РЕШЕНИЕ
№175
18.03.2022г., ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия:
Цветомира Д.
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Д. адм.
дело № 1282 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Карамел“ЕООД, ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №
ФК-407-0377066 от 10.12.2021г. издадена от и.д.Началник отдел“Оперативни
дейности“, гр. Пловдив, в ЦУ на НАП,с която на
дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ "Запечатване" за срок от 14
дни на обект-магазин „Caramel Dreams“ находящ се в ***, ул.“Б.“ № 0-книжен пазар,
стопанисван от „Карамел“ЕООД , а на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни.
Излагат се съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради
неспазване на установената форма, постановена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби
и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че при определяне срока на наложената ПАМ е
нарушен принципа на съразмерност. Според текста на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
мярката се налагала за срок от 30 дни. Това означавало, че административният
орган има възможност при условията на оперативна самостоятелност да определи
конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като се съобрази с цялостното
поведение на конкретния търговски субект – както установените при конкретната
проверка обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на
други нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични задължения.
При липса на предходни нарушения, наличие на фискално устройство, съзнателност
при плащане на задълженията за публични държавни вземания, наложената ПАМ за
срок от 14 дни, била в противоречие с установения в чл. 6, ал.2 от АПК принцип.
Излагат се и доводи, че при издаване на заповедта административният орган
бил действал в нарушение на чл.6, ал.5 от АПК, а налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаряло на нито
една от целите на принудителните административни мерки, които били закрепени в
закона. Същевременно необоснован бил извода в мотивите на заповедта, че в
търговският обект има създадена организация, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство и не било ясно кое от констатираните обстоятелства
мотивирало административният орган да достигне и до извода, че търговецът е
въвел в търговската си дейност незаконосъобразни практики. Сочи се, че
изложените в оспорения акт оценъчни изводи не можели пряко да обосноват извод,
че търговецът е въвел незаконосъобразни практики. Освен това те били твърде
бланкетно описани, без да съдържат конкретния извод на административния орган
каква е тежестта на нарушението, какви са последици от него, и как точно с
изброените специфики на търговския обект
и дейност се налагал извода, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява
обществения интерес. Изводът за възможност за реализиране на значителни
обороти, предвид множество потенциални клиенти, противоречали на констатациите
на самите проверяващи обективирани в
съответните протоколи. Определения 14 - дневен
срок за действието на ПАМ не давал яснота как била формирана волята на органа за
определяне на точно тази продължителност. В случая с издаване на заповедта се
накърнявали правата на жалбоподателя, в степен по-голяма от необходимото.
По изложените съображения са моли за отмяна на обжалваната заповед и за
присъждане на сторените от жалбоподателя в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален
представител.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“,
гр.Пловдив, чрез пълномощник - в съдебно заседание и в приложени по делото писмени
бележки, оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
07.12.2021г.
била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „Caramela Dreams“, находящ се в ***, ул. Б. – книжен пазар, |№ 0.
Осъществена била контролна покупка на
стоки на обща стойност 25.00лв, заплатени в брой от проверяващите на лицето продавач
- Цветана Люцканова, преди легитимацията от органите по приходите. За покупката
не бил издаден фискален касов бон от въведеното, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта,
нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. При проверката била констатирана и разлика в размер на 131.43
лева между разчетената касова наличност от ФУ в размер на 208.50 лева и
фактическа наличност на парични средства в обекта в размер на 339.93 лева.
Резултатите от проверката били
обективирани в протокол за извършена проверка № 0377066/07.12.2021г. съставен в
присъствието на управителя на „Карамел“ЕООД, *** и същия бил подписан без
възражения.
Въз основа на така констатираното,
на 07.12.2021г. по отношение на“Карамел“ ЕООД, *** бил съставен АУАН №F638717, за нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Към
протокола били приложени и събраните при проверката документи, вкл. въпросен
лист, в който управителя на дружеството посочил, че разликата в размер на
131.43 лева е от неиздаване на касови бележки.
На 10.12.2021г. Началникът на отдел“Оперативни
дейности“ Пловдив, при ЦУ на НАП издал оспорваната
в настоящото производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка с № ФК-407-0377066/10.12.2021г., с която на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС е
разпоредил налагането на принудителна административна мярка "запечатване“
на стопанисвания от „Карамел“ЕООД, *** обект - магазин Caramel Dreams, находящ
се в ***, ул.“Б.“ № 0-книжен пазар - за срок от 14 дни, а на основание чл.187,
ал.1 от ЗДДС и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта била връчена на законния представител на дружеството на
18.12.2021г. Жалбата е подадена до съда на 23.12.2021г. и заведена в АдмС-Хасково, с вх. № 8152 от същата дата.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото, като писмени доказателства документи съдържащи се в административната преписка.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежната страна, в законоустановения 14-дневен
срок при наличието на правен интерес, предвид което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС ПАМ се прилага от орган по приходите или
оправомощено от него лице. В чл.187 от ЗДДС е предвидено, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето.Т.е.
мярката по чл.187 от ЗДДС е пряко свързана с тази по чл.186, ал.1 от ЗДДС и се
прилага винаги в случаите, в които се установи наличие на хипотезите на тази
норма. Със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. Изпълнителният директор на НАП е делегирал
на началниците на отдели“Оперативни дейности“ в дирекция“ОД“ в ГД“ФК“ в ЦУ на
НАП правомощия да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС. Към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство
заповед, издателят й е изпълнявал именно
тази длъжност, което е видно от Заповед № 391/15.10.2021г.(л.53) Предвид това обжалваният акт се явява издаден от компетентен орган.
Съставен е в изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и
правни съображения обосноваващи постановения с него правен резултат, които
кореспондират помежду си. Посочени са както мотивите на органа да приложи
съответният вид ПАМ, така и причините поради които същата е приложена за конкретния
срок. Тези съображения са конкретизирани
в достатъчна, за да може от тях да се изведе волята на административния орган да
постанови негативния за жалбоподателя резултат. В случая съображения за издаване на акта се съдържат и в
подготвителните за издаването му документи, какъвто се явява и протокол №
0377066/07.12.2021г., с приложенията към него, което е допустим начин за
мотивиране съобразно ТР № 16/1975г. на
ОСГК на ВС. Предвид това не се установява при издаване на оспорваната заповед
да са допуснати нарушения на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, а възраженията в жалбата в
тази насока са неоснователни. Дали действително изложеното в заповедта
обосновава налагане на съответния вид ПАМ и то за посочения срок, е въпрос
касаещ материалната законосъобразност на акта.
При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването
на ЗПАМ, а и наличие на такива не се сочи от жалбоподателя.
По материална законосъобразност на акта:
От данните по делото се
установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, от ЗДДС,
като мотивите на заповедта обосновават
наличието на хипотезата на т.1, б.“а“ от същата норма.
Съгласно разпоредбата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е
установяването на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба . Съдът намира, че от приложените
доказателства по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите в приложимата за периода на проверката редакция, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". При съобразяване продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В случая в производството по
издаване на обжалваната заповед са събрани безспорни доказателства, съдържащи
се в протокол за извършена проверка 0377066 от 07.12.2021г., че на същата дата – 07.12.2021г. „ Карамел“ЕООД, ***
е приело плащане от Любомир Борисов – инспектор по приходите, отдел „ОД“ – Пловдив в ГДФК в ЦУ на НАП в размер на 25.00 лева,
при извършена контролна покупка на 1 бр. мъжка пижама, като при получаване на
плащането продавачът и управител на дружеството – Цветана Люцканова не е издала
фискална касова бележка, за извършената продажба. Протоколът за извършена проверка е съставен по
надлежния ред и съдържа всички необходими реквизити, поради което се ползва с
материална доказателствена сила и е доказателствено
средство
относно фактите и обстоятелствата, установени в резултат на проверката. Гореизложеното води на извода, че безспорно на 07.12.2021г. от страна на дружеството е била нарушена
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите вр. с чл. 118 от ЗДДС, съответно е налице
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, тъй като за приетото плащане за покупка на
стока не е издаден фискален касов бон. Следователно установява се основанието
административният орган да приложи ПАМ от вида посочен в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и в чл.187
от ЗДДС.
Фактът на извършеното плащане и неиздаване на касов бон, т.е.
осъществяването на нарушение, принципно не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
Твърденията в жалбата за незаконосъобразност на заповедта са свързани с доводи
за нарушение на принципа на съразмерност
посочен в чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК касателно размера на наложената ПАМ, като се твърди, че размера на наложената ПАМ е
необосновано висок и с него правата на жалбоподателя се засягат в по – голяма
степен от необходимото. В тази връзка съдът намира следното:
Както се посочи по-горе в мотивите на решението при определянето на срока за който се налага
принудителната административна мярка“запечатване“ и свързаната с нея „Забрана
за достъп“ органа действа при условията на оперативна самостоятелност. Съдът не
споделя доводите на ответника, че решенията
вземани от административните органи в рамките на оперативната самостоятелност
не подлежат на съдебен контрол. Обратно и съгласно чл. 169 от АПК същия е
възможен, но видно от съдържанието на
посочената норма е ограничен до това дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове.
Дискрецията е начин на упражняване от административният орган на
предоставената му власт, при която последния има право в рамките на закона и за
целта поставена от закона да избере един от няколко начина на решаване на
въпроса сттига същите да са законосъобразни.
В случая безспорно органа има право на свободно усмотрение предоставено му
по силата на чл.186 от ЗДДС да прецени какъв следва да е срока на наложената
ПАМ, като индивидуализира същия в рамките на законоустановения такъв до 30 дни.
Тази негова преценка не може да е самоцелна. Тя е регулирана от чл.4, ал.2 и
чл.6 от АПК. Т.е. преценката на съда в случая е свързана с това дали с
избраната от органа възможност се постига законовата цел, дали не е било
възможно решение, което е по малко обременително за адресата и трети лица, и
ако не е имало такова решение, дали е имало решение, което е осъществимо с
по-малко разходи. Несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на
който е нарушен поне едно от тези правила.
Принудителната административна
мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от
закона цел. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта
от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният орган, съобразно
преследваната от закона цел.
Не се споделя становището на жалбоподателя, че с процесната ПАМ не се
преследва законовата цел, като запечатването на обекта няма да доведе до
предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на
съответен документ за продажба, тъй като такова нарушение е констатирано в
търговския обект и именно заради него е наложена процесната ПАМ. Налагането на
принудителната административна мярка „запечатване на обект и забрана на достъпа
до търговски обект“ има за цел да се преустанови едно противоправно поведение
от страна на нарушителите. В случая, противоправното поведение се състои в
неизпълнение на задължението на субекта да издаде касов бон за извършено
плащане за покупка на стоки на стойност 25.00 лева. Освен това целите на ПАМ от вида на процесните са точно такива – освен за
преустановяване на нарушението, но и за предотвратяване на друго такова, състоящо се в неиздаване на документ за продажба (фискален касов бон),
което е съобразено с общите правила на
чл.22 от ЗАНН.
Наред с целите, предвидени в ЗАНН, следва да се има предвид разпоредбата на
чл.118 от ЗДДС, от която следва извода, че целите на специалния закон с
налагането на ПАМ като процесната, са упражняване на предвидена в ЗДДС принуда
върху субекта, извършващ дейност в обекта, която да го насочи към спазване на
регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане
на продажбите, да се въздейства по максимално ефективен начин върху
обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, да се предизвика по-добра
организация в обекта, която да води до регистриране на всяка извършена продажба
на регистрираното и функциониращо в него фискално устройство, да предотврати
извършването на продажби, които не се регистрират и не се отчитат по
законоустановения за това ред и начин.
Следователно оспорената ПАМ е съответства на целта на закона.
В конкретния случай срокът,
за който е наложена ПАМ запечатване и забрана достъпа до обекта е 14 - дни, като органът е мотивирал налагането и в
този размер с оглед на тежестта на
нарушението, последиците от същото и
местоположението на обекта – в централната пешеходна част на ***, в която е
налице голям човекопоток и с
продължително работно време, при което е налице възможност за реализиране на
значителни обороти, както и предвид констатираната положителна
касова разлика в обекта в размер
на 131.43 лева. Така индивидуализирания от органа срок е в рамките на
законоустановения такъв. Настоящият съдебен
състав счита, че административният орган правилно е определил същия на 14 дни и
при индивидуализирането му не е допуснато нарушение на принципа на чл. 6, ал.2
и ал.5 от АПК. Този срок е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и с необходимостта от
извършването на промяна в организацията на търговеца в конкретния обект за
отчитане на дейността му. В този смисъл не се споделя възражението на
жалбоподателя, че извода на органа за въведени
незаконосъобразни практики от търговеца е необоснован. Напротив - тази
констатация на органа изцяло се подкрепя
от установената при проверката и отразена в протокола разлика между отчетената
касовата наличност от ФУ и действително установената фактическа наличност в
обекта, в размер на неотчетени по ФУ 131.43 лева, която видно от посоченото от
управителя на дружеството в приложения към протокола за извършване на проверка
от 17.12.2021г. въпросен лист, се дължи
именно на неиздаване на касови бележки. Това изявление, което не е спорно между
страните, че принадлежи именно на управителя на дружеството – жалбоподател,
обективира извънсъдебно признание на неизгоден за оспорващата
страна факт, което признание се ползва
с доказателствена сила по отношение на
него. Т.е. действително се установява, че дружеството при
осъществяване на търговската си дейност в процесния обект използва практики,
които накърняват данъчната дисциплина и реда и начина за отчитане на продажбите,
като е и извършвало и други нарушения на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. При
констатирания богат асортимент на предлаганите стоки в магазина в ценови
диапазон от 2 лева до максимум 139 лева, то неиздаването на касови
бележки на обща стойност от 131.43 лева сочи, че в деня на проверката
установеното нарушение не е извършено за първи път. При така установеното, според съда определения от органа срок на ПАМ от 14 дни, би постигнал целения от
закона пряк резултат от налагане на ПАМ свързан с правилното отразяване на оборота, спазване на
отчетността, предаване на изискуемите данни към НАП, от което ще последва и
недопускането на вреда за фиска на държавата. След като търговецът не спазва въведените
правила на отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните последици
от временното запечатване на обекта. В случая с налагането на ПАМ органът е
осъществил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
отчитайки всички конкретни обстоятелства по случая. Административният акт и
неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, а безспорно в случая
по – икономична за държавата и
обществото възможност за органа не съществува.
В този смисъл е и практиката на ВАС по
идентични случаи изразена в Решение № 4
от 04.01.2022г. постановено по адм. дело № 4257/2021г. на ВАС, Решение № 11937
от 23.11.2021г., постановено по адм.
дело № 4318/2021г. по описа на ВАС, Решение № 2516 от 17.03.2022г. постановено
по адм. дело № 6866/2021г. на ВАСРешение № 13308/06.11.2017г. по адм. дело №
10423/2016г.; Решение № 7107 от 10.06.2020г. постановено по адм. дело №
1846/2020г. на ВАС, и мн. други.
За пълнота следва да се посочи, че
представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство и приети по
делото, като писмени доказателства протоколи за извършени проверки на
08.12.2021г.17.12.2021г.18.10.2021г.09.12.2021г.10.12.2021г. и 11.12.2021г.са
неотносими към предмета на доказване по делото, доколкото в същите са
обективирани установени от органите по приходите обстоятелства при други
извършени на обекта проверки. Т.е. със същите са удостоверени факти, които не
са релевантни за настоящото производство, поради което по принцип не е
необходимо да се обсъждат, но все пак за прецизност следва да се отбележи, че
със същите не се опровергава нито извода на органа за наличие на извършено
нарушение, нито извода за касова разлика в обекта дължаща се на неиздаване на
касови бележки, т.е. на други нарушения по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че оспорваната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-407-0377066
от 10.12.2021г. издадена от и.д.Началник отдел“Оперативни дейности“, гр.
Пловдив, в ЦУ на НАП е законосъобразна, издадена в съответствие с
материалния закон, при спазване на
административно - процесуалните правила и е съобразена с целта на закона.
С оглед изхода на спора, искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния установен в закона размер от 100 лв.
Водим от горното и
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Карамел“ЕООД, ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-407-0377066 от 10.12.2021г. издадена от и.д.Началник отдел“Оперативни дейности“, гр. Пловдив, в ЦУ на НАП
ОСЪЖДА „Карамел“ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище ***, да заплати по сметката на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от деня на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия :