Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 15.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета Христова
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 2548 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от
Закона за защита от домашното насилие.
Производството по делото е образувано по молба на К.Н.С. с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.К.С.
против Н.П.К. – С. с ЕГН **********, в която се твърди, че ответницата е майка
на молителя К.С., като родителите били разведени и упражняването на
родителските права по отношение непълнолетния молител било предоставено на
бащата, а на другия родител определен режим на лични контакти. Сочи се, че
молителя живеел при своя баща. Твърди се, че ответницата злоупотребявала с
алкохол и винаги, когато синът й ходел при нея тя била пияна и се държала грубо
и арогантно към сина си. Когато се чували с нея по телефон разговорите не
протичали нормално, а майката крещяла истерично. Твърди се, че на 18.06.2020г.
молителя отишъл в дома на майка си. Същата лъхала на алкохол и отправила обидни
думи. Твърди се, че ответницата ударила с юмрук молителя в дясната слепоочна
област.
Претендира се постановяване на решение, с което да се предприемат мерки за
закрила по реда на ЗЗДН, както следва: задължаване на ответницата да се
въздържа от домашно насилие спрямо сина си, отстраняване от жилище на посочен
адрес, забрана да приближава молителя и посоченото жилище, както и местата му
за социални контакти.
Ответницата, лично и чрез пълномощника си ангажира становище, според което
молбата е неоснователна. Оспорва изложените от молителя фактически твърдения за
проявено от нейна страна поведение, представляващо вид насилие спрямо детето К.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено
следното:
Безспорно е по делото, че ответницата Н.П.К. е майка на
молителя К.С., роден на ***г., а Н.К.С. е негов баща.
Безспорно е също така, че родителите са били в сключен
граждански брак от 06.09.2002г., като това е видно и от приложеното
удостоверение от ***. Не се спори, а е видно и от приложения препис на решение
по гр.д.№***. по описа на ***, че бракът им е бил прекратен с развод по вина на
съпруга, като съдебния акт е влязъл в законна сила в тази част на 19.03.2020г.,
а е останал висящ спора между родителите за упражняването на родителските права
и ползването на семейното жилище. С постановени привременни мерки с протоколно
определение от 17.10.2019г. родителските права по отношение на непълнолетния К.
са били предоставени за упражняване на бащата, а на майката определен режим на
лични контакти.
От приложеното съдебно-медицинско удостоверение ***издадено
от ***е видно, че на сочената дата е било установено при преглед на молителя кръвонасядане на дясната слепоочна област, непосредствено
до външния очен ъгъл на дясното око, което е могло да бъде получено в резултат
на действието на твърд тъп предмет. Отбелязано е, че молителят съобщил на
съдебния лекар, че на 18.06.2020г. майка му го ударила по лицето с ръка и го
стискала за лявата предмишница.
Представена е от молителя К.С. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е декларирано, че на 18.06.2020г. непълнолетният К. отишъл в дома
на своята майка, която лъхала на алкохол и държала чаша с алкохол в ръка; още
от входната врата казала на сина си думите: „о, ти се появи най-сетне. Тези олигофренски номера на твоите приятелчета
ще ги предаваш малкия, не на мен.“. Декларирано е още, че майката не спирала да
ругае, докато синът й бил в апартамента, той отишъл и взел ховерборда,
а преди излизане от жилището, ответницата го хванала за лявата ръка и започнала
да го дърпа, като повтаряла, казвайки му, че няма да го пусне да си тръгне;
синът й се опитал да се отскубне, при което майката го ударила с юмрук в
дясната слепоочна област. Декларирано е, че детето се отскубнало и избягало,
като се прибрало в къщи и разказало на баща си какво се е случило.
Представени са от ответницата по молбата преписи на Решение
от 18.11.2019г. по гр.д***по описа на *** и издадена по същото производство
заповед за защита, установяващи водено производство по реда на ЗЗДН от ответницата
срещу бившият й съпруг Н.С., които писмени доказателства съдът намира за ирелевантни за решаване на настоящия спор.
Съдът намира, че представената справка за детайлно
потребление на мобилен/фиксиран номер също не изяснява релевантни за спора
факти.
В о.с.з. на 22.07.2020г. е изслушано детето К., което
заявява, че към 18.06.2020г. бил за два
дни в ***; че отишъл при майка си, заедно със своята баба; звъннал на домофонната уредба, но не му било отворено; непосредствено
след това звъннал по телефон и майка му му казала да отиде; при отваряне
вратата на жилището майката казала да влезе, т.к. била по бельо; че след като
си взел ховърборда майка му първоначално не го
пускала да излезе от неговата стая, а след това и от входната врата; започнала
да го дърпа за ръката; ударила го няколко пъти с длан по слепоочието.
В изготвените по делото социални доклади са отразени изявленията на
страните, направени при социалното проучване.
В хода на производството по делото са събрани гласни
доказателства по искане на страните.
Свидетелката Н. ***С., която е баба на молителя по бащина
линия твърди, че на 18.06.2020г. пътувала с внука си за ***заедно с приятел с
автомобил, като тя отишла там, за да помогне на сина си в чистене и готвене.
Твърди, че пристигнали към 14.00часа и отишли в квартирата им в ***. Твърди
първоначално, че детето излязло да играе с приятели и след това се прибрало,
като непосредствено след това пояснява: „той за малко излиза да си купи нещо,
после се прибра. Твърди, че около 21.30часа отишла с него до дома на майка му,
за да си вземе ховърборда. Твърди, че отишла с него,
т.к. било тъмно, а ховърборда бил тежък и трябвало да
му помогне, като отишли с такси. Твърди още, че когато стигнали там ответницата
не отворила първоначално при позвъняване на домофонната
уредба, а след това молителя се обадил по телефон и казала да се върне. Твърди
още, че се качила с внука си до етажа, на който било жилището на майката и
наблюдавала от вън какво се случвало вътре. Чула викове, видяла чаша вино на
маса, надникнала и видяла, че майката удря сина си в слепоочието не веднъж.
Сочи, че мястото на удара било червено, надуто и докато стигнали до дома си
посиняло.
Свидетелката ***излага в показанията си, че познава детето К.
и родителите, като живеела в близост – на около 400 – 500м. от жилището, в
което живее ответницата и децата им били приятели. Твърди, че от сина си
знаела, че на 18.06.2020г. имали уговорка с молителя К. и с две момичета да се видят в 14.00часа.
Сочи, че към 18.00часа се чула със сина си и той казал, че все още били на
шадраваните на НДК. Сочи също, че към 22.05часа отново се обадила на сина си,
т.к. имал вечерен час до 22.00часа и той казал, че е в близост, като към
22.15часа се прибрал. Твърди, че при
тези проведените със сина си разговори чула и гласа на молителя К., който
разговарял с другите деца в групата. Пояснява, че познава гласа му, т.к. е
имало случаи, когато звъняла на неговия телефонен номер, за да търси сина си.
Твърди, че предходната вечер – на 17.06.2020г. молителят К. също бил заедно със
сина й ***.
При поставяне на свидетелките в очна ставка, св.Н.С.
твърди, че и на 17.06 внукът й ходил до ***и вечерта се върнал в ***и на другия
ден отново заминал за ***с баба си. Твърди, че след като отишли в ***на 18.06.,
внукът й многократно излизал и се
прибирал и към 21.45часа потеглили с такси към дома на майка му. ***пояснява,
че от сина си *** знаела, че молителя К. бил с него на 17.06., като синът й се
прибрал около 22.00часа. Пояснява също така, че за 18.06. уговорката на синът й
да се види с К. била за 14.00часа и след това синът й споделил, че момичето,
което било проявявало преди това интерес към него, говорело повече време с К.,
като от този разговор свидетелката разбрала, че децата били заедно.
Съдът намира съществени противоречия в показанията на
свидетелите С. и ***, които не се изясняват при проведената очна ставка. Прави
впечатление промяна в показанията на св.С., дадени първоначално и при очната
ставка, за да се отстрани противоречие с показанията на св.***, като в същото
време дадените допълнително пояснения, че К. и предходния ден – на 17.06. бил в
***, прибрал се късно вечерта и на следващия ден отново тръгнал за ***не могат
да се приемат за логични. При това противоречие, съдът дава изцяло вяра на
показанията на св.***, т.к. няма родствени връзки със страните по делото и не
са налице никакви основания за съмнение в достоверността им. От друга страна
св.С. е баба на молителя и майка на упражняващия родителските права баща Н.С.,
което при водени дела между родителите и спорове, поставяни за разглеждане пред
съд, създава сериозни съмнения в обективността и безпристрастността на
свидетелката при даване на показанията й. При това показанията на тази
свидетелка изцяло не се кредитират от съда.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А
съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗДН, молбата за издаване на заповед се
подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се търси защита за лице, попадащо
в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е
подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.
Съдът счита, че от събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства, които бяха обсъдени по-горе, не
може да се приеме за безспорно установен твърдения факт за нанасяне удари по
лицето на непълнолетния К. от неговата майка Н.. Представената декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство по
смисъла на ЗЗДН, но тя подлежи на обсъждане в съвкупност с целия събран доказателствен материал. В случая се констатира разминаване
между описаното в декларацията и изявленията на детето при изслушването му в
съдебно заседание – в декларацията се твърди нанесен един удар с юмрук в
дясната слепоочна област, а при изслушване на непълнолетния твърди нанесени
няколко удара с длан. В декларацията също така не се сочи присъствие на друго
лице заедно с детето при посещението в дома на майката, както и се твърди, че
първия човек, на когото детето споделило бил бащата, а в съдебно заседание се
сочи, че бабата също отишла с внука си при ответницата и имала впечатления от случилото
се. Не може да се приеме, че изложеното
в декларацията се подкрепя от показанията на св.Н.С., т.к. същите не се
кредитират от съда по изложените по-горе съображения. Ето защо, съдът не дава
вяра на подписаната от непълнолетния молител декларация.
Представеното медицинско удостоверение също не
установява упражненото от майката физическо насилие, т.к. удостоверява
единствено констатирано при прегледа травматично увреждане, но не и кой го е
причинил. Документът, в частта, съдържаща съобщените от молителя данни, като
частен свидетелстващ няма обвързваща съда материална доказателствена
сила. В същото време не са налице възприемани от съда други доказателства, в
съвкупност с които да се приеме за установена твърдяната от молителя фактическа
обстановка, доколкото не се кредитират показанията на св.С. и не се дава вяра
на подписаната от молителя декларация.
Предвид изложеното, съдът счита, че не се доказаха в
производството твърдените факти за упражнено на процесната
дата 18.06.2020г. домашно насилие от майката Н.К. спрямо непълнолетния К.,
поради което отправеното искане за налагане спрямо ответницата
на мерки за защита по реда на ЗЗДН се явява неоснователно и недоказано и следва
да се отхвърли като такова.
Непълнолетният молител не дължи
държавна такса на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН. Разноските на ответницата по
молбата обаче са дължими по правилото на чл.78, ал.3 от ГПК. Основателно е
възражението за прекомерност на платеното от ответницата адвокатско възнаграждение
и то следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл.22 от Наредба
№1/2004г. или на 400лв., която сума молителя бъде осъден да заплати на
ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Н.С. с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.К.С. за постановяване на
мерки за защита по реда на Закона за
защита от домашното насилие срещу Н.П.К. с
ЕГН **********, за извършено от нея домашно насилие на 18.06.2020г. спрямо непълнолетния
К., като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК К.Н.С. с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.К.С. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Н.П.К. с ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: