт черни велурени обувки и черна пластмасова кофа със следи от бледозелена боя в
нея, които след проведените изследвания, му били върнати срещу разписка.
Зацапването пред входа на жилищната сграда било описано от водещия разследването при
извършен оглед, като била взета част от веществото като веществено доказателство.
В хода на ДП била назначена химическа експертиза, при която били изследвани всички
иззети ВД. При извършено сравнително изследване на засъхналото бяло-светлозелено вещество от
обектите се установило визуално сходство и идентичност в състава на веществата, които били
определени като колоидна емулсия – латекс/фасаген.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните и
проверени по делото гласни и писмени доказателствени средства, които взаимно се допълват, и на
практика не се оспорва от обвиняемия М. З..
При тази фактология правният извод на първоинстанционния съд, че обвиняемият З. не е
осъществил състава на престъплението хулиганство по см. на чл. 325, ал. 1 от НК не се споделя от
настоящия съдебен състав.
Обект на посоченото престъпление, за което наобв. З. е повдигнато обвинение, са редът,
установен в страната и общественото спокойствие, под които се разбират основаните на
нравствеността обществени отношения, установени в държавата, и определящи поведението на
хората в обществения живот. За да бъде осъществено престъплението, е необходимо да бъде
извършено деяние, с което деецът цели да покаже явно неуважение към обществото като цяло,
като трябва да са налице и двата предвидени от закона признака – непристойни действия и тези
действия да изразяват явно неуважение чрез пренебрежение на правилата на морала.
От субективна страна у дееца трябва да е налице съзнание, че с поведението си извършва
такива действия, с които грубо нарушава обществения ред и спокойствие.
Настоящият състав намира, че премахвайки цветята, положени от граждани пред
паметника на граф Игнатиев в гр.Варна и заливайки паметника с боя, обвиняемият е осъществил
състава на възведеното му обвинение. Чрез тези си действия обв. З. ясно е демонстрирал
пренебрежението си над проявените от гражданите почит и морал и е проявил неуважение към
2

обществото.
Тезата, че действията му представлявали израз на собствена позиция, т.е. следва да бъдат
търпяни от обществото, е неприемлива. Правото на лично мнение на отделната личност трябва да
бъде и е гарантирано и защитено от закона дотолкова, доколкото не погазва устоите на правовата
държава и на човешката личност. Явното демонстриране от дееца, че се смята за необвързан от
общоприетите норми за поведение и се отнася към тях с пренебрежение, не следва да се
отъждествява с правото му на лична позиция. Случаите, при които изразявайки гражданско
мнение се извършват непристойни действия, които скандализират обществото, попадат под
приложното поле на наказателната материално правна норма. Настоящият състав на съда намира,
че процесното деяние е именно такова.
В случая определяща е не личността, на която е издигнат паметника, а личностите на
отделните граждани, формиращи заедно обществото като цяло. Именно това общество е понесло
неуважителната демонстрация, извършена от обвиняемия и именно то е засегнато от аморалната
постъпка. Кръгът от обществени отношения, които са били засегнати, включва не само държавни и
обществени интереси, а и интереси на всеки отделен гражданин.
С поставянето на цветя пред паметник се изразява почит към личността за която е
изграден. Премахването им обаче не е форма на изразяване на лично мнение на дееца към символа
на паметника, а е проява на явно неуважение към обществения ред и обществото, изразило своята
лична почит. Недопустимо е погазването на чужд израз на уважение чрез извършване на действия,
позорящи същия този символ. Това погазване на уважението, проявено от обществото, за сметка
на лично изразяване на негативни емоции и отношение, е брутална демонстрация против
установения ред, която не бива да бъде толерирана.
Неодобрението на обвиняемия на чуждестранни политики на управление не оправдава
реакцията му. Още повече, същият сам посочва, че нарочно е избрал късен час за извършване на
деянието си, тъй като не е искал да привлича внимание. Щом това е така, не може да се приеме, че
действията му са извършени в израз на протест и излагане на собствено мнение, тъй като
резултатът от посегателството му е изцапване на паметника чрез заливането му с боя, от което е
невъзможно да се изведе извод за гражданската позиция на дееца. Видима е единствено
последицата от престъпната постъпка.
Следва да се отбележи, че практиката, на която се позовава обвиняемия в защитната си
теза и която първостепенният съд е приел за относима, касае събития, които съществено се
различават от процесното. Обвиняемият не застъпва политическа позиция, не призовава
обществото към възприемане на неговите идеи, а напротив – извършва деянието си скришом като
целта му е не да манифестира идеите си и да ги направи достояние на по-голям брой хора, а да
опозори личност от историята и да прояви вулгарност към общественото отношение на
гражданите към тази личност. За да се приеме, че с действията си деецът е целял изразяване на
мнението си, следва същото да е било извършено пред хора, които обективно да могат да
възприемат това негово мнение, а не да е извършено тайно поради опасението, че някой може да го
види и да предизвика конфликт. Зад това негово опасение стои именно съзнанието, че извършва
действия, които са забранени не само от наказателния закон, а са в противоречие и с принципите,
върху които е изградено нормалното функциониране на цивилизованото общество.
Обстоятелството, че обвиняемият е целял избягване на публичността на действията си категорично
сочи, че същите са извършени не за да привлекат вниманието на обществото чрез мирни похвати, а
грубо да го скандализират и да пробудят дълбоко възмущение към непристойната постъпка.
Доколкото обвиняемият не е изразил гражданската си позиция чрез инструментите на
изкуството и чрез художествени средства, а по най- елементарен начин е залял с боя произведение
на изкуството (имащо свой автор, създадено и изложено публично в града, много преди раждането
на З.), се налага извод, че чрез извършване на действията на премахване на поставените венци и
цветя и заливане на паметника с боя, е демонстрирал отрицателно отношението към вече
установени и общоприети норми на поведение в обществото. Положените цветя недвусмислено
сочат, че лицето, за което е издигнат паметника, се ползва с почит в Република България и
засягането му чрез заливане с боя, дори и със средства, които могат да бъдат премахнати без
3

съществено нарушаване на целостта, неминуемо буди възмущение у обществото.
В заливането на паметника с боя не се откроява личната позиция на обвиняемия, че изпитва
неодобрение към чужда държава – липсва призив, липсва отправен към обществото апел, които са
характерни и по същината си необходими при изразяване на лично мнение. Не е изразена
художественост, не съдържа сатира или афиш. Личат единствено погазване на проявеното от
обществото уважение.
За това настоящият състав на въззивния съд прие, че обв. М. З. е извършил от обективна и
субективна страна престъплението хулиганство, за което му е повдигнато обвинение и го призна за
виновен.
Съдът, след като взе предвид, че степента на обществена опасност на деянието е
сравнително ниска, обвиняемият З. не е осъждан, а вида и размера на санкцията, предвидени в
нормата на чл.325 ал.1 от НК - „лишаване от свобода“ до две години или пробация, както и
обществено порицание, са относими към чл.78а ал.1 б.“а“ пр.1 от НК, прецени че са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност. При определяне на размера на
административната санкция съдът отчете и факта, че обвиняемият е в сравнително млада възраст и
работи, и му наложи глоба в минималния размер от 1000 лева, предвиден в чл.78а ал.1 от НК .

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи разноските в тежест на обвиняемия.
По изложените мотиви настоящият състав на ОС-Варна прие, че процесното решение на
РС-Варна е незаконосъобразно в наказателната му част и го отмени, а в останалата, касаеща
веществените доказателства- потвърди.

Председател:

Членове:1.

2.

4

Номер на акта:	170
Дата:	6 юли 2023 г. (в сила от 6 юли 2023 г.)
Съдия:	Ерна Якова-Павлова

Дело:	20233100600795
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 юни 2023 г.

Решение по дело №795/2023 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите