Решение по дело №10/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 188
Дата: 21 април 2023 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20237060700010
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№101

гр. Велико Търново,21.04.2023г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико  Търново, VIII-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март  две хиляди двадесет и трета година  в състав:

 

                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

при участието на секретаря П. И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 10 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по  жалба на ДАМИ 87 ООД с. С.против Акт за прихващане и възстановяване № П-04000422173987-004-001/14.10.2022г. издаден от Р.К.Ц.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, в частта, с която е отказано възстановяване на лихва в размер на 1874,24 лева, потвърден с Решение № 124/20.12.2022г. на Директор Дирекция“ Данъчно – осигурителна практика „ В. Търново към ЦУ на НАП. .

           С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като противоречащ на материалния и процесуален закон. По делото не е спорно, че жалбоподателят е надвнесъл сумата в размер на 8 846,76 лева, от които ДДС в размер на 6999,52  лева и лихви от 1874,24 лева. Видно от приложените две Покани , органите по приходите са направили корекции по фактури . Към тези две фактури има издадени ДКИ , които са включени в СД по ДДС и са увеличили резултата за внасяне за съответния период. Следователно новодекларираните суми от дружеството са в резултат на разпореждане на орган по приходите, поради което попадат в хипотезата на чл. 129 от ДОПК. Предвид изложеното намира, че неправилно издателят на акта е приел, че липсва разпореждане на орган по приходите за внасяне на недължимо  ДДС,поради което за него съгласно нормата на чл. 129, ал. 8 от ДОПК се дължат лихви само от датата на подаване на искането за издаване на АПВ, а не от момента на внасянето им. В нарушение на материалния закон ответникът е изключил от сумите, подлежащи на възстановяване, дължимите лихви върху неоснователно внесено ДДС от момента на внасяне на резултата за съответния данъчен период. С тези действия ответникът е наруши императивни разпоредби на чл. 5 от ДОПК , въвеждащ изискване за служебно изясняване на фактите от органите по приходите. От съда се иска да отмени оспорвания акт и върне преписката на органа по приходите за из9даване на нов законосъобразен АПК , с който се възстанови сумата от 1874,24 лева, представляващ законна лихва върху недължимо внесен ДДС в размер на 6999,52  лева.

            В о.з. се представлява от адв. К., който поддържа така подадената жалба, с направените в нея оплаквания. Претендира заплащането на дължимите в производството разноски,за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.

            Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното Управление на Националната Агенция за приходите /ЦУ на НАП/ - чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че разглежданият случай не попада в приложното поле на чл. 129 от ДОПК, тъй като претендираните от жалбоподателя лихви не произтичат от негови данъчни задължения, определени с акт на приходната администрация, а са внесени по силата на подадени от самия жалбоподател СД по ДДС. Цитираните покани които адв. К. твърди, че са станали причина за надвнасяне на публични задължения не представляват акт , който поражда правни последици и следователно не може да бъде причина за иницииране на каквото и да било производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и по подробните аргументи, съдържащи се потвърдителното решение на ДОДОП. Претендира за заплащането на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът като взе предвид становищата на страните по делото ,събраните в хода на производството доказателства, от фактическа страна намира за установено следното :

            АПВ № П-04000422173987-004-001/14.10.2022 г. е издаден на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в резултат на извършена проверка по прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция за извършване на проверка № Ш) 4000422173987-0рп-001/30.09.2022 г. Повод за възлагането й е подадено от жалбоподателя Искане за прихващане или възстановяване вх. № 19325/20.09.2022 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, с което, позовавайки се на Протокол № П-04000422078124-073-001/19.09.2022 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, от дружеството е заявена сума за възстановяване общо в размер на 8846,76 лв., включваща ДДС в размер на 6999,52 лв. и лихви върху тях в размер на 1847,24 лв.

           

 

 

          Няма спор, че целта на проверката е да установи  дали претендираните от жалбоподателя суми са недължимо платени или събрани, или представляват суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Ако се установи наличието на горните обстоятелства, то проверката по прихващане или възстановяване има за предмет и проверка за наличие на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, т.е. годни за прихващане.

          В хода на проверката органът по приходите е установил, че „ДАМИ 87" ООД е регистрирано по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, считано от 05.09.2013 г. На основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС дружеството е подало в законоустановения срок следните справки-декларации за ДДС и е декларирало следните резултати:

-   За данъчен период м. 01.2019 г. - СД вх. № 04001671250/13.02.2019 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 461,62 лв.;

-   За данъчен период м. 12.2019 г. - СД вх. № 04001748849/14.01.2020 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 6943,35 лв.

 

 

По справка от данъчната сметка на жалбоподателя е установено, че резултатите по СД по ДДС са издължени съответно към 06.03.2019 г. и към 20.01.2020 г. Със следващи се лихви за забава. При извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства на „ДАМИ 87" ООД, приключила с Протокол № П-04000422078124-073-001/19.09.2022 г., посочен в Искане за прихващане или възстановяване, подадено от жалбоподателя, е установено, че в дневника за покупки на дружеството за данъчен период м. 01.2019 г. са включени три фактури, издадени от „Петрол Трейдинг груп" ЕООД с ЕИК *********: фактура № 19522/01.01.2019 г. с данъчна основа - 15025,48 лв. и ДДС - 3005,09 лв., фактура № 21432/18.01.2019 г. с данъчна основа -17998,20 лв. и ДДС - 3599,64 лв. и фактура № 21732/30.01.2019 г. с данъчна основа - 16999,40 лв. и ДДС - 3399,88 лв., за които е направен извод за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит (общо в размер на 10004,61 лв.) Същевременно е установено, че в дневника за покупки на дружеството за данъчен период м. 12.2019 г. са включени две кредитни известия, издадени от „Петрол Трейдинг груп" ЕООД, със сторниран данъчен кредит общо в размер на 6999,52 лв. - съответно кредитно известие № 24432/03.12.2019 г. с данъчна основа (-17998,20 лв.) и ДДС (-3599,64 лв.) и кредитно известие № 24732/03.12.2019 г. с данъчна основа (-16999,40 лв.) и ДДС (-3399,88 лв.), за които е установено, че са издадени без основание, с оглед изводите, които са направени в хода на проверката във връзка с фактурите, към които са издадени.

 

В хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ са установени и други случаи на неправомерно приспаднат данъчен кредит (от различни доставчици в различни данъчни периоди), с оглед на което на „ДАМИ 87" ООД е връчена Покана по чл. 103 от ДОПК № П-04000422078124-177-001/05.09.2022 г. за извършване на корекция на данните в подадените дневници за покупки и справки-декларации за ДДС за данъчни периоди м. 06.2017 г„ м. 07.2017 г„ м. 06.2018 г„ м. 08.2018 г„ м. 09.2018 г„ м. 01.2019 г„ м. 03.2019 г., м. 04.2019 г„ м. 05.2019 г„ м. 06.2019 г„ м. 10.2019 г., м. 11.2019 г„ м. 12.2019 г., м. 04.2020 г., м. 09.2020 г., м. 10.2020 г. и м. 11.2021 г. В отговор на отправената покана по чл. 103 от ДОПК, от „ДАМИ 87" ООД са подадени коригиращи справки декларации за посочените периоди, включително и за данъчни периоди м. 01.2019 г. и м. 12.2019 г., както следва:

-  За данъчен период м. 01.2019 г. - СД вх. № 04001991071/16.09.2022 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 10466,23 лв.;

-   За данъчен период м. 12.2019 г. - СД вх. № 04001991082/19.09.2020 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 56,17 лв.

Освен данните в коригиращите справки-декларации и дневници за покупки, е отчетен и фактът, че по първоначално подадените справки-декларации за ДДС декларираните суми за внасяне за данъчни периоди м. 01.2019 г. и м. 12.2019 г. са били издължени, вследствие на което за данъчен период м. 12.2019 г. е определен ДДС за възстановяване общо в размер на 6999,52 лв. (в т.ч. 56,17 лв. данък за възстановяване по коригиращата справка- декларация и 6943,35 лв. надвнесен данък по СД вх. № 04001748849/14.01.2020 г.)

След определянето на размера на сумата за възстановяване, органът по приходите е извършил проверка в информационната система на НАП /СУП/ при която е установил, че към 14.10.2022 г. „ДАМИ 87" ООД има непогасени изискуеми публични задължения. Съгласно приложена към преписката Справка за общите задължения на „ДАМИ 87" ООД към 14.10.2022 г., дружеството има задължения общо в размер на 30984,19 лв. за главници и лихви за данъци и осигурителни вноски, част от които са прихванати с обжалвания АПВ от определената за възстановяване сума в.размер на 6999,52 лв.

Предвид изложеното, органът по приходите е приел, чее издаденият АПВ е законосъобразен, а претенциите за възстановяване на законна лихва върху определеният за възстановяване ДДС са неоснователни по следните съображения:

Предвид изложеното органът по приходите е приел, че правнорелевантният факт, касаещ спора за възстановяване на недължимо платени публични задължения в случая е подаването от „ДАМИ 87" ООД на нова коригираща справка-декларация за ДДС за данъчен период м. 12.2019 г. (СД вх. № 04001991082/19.09.2020 г. с резултат - ДДС за възстановяване в размер на 56,17 лв.), която според чл. 103, ал. 2 от ДОПК, ползва подателя и поражда правни последици. Правната последица от подаването на коригиращата декларация е промяна на резултата за данъчен период м. 12.2019 г. от данък за внасяне в размер на 6943,35 лв. на данък за възстановяване в размер на 56,17 лв. Вследствие на тази промяна, за данъчен период м. 12.2019 г. е налице недължимо внесен ДДС в размер на 6943,35 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 56,17 лв. или обща сума за възстановяване в размер на 6999,52 лв.

           След като е приел горната фактическа обстановка за доказана, е издаден процесния АПВ, с който е призната за възстановяване горепосочената сума за надвнесено ДДС и е отказано възстановяване на законна лихва в размер на 1874,24 лева. АПВ е връчен на жалбоподателя на 14.10.2022г. по електронен път, а на 25.10.2022г. с вх. № 21974 е подадена жалба срещу него по административен ред.

          ДОДОП е приел, че оспорваният АПВ е законосъобразен, издаден при спазването на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Счел е , че органът по приходите правилно е установил правнорелевантните факти и е формирал законосъобразни правни изводи.  Освен това е посочил, че настоящият случай не попада в хипотезата на предложение първо от цитираната разпоредба на чл. 129, ал. 6 от ДОПК , тъй като внесеният от жалбоподателя ДДС в размер на 6943,35 лв. е въз основа на подадената от него Справка-декларация за ДДС вх. № 04001748849/14.01.2020 г. за данъчен период м. 12.2019 г., т.е., изпълнителният титул за внасяне на сумата не е акт на орган по приходите, а е подадената от дружеството в законоустановения срок декларация. Освен това ДОДОП е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6, предложение второ от ДОПК, съгласно която сумите се връщат със законната лихва от деня в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК предвижда 30- дневен срок за издаване на акт за прихващане или възстановяване, считано от датата на постъпване на искането от лицето. ДОДОП е изложил мотиви, че след като жалбоподателят е подал искане за прихващане или възстановяване на 20.09.2022 г крайният срок изтича на 20.10.2022 г. а процесният АПВ № П-04000422173987-004-001/14.10.2022 г. е издаден на 14.10.2022 г., т.е. преди изтичането на законоустановения срок, поради което по отношение на надвнесената главница ДДС не възниква задължение за приходната администрация за начисляване на лихви.

           Освен това ДОДОП е посочил, че определената за възстановяване сума общо в размер на 6999,52 лв. е прихваната изцяло за погасяване на задължение за ДДС за данъчен период м. 06.2018 г. в размер на 36,67 лв., задължение за ДДС за данъчен период м. 08.2018 г. в размер на 5313,89 лв., задължение за ДДС за данъчен период м. 09.2018 г. в размер на 6,67 лв. и за частично погасяване на задължение за ДДС за данъчен период м. 01.2019 г. в размер на 1642,29 лв. (при общ размер на задължението - 10004,61 лв.)

 

           В хода на настоящото съдебно производство са приобщени като доказателства административната преписка по оспорвания АПВ, както и изисканите от трети неучастващи лица по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК- ТД на НАП В. Търново: Приложения към Протокол от 19.09.2022г., кога и по какъв начин са направени корекциите по връчената Покана от 5.09.2022г., и ако в резултат на същата е подадена нова СД по ДДС, същите да се приложат. В последното по делото о.з. съдът е приел изисканите от третото лице писмени доказателства, които са представени във вид на електронни документи.

           При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

           Разгледана по същество е основателна.

           Компетентността на органа, издал АПВ  не е оспорена от дружеството жалбоподател, но независимо от това съдът е длъжен да извърши такава проверка в хода на съдебния контрол за законосъобразност на акта по силата на чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. От представените от ответника доказателства /в това число и CD/ се установява, че обжалваният Акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган по приходите, на когото съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК с Резолюция за извършване на проверка № Ш) 4000422173987-0рп-001/30.09.2022 г. е възложено извършването на проверка относно основанието за подаване на искането за прихващане и възстановяване. Резолюцията е издадена и подписана с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на издаването.АПВ е издаден в едномесечния срок по чл. 129, ал. 3 от ДОПК и подписан с валиден към момента на издаването му квалифициран електронен подпис от органа по приходите, комуто е възложена проверката.

           Няма спор, че АПВ е издаден в писмена форма и съдържа мотиви съгласно чл. 59, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДОПК – посочени са изрично фактическите установявания на органа и формираните от него правни изводи. Фактът, че от едни и същи обстоятелства, страните правят различни изводи не се отразява на изискването за форма, а касае материалната законосъобразност на акта. 

            Освен това  не се сочат и съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на АПВ. Производството е започнало по инициатива на жалбоподателя, с подаденото от него искане за възстановяване на недължимо внесени данъци, по това искане е издадена горепосочената резолюция за определяне на срока и органа, който следва да извърши проверката, както и формата избрана от възложителя – проверка, а не данъчна ревизия. В хода на производството на жалбоподателя са предоставени и гарантирани всички права, визирани в императивните разпоредби на ДОПК, поради което правото му на защита не е било ограничено. АПВ е издаден след като органът е изяснил фактическата обстановка, противно на твърденията в подадената жалба.  Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции се извършва по два способа: служебно по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице. Производството по издаване на процесния АПВ е започнало по инициатива на оспорващото дружество. Както се посочи по- горе след постъпване на искането чл. 129, ал. 2 ДОПК предвижда като процесуални възможности възлагането на ревизия или на проверка. В настоящия случай е възложена проверка. АПВ е издаден в законоустановения 30 дневен срок. С оглед на това при извършена служебната проверка за законосъобразност на акта не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна на това основание като незаконосъобразен.

            По приложението на материалния закон : Между страните в производството липсва спор досежно фактите. Не се спори, че в хода на проверката е установено недължимо плащане на сумата от 6999,52  лева по СД на ДДС. С АПВ тази сума е възстановена и в тази част, същият е влязъл в законна сила.   .

           Спорът по делото е правен и се свежда до това, да се отговори на въпроса, били ли са налице или не, основания за постановяване на процесния АПВ, с който на жалбоподателя е отказано да се прихване и/или възстанови сума в размер на 1874,24 лева, представляваща законна лихва върху недължимо внесената сума. Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва горепосочения размер на законната лихва, а само основанието за нейното възстановяване. 

           Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изречение първо от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. От анализа на цитирания текст следва, че условие за такова прихващане и/или възстановяване е сумите, чието възстановяване е поискано не само да са внесени или събрани от органите на приходната администрация, а основанието за това да изхожда от акт на орган по приходите. В настоящия случай не е налице тази хипотеза. Другата  хипотеза, при която органите на приходната администрация са длъжни да изплатят лихва на данъчните субекти, е предвидена в изречение второ на чл. 129, ал. 6 от ДОПК – "в останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. . Или изрично в чл. 129, ал. 6 от ДОПК е посочено кога НАП дължи лихва за недължимо платени или събрани суми. Предвидени са две хипотези: когато е направено недължимо плащане от ДЗЛ лихва се дължи от датата, на която е поискано възстановяване на недължимо платената сума. Когато се касае за суми, които са събрани недължимо, въз основа на акт на орган по приходите, лихва се дължи от датата на извършване на плащането. В този смисъл е и константната практика на ВАС напр. Решение № 2380 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9434/2020 г.,Решение № 9713 от 28.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3625/2021 г.  Решение № 11241 от 7.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 645/2020 г.,

          Наистина, задължението за внасяне на данъчен резултат за съответния данъчен период – месец възниква въз основа по подадена СД по ДДС. Константна е и практиката на ВАС, че в случая , когато внасянето на недължимите публични задължения е станало въз основа на подадена от лице Декларация, независимо по кой материален закон, то  не може да се приеме, че е налице бездействие на органа по приходите, поради което същият не дължи лихва за забава от датата на внасянето.  Законната лихва в тези случаи ще се уреди по втората хипотеза на чл. 129, ал. 6 жт ДОПК. В този смисъл Решение № 14399 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9333/2018 г.Решение № 7728 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2017 г. и други.

                В настоящата хипотеза обаче претенцията за законната лихва се явява основателна. Както се посочва в мотивите на Решение № 6783 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2016. Приложимата разпоредба на чл. 129, ал. 6 ДОПК постановява възстановяване на недължимо внесените суми със законната лихва от датата на недължимото плащане до датата на възстановяването. В идентичен смисъл е даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение по дело С-565/11: т. 28 "Всъщност размерът на тази загуба (лихви във връзка с недължимо събран данък) зависи по-конкретно от това колко дълго е продължила невъзможността за използване на недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума, и по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната такса и датата на нейното възстановяване. Претенцията на ревизираното дружество за обезвреда на неправомерно претърпяната от него загуба е от невъзможността да разполага със средствата си, измерима с дължимата лихва за забава от датата на превода на сумата на  до датата на нейното реално възстановяване в патримониума му или  при прихващане с друго изискуемо задължение.

          С оглед на така изложеното, спорният въпрос е още по- стеснен, а именно дали в случая внасянето на недължимите суми е станало въз основа на акт на администрацията или не или още по- точно, дали изпратените Покани от страна на ТД на НАП, които са станали причина за подаване на нови СД по ДДС от страна на жалбоподателя могат да се приравнят на използвания от законодателя термин „акт на орган по приходите“. Освен това по-новата практика на СЕС, която потвърждава, че според правото на ЕС Държавите членки  са длъжни да възстановяват събраните данъци в негово нарушение заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените в нарушение на съюзното право суми (Решение от 13 март 2007 г. по дело T. Claimants in the T. Cap G. Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, § 112 и сл. и Решение от 12 декември 2006 г. по дело T. Claimants in the FII G. Litigation, C-446/04, R., стр. I-11753, § 202 и сл.). Този ред не трябва да е в противоречие с принципите му и не следва да създава условия, които са по-малко благоприятни от съществуващите правила, които биха били приложими без този специален ред (Решение от 10 септември 2002 г. по съединени дела Riccardo Prisco Srl, C-216/99 и C-222/99, § 77, Решение от 15 септември 1998 г. по дело С-231/96, Edilizia Industriale Siderurgica Srl (Edis), § 24, Решение от 17 ноември 1998 г., дело С-228/96, Aprile Srl, in liquidation, § 26). Съгласно принципа на равностойност, правилата, които регулират възстановяването на събрани в нарушение на националното право суми следва да бъдат приложени и спрямо сходни исканията за възстановяване на суми за данъци, събрани в нарушение на правото на ЕС (Решение на Съда голям състав от 19 юли 2012 г. по дело Littlewoods Retail L. и други, C-591/10, § 31.).От гледна точка на правната сигурност това различно тълкуване би поставило в различно и по-неблагоприятно положение лицата, които са внесли или са им събрани данъци в нарушение на съюзното право от тези, на които са събрани или са внесли недължими на друго основание суми въз основа на акт на орган на приходите.

           Въпреки това настоящата инстанция намира, че такъв акт е бил налице. Законодателят не посочва изрично какъв вид следва да бъде този акт, в конкретния случай това е станало в резултат на получена от дружеството Покана от органа по приходите, с която същият го е задължил  да подаде нови СД по ДДС. Не може да бъде споделен доводът на ответник жалба, че не се касае за акт, тъй като същият не създава права или не разпорежда задължения. Напротив касае се за индивидуален административен акт на орган по приходите, който изцяло покрива признаците на такъв по чл. 21, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. Касае се за властническо волеизявление в рамките на предоставените на органа по приходите правомощия, с което същите задължават жалбоподателят да подаде нови СД по ДДС. Изцяло в противоречие с духа на закона, служебното начало установено за органите по приходите е предлаганото от ответник жалба в потвърдителното решение виждане. Именно връчените на дружеството покани са послужили за подаване на нови СД по ДДС, с които са декларирани по- голям размер задължения, тъй като с тези покани не са признати ПДК по конкретни фактури. Именно поведението на органа по приходите е необходимото и достатъчно условие жалбоподателят да направи съответната корекция, като  фактът, че е налице и негово действие по подаване на СД по ДДС не може да изключи първопричинната следствена връзка между акт на орган по приходите е внасянето на недължим данък по ЗДДС.  Не следва горепосочените покани да се приравняват на поканите за доброволно изпълнение в изпълнителното производство, които съгласно трайната практика на ВАС не се явяват ИАА.

              На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото като преписка следва да се върне на административния орган за постановяване на акт при съобразяване на тълкуването,

             При този изход на спора се явява основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и при липса на възражения за прекомерност ответникът 550- петстотин и петдесет – лева: д.т. в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. .

             Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съдът

                                                      Р Е Ш И:

    ОТМЕНЯ по  жалба на ДАМИ 87 ООД с. С., Акт за прихващане и възстановяване № П-04000422173987-004-001/14.10.2022г. издаден от Р.К.Ц.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, в частта, с която е отказано възстановяване на лихва в размер на 1874,24 лева, потвърден с Решение № 124/20.12.2022г. на Директор Дирекция“ Данъчно – осигурителна практика „ В. Търново към ЦУ на НАП.

    ВРЪЩА делото като преписка на органа по приходите за издаване на нов законосъобразен акт съобразно мотивите на съда в месечен срок.  .

             ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ДАМИ 87 ООД с. С.разноски в производството в размер на 550- петстотин и петдесет – лева.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: