№ 21067
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110128731 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „З.А.Д.А.“
АД, искова молба, насочена против С.О. с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1 935.93 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на предявяване на исковата молба 17.05.2024 г. до окончателно
изплащане и сумата от 662.55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.05.2021 г. до 16.05.2024 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
л.а. „БМВ 850“ с ДК № СВ****НН, собственост на „О.И.“ ЕАД, е застрахован при
него по застраховка „Каско и злополуки“. Сочи, че на 25.05.2020 г. в гр. София, около
21:10 ч., при движение по бул. „Данаил Николаев“, с посока от пл. „Сточна гара“ към
бул. „Ситняково“, с ориентир бензиностанция „П.“ и моста „Чавдар“, автомобилът
попаднал в поредица от необезопасени и несигнализирани препятствия на пътното
платно – дупки, образувани от изрязани парчета асфалт по цялото пътно платно. С
оглед описаното сочи, че по автомобила са нанесени щети предимно по предните и
задни джанти, както и предна дясна гума. Излага, че пътят на който е настъпил
инцидентът е част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която твърди, че
отговаря ответникът. Сочи, че на 26.05.2020 г. е депозирано заявление за изплащане на
вредите от водача на увредения автомобил, като вложените части и материали за
извършване на ремонта на автомобила възлизали на сумата от 1 925,93 лева, която
сочи, че е платил на 17.06.2020 г. и 28.01.2021 г. Излага, че е сторил и ликвидационни
разходи в размер на 10,00 лева. Твърди, че е поканил ответника да плати сумите с
регресна покана, получена на 04.02.2021 г., но сумата не била заплатена. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
исковата претенция се оспорва изцяло. Ответникът твърди, че от изложеното в
исковата молба не става ясно по категоричен начин, че причина за настъпване на ПТП
1
е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и развива съображения в
насока, че липсват достатъчно убедителни доказателства в тази насока. Сочи, че не е
съставен протокол за ПТП от органите на МВР, какъвто счита за задължителен.
Оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Навежда доводи за
съпричиняване от страна на водача, на застрахования при ищеца автомобил, като сочи,
че поведението му не е било съобразено с условията на пътното платно. Излага, че
липсват данни увредените части по автомобила да са били в изрядно състояние преди
настъпване на ПТП. Оспорва претенцията като завишена. Твърди, че е изпълнил
задълженията си по поддръжка на пътната настилка във визирания участък, като е
сключил Договор № СОА19-ДГ55****/31.5.2019 г. с „Д.“ Е., ЕИК ********** със срок
на действие 48 месеца, съгласно който процесният участък попадал в обхвата на
договора и бил в режим на абонаментна поддръжка към дата на ПТП. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За съвместно разглеждане съдът е приел релвираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да
спре или да избегне препятствието на пътя.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
От приложеното на л. 13 по делото копие на Комбинирана застрахователна
полица се установява, че лек автомобил „БМВ“ с ДК № СВ **** НН е имал валидна
застраховка „Каско“ при ищеца, със срок на застрахователно покритие 15.05.2020г. –
14.05.2021г.
От приобщените по делото писмени доказателства, в частност заявление за
изплащане на обезщетение за вреди от МПС /л. 15/, въпросник – декларация /л.
16/доклад по преписка по щета на МПС /л. 21/, опис щети /л. 23/, калкулация ремонт
/л. 24/, възлагателно писмо /л. 33/ и показанията на разпитания по делото свидетел В.
С., се установя, че на 25.05.2020г., в срока на застрахователно покритие, е настъпило
застрахователно събитие с процесния лек автомобил – ПТП.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки приобщените по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-автотехническа експертиза, изведе следния механизъм на
2
настъпване на произшествието, а именно: на 25.05.2020г., около 21.10 часа, в гр.
София, свидетелят В. С., управлявайки застрахования при ищеца лек автомобил
„БМВ“ с ДК № СВ **** НН с посока на движение от пл. „Сточна гара“ към бул.
„Ситняково“, в района на моста „Чавдар“ попада в множество неравности на пътното
платно / изрязан асфалт/, при което са увредени предна дясна гума и джантите на
автомобила.
Така изведеният механизъм на произшествието намира опора в приобщените
писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел и заключението на
вещото лице по изготвената САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. София, поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа
в градска среда в изправно състояние носи С.О.. Лицата, които стопанисват пътя,
следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в
рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед
изложеното следва извода, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск,
респективно доводите му, че не носи отговорност са неоснователни.
От заключението на вещото лице става ясно, че е налице причинна връзка между
ПТП-то и уврежданията по процесния автомобил.
Видно от заключението на вещото лице, стойността, необходима за възстановяване
на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-
то е 2204.81лв., към която сума следва да се прибавят и 10.00лв. – ликвидационни
разноски или общо 2214.81лв. Доколкото исковата претенция е заявена за сума в по-
малък размер, същата се явява изцяло основателна за 1935.93лв.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправно поведение
на водача на процесния лек автомобил, в частност нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а
именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е
позволила да спре или да избегне препятствието на пътя.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника
не бяха ангажирани по делото доказателства, от които да се изведе наличие на
противоправно поведение, в частност движение със скорост, несъобразена с пътната
обстановка, което обуславя извода за недоказаност на възражението.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е съставен протокол за ПТП от органите на МВР.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е била налице хипотеза, при
която е настъпило ПТП, което задължително следва да бъде обслужено от органите на
МВР, поради следните съображения:
В материалноправната разпоредба на чл. 125 ЗДвП са регламентирани случаите,
при които Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, а именно:
3
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност
за движението;
4. (отм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.);
5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила
от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г., изм., бр. 109 от 2007 г.)
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на
отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди
въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към
министъра на отбраната;
7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди.
В процесния случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП,
доколкото не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по изготвената
САТЕ се установява, че след произшествието автомобилът е бил в състояние да
продължи и е продължил на собствен ход, респективно приложение не намира и т. 8 на
чл. 125 ЗДвП.
Съгласно чл. 125а ЗДвП Службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното
произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните
работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 518 от
Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда
на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни
произшествия и за участниците в тях.
В процесния случай с оглед датата на ПТП приложима е „Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд“
В чл. 6, т. 4 от процесната наредба е регламентирано, че „не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документ за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход“.
По аргумент от цитираната разпоредба на чл.6, т. 4 от процесната Наредба,
протокол за ПТП следва да се състави в хипотеза, при която имаме един участник,
реализирал ПТП и наличие на кумулативно изискване - МПС-то да не е в
състояние да се придвижи на собствен ход. В процесния случай имаме ПТП с един
участник, но не е налице втората предпоставка, доколкото автомобилът е бил в
техническо състояние, позволяващо му да се придвижи на собствен ход.
Така изложеното обуславя извода, че за водача на процесния автоболи е била
налице нормативна пречка да се снабди с протокол за ПТП, доколкото не е била
4
налице нито една от предвидените в закона хипотези, при които органите на МВР са
били задължени да изготвят такъв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От приложената на л. 41 по делото
Регресна покана, получена от ответника на 04.02.2021г /виж л. 42/, се установява, че
ищцовото дружество е отправило искане ответникът да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение в седмодневен срок. Поканата е получена на
04.02.2021г., определеният срок за плащане е изтекъл на 11.02.2021г., респективно,
считано от 12.02.2021г., ответникът е в забава. Акцесорната претенция е заявена за
период след изпадане на ответника в забава, а именно за периода 16.05.2021г. –
16.05.2024г, за сумата от 662.55лв. Размерът на мораторната лихва върху дължимата се
главница за този период, изчислен с помощта на компютърна програма е 662.55лв.,
респективно акцесорната претенция се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 653.94лв., от които 103.94лв. –
държавна такса, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, 400.00лв. – депозит
вещо лице и 50.00лв. – депозит свидетел.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.О.“, с адрес: /адрес/, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 1 935.93 лева –
регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
10720030100149, във връзка с настъпило на 25.05.2020г. в гр. София, ПТП с лек
автомобил „БМВ“ с ДК № СВ **** НН, ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на предявяване на исковата молба - 17.05.2024 г. до окончателно
изплащане и сумата от 662.55 лева - мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до
16.05.2024 г.
ОСЪЖДА „С.О.“, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „А.“
АД, ЕИК *******, сумата от 653.94лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - „Д.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5