Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………2018 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, трети състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
МАЯ НЕДКОВА
участието на секретаря ЕЛКА И., сложи за
разглеждане в. гр. дело № 306 по описа на съда за 2018 год., докладвано
от съдията Ю. Бажлекова и за да произнесе съобрази следното:
Образувано
е по жалба на А.В.И., чрез особения представител адв.
И., срещу Решение № 279/21.12.2017
г., постановено по гр.д. № 463/2017 г. на ПРС, с което: ПОСТАНОВЯВА децата М.А. В., ЕГН **********,
с адрес *** и Е.А.В., ЕГН **********, с адрес *** да пътуват във Федерална Република Германия през месец юли и през
месец август неограничен брой пъти до навършване
на пълнолетието си придружавани от своята майка С.С.Х. с ЕГН
**********, с адрес *** без съгласието на баща
им А.В.И. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.127а, ал.2 СК. и РАЗРЕШАВА да бъдат издадени лични
документи - задгранични паспорти на децата М.А. В.,
ЕГН **********, с адрес *** и Е.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, с
майка С.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** и баща А.В.И.
ЕГН **********, с адрес ***, което разрешение замества съгласието на
бащата Христо Тодоров Димитров с адрес
с.Кривня, общ.Провадия, на основание
чл.127а, ал.2 СК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено при липса на
доказателства. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски. Моли
да се даде разрешение децата да пътуват за срок до 31.07.2021 г. и за времето
от 31.06. до 01.08. на съответната календарна година, считано от влизане на
решението в сила.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита, че решението на ПРС е правилно и обосновано и следва
да се остави в сила. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като се
потвърди първоинстанционното решение.
Контролиращата страна ДСП - Варна не е изразила становище
по жалбите.
Съдът съобрази следното:
Производството е по чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД.
Образувано
е по предявен от С.С.Х. срещу А.В.И. за разрешение
за пътуване в чужбина и издаване на задграничен паспорт на децата Еда
Веселинова и Марин В..
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които
се основават претендираните права: Молителката
твърди, че с ответника А.В.И. са родители на децата Е.А.В., ЕГН ********** и М.А.
В., ЕГН **********. Излага, че страните живели на съпружески начала няколко
години, но той никога не е полагал грижи за децата и не е помагал с издръжката
на децата. Малко след раждането на второто им дете се разделили.
От 2012 година молителката живеела в
Германия на съпружески начала с друг мъж. През 2013 година взела и децата в
Германия, като били трайно установени в Германия. Децата посещавали училище и
детска градина в Германия и се прибирали в България заедно с молителката и
новият й съжител през ваканциите.
Излага се, че ответникът давал съгласие за
пътуване в чужбина на децата ограничено със срок от една година само след като
молителката му давала определена сума пари.
Твърди се, че ответникът се намирал в
Република Гърция, отказва да даде съгласие за пътуване в чужбина на децата,
което да не е обвързано със срок и продължавал да иска пари от молителката за
даване на разрешение със срок от 1 година.
Иска се постановяване на решение, с което
да се замести съгласието на ответника, както при издаване на документи за самоличност,
така и при пътуване на децата в чужбина. В уточнителна молба моли разрешението
да бъде дадено за пътуване на децата във Федерална Република Германия през
м.юли и през м.август до навършване на пълнолетие на децата.
В срока по чл.
131 ГПК, от особения представител на ответника е постъпил писмен отговор.
В него се излага, че иска е недопустим, поради липсва конкретика в
петитума на исковата молба - брой на пътувания, срок, държави за даване
заместващо съгласие за пътуване на децата извън България. Излага се, че с
оглед на наведените твърдения, че страните не са постигнали съгласие по
въпросите свързани с пътуването на децата им в чужбина и издаването на
задгранични паспорти, искът е основателен. Твърди се, че искането децата да
пътуват неограничено, не е съобразено с нуждите им да общуват с другия
биологичен родител и с роднините си по произход в България. Съществувала
опасност майката да прекъсне окончателно връзката помежду децата и бащата. В интерес на децата ще бъдело, в периода на ваканциите през
годината, да се наложи ограничение на пътуванията за Германия
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно че страните са родители на
децата Е. и М. В.
От Удостоверение за раждане на М.А. В.,
изд.въз основана акт за раждане № 0210/07.08.2008 г., издадено от Община
Провадия; Удостоверение за раждане на Е.А.В., издадено въз основа на акта за
раждане № 716/26.04.2011 г., издадено от Община Варна се установява, че детето М.А.
В. е роден на ***г. от родители С.Х. и А.И., детето Е.А.В. е родена на ***г. от
родители С.Х. и А.И..
От Удостоверение в
превод от немски език от училище Вурмтал; Удостоверение от WURMTAL
SCHULE на немски език;
Служебна бележка в превод от немски език издадена от НЧК Семеен център –
Биркенщрасе 65, 52146 Вюрзелен-25.04.2017 г.; Служебна бележка на немски език
издадена от НЧК Семеен център – Биркенщрасе 65, 52146 Wurselen, den 25.04.2017 г.; Удостоверение от
училище Вурмтал в превод от немски език за М. В. от 24.05.2017 г.; Schulbescheinigung
– 24.05.2017 г. се
установява, че М. В. е посещавал 1-ви клас в училище Вурмтал в гр.Вюрзелен
Германия към 24.05.2017г. и следва да учи в това училище до 31.07.2020г.. Е. В.
от 01.09.2014г. редовно е посещавала детска градина в гр.Вюрзелен Германия, като
от 31.08.2017г. посещава училище Вурмтал в гр.Вюрзелен Германия и следва да учи
в това училище до 31.07.2021г..
От Декларация от А.В.И.
от 04.08.2016г.; Копие на задграничен паспорт на детето Е. В. А.; Копие на
задграничен паспорт на детето М. В. А. се установява, че ответникът е дал
съгласие децата му да пътуват в чужбина придружени от майка си за срок до
04.08.2017г.. М. В. и Е. В. имат издадени задгранични паспорти със срок на
валидност до 03.02.2017г..
От писмо с вх. № 6639/12.12.2017 г. от ДСП Провадия се установява, че С.Х.
заедно с децата си и новия си съжител живеят в Ф.Р. Германия, а А.И. живее с
новата си съжителка и детето си в Р.Гърция, поради което не е изготвено
социално проучване по делото.
От показанията на св.Асанова, които съда кредитира като обективни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
молителката и децата й живеят в Германия и посещават училище там. Молителката и
децата не са се завръщали в Р.България от 1 година и половина, тъй като
ответникът не давал съгласието си децата да пътуват в чужбина, като искал от
молителката да му даде пари, за да даде съгласието си. Ответникът живеел в
Гърция и не полагал никакви грижи за децата.
С оглед така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, напускане
на страната може да не се разреши на малолетни и непълнолетни и поставени под
запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойници, попечители; при разногласие между
родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.
Нормата изисква съгласието и на
двамата родители при напускане на територията на РБългария от детето, като
липсата на съгласие от страна на единия родител поражда правен интерес за
другия от завеждането на иск по чл. 127а СК по изричната
разпоредба на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД.
По делото няма доказателства за дадено от ответника съгласие в установената в чл. 76, т. 9 от ЗБЛД форма,
малолетните му деца Еда и Марин да напускат територията на страната след
04.08.2017г.. което обуславя и наличието на правен интерес майката да предяви
иск по чл. 127а СК.
Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс,
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Целта на визираната разпоредба е да защитят в
максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за
злоупотреба с техните права, с оглед ниската им възраст и превенция срещу
неправомерни актове срещу тях.
Установено е по делото, че грижите по отглеждането и възпитанието на
децата са поети от тяхната майка, която пребивава легално във Федерална
Република Германия. Децата посещават детска градина и училище. По делото
липсват данни да е налице заплаха или опасност за здравето и/или сигурността на
децата при пътувания заедно с тяхната майка до Германия, доколкото тази държава
не е място на размирици; епидемии, граждански войни и др. подобни, респ., не са
място, в което временно не е препоръчително пътуване по различни причини заради
съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите.
Особеностите на конкретния случай се
състоят в това, че майката не иска разрешение да изведе децата зад граница, а
иска такова за връщането им в България и последващата възможност децата да
пътуват до обичайното си местоживеене. Съдът приема, че това е изцяло в интересите
на децата. При това положение невъзможността след като посетят България децата
да се завърнат отново в Германия, където живеят и учат е лишена от всякаква
логика. Бащата няма и никакъв правно защитим интерес да отказва възможност на
детето да посещава РБългария. Децата понастоящем имат обичайно местопребиваване
в Германия, а там са създадени достатъчно правни механизми, за да гарантират
упражняването на мерките на лични отношения между децата и родителят, който не
упражнява родителските права и не живее с тях.
От събраните
по делото доказателства се установи, че ответникът се е дезинтересирал от
грижите и от поддържане на отношения с децата си. Грижите за тях са изцяло
поети от майката. Ответникът живее в
Гърция и не са събрани доказателства той да се противопоставя по някакъв начин
относно местоживеенето на децата във Федерална Република Германия. Напротив от
показанията на св.Асанова се установява, че ответникът е поискал пари от
молителката за даване на декларация за съгласие децата да пътуват в чужбина.
Това доказва липсата на заинтересуваност на ответника от децата му и желание за
задоволяване на изцяло лични нужди.
Съдът намира, че следва да даде заместващо съгласието на бащата децата
му да пътуват до
Федерална Република Германия през м.юли и м.август неограничен
брой пъти до навършване на пълнолетието им, защото от събраните по делото
доказателства се установи, че децата трайно са се установили във Федерална Република Германия,
местожителството на децата реално е там.
Целта на заместващото съгласие в случая е децата да могат да се връщат в
България по време на учебната си ваканция и да не прекъсват напълно връзката си
с държавата. В случая няма спор между родителите относно упражняване на
родителските права спрямо децата от майката, местожителството на децата във Федерална Република Германия и режима
на личен контакт с бащата. С оглед на това съда намира, че даване на заместващо
съгласие децата да пътуват във Федерална
Република Германия през м.юли и м.август до навършване на пълнолетие неограничен
брой пъти не би накърнило правата и интересите на децата и баща им и е изцяло в
интерес на децата. Решението следва да бъде потвърдено.
Възизиваемата
страна следва да заплати на адв.К. И. И.
сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за особен представител.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279/21.12.2017 г., постановено по гр.д. №
463/2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
С.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на адв.К.И. ***, сумата от 400
лева представляваща
възнаграждение за особен представител.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.