Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1723 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240 ГПК.
Образувано е по молба от 08.11.2017
г. на Н.Е.П. за отмяна на неприсъственото решение от 14.09.2017 г. по гр.д. №63339/2016
г. на Софийския районен съд, 127 състав, с което е признато за установено на
основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че ответникът – молител дължи
на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 163,91
лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия през периода
мес.11.2013 г. – мес.04.2015 г. в имот с код на платеца Т360761, находящ се в
гр. София, ул. „********, с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2016 г. до
окончателното изплащане, сумата от 21,89 лв., представляваща лихва за забава за
периода 31.12.2013 г. – 03.02.2016 г., сумата от 35,69 лв., представляваща
такса за дялово разпределение за периода мес.11.2013 г. – мес.04.2015 г., с
която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
15.02.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 3,47 лв., представляваща
лихва за забава за периода 31.12.2013 г. – 03.02.2016 г., за които суми е
издадена заповед аз изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №8004/2016 г. по описа на
СРС, 127 състав, като ответникът е
осъден да заплати разноски в заповедното и в исковото производство.
В молбата се твърди, че неправилно
СРС е приел, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът е уведомил съда, че ще отсъства от
страната, през който период СРС е провел о.с.з., в което делото е отсрочено за
друга дата, за която не е бил уведомен. Поддържа, че не му е бил съобщен
изготвения по делото доклад и не му е предоставена възможност да изложи
становището си във връзка с дадените от съда указания.
Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД –
ищец по иска – не взема становище по молбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не
взема становище по молбата.
Съдът, като обсъди доводите в молбата и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
СРС е сезиран с иск с правно чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че Н.Е.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 163,91 лв., представляваща
стойността на потребена топлинна енергия през периода мес.11.2013 г. –
мес.04.2015 г. в имот с код на платеца Т360761, находящ се в гр. София, ул. „********,
с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 15.02.2016 г. до окончателното изплащане, сумата
от 21,89 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.12.2013 г. –
03.02.2016 г., сумата от 35,69 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода мес.11.2013 г. – мес.04.2015 г., с която ответникът се
е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2016 г. до
окончателното изплащане, сумата от 3,47 лв., представляваща лихва за забава за
периода 31.12.2013 г. – 03.02.2016 г., за които суми е издадена заповед аз
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №8004/2016 г. по описа на СРС, 127 състав.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията е изпратен на ответника и е
получен лично на 12.01.2017 г.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба. На 03.05.2017 г. ответникът е редовно уведомен за първото
открито по делото заседание, насрочено за 30.05.2017 г., с връчване на препис
от определението на съда, съдържащо и проекта за доклад, видно от разписката по
делото. Последният е депозирал на 03.05.2017 г. молба за пренасрочване на
делото, поради отсъствието му от страната през периода 14.05.2017 г. –
13.07.2017 г. Приложено е представена заповед за командироване №84/24.04.2017
г. на председателя на СБХ. В о.с.з., проведено на 30.05.2017 г., СРС е приел, че са налице процесуални пречки за даване
ход на делото, поради командироването на ответника в Република Франция, не е
дал ход на делото и го е отсрочил за 14.09.2017 г., за която дата е приел, че
страните следва да се считат за уведомени. На 14.09.2017 г. СРС е приел, че
страните са редовно призовани, дал е ход на делото и е обявил, че ще се
произнесе с неприсъствено решение, с оглед направеното от ищеца искане в исковата
молба. Съдът е постановил решение по чл.238 ГПК на 14.09.2017 г., като е приел,
че са налице предпоставките за това – ответникът е получил препис от исковата
молба, не е депозирал отговор, редовно е призован за съдебното заседание и не е
заявил, че желае делото да бъде гледано в негово отсъствие. Препис от решението
е връчен на ответника на 09.10.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
приема, че молбата по чл.240 ГПК е депозирана в срока по чл.240 ал.1 ГПК, но е неоснователна.
Съгласно чл.240 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото
решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В чл.239 ал.4 ГПК изрично е посочено, че неприсъственото
решение не подлежи на обжалване, т.е. то влиза в сила от датата на постановяването
му. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон
предвижда специален ред - чрез искане за отмяна по чл.240 ал.1 ГПК или чрез иск
по чл.240 ал.2 ГПК. В производството по отмяна въззивният съд осъществява
контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на
влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и
изчерпателно посочени в процесуания закон. Когато констатира, че тези основания
са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за
произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като
неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки – чл.238 и чл.239 ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по
това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от
неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при
условията на чл.238 и чл.239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова
характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на
постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от
преценката на въззивния съд. Производството по отмяна на неприсъствено решение
е контролно-отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се
произнася с решение само по основателността на молбата, т.е. дали е налице
наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния
спор по същество като въззивна инстанция.
В разглеждания
случай страната /ответникът/ по същество се позовава на третото основание за
отмяна на неприсъствено решение –
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее, в проведеното на 14.09.2017 г.
о.с.з.,
в което СРС е приел, че ответникът е редовно призован по реда на чл.56 ал.2 ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.56
ал.2 ГПК е била приложена правилно от първоинстанционния съд. При всяко
отлагане на делото в открито съдебно заседание съдът обявява деня и часа на
следващото съдебно заседание. За да се ускори процесът и за да се осуети опитът
на недобросъвестната страна да саботира бързото развитие на делото,
разпоредбата на чл.56
ал.1 ГПК предвижда, че страните, които са редовно призовани, при отлагане
на делото не се призовават за следващото съдебно заседание, когато датата му е
обявена в заседанието. За уведомена се смята не само присъствалата на
заседанието страна, но и тази, която не се е явила, въпреки че е била редовно
призована /чл.142
ал.1 ГПК/.
Следователно
доколкото в разглеждания случай ответникът е бил редовно призован, респ.
уведомен за о.с.з., проведено на 30.05.2017 г., в което СРС е обявил деня и
часа на следващото съдебно заседание за разглеждане на предявените искове,
което процесуално действие на съда е удостоверено в съдебния протокол – чл.150 ГПК, който е официален документ и го доказва, поради което не се е налагало
призоваването му за това заседание.
Ето защо, следва
да се приеме, че молителят е бил редовно призован за съдебното заседание и не е
бил лишен от възможността да участва в делото.
Останалите
твърдения на ответника не покриват нито една от посочените в чл.240 ал.1 ГПК
хипотези. Както бе посочено по-горе, молителят не е бил лишен от възможност да
участва в производството пред СРС и да защити правата си. Последният е получил
определението на съда по чл.140 ГПК с обективирания в него проект за доклад, в
които съдът изрично е отразил факта, че ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба и е следвало да вземе становище по прието от съда, или с писмена
молба преди първото по делото заседание, като представи и препис от отговора,
или да стори това в първото съдебно заседание, за което е бил редовно призован.
Последният обаче не го е сторил и постановеното от съда неприсъствено решение е
в резултат именно на неговото процесуално бездействие.
При тези данни,
съдът намира, че не са налице основанията за отмяна по чл.240
ал.1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 08.11.2017 г. на Н.Е.П., ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл.240 ал.1 ГПК за отмяна на неприсъственото решение №213640 от 14.09.2017 г., постановено
по гр. дело №63339/2016 г. по описа на СРС, 127 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.